Решение № 2590 от 26.9.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 191/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. вр. чл.104 от АПК. Образувано е по жалба на „Радимекс“ ЕООД, със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител, против заповед № РД-01-2402/09.08.2024 г., издадена от зам.-кмета на Община Русе, с която, на основание чл.44, ал.1, т.1 вр. чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.19, ал.3 от Наредба № 18 на Общински съвет – Русе, е отменено правото му на ползване на 1 бр. платено паркомясто, предоставено му по реда на чл.19, ал.1 от Наредба № 18 на ОбС – Русе, находящо се на адрес [населено място], [улица], зад бл.“9-ти септември“, вх.“В“ и е отменена заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г., издадена от същия орган. В жалбата и в представените писмени бележки се излагат подробни оплаквания за нищожността, респ. за унищожаемостта на оспорения административен акт. Жалбоподателят твърди, че липсват факти и обстоятелства, които да съставляват основание по чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на административното производство и отмяната на влезлия в сила облагоприятстващ административен акт, с който в негова полза е учредено правото на платено паркиране на посоченото място, а именно заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г. на зам.-кмета на Община Русе. Твърди, че не са налице и прекратителните основания, визирани в раздел II, т.4 от заповед № РД-01-1444/22.05.2024 г. на кмета на Община Русе, издадена на основание чл.19, ал.3 от Наредба № 18 на ОбС – Русе, свързани единствено с преустановяване на плащането или отказ от ползване на мястото за паркиране. Поддържа, че при липсата на надлежно проведено производство по възобновяване оспореният административен акт, с който правото му на ползване на паркомястото е отменено, се явява нищожен. В условията на евентуалност излага съображения за неговата унищожаемост. Счита заповедта за немотивирана и поради това несъответстваща на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Поддържа, че актът е необоснован и издаден в противоречие с материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства и преди всичко от заключението на приетата съдебна техническа експертиза не се установява разположението на паркомястото да е такова, че паркирането на него на лекотоварния автомобил на дружеството да създава описаните затруднения за придвижването на пешеходци, включително от уязвими групи, през изградения пешеходен тунел на жилищния блок. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък. Ответникът по жалбата – зам.-кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор и писмена защита, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от заместник-кмета на Община Русе, в условията на заместване на кмета на Община Русе, който от своя страна изпълнявал ролята на горестоящ административен орган спрямо своя заместник, на когото бил делегирал правомощието по учредяване със заповед на право на платено паркиране (служебен абонамент) съгласно раздел II, т.3 от заповед № РД-01-1444/22.05.2024 г. на кмета на Община Русе. Заявява, че при издаването на оспорения акт са били налице основанията по чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на административното производство и отмяната на акта, с който това право е учредено в полза на жалбоподателя. Отмяната била постановена по искане на трето лице, спрямо което отмененият акт имал сила, но което не било участвало като страна в административното производство по неговото издаване – чл.101 от АПК. В представения отговор на жалбата сочи, че съгласно чл.19, ал.3 от Наредба № 18 на ОбС – Русе редът и условията за определяне и ползване на местата за служебни нужди (служебен абонамент) следва да съответстват и на приетите нормативни актове, което изискване в случая не било спазено. Твърди, че разположението на паркомястото нарушава забраната по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като създава опасност и представлява пречка за движението, включително на пешеходците, поради разположението си на изхода от пешеходния тунел на бл.“9-ти септември“. В писмената си защита акцентира на обстоятелството, че според заключението на експертизата ширината на улицата, на която е разположено паркомястото, правото по отношение на което е отменено, е 5 м., ширината на паркомястото е 2, 20 м. като същото е разположено на 0, 3 м. от бордюра, а движението по улицата фактически се осъществява двупосочно, поради което оставащата ширина от пътното платно от 2, 50 м. не осигурява достатъчно свободна площ за маневриране на пътните превозни средства, движещи се по улицата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното: Оспорената заповед № РД-01-2402/09.08.2024 г., издадена от зам.-кмета на Община Русе, е изпратена за връчване на жалбоподателя с писмо с изх. № 30-461-2/12.08.2024 г. като по преписката липсват данни за датата, на която тя му е връчена. Жалбата срещу тази заповед е регистрирана с вх.№ 30-461-3/28.08.2024 г. на Община Русе, но административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК, поради което съдът с определение № 839/18.03.2025 г., на основание чл.152, ал.4 от АПК, е изискал заверено копие от преписката въз основа на представения препис от жалбата. Ответникът по същата не твърди, че жалбата е просрочена и въпреки изисканото от него копие от преписката в нейната цялост не представя доказателства, от които може да се заключи, че тя е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. По тази причина съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. В съдебната практика и в доктрината е безспорно положението, че за да се отмени влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, е необходимо да бъде проведено производство по реда и условията на дял II, глава VII „Възобновяване на производства по издаване на административни актове“ от АПК. Да се възобнови административното производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключилото производство с влязъл в сила и станал поради това необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е способ за преодоляване на формалната законна сила на административните актове. Според чл.103, ал.3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV. По аргумент от противното самият акт за възобновяване на административното производство по издаване на индивидуалния административен акт, т.е. самата му отмяна или изменение, не подлежи на оспорване. На оспорване подлежи крайният акт, с който приключва възобновеното производство. Това следва и от разпоредбата на чл.104 от АПК, която предвижда, че издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. В рамките на това оспорване, освен пороците на новия акт, следва да бъдат проверени и тези, допуснати в производството по възобновяване, тъй като те се явяват обуславящи издаването на крайния акт. В случая оспорената заповед № РД-01-2402/09.08.2024 г., издадена от зам.-кмета на Община Русе, представлява именно такъв нов административен акт по смисъла на чл.104 от АПК, който по своите правни последици представлява изричен отказ на жалбоподателя да бъде предоставено правото на ползване на 1 бр. платено паркомясто по реда на чл.19, ал.1 от Наредба № 18 на ОбС – Русе, находящо се на адрес [населено място], [улица], зад бл.“9-ти септември“, вх.“В“. Този нов административен акт е противоположен по своите правни последици на първоначалния облагоприятстващ и влязъл в сила административен акт, а именно заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г. на зам.-кмета на Община Русе, с която това право е предоставено в полза на жалбоподателя като е наредено обозначаването на конкретното място за паркиране. В оспорената заповед е инкорпориран и актът по възобновяване на административното производство, с който този облагоприятстващ акт се отменя. Така в нейната заключителна част органът изрично е постановил следното: „ С настоящата заповед се отменя моя Заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г. “. Предвид фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на оспорения акт, съдът намира, че правното основание, на което е възобновено производството, макар същото да не е изрично посочено, е това по чл.99, т.1 от АПК, а не това, предложено за пръв път в писмената защита на ответника по жалбата – чл.99, т.2 от АПК. Този извод се потвърждава и от посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.19, ал.3 от Наредба № 18 на ОбС – Русе. Тя гласи, че редът и условията за определяне и ползване на местата за служебни нужди (служебен абонамент), посочени в алинеи 1 и 2 се определят със заповед на кмета на Община Русе в съответствие на приетите нормативни актове. В мотивите на оспорения акт е изрично посочено, че съгласно въведената организация на движението по обслужващата алея, която е част от междублоковото пространство, няма разчертани паркоместа и движението се осъществява двупосочно. Това от своя страна, според мотивите на този акт, създавало затруднения за придвижването на пешеходци, малки деца, майки с колички, хора с увреждания и възрастни граждани през изградения пешеходен тунел на блока. Посочено е, че процесното паркомясто застрашава безопасността като създава предпоставки за възникване на конфликтни ситуации между участниците в движението и най-вече на уязвимите такива, което от своя страна може да доведе до реализиране на пътно-транспортни произшествия. В представения отговор на жалбата административният орган изрично сочи, че разположението на паркомястото е такова, че нарушава забраната на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. За пълнота следва да се посочи, че в мотивите на първоначалния облагоприятстващ акт – на отменената заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г. на зам.-кмета на Община Русе е посочено точно обратното: „ Не постъпват данни предоставянето на паркомястото да създава предпоставки за затрудняване на движението и реализирането на пътно-транспортни произшествия “. Очевидно е, че с оспорената заповед е извършена една ревизия на материалната законосъобразност на влезлия в сила облагоприятстващ административен акт като органът впоследствие е стигнал до извода, че той не съответства на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като създава опасност за движението по улицата (алеята), а освен това пречи и на преминаването на пешеходците през пешеходния тунел в блока. По делото обаче липсват каквито и да било данни за промяна на интензитета на пътното движение по тази улица, респ. за промяна в начина на организацията на движението и паркирането по същата, които да са настъпили в периода след издаване на първоначалния акт – 23.06.2023 г. до датата на оспорения такъв – 09.08.2024 г. Очевидно е, че пешеходният тунел също не е променил местоположението си, т.е. не се касае до нови обстоятелства по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, настъпили след издаването на облагоприятстващата заповед, които не са могли да бъдат известни на органа. Следва изрично да се подчертае, че множеството жалби на живущи в посочения жилищен блок, взетото на 05.01.2024 г. решение от етажната собственост и решението по т.1 от протокол № 01/26.01.2024 г. на Общинската комисия за безопасност на движението по пътищата при Община Русе също не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, тъй като не са „ от съществено значение за издаването на акта “, доколкото по никакъв начин не се отразяват върху задължението на органа самостоятелно да реши как да приложи материалния закон – чл.4, ал.2 и чл.10, ал.1 от АПК. Противно на поддържаното от ответника по жалбата, живущите в жилищния блок, пред който е разположено паркомястото, не са легитимирани да искат възобновяване на производството съгласно чл.101 от АПК, тъй като административният акт няма сила спрямо тях. За да се приеме, че той има такава сила, е необходимо те не само да са длъжни да се съобразяват с предоставеното на жалбоподателя право, каквото задължение всъщност имат всички граждани и организации, а да разполагат със субективни права, които да се засягат от административния акт – арг. от чл.147, ал.1 от АПК. От заключението на вещото лице по въпрос № 2 е видно, че липсва издадена заповед по чл.4, ал.3 от ЗУЕС от кмета на Община Русе, по силата на която към сградата в режим на етажна собственост – към ж.бл. “9-ти септември“ да е определена прилежаща площ и с която да е определено нейното предназначение. Според легалната дефиниция по § 1, т. 2 от ДР на ЗУЕС "прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други. Няма спор, че предвиденото застрояване за кв.307 в централната градска част на [населено място] е комплексно, както е посочено и в скицата от АГКК за поземлен [имот номер]. Според § 5, т.23 от ДР на ЗУТ „комплексно" е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. Както е посочило в заключението си и вещото лице и както е видно от приложената към заключението скица, в поземления имот освен детска градина и процесната алея има не един жилищен блок, а множество многоетажни масивни жилищни сгради, които са свързани помежду си и които представляват самостоятелни обекти на кадастъра с отделни идентификатори. От друга страна чл.22, ал.2 от ЗУТ гласи, че площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. Следователно е било възможно живущите в посочения жилищен блок да искат от кмета на Община Русе да издаде заповед по реда на чл.4 от ЗУЕС и Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в [жк], с която да определи прилежаща към техния жилищен блок площ като посочи нейните граници и предназначение, например като места за паркиране. След като това не е сторено, то живущите в жилищния блок не могат, само на основание фактическата близост на процесното паркомясто до сградата, в която живеят, да претендират, че имат право на паркиране, което е засегнато от учреденото в полза на жалбоподателя право. Поради това, както беше посочено по-горе, същите не се явяват процесуално легитимирани нито да обжалват издадената в полза на последния заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г. на зам.-кмета на Община Русе, нито да искат възобновяване на производството по нейното издаване след влизането ѝ в сила. Според чл.99, т.1 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Тук следва да се отбележи, че е абсурдна правната конструкция, предложена от процесуалния представител на ответника по жалбата в писмената му защита, според която при делегиране на правомощия на своите заместници, както е в случая (с раздел II, т.3 от заповед № РД-01-1444/22.05.2024 г. на кмета на Община Русе на зам.-кмета е делегирано правомощието да издава мотивирани заповеди за предоставяне право на ползване на паркоместа за служебни нужди (служебен абонамент), кметът се превръща в непосредствено по-горестоящ орган спрямо тях. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем (вж. мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.). Делегираните по този начин правомощия обаче са собствени на делегиращия горестоящ орган и той не може, посредством делегацията, да си присвоява правото да осъществява контрол по реда на административното обжалване върху издадените по делегация актове от делегирания орган. Всъщност кметът на общината няма непосредствено по-горестоящ административен орган. Правомощието на областния управител да се произнася срещу актове на кметовете на общини при оспорването им по административен ред е уредено в разпоредбите на чл. 93, ал. 4 от АПК, чл. 32, ал. 2, изр. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА, но то не го превръща в по-горестоящ административен орган спрямо кмета на общината. Това правомощие не произтича от йерархическа подчиненост, тъй като областният управител е орган на държавната власт, докато кметът е орган на местното самоуправление. И именно поради това контролът, осъществяван от областния управител, е само за законосъобразност – арг. от чл. 32, ал. 2, изр.2 от ЗА, за разлика от контролът, осъществяван от по-горестоящия административен орган, който е и за целесъобразност – чл.83, ал.2 от АПК. Щом кметът на общината няма горестоящ административен орган, макар актовете му да подлежат на обжалване по административен ред за законосъобразност пред областния управител, то съгласно чл.99 от АПК неоспорените пред съд и влезли в сила негови актове могат да бъдат отменени или изменени по реда на възобновяването от органа, който ги е издал, т.е. от самия кмет, включително в условията на заместване, както е станало в случая (съгласно заповед № РД-01-2364/06.08.2024 г. на кмета на Община Русе за заместването му от зам.-кмета Д. Н. за периода от 07.08.2024 г. до 09.08.2024 г. включително). Казано другояче, компетентен по степен да отмени неоспорен пред съд и влязъл в сила административен акт на кмета на общината е именно органът, който го е издал, т.е. кмета на общината и това е така, защото той няма непосредствено по-горестоящ административен орган. Компетентността на този орган да стори това обаче има и темпорални измерения. Според чл.102, ал.1 от АПК възобновяването на производството по чл.99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. Инициативата за възобновяване на това основание е предоставена на самия орган, на омбудсмана или прокурора – чл.100 от АПК. С изтичане на срока по чл.102, ал.1 от АПК отпада компетентността на органа, поради което занапред той вече не разполага с правомощието да отмени или измени своя влязъл в сила акт. Постановеният от административния орган акт, с който след изтичане на времевата му компетентност по чл.102, ал.1 от АПК той е отменил свой влязъл в сила акт, е нищожен. Така е и в случая. С оспорената заповед е отменена заповед № РД-01-2009/23.06.2023 г. на същия орган много след изтичане на тримесечния срок по чл.102, ал.1 от АПК не само от влизането ѝ в сила, но и от издаването ѝ, като е отменено правото на ползване на 1 бр.платено паркомясто зад бл.“9-ти септември“, вх.“В“, [населено място], [улица]. Тази заповед е издадена на 09.08.2024 г., докато облагоприятстващият административен акт, както беше посочено, е издаден преди повече от една година преди това – на 23.06.2023 г. Това налага обявяването на нищожността на оспорения акт, което може да стане дори и без във формулирания петитум на жалбата да има изрично заявено такова искане – чл.168, ал.2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 450 лева. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чийто състав се намира административният орган, издател на акта, а именно в тежест на Община Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът