Решение № 2190 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1157/2024 г.

Производство по Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Лисота" ЕООД, ЕИК 202442624, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. К., чрез адв. Д. Н. – А., срещу Ревизионен акт № Р-16001623005618-091-001/19.02.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 195/08.05.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /Д „ОДОП“ - [населено място] при ЦУ на НАП, с който на оспорващия, на основание чл.177 от Закона за данъка върху добавената стойност са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за периоди: м.03. 2022 г., м.07.2022 г., м.09.2022 г., от м.11.2022 г. до м.02.2023 г. включително, в размер на 9 240.51 лв. главница и 1 366.16 лв. прилежаща лихва.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят счита, че органите по приходите не са обосновали и доказали един от обективните признаци на състава на чл.177 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, а именно, че е налице невнесен данък, като в тази връзка необосновано са презюмирали и наличието на знание у получателя, за това че данъкът няма да бъде внесен. Счита, че констатациите са неясни, не са подкрепени от каквито и да било доказателства за предприети действия по принудително събиране на посочените или други задължения на „Си фешън 21“, ЕООД, не е изложена хронология на плащанията, респ. разпределението на тези плащания и надлежното уведомяване на задълженото лице. Твърди се, че още преди издаване на РАО, дружеството е представило платежни нареждания за извършени от страна на „Си фешън 21“ ЕООД плащания към бюджета за всеки от месеците от регистрацията му по ЗДДС до неговата дерегистрация, в размера, който дружеството е декларирало в месечните си СД по ЗДДС, в които е включено и ДДС по реализираните доставки към „Лисота“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че в хода на ревизионното производство не са събрани и обсъдени доказателства за това, кое е първото валидно действие по започване на принудителното събиране на всяко от твърдените задължения за ДДС за ревизираните отчетни периоди и кога са предприети действия, за да се установи дали към момента на тяхното плащане от доставчика на дружеството, съответните задължения са били предмет на принудителното производство, а оттам и да съобрази правилото на чл.169 ал.4 от ДОПК. Излагат се подробни доводи в тази насока, като счита, че не са налице всички предпоставки за търсене на солидарна отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС. Иска се отмяна на оспорения РА.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи, подробно изложени и в представените по делото писмени бележки. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена по доводи, изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623005618-020-001/21.09.2023 г. (л.689, т.3), издадена от П. Д. С., началник сектор при ТД на НАП – [населено място], с обхват: отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от "Си Фешън 21" ЕООД за периоди: 01.01.2023 г. – 28.02.2023 г., 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г., 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г., 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г. и 01.11.2022 г. – 30.11.2022 г., като е определен срок за приключването му – до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 02.10.2023 г. по електронен път (л.692, т.3). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623005618-020-002/16.11.2023 г. (л.415, т.2) срокът на ревизията е удължен до 02.01.2024 г., като е променен и нейният обхват във връзка с предложение за промяна обхвата на извършвана ревизия от 14.11.2023 г. (л.419, т.2), като е включен и данъчен период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. Заповедта е връчена по електронен път на ревизираното лицето на 27.11.2023 г. (л.418, т.2).

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001623005618-092-001/16.01.2024 г. (л.107, т.1). Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № Рев. 190/06.02.2024 г. (л.67, т.1), ведно с доказателства – платежни нареждания. Възложилият ревизията и ръководителят на същата са издали Ревизионен акт № Р-16001623005618-091-001/19.02.2024 г. (л.50, т.1).

По жалба на "Лисота" ЕООД е издадено Решение № 195/08.05.2024 г. (л.30, т.1) от директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство РА от 19.02.2024 г. С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т. 1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.5, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.9, т.1), Заповед № РД-09-2109/13.11.2023 г. (л.11, т. 1), Заповед № РД-09-192/06.02.2024 г. (л.13, т.1), Заповед № РД-09-1306/10.08.2022 г. (л.15, т.1), Заповед № РД-09-1319/11.08.2022 г. (л.16, т.1) и Заповед № РД-09-2277/30.11.2023 г. (л.17, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив.

По делото са приложени сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, извършвали съответните процесуални действия (л.38, т.1; л.711-л.714, т.3), както и 2 бр. оптичен носител - CD, съдържащ оспорените актове (л.3 и л.4, т.1).

Изложеното дотук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация, поради което намира съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи обаче, че дори такива да бяха констатирани, съдът не може да отмени РА само на това основание, предвид разпоредбчата на чл.160 ал.1 и ал.2 от ДОПК.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

„Лисота“ ЕООД е вписано в ТР на АВ от 14.02.2013 г. със седалище и адрес на управление: - [населено място], ул. „Цар Иван Асен II№ 123. Капиталът на дружеството е 500.00 лв. Едноличен собственик на капитала е С. Г. К.. Предмет на дейност на дружеството е „търговско посредничество с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ с код 4616. „Лисота“ ЕООД е регистрирано за целите на ЗДДС, считано от 28.02.2013 г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Към момента на ревизията няма настъпили промени в регистрацията. На „Лисота“ ЕООД не са извършвани други ревизии. На дружеството е извършена проверка по прихващане или възстановяване, приключила с АПВ № П-16001623059631-004-001/31.03.2023 г. Дружеството има регистрирани две фискални устройства на адреса на седалището; не разполага с недвижимо имущество и МПС. По справка от информационната система на НАП, модел СУП, Справка актуално състояние на всички трудови договори, има само един регистриран трудов договор, който към момента на ревизията не е действащ. Освен в „Лисота“ ЕООД, лицето С. Г. К. притежавал, притежава или е имал участие и в други 11 фирми.

В хода на ревизията са извършени редица процесуални действия, подробно описани в РД на стр.4-5 от същия (л.108-гръб, л.109 и следв. т.1).

Счетоводната отчетност на дружеството се води от СК „Финарт“ ЕООД, ЕИК 115880080, [населено място], [улица], офис – Асеновград, за което към момента на ревизията няма сключени писмено договор за счетоводно- административно обслужване – приложено е пълномощно. Ползваният счетоводен софтуер е „Комфорт Унисофт комфорт“. Дружеството води своето текущо счетоводство и изготвя финансовите отчети в съответствие с изискванията на българско търговско и счетоводно законодателство. Базата за изготвяне на отчета са НСФОМСП, действащи в България.

От събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че през ревизираните периоди „Лисота“ ЕООД е получател по доставки, за които от „Си фешън 21“ ЕООД са издадени 46 бр. фактури, по които дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, в т. ч. през ревизираните данъчни периоди общо в размер на 29 071.51 лв. по подробно описани в табличен вид в РД документи – стр.6. Предмет на доставките по фактурите е „изшиване на ишлеме“ Правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено от „Лисота“ ЕООД в пълен размер, както следва: - 4 162.20 лв. през м.03.2022 г.; 3 099.60 лв. през м.07.2022 г.; 5 162.00 лв. през м.09.2022 г.; 5 367.42 лв. през м.11.2022 г.; 3 918.59 лв. през м.12.2022 г.; 2 951.50 лв. през м.01.2023 г. и 4 410.20 лв. през м.02.2023 г. При извършена проверка в информационната система /ИС/ на НАП и данъчно-осигурителната сметка /ДОС/ на „Си фешън 21“ ЕООД е установено, че за посочените период, от дружеството са подадени СД по ЗДДС, с които е деклариран данъчен резултат „ДДС за внасяне“. Същият не е внесен към момента на издаване на РД (16.01.2024 г.). Данните по данъчни периоди са описани подробно в РД – стр.9. Установено е още, че във връзка с неплатени задължения на визираното дружество е образувано изпълнително дело /ИД/ № 221157714/2022 г. От органите по приходите е констатирано, че за ревизираните данъчни периоди „Си фешън 21“ ЕООД и „Лисота“ ЕООД се явяват свързани лица по смисъла на § 1 т.3 б.“м“ от ДР на ДОПК, поради което между тях съществуват по-особени и близки отношения, надхвърлящи нормалните отношения доставчик – получател, което обосновава знанието у получателя по доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика му.

Относно „Лисота“ ЕООД и „Си фешън 21“ ЕООД са установени следните факти и обстоятелства, поради което са направени изводи, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен: едноличен собственик на капитала и управител на дружеството –доставчик по фактурите – „Си фешън 21“ ЕООД. Наличието на този факт, че управител на двете дружества (получател и доставчик) е едно и също лице, обосновава с голяма степен на сигурност знанието от страна на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен;

„Финарт“ ЕООД с идентификационен номер на ЮЛ 115880080, което е съставило годишните им финансови отчети; ревизираните данъчни периоди: - [населено място], [улица] ( от 10.10.2023 г. адресът за кореспонденция на „Си фешън 21“ ЕООД е [населено място], [улица]); подписвани с един и същи електронен подпис. Дружествата са ползвали един и същи електронен адрес за кореспонденция: - [електронна поща]-[интернет адрес], което е наложило извода, че управлението на двете дружества се е осъществявало от един и същи център, което сочи наличие на знание у получателя за поведението на неговия доставчик.

Ревизиращите органи са посочили също така, че до извода за наличие на знание се стига и посредством извършен анализ на данните от пасива на счетоводния баланс за 2022 г. на доставчика „Си фешън 21“ ЕООД, част от годишния финансов отчет, публикуван в ТР на АВ. Отбелязано е увеличаване на задълженията на дружеството – от 27 хил. лв. през 2021 г. на 107 хил. през 2022 г., като и формиран и извод за недобросъвестност на „Лисота“ ЕООД, като резултат от неполагането на дължимата от добрия търговец грижа към собствените му дела.

Органите по приходите са предприели съответните процесуални действия по събиране на доказателства, свързани с установяване на предпоставки за ангажиране на отговорност по чл.177 от ЗДДС на „Лисота“ ЕООД за задължения по ДДС на „Си фешън 21“ ЕООД. За целите на ревизията, по електронен път, от отдел „Обработка на плащанията и задълженията“ при офис „Център“ на ТД на НАП – София е изискана информация дали сумите за ДДС за разглежданите данъчни периоди са внесени от „Си фешън 21“ ЕООД. Получен е отговор, съгласно който, след извършена проверка в ПП СУП архивни данни е установено, че през 2022 г. има извършени плащания от дружеството, но те са покривали задълженията на същото, съгласно реда на чл.169 от ДОПК, т. е. не само ДДС, но и изискуем данък върху доходите на физически лица (ДДФЛ) по декларация 6, вследствие на което, задълженията в реална среда за м.03.2022 г., м.07.2022 г., м.09.2022 г. и м.11.2022 г. за ДДС са изискуеми. За м.12.2022 г. има извършено плащане в размер на 3 144.90 лв. с вальор от 23.10.2023 г. За м.01.2023 г. и м.02.2023 г. също са налице задължения за ДДС, като същите да преминали за събиране от публичен изпълнител, както следва: - за м.01.2023 г. на 27.02.2023 г. и за м.02.2023 г. на 31.03.2023 г. През 2023 г. има извършени плащания, но са покривали задължения по реда на чл.169 от ДОПК, без тези, които са преминали за събиране от публичен изпълнител, които би следвало да се внесат по друга сметка. През 2024 г. (към момента на кореспонденцията) няма постъпили плащания и задълженията на дружеството са актуални.

Изискана е информация и от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София за наличие на образувано изпълнително дело за събиране на декларираните от „Си фешън 21“ ЕООД задължения за разглежданите данъчни периоди, за предприетите действия за събиране и обезпечаване на тези задължения, катоса представени копия на съответните документи (постановления, разпореждания, уведомления и други) и информация по какъв начин и на кое лице са връчвани. Според полученото уведомително писмо има образувано принудително изпълнение – изпълнително дело № 221157714/2022 г. от 10.02.2022 г.; има наложени обезпечителни мерки – запор на банковата сметка в размер на 27 658.91 лв.; има започнало принудително изпълнение; задължението по ЗДДС към 31.12.2023 г. е в размер на 10 471.65 лв. Приложени са постановления за налагане на обезпечителни мерки: № [рег. номер]-022-0011220/24.02.2022 г. (л.295, т.2), № [рег. номер]-022-0035503/02.06.2022 г. (л.296, т.2), № [рег. номер]-022-0019166/20.03.2023 г. (л.297, т.2) и № [рег. номер]-022-0040110/08.06.2023 г. (л. 298, т.2), Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № [рег. номер]-029-0019657/02.06.2022 г. (л.299, т.2). Посочено е, че документите са връчени чрез пощенски оператор на управителя, като са приложени 4 бр. известия за доставяне.

Въз основа на установените при ревизията факти и обстоятелства, от органите по приходите е прието, че е налице хипотезата на чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Коментирани са разпоредбите на правната норма, като е посочено, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материалноправни предпоставки: - лицето-получател по облагаема доставка да е регистрирано по ЗДДС; да е осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който доставчикът е длъжен да внесе в бюджета; дължимият данък не е внесен от доставчика; получателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Нормативно регламентираните предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав, възпрепятства възможността да бъде реализирана отговорността по чл.177 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗДДС.

Аргументите за ангажиране на отговорност на „Лисота“ ЕООД по реда на сочената норма за дължимия и невнесен косвен данък от „Си фешън 21“ ЕОЖОД са следните: осъществяване на процесните доставки, като дружеството е „получател“ по смисъла на чл.11 ал.2 от ЗДДС на облагаеми доставки с предмет „изшиване на ишлеме“ по фактури, издадени от „Си фешън 21“ ЕООД за ревизираните периоди.

• „Си фешън 21“ ЕООД е доставчик по облагаеми доставки по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, документиращи реално осъществени облагаеми доставки. От изпратено в хода на ревизията искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица до „Си фешън 21“ ЕООД, безспорно е установено, че дружеството-доставчик е издало въпросните фактури на „Лисота“ ЕООД и е посочило на отделен ред ДДС.

• Дължимият ДДС не е внесен от доставчика, съгласно приложена справка за общите задължения на „Си фешън 21“ ЕООД. От органите по приходите е извършена проверка в ИМ на НАП, в резултат на което е установено, че доставчикът „Си фешън 21“ ЕООД не е внесъл дължимият ДДС като резултат за съответните данъчни периоди, а именно: - м.03.2022 г. в размер на 791.63 лв.; за м.07.2022 г. в размер на 1 002.43 лв.; за м.09.2022 г. в размер на 1 109.99 лв.; за м.11.2022 г. в размер на 763.31 лв.; за м.01.2023 г. в размер на 2 085.93 лв.; м.02.2023 г. в размер на 3 487.22 лв.

• „Лисота“ ЕООД, като получател по облагаеми доставки, документирани с фактурите, издадени му от доставчика „Си фешън 21“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди, отразява същите в отчетните си регистри по ЗДДС за съответния период. Като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаемите доставки, дружеството упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. С оглед на изложеното, органите по приходите са приели за доказано, че правото на приспадане на данъчен кредит, ползвано от „Лисота“ ЕООД за процесните периоди и доставки, е свързано пряко с дължимия и невнесен от „Си фешън 21“ ЕООД косвен данък за ревизираните данъчни периоди, поради което е изпълнена и четвъртата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.177 ал.1 от ЗДДС.

• Субективният елемент на солидарната отговорност има две проявни форми, съгласно чл.177 ал.2 от ЗДДС – наличие на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. От приходните органи е възприето наличието на знание (чл.177 ал.2 предл. първо от ЗДДС), че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Посочено е, че когато субект на отговорността по чл.177 от ЗДДС е юридическо лице, за нуждите на ал.2 от с. з. следва да се приеме, че е налице знание у юридическото лице, когато се установи такова знание у физическите лица, които осъществяват неговото управление. Обстоятелствата, които в конкретния случай сочат наличие на знание в дружеството-получател, чрез неговия управител, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчика е, че действителните отношения между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка (свързани лица по смисъла на § 1 т.3 б.“м“ от ДР на ДОПК), което обосновава знанието у получателя по доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика му.

Предвид изложеното е прието за безспорно доказано наличието на обстоятелства по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и кумулативно изпълнени условия за вменяване на отговорност по чл.177 от с. з. на „Лисота“ ЕООД. На основание чл.177 ал.1 и във връзка с чл.177 ал.6 от ЗДДС, на ревизираното дружество е вменена солидарна отговорност до размера на дължимия, но невнесен от страна на доставчика „Си фешън 21“ ЕООД косвен данък в общ размер на 10 606.67 лв. за данъчните период: м.03.2022 г., м.08.2022 г., м.09.2022 г., м.11.2022 г. до м.02.2023 г. вкл., в т. ч. главница 9 240.51 лв. и лихви 1 366.16 лв.

За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, включително и разпоредбите от ДОПК, касаещи принудително събиране на публични задължения. След повторен анализ на събраните доказателства е изяснил механизма на погасените в конкретния случа задължения и защо резултатът се пак е липса на погасени задължения за данък върху добавената стойност, независимо от факта, че от дружеството са представени документи за внесени суми за погасяване на същите.

Становището на директора е следното: - от отговора на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София се установява, че за задълженията на „Си фешън 21“ ЕООД е налице образувано изпълнително дело № 2211577114/10.02.2022 г. Най-ранната обезпечителна мярка е наложена с ПНОМ № [рег. номер]-022-0011220/24.02.2022 г., т. е. преди ревизирания период, като според приложените документи, изискуемото публично вземане по ИД е в по-голям размер във всяко следващо постановление.

В тази връзка решаващият орган е констатирал, че с пратените за ДДС суми, които са с дати, следващи датата на образуване на ИД, са погасени различни публични вземания на „Си фешън 21“ ЕООД, подробно описани в решението, като е посочил и начина на погасяване на задълженията според ДОПК, вкл. и обжалване на действията на публичния изпълнител. Изложил е и подробни мотиви за наличието на знание у ревизираното дружество относно въпроса за невнасянето на ДДС от доставчика му.

Крайният извод на директора на дирекцията е, че условията, посочени в разпоредбата на чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС са изпълнени и в хода на ревизията органите по приходите са доказали това.

В съдебно заседание на 14.01.2025 г. е изслушана и приета с възражение от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по преписката документи.

Възражението на ответната страна е относно несъотносимост на ССчЕ към предмета на спора, като освен това, последната само потвърждава изводите на органа по приходите.

В табличен вид вещото лице е представило: - 1./ всички издадени от „Си фешън 21“ ЕООД фактури за доставка на „Лисота“ ЕООД, с посочен размер на начисления ДДС по всяка фактура и посочване дали са включени в дневниците на посочените дружества. Констатирано е, че всички описани фактури са включени в дневниците за покупки и продажби при страните; - 2./ също в табличен вид са представени плащанията и начина на плащане, както и тяхното счетоводно отразяване; -3./ експертът е констатирал, че „Лисота“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в периоди: - м.03.2022 г.; м.06.2022 г.; м.09.2022 г., м.11.2022м.12.2022 г.м.01.2023 г. и м02.2023 г.; -.4 в табличен вид са представени извършените от „Си фешън 21“ ЕООД плащания за ДДС и размера, като са описани платежните документи за всеки данъчен период поотделно и отразяването им в ДОС, като изрично е посочено, че това е сторено по сметка за принудително изпълнение; - 5./ също в табличен вид са представени извършените погасявания в ДОС. Във връзка с това проследяване вещото лице отбелязва, че всички плащания са погасили задължения по ДОС на ЗЛ, с изключение на преводите на 02.02.2024 г. – 2 095.93 лв. и 3 487.22 лв., които са постъпили по сметката за принудително изпълнение. Отбелязва също така, че към датата на възникване на задълженията във връзка с декларираното ДДС, не може да се даде отговор на въпроса какъв е бил размера на задълженията по вид и размер, тъй като софтуерът на НАП не съдържа такава функционална опция към конкретна дата назад във времето; - 6./ експертът е установил, че ИД № 221157714/2022 г. е образувано на 10.02.2022 г. Изпратено е СДО от 15.02.2022 г. (л.956, т.4) за общ размер на дълга 9 804.49 главница /ДДС не се дължи към момента на образуване на ИД. Експертизата е представила и движението по ИД с посочване на: - данъчен период декларирано ДДС по СД по ЗДДС, внесено ДДС, дата на внасяне, погасена сума погасени задължения, присъединена сума по ИД, дата на присъединяване, платена главница по ИД и дължима главница ДДС след разпределение. Представени са и постъпили и разпределени по ИД други суми, с посочване на: дата на плащане по ИД, платена сума, главница и погасен титул. Последният касае погасяване на суми за ДОО, ДДС, данък ЗДДФЛ, ЗОВ и ДЗПО. При анализа на данните в счетоводството на дружеството, в ДОС и по ИД, експертизата е констатирала, че ЗЛ ежемесечно е декларирало с декларация обр.6 дължим данък ЗДДФЛ, по който няма извършени никакви плащания. Представило е и как са разпределени постъпилите суми с основание на ДДС по СД в ДОС. Наред с това, вещото лице е дало обяснения и примери как са погасени задълженията в конкретния случай.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, издали актовете; копие на изпълнителното дело и Решение № 1275/27.09.2024 г. на Софийски градски съд.

Други доказателства не се представят.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно основанието, на което е издаден процесния ревизионен акт, по нормата на чл.177 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на ал.3, за целите на ал.2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал.1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите по ал.1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

В случая се касае за отговорност на пряк получател по реда на доставките, какъвто се явява ревизираното лице. Тази отговорност е особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице по веригата, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността възниква при кумулативно наличие на следните законово определени предпоставки: - лицето, чиято отговорност се ангажира, да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката; - дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, съгласно чл.177 ал.2 от ЗДДС. Тежестта да се докаже наличието на всеки един елемент от фактическия на чл.177 от ЗДДС е изцяло върху данъчната администрация.

Тук е мястото да се отбележи, че чл.177 ал.6 от ЗДДС предвижда принцип на субсидиарност при реализиране на отговорността - първоначално отговорността се реализира по отношение на прекия получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, по отношение на който и да е от следващите получатели от поредицата доставки. Това означава, че администрацията е длъжна първо да насочи претенцията си към лицето, пряк получател по измамната доставка и едва след това, към други лица, за които са възникнали условията за носене на отговорност. Задължително условие за реализиране на солидарната отговорност е и относно доставката, в която всяко лице участва, да са налице условията на чл.177 ал.1, съответно ал.3 от ЗДДС. За по-голяма яснота следва да се има предвид, че това правило се прилага съответно и спрямо предходните доставчици, съгласно чл.177 ал.7 от ЗДДС.

Следователно, ако имаме няколко лица, доставчици и получатели по верига от доставки по смисъла на чл.177 от ЗДДС и е налице сделка, по която данъкът не е внесен, осъществена между първия и втория доставчик в поредността от доставки, то следва отговорността по чл.177 най-напред да се осъществи спрямо получателят по тази сделка - вторият доставчик в поредността от участници във веригата от доставки. След като срещу него е осъществено ревизионно производство и му е вменена отговорност по чл.177 от ЗДДС и събирането е неуспешно, органът по приходите може в условията на оперативна самостоятелност да реши срещу кои от останалите четирима участници в поредността от доставки да насочи производство за осъществяване на отговорността по чл.177 от ЗДДС, като няма пречка това да е последният от тях, независимо че ревизия спрямо предходните трима доставчици с оглед реализация на отговорността по чл.177 от ЗДДС няма да е проведена. Поначало е логично в подобни случаи претенцията на администрацията да се насочи спрямо лицата, носещи отговорност по чл.177, при които най-ефективно би се осъществило събирането на задължението.

Неуспешното събиране спрямо прекия получател, като елемент от фактическия състав за насочване на претенцията на администрацията към другите отговарящи получатели, е свързано винаги с доказване от страна на органите по приходите на несъбираемост на задължението от този пряк получател. В тази връзка ще е необходимо доказването на неуспешно проведено обезпечително, съответно, изпълнително производство чрез прилагане към преписката на съответните актове на публичния изпълнител. Допълнително може да се приложи анализ за липсата на активи, спрямо които да се насочи изпълнението, съответно, обезпечението.

Възможно е също така обаче, при ревизията на прекия получател да се установи, че същият не носи отговорност по чл.177 от ЗДДС. В тези случаи не е необходимо да се доказва неуспешно провеждане на изпълнение, достатъчно е да се приобщи ревизионният акт, с който се установява, че за прекия получател не са налице предпоставките на чл.177 от ЗДДС, респ. същият не носи отговорност.

Необходимо е да се отбележи още, че чл.177 ал.3 от ЗДДС въвежда особена презумпция за задължение за знание по смисъла на ал.2 Известно е, че презумпцията представлява доказателствено правило, съгласно което, щом е доказано наличието на посочените в разпоредбата факти (т. нар. презумпционни предпоставки), се смята до доказване на противното, че е налице и презюмираният факт - получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

Презумпцията на чл.177 ал.3 от ЗДДС може да бъде опровергана. Същата е оборима презумпция - валидна е до доказване на противното. Като презумпционни предпоставки в нея са заложени фактите, които най-често индицират и съпровождат осъществяването на злоупотреби с ДДС. Същата само размества доказателствената тежест - приходната администрация следва да докаже само осъществяването на презумпционните факти. Във възможностите на данъчнозадължените лица е да оборят презумпцията, както оспорвайки наличието на презумпционните предпоставки, така и на правните им последици. Така например, ако лицето докаже, че цената, по която е осъществило сделката, макар и в съществено отклонение от пазарните цени, е икономически обоснована с оглед специфични, валидни за него условия (например - продажба под пазарна цена, поради спешна необходимост от паричен ресурс), следва да се счита, че презумпцията е оборена и солидарната отговорност не е възникнала.

Облагаемата доставка, по която данъкът не е внесен и тази, по която е ползвано право на данъчен кредит, следва да са с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид. Не е необходимо предметът на доставките да е абсолютно идентичен - може предметът на доставката да е вложен в производството на друг продукт - стига да се установи, че именно този предмет на доставката е впоследствие, в преработен или изменен вид, е обект и на последващи доставки. Стоката или услугата следва да може да бъде определена чрез индивидуализиращи свои характеристики, независимо че е родово определена вещ. В тези случаи няма да е достатъчна само тъждествеността на рода на предмета на следващите сделки по веригата. За да е налице идентичност на стоката следва да се установи разпореждане или влагане на тази родово определена вещ.

Следва да е налице едно от следните обстоятелства: сделката е привидна, заобикаля закона или е осъществена на цена, която значително се отличава от пазарната.

Важно е да се отбележи, както вече се посочи по-горе, че тази предпоставка следва да е налице при всяко лице, което отговаря по чл.177 от ЗДДС. Т. е. лицето, чиято отговорност се претендира, е осъществило сделка, която е привидна, заобикаля закона или е осъществена на цена, която значително се отличава от пазарната. В този смисъл отговорност по силата чл.177 ал.3 възниква, само и единствено, за тези получатели по доставки, които са участвали в така посочените сделки. С други думи, за да възникне за определено данъчно задължено лице отговорност по чл.177 ал.3 от ЗДДС, е необходимо то самото да е участвало в сделка, която е привидна, заобикаля закона или е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Ако не е налице такова пряко участие, т. е. като страна в сделката, за задълженото лице не може да се приложи презумпцията по чл.177 ал.3 от ЗДДС.

На следващо място, внимание заслужава и съдебната практика на Съда на ЕС, отразена в т.29 и т.30 от решението по дело С-384/04, според която, когато държавите-членки упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия, те трябва да спазват общите принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността, което включва, по-специално, принципите на правната сигурност и пропорционалността. По отношение на принципа на пропорционалността следва да бъде посочено, че макар и да е законно с мерки, приети от държава-членка на основание на чл.21 §3 от Шестата директива, да се цели опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, такива мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тази цел. Задача на националния съд е да се определи, дали националното законодателство, разглеждано по главното производство, спазва общите принципи на правото на Общността /т.34/.

Според т.ЗЗ от цитираното решението на СЕС, в случаите на предвидена отговорност от типа на тази по чл.177 от ЗДДС, на търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, следва да се признае право да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено лице.

По делото няма спор по фактите – доставчикът "Си фешън 21" ЕООД е извършил описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС, "Лисота" ЕООД е ползвало данъчен кредит по процесните фактури, подробно описани в РД и ССчЕ. "Си фешън 21" ЕООД е декларирало ДДС за внасяне, който данък не е внесен.

Спорът е по правото – дали при така установените от органите по приходите факти, правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател на основание чл.177 от ЗДДС.

За да бъде приложена успешно отговорността по чл.177 от ЗДД, каза се по-горе, е необходимо да са налице, както обективният елемент, така и субективният такъв. Безспорно, обективният елемент е налице – дължимият ДДС не е внесен от доставчика, а получателят е ползвал данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък. Субективният елемент на солидарната отговорност, има две проявни форми, съгласно чл.177 ал.2 от ЗДДС – наличие на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.

Приходните органи са възприели наличието на знание, като са достигнали до този извод след съвкупната преценка на редица факти и обстоятелства /изложени по-долу/. Възраженията в жалбата, с която е сезиран съда, биха били основателни, ако тези факти се преценяват изолирано един от друг. Преценени обаче, като елементи, които са част от една съвкупност, се стига до извода, че е било налице знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик.

Знанието несъмнено е субективна категория. Когато субект на отговорността по чл.177 ЗДДС е юридическо лице, за нуждите на ал.2 от същия законов текст, следва да се приеме, че е налице знание у юридическото лице, когато се установи такова знание у физическите лица, които осъществяват неговото управление. Обстоятелствата, които в конкретния случай, преценени в тяхната съвкупност, сочат наличие на знание в дружеството получател, чрез неговия управител, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчика му са следните: процесните обследвани данъчни периоди е едноличен собственик на капитала и управител на „Си фешън 21“ ЕООД – С. Г. К.. Безспорно сделките са сключени между свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.“м“ от ДР на ДОПК. Наличието на такава връзка между управителите на двете дружества /получател и доставчик/ обосновава с абсолютна степен на сигурност знанието от страна на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен; дружества, се е разпореждал с банковите сметки и имуществата и на двете дружества; счетоводството на едно и също лице – „Финарт“ ЕООД, ЕИК 115880080, като същото е съставяло годишните им финансови отчети; ревизираните данъчни периоди: - [населено място], [улица], до 10.10.2023 г.; и същи електронен подпис; дружествата са ползвали един и същи електронен адрес за кореспонденция: [електронна поща]-[интернет адрес].

Следователно, обоснован е изводът на приходните органи, че управлението на двете дружества се е осъществявало от един и същ център, което сочи наличие на знание у получателя за поведението на неговия доставчик: си С. Г. К., за неговия доставчик – "Си фешън 21“ ЕООД, на което съдружник и управител е същото това лице С. К., е поредната индиция сочеща знание за невъзможността да бъде внесен дължимия ДДС. Тук са налага изводът, че оперирането с налични парични средства и с тези по банкови сметки на двете дружества от лицето С. К., обстоятелство, което не е опровергано по никакъв начин, също е индиция за знание, че няма да бъде платен данъка по тези доставки.

Както бе посочено по-горе, знанието е субективна категория, но при всички случаи, за доказването му следва да се изхожда от обективни критерии. В настоящия случай, като се имат предвид описаните факти в тяхната съвкупност, обоснован се явява изводът на ревизиращите органи за наличието на знание у получателя по тези доставки, че данъкът по тях няма да бъде внесен.

От доказателствата по делото се установява, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, поради което установените обстоятелства обосновават извод за наличие на хипотезата на чл.177 ал.2 предложение първо ЗДДС. Каза се по-горе, в т.ЗЗ от решението на СЕС по дело С-384/04, според което законодателство, предвиждащо ангажиране на отговорността на данъчно задължено лице в случаи като процесния, съответства на чл.21 ал.3 от Шеста директива / чл.205 от Директива 2006/112 /, е посочено, че търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено лице.

В случая по отношение на ревизираното дружество не може да се приеме, че е взело всички мерки, за да избегне тази отговорност.

В горния смисъл по идентични случаи са постановени Решение № 4779 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2016 г., I отд., Решение № 5588 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8260/2016 г., I отд.

Спорът в случая се свежда до това, следва ли да се приеме, че при ревизираното дружество е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл.177 ал. 2 от ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при условията на чл.117 – 120 ДОПК. В нормата на чл.177 ал.2 от ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието – регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В съдебната практика /от по-ново време в този смисъл е Решение № 6322 от 24.04.2019 г., на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 13411/2018 г. / се приема, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл.177 ал.2 от ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката.

Изложените по-горе обстоятелства налагат безспорно изводът, че двете дружества се явяват свързани лица по смисъла §1 т.3 от ДР на ДОПК, поради което, между тях съществуват по особени и близки отношения, надхвърлящи нормалните отношения доставчик – получател, което обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика. В случая, освен изложените факти, са налице и допълнителни такива, които необосновават извода за знание.

Задължение за внасяне на данък върху добавената стойност (ДДС) по една облагаема доставка на стоки и/или услуги е на доставчика, който се явява като посредник между задълженото лице за данъка (получателя по доставката) и държавата. В отклонение от това правило и за предотвратяване на злоупотреби разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Законовите предпоставки, за да се ангажира тази солидарна отговорност на получателя, са дължимият данък да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

В конкретния случай се касае за начислен, но невнесен данък.

При тази фактическа и правна обстановка, за да бъде ангажирана солидарната отговорност на дружеството жалбоподател, следва да са налице доказателства, че същото е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Доколкото в случая става въпрос за отговорност на юридическо лице, съставът на правната норма следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица, като изкуствено създадени правни субекти. При доказване на условията по чл.177 ал.3 от ЗДДС се приема, че е налице знание, когато лицето е било длъжно да знае, без значение дали познанието е възникнало, ако са установени кумулативните елементи по т.1 и т.2 от същата правна норма, както подробно се посочи по-горе в настоящото изложение. Следва да се отбележи, че е възможно проявлението, както на двете хипотези, така и на само една от тях. В този смисъл, когато са налице преки доказателства, че съответните физически лица са знаели за неправомерното развитие на данъчното правоотношение, по смисъла на чл.177 ал.2 от ЗДДС не е необходимо доказване на елементите по т.1 и т.2 на чл.177 ал.3 от ЗДДС. Това обстоятелство, в случая, е безспорно доказано и не е оборено по никакъв начин от жалбоподателя.

Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, не е доказан субективният елемент от фактическия състав на чл.177 от ЗДДС.

Предвид обстоятелството, че от страна на ревизираното дружество не се представят никакви доказателства за оборване на горните констатации, нито в хода на ревизионното производство, нито в настоящото съдебно, а единствено се излагат твърдения, че неправилно се вменява отговорност на дружеството, не може да опровергае факта, че последното не е бил наясно, че данъкът няма да бъде платен.

В нормата на чл.177 ЗДДС е уреден особен вид солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при изпълнение на определените в закона кумулативни условия е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, платец на ДДС. Отговорността е определена като солидарна в чл.205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (" Директива 2006/112 "). Тази норма предвижда, че в случаите, посочени в членове 193 – 200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето – платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 205 от Директива 2006/112 също се приема, че отговорността е солидарна. В решение от 20 май 2021 година по дело С-4/20, ALTI, ECLI: EU: C: 2021: 397, Съдът приема, че чл.205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки да приемат – за целите на ефективното събиране на ДДС – мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193 - 200 и 202 - 204 от тази директива, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък (т. 29). В този смисъл са решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, ECLI: EU: C: 2011: 871, т. 19 и решение от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, ECLI: EU: C: 2006: 309, т. 28 относно тълкуването на член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (отм.), която разпоредба съответства на чл.205 от Директива 2006/112. Съответствието на националната правна норма - чл.177 ЗДДС - с изискванията за прилагане на чл.205 от Директива 2006/112 е установено в решението по дело С-4/20, ALTI, ECLI: EU: C: 2021: 397, т. 40.

Субект на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС са регистрирани лица, които са различни от лицето, платец на ДДС. Лица - платци на данъка, са определените в чл.82 – чл. 85а от ЗДДС носители на задължението за плащане на ДДС. Регистрираните лица по чл.177 от ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл.16 ал.1 от ДОПК те са задължени лица по чл.14 т.3 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/15.04.2021 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2019 г., според което с ревизионния акт по чл.177 ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по чл.14 т.3 от ДОПК. По силата на чл.16 ал.3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл.14 т.3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за събирането им.

В изложения смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като се касае за отговорност, която се търси само в конкретни случаи, и от получателя по доставката, то относимите разпоредби следва да се прилагат стриктно, при безпротиворечиво установяване на всички предпоставки, включени във фактическия състав на нормата, което в настоящия случай не е налице.

По отношение оспорването на задължението за лихви за забава. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че правилно е приложен чл.16 ал.3 от ДОПК, според който, отговорността на задълженото лице по чл.14 т.3 от с. к., което е трето лице, отговарящо за задълженията на друго, носител на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а не за собствени задължения, обхваща данъците, задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Така решение № 4293 от 27.03.2013 г. по адм. д. № 11690/2012 г. на ВАС, според което, по аргумент от специалната норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, забавата на единия съдлъжник поставя в забава и другите.

В случая, жалбоподателят, получател по доставката, отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата до датата на издаване на РА. В същия смисъл са и решение № 1016 от 27.01.2014 г. по адм. д. № 5510/2013 г., решение № 12971/30.10.2014 г. по адм. д. № 9/2014 г., решение № 6337 от 13.05.2014 г. по адм. д. № 14974/2013 г. и решение № 4779 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 1163/2016 г., Решение № 15528 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2019 г., I отд.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира ССчЕ дотолкова, доколкото същата проследява движението на средствата за погасяване, както на задълженията по ДОС, така и по принудителното изпълнение, но същата не променя по никакъв начин изводите на ревизиращия екип, с оглед предмета на спора, както правилно е отбелязала ответната страна. В този смисъл са и изводите на експертизата, че ревизираното дружество ежемесечно е декларирало с декларация обр.6 дължим данък по ЗДДФЛ във връзка, с който не са извършени плащания, като част от постъпилите суми, наредени с основание плащане на ДДС по СД, са били погасени задължения, като се започне от най-старото – по реда на чл.169 от ДОПК. От ССчЕ се установява по категоричен начин, че постъпилите суми за плащане на ДДС по СН по ЗДДС в ДОКС на дружеството, респ. в сметката за принудителното събиране на публични вземания, са били разпределени за погасяване на по-рано възникнали задължения, в резултат на което остава невнесен и дължим от „Си фешън 21“ ЕООД ДДС за процесните периоди. В този смисъл са обясненията и примерите на вещото лице относно последователността на погасяване на публичните задължения в настоящия случай.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока липса на доказателства за предприети действия по принудително събиране на посочените и други задължения. Това е така, тъй като, видно от приложеното по делото копие на изпълнителното дело, се установява по безспорен начин, че С. К. е бил запознат за наличие на дължими публични вземания още през 2022 г., което се установява, както от полученото лично от него СДИ изх. № [рег. номер]-048-0025879/15.02.2022 г. (л.956, т.4) и известие за доставяне (л.959, т.4), така и от отговора на „ПИБ“ АД изх. № 1/3-17648/08.03.2022 г., с което уведомяват органа по приходите, че банковата сметка на „Си фешън 21“ ЕООД е блокирана. Последното обстоятелство, при всички случаи е станало известно на Кукувейков, с оглед невъзможността да борави с банковата сметка на дружеството-доставчик.

В този смисъл е неоснователно и възражението, че съществуването на изпълнително дело, само по себе си, не означава, че е започнало принудително изпълнение, както и дали задълженията на „Си фешън 21“ ЕООД са присъединени към ИД.

Неоснователно е възражението, че липсва хронология и каквато и да е яснота относно формирането на задълженията за всеки един от визираните данъчни периоди. Видно то събраните по делото материали, вкл. копие на ИД, се установява, че е спазена поредността на действията на публичния изпълнител по отношение процедурата по принудително изпълнение, с издаването редовно на ПНОМ и различни разпореждания с оглед постъпили средства по принудителното изпълнение. Това на първо място, На второ място, че с изключение на два акта на публичен изпълнител, получени на деловодител на „Си фешън 21“ ЕООД, Кукувейков е получавал лично всяко постановление за налагане на обезпечителни мерки, всяко разпореждане за присъединяване и такова за разпределение. Същият не се е възползвал от възможността на чл.266 от ДОПК да обжалва действията на публичния изпълнител.

По отношение извършеното разпределение на постъпилите в процесните периоди парична сума за погасяване на задълженията за ДДС, е намерен за правилен изводът на публичния изпълнител относно приложението на разпоредбата на чл.169 ал.8 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, след образуване на изпълнително дело не се прилагат разпоредбите на чл.169 ал.3, ал.3а, ал.4 и ал.5 от ДОПК и публичните задължения се погасяват в последователност разноски, главница, лихви. Това означава, че длъжникът може да упражни правото си да заяви кое от няколкото публични задължения погасява, включително, като го посочи изчерпателно във вносните бележки, само в случай, че не е налице образувано изпълнително производство.

В настоящия случай се касае за погасяване на разнородни публични задължения, при което правилно публичният изпълнител е приложил разпоредбата на чл.219 ал. 1 от ДОПК и е разпределил постъпилите парични сума в установената и от експертизата последователност: - за 2021 г. данък ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗОВ; за 2022 г. - за данък ЗДДФЛ и ДДС и лихви и за 2023 г. – за ДДС – съразмерно, т. е. най-напред е погасил задълженията от първата група, определена със закона. В случай, че се касае за разнородни задължения от първата група, същите се погасяват пропорционално, като се вземат предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. По изпълнителното дело са дължими задължения за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗОВ и дължимите лихви върху по ЗДДФЛ. В този смисъл и ССчЕ е категорична, че ЗЛ ежемесечно е декларирало с декларация обр.6 дължим данък по ЗДДФЛ, по който няма извършени никакви плащания и в тази връзка е посочило в подробна таблица как са погасявани задълженията.

Или иначе казано, представените платежни нареждания за внасяне на суми за плащане на ДДС по процесните обследвани в настоящото съдебно производство фактури са след образуване на изпълнителното дело, поради което е преклудирана възможността „Си фешън 21“ ЕООД да посочи кое точно задължение погасява – в случая ДДС за процесните ревизирани периоди по фактурите, издадени на „Лисота“ ЕООД.

Ето защо, неоснователно е и възражението и в насока, че органът лаконично се е позовал на справка за общите задължения на „Си фешън 21“ ЕООД и не дава конкретен отговор на въпроса за обхвата на разпределението на постъпилите плащания на ДДС в съответните данъчни период, а оттам и необоснованото твърдение за наличие на частично неплатени задължения за ДДС, вкл. и такива формирани като резултат от данъчни периоди, в които „Лисота“ ЕООД е декларирало доставки от „Си фешън 21“ ЕООД.

Що се отнася до възражението за цитираните в РА заповеди на министъра на финансите - № ЗМФ – 126/13.02.2015 г., отменена със Заповед № ЗМФ -97/31.01.2018 г., съдът намира за необходимо да посочи, че същите са цитираните само и единствено с цел конкретизиране фактически на извършваните плащания за погасяване на задължения към НАП, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.169 от ДОПК, като изрично е посочено, че този ред се отнася до такива по чл.169 ал.4 от ДОПК. Последно соченият текст указва, че за публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси: 1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт; 4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

В заключение следва да се посочи, че органите по приходите са спазили основните принципи в данъчното производство, като са събрали всички необходими доказателства и са формирали изводи, базирани именно на тях.

Що се отнася до представеното в съдебно заседание Решение № 1275/27.09.2024 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на „Си фешън 21“ ЕООД, считано от 31.12.2023 г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, следва да се посочи, че същото е неотносимо към спора. На първо място, 2 производството е проведено седем месеца след приключване на ревизионното производство и няма пряко отношение към казуса; и на второ място, същото в подкрепа на изводите формирани от органите по приходите относно невъзможността това дружества да заплати задълженията си по ДДС, предвид установеното от съда, че още към 2022 г. „Си фешън 21“ ЕООД е имало значителни за погасяване публични задължения и към 2023 дългът възлиза на 101 661.20 лв. главница и 7 153.37 лв. лихви. Установява се също, че липсват конкретни данни за наличие на имущество и средства от продажбата му, които биха могли да погасят задълженията на "Си фешън 21“ ЕООД към НАП, още повече, че съдът е констатирал, че към 31.05.2024 г. наличните материални запаси сочат неликвидност на този актив.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите са констатираха в размер на 1 906.67 (хиляда деветстотин и шест и 0.67) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, I състав,