Решение № 347 от 3.7.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 321/2024 г.

Производството по настоящото дело е образувано пред РС Благоевград въз основа на искова, подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „•••“ № 1, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, чрез адвокат Л. Р., със съдебен адрес гр. София, 1000, ул. „•••“ № 6, хотел Рила, офис 411, срещу „КАБЕЛ CAT- ЗАПАД“ ООД, ЕИК 101140198, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, 2700, ул. ••• № 26, представлявано от В.В. А., М.Я. Ч. и И. В.ов К.- управители заедно и поотделно. С исковата молба се иска от съда ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника „КАБЕЛ CAT- ЗАПАД“ ООД, ЕИК 101140198, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, 2700, ул. ••• № 26, представлявано от В.В. А., М.Я. Ч. и И. В.ов К.управители заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „•••“ № 1, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.Изпълнителен директор, чрез адвокат Л. Р., със съдебен адрес гр. София, 1000, ул. „•••“ № 6, хотел Рила, офис 411, следните суми: 14 784, 00 лв.- включваща стойността на ДИ 1200175579 от 08.12.2021 към фактура 1300017820 в размер на 7 351, 20 и остатък за плащане по фактура 1300018128 от 10.12.2021г. в размер на 7432, 80 лв., частично от 187 485.83 1 лв.- представляваща остатък от лицензионна цена за предоставено неизключително право на разпространение на програми за периода октомври 2021 - януари 2023 по Договор за разпространение на телевизионни програми MAX Sport 1, MAX Sport 2, MAX Sport 3, MAX Sport 4 в пакет MAX Sport Plus от 11.12.2019г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане за задължението; сумата от 1932, 63 лв.- мораторна лихва върху главницата от 14 784 лв. за периода 09.12.2021-23.03.2023 година. Претендират се и сторените в исковото производство разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, приобщени са и заключения на в.л. по допуснати и назначени съдебни експертизи. Установено е, че на 11.12.2019г. е сключен Договор за разпространение на телевизионни програми „МАХ Sport 1“, „МАХ Sport 2“, „МАХ Sport 3“, „МАХ Sport 4“ в пакет „МАХ Sport Plus“, между „А 1 България“ ЕАД- Лицензодател и „Кабел Сат-Запад“ ООД- Лицензополучател. Договора е сключен за срок от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г., съгласно чл. 2.1. от Договора. Съгласно чл. 1.1 от Договора, лизингодателят е предоставил на Лицензополучателя при условията, уговорени в този договор (Договор/ът) и съгласно Общите условия към Договора за разпространение на телевизионни програми „МАХ Sport 1”, „МАХ Sport 2”, „МАХ Sport 3” и "MAX Sport 4”, предлагани в пакет „МАХ Sport Plus”. (Общите условия) неизключителното право за разпространение за срока, посочен в т. 2, на териториите, посочени в т.3. 1., линейно и нелинейно, чрез техническия способ, посочен в т. 5 от Договора, на следните телевизионни програми, включени в пакет „МАХ Sport Plus“: “MAX Sport 1” със специализиран спортен профил на програмата, регистрирана от Съвета за електронни медии за разпространение чрез кабел и сателит, в HD и SD формат; “MAX Sport 2” със специализиран спортен профил на програмата, регистрирана от Съвета за електронни медии за разпространение чрез кабел и сателит, в HD и SD формат; “MAX Sport 3” със специализиран спортен профил на програмата, регистрирана от Съвета за електронни медии за разпространение чрез кабел и сателит, в HD и SD формат; “MAX Sport 4” със специализиран спортен профил на програмата, регистрирана от Съвета за електронни медии за разпространение чрез кабел и сателит, в HD и SD формат; По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е заплатил сумите по договора, и че ответникът не оспорва изчисление на мораторна лихва, а единствено дължимостта й. Ответното дружество въвежда в защитната си позиция в процеса, че няма задължения по процесния договор, нито за главници, нито за лихви към датата на завеждане на ИМ, вкл. и за периода м. октомври - м. ноември 2021 г., за който са издадени двете процесни фактури, тъй като ищецът е без да има законово или договорно право едностранно и без съгласието и въпреки изричното противопоставяне на ответника е увеличил фиксираните в договора месечни цени на основание издавани и изменяни от него ОУ. РС Благоеврад, с атакуваното решение е отхвърлил като неоснователни предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „•••“ № 1, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.Изпълнителен директор, чрез адвокат Л. Р., със съдебен адрес гр. София, 1000, ул. „•••“ № 6, хотел Рила, офис 411, срещу „КАБЕЛ CAT-ЗАПАД“ ООД, ЕИК 101140198, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, 2700, ул. ••• № 26, представлявано от В.В. А., М.Я. Ч. и И. В.ов К.управители заедно и поотделно искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 587 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника „КАБЕЛ CAT-ЗАПАД“ ООД, ЕИК 101140198, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, 2700, ул. ••• № 26, представлявано от В.В. А., М.Я. Ч. и И. В.ов К.- управители заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „•••“ № 1, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, чрез адвокат Л. Р., със съдебен адрес гр. София, 1000, ул. „•••“ № 6, хотел Рила, офис 411, следните суми: сумата от 14 784, 00 лв. /четиринадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева/- включваща стойността на ДИ 1200175579 от 08.12.2021 към фактура 1300017820 в размер на 7 351, 20 и остатък за плащане по фактура 1300018128 от 10.12.2021г. в размер на 7432, 80 лв., частично от 187 485.83 лв.- представляваща остатък от лицензионна цена за предоставено неизключително право на разпространение на програми за периода октомври 2021 - януари 2023 по Договор за разпространение на телевизионни програми MAX Sport 1, MAX Sport 2, MAX Sport 3, MAX Sport 4 в пакет MAX Sport Plus от 11.12.2019г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-24.03.2023г. до окончателното изплащане за задължението; сумата от 1932, 63 лв. /хиляда деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/- мораторна лихва върху главницата от 14 784 лв. за периода 09.12.2021-23.03.2023 година. За да постанови този резултат РС е приел, че ищецът не може едностранно, без съгласие на ответника да измени месечната лицензионна такса, в частност твърдяната в исковата молба месечна цена на абонат, дори и на база приложимите ОУ. Пред въззивната инстанция основният спорен въпрос, въведен и във въззивната жалба е отново този, стоял при разглеждането на делото от първата инстанция, а именно - налице ли е едностранно изменение на месечната цена на абонат от страна на лицензодателя и ответното дружество дължи ли увеличената цена. След анализ на събрания доказателствен материал, настоящия съдебен състав счита, че предявената искова претенция е неоснователна. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна. Според въззивния състав, решението е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане както към установената фактичека обстановка, така и към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални нарушения, е приложил правилно материалния закон. С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното: В процесния договор липсва клауза цените да могат да се изменят едностранно от ищеца чрез изменение на ОУ. А разпоредбата на чл. 8.5 от процесния договор изрично сочи, че при противоречие между договора и ОУ ще се прилагат разпоредбите на договора. В чл. 4.1 от процесния договор се сочи, че основание за увеличаване на месечната лицензионна цена може да бъде единствено надвишението на броя на реалните абонати над минимално гарантирания брой абонати. В развилото се производство по делото не е установено, респ. не е доказано надхвърляне на минимално гарантирания брой абонати от страна на дружеството-ответник. Дори напротив, тъй като съгласно заключението на приетата съдебна експертиза, месечната бройка абонати е дори по-ниска от минимално гарантираната по договора. От друга страна, в процесния договор изрично е посочена дължимата се месечна цена за всеки един месец от срока му и тя е фиксирана такава. Затова, в процесния казус следва да се приложи разпоредбата на чл. 298, ал. 3 от ТЗ и чл. 16, ал. 2 от ЗЗД, по силата на които, предвидените в договора условия и цени следва да се прилагат с приоритет пред тези уредени в ОУ. От друга страна общото правило на чл. 16, ал. 3 ЗЗД гласи, че изменението или замяната на приетите при сключване на договора общи условия има сила за насрещната страна, само ако й е било съобщено и тя не е заявила в предоставения срок, че го отхвърля. По делото са налице доказателства за това, че ищецът е изпращал нарочни уведомления за измененията на неприетите от ответното дружество ОУ, вкл. и за цената, като тези опити за изменения са били своевременно и категорично отхвърляни от ответника чрез ежемесечни писма с обратни разписки за оспорване на всяка една от фактурите. Тъй като не се установява да е налице съгласие на ответника с едностранното изменение на цените по договора, ищецът, не е имал основание да начисляват суми за разпространение по нови цени, за които да издават едностранно фактури. Затова се приема, че цените по договора не са изменяни, а ответникът е заплатил дължимите суми по договора, поради което предявената искова претенция е неоснователна. Ответното дружество е заплащало на ищеца дължимите суми съобразно именно договореното в договора и Приложение 1 към същия. С оглед изхода на делото разноски се дължат на дружеството – ответник, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които се претендират в размер на 3000лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Дружеството въззивник обаче своевременно е направило възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника, в случай, че се претендира в размер над минималния такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. Затова БлОС като взе предвид фактическата и правна сложност на предявените искове, както и действително свършената от адвоката работа счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, над установения минимум и следва да бъде намалено до размера от 1905, 00 лв. Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд