Решение № 915 от 14.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1119/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. СГС е сезиран с жалба от „И.К.“ ЕООД, с която се иска отмяна на отказ N 20230608145106/09.06.2023 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за вписване на прехвърляне на търговското предприятие на починал едноличен търговец. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, защото в ТЗ не е предвидена забрана наследниците на починалия едноличен търговец да прехвърлят търговското предприятие, а правоприемник на търговското предприятие може да бъде всеки търговец. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ и да се дадат указания на АВ да впише заявеното обстоятелство по прехвърляне на търговско предприятие. АВ е подала отговор, с който оспорва жалбата с възражението, че отказът е законосъобразен, защото наследниците на починалия едноличен търговец не са поели на неговото търговско предприятие. Изложени са съображения, че е необходимо след смъртта на едноличния търговец да се впише в ТР поемане на неговото търговско предприятие от наследник, а едва след това вписване да се прехвърли търговското предприятие. Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по същество. Със заявление N 20230608145106/08.06.2023 г. е поискано да се впише прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ“П.В.“ в полза на „И.К.“ ЕООД, а страна по прехвърлителната сделка е П.В.. Със заявлението е представено удостоверение за наследници изх.N РЛН23-УГ51- 5859/02.05.2023 г. на СО, район „Люлин“, в което се сочи, че П.М.В. е починал на 25.04.2023 г. и е оставил за наследници Т. И.а В. – съпруга, и И.П.В.в – син. Представен договор за продажба на търговско предприятие от 10.05.2023 г., с който И.П.В.в и Т. И.а В. в качеството на наследници на П.М.В. са прехвърлили на „И.К.“ ЕООД търговското предприятие на ЕТ“П.В.“. Представено е удостоверение по чл.77 ДОПК. По заявлението за е постановен обжалваният отказ, с който е прието, че наследниците на починалия едноличен търговец е следвало да поемат неговото търговско предприятие, защото търговско предприятие може да се прехвърля само приживе. Придобитите права от наследниците на починалия едноличен търговец не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на производството пред съда по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба срещу отказ да се впише прехвърляне на търговско предприятие от наследници на ЕТ. Нормата на чл.15 ал.1 ТЗ предвижда, че предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Когато предмет на прехвърлителната сделка е търговското предприятие на едноличен търговец, прехвърлител по сделката може да бъде само лице, което има качеството на едноличен търговец, но не и други лица. Когато почине лицето, регистрирано като едноличен търговец, за всеки от неговите наследници възниква предвидената в нормата на чл.60 ал.2 ТЗ възможност - да поеме търговското предприятие. В нормата на чл.60 ал.2 ТЗ е използвано множествено число – „наследници“, а не на единствено число – „наследник“, но тази норма следва да се тълкува „корективно“. Използването на множествено число при обозначаването на адресатите на нормата следва да се приеме като абстрактна възможност, която законът предоставя на всички наследници, но само един от тях може да поеме предприятието. От правна страна – с оглед правилото на чл.56 ТЗ, е невъзможно оставеното в наследство търговско предприятие на починалия едноличен търговец да бъде запазено и поето от повече от един наследник. Това е така, защото ако всички наследници поемат предприятието като съсобственици, то ще престане да съществува като предприятие на едноличен търговец. Съвместно поемане на предприятието от две или повече лица, имащи качеството на наследници, е невъзможно да се осъществи. Съвместното поемане на предприятието от всички или от някои от наследниците изключва възможността предприятието да продължи съществуването си в досегашната правноорганизационна форма – предприятие на едноличен търговец. Доколкото едноличният търговец има само индивидуална персонализация, предприятието може да бъде поето по чл.60 ал.2 ТЗ само от едно лице - един от наследниците, имащ качеството на едноличен търговец. Законът допуска запазването на целостта на търговското предприятие, но дава възможност то да се поеме само от този наследник, който изрази воля да поеме предприятието. Търговското предприятие на едноличения търговец и използваната фирма могат да бъдат запазени и поети само от един наследник, но само под формата на едноличен търговец, и то при спазване на изискванията на чл. 56 ТЗ и при липсата на предвидените в нормата на чл. 57 ТЗ правопрепятстващите факти, т.е регистрация по чл. 58 ТЗ, вр. с чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. „Поемане“ на предприятието на едноличния търговец означава съвкупността от права, задължения и фактически отношения да се свърже правно с ново физическо лице - търговец. Само по този начин ще се постигне преследваната от закона цел - търговското предприятие да остане изцяло в патримониума на едно лице и да се запази имущественият интегритет на предприятието, за да се избегне поделянето и раздробявнето между всички наследници. В случая след смъртта на П.М.В., който е действал като ЕТ“П.В.“, никой от неговите наследници не се е възползвал от предвидената в нормата на чл.60 ал.2 ТЗ възможност за поемане на неговото търговско предприятие. След като нито един от наследниците не е „поел“ по смисъла на чл.60 ал.2 ТЗ търговското предприятие, предприятието на починалия едноличен търговец в качеството на съвкупност от права, задължения и фактически отношения не може да бъде обект на прехвърлителна сделка по чл.15 ал.1 ТЗ. Наследниците могат да се разпоредят с включените в търговското предприятие права – вещи, вземания и т.н., но не и със самото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Двамата наследници не могат да поемат по чл.60 ал.2 ТЗ търговското предприятие на своя наследодател, действал като едноличен търговец. Нормите на чл. 15, чл.16 и чл.16а ТЗ намират приложение при прехвърляне на търговското предприятие чрез правна сделка, но когато прехвърлителят преди това е придобил предприятието в качеството на търговец. Изключено е две физически лица да поемат съвместно търговското предприятие след смъртта на едноличния търговец, поради което те не могат да се разпореждат с търговското предприятие като съвкупност. Търговското предприятие на починалия едноличен търговец може да бъде предмет на прехвърлителна сделка по чл.15 ТЗ, но само когато един от наследниците преди това е „поел“ търговското предприятие по чл.60 ал.2 ТЗ. Когато липсва поемане по чл.60 ал.2 ТЗ на търговското предприятие от само един от наследниците, наследниците могат да се разпоредят с включените в търговското предприятие права – вещи, вземания и т.н., но не и със самото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Като краен извод – след смъртта на едноличния търговец неговото търговско предприятие може да се поеме по чл.60 ал.2 ТЗ само от един от наследниците, но в качеството на регистриран търговец. Търговското предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се придобие само от лице, имащо качеството на търговец, поради което само това лице може и да сключи последваща прехвърлителна сделка с предприятието. Тъй като нито един от двамата прехвърлители по процесния договор не е поел по чл.60 ал.2 ТЗ търговското предприятие на починалия ЕТ, договорът не е в състояние да породи транслативно действие. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение. Мотивиран съдът