Решение № 566 от 25.4.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 2/2024 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. С. Й. от [населено място], срещу Решение от 15.05.2023г., постановено от Комисия, назначена със Заповед № РД-25-325/03.02.2023г. на Кмета на Община Шумен, с което е определена пазарна цена за учредявано право на преминаване за осигуряване на достъп до поземлен имот с ид.№ 83510.653.79 по КК на [населено място] през имот с ид.№ 83510.653.77 по КК на [населено място], собственост на Й. С. Й. и Е. М. Г.. С определение № 72/12.01.2024г. е присъединено АД № 3/2024г. по описа на ШАдмС за съвместно разглеждане, доколкото предмет на същото е депозирана жалба от Е. М. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, чрез адв.Л. Д. от АК-[населено място] срещу същия административен акт, а именно Решение от 15.05.2023г., постановено от Комисия, назначена със Заповед № РД-25-325/03.02.2023г. на Кмета на Община Шумен за определяне пазарна цена на право на учредяване на същото право на преминаване през собствения им имот. В жалбите се съдържат аргументи за незаконосъобразност на приетото решение, като са изложени доводи за нищожността на първо място на процесното решение, а впоследствие такива са развити и по отношение не неговата незаконосъобразност. Сочат се и допуснати процесуални нарушения в хода на производството. Основно възраженията се свеждат до наличието или липсата на съгласие, което, според оспорващите не е изследвано, а е прието въз основа на предположение. Считат, че изначално процедурата е проведена незаконосъобразно, доколкото оспорващите никога не са отказвали да осигурят такова право. Твърди се, че никой никога не е търсил оспорващите за евентуално реализиране на процедура по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, тъй като никога не са били търсени и едва когато им е поискана банковата сметка за изплащане на обезщетението е станало ясно какъв е спора по настоящото производство. С оглед изложените съображения е отправено искане за отмяна на процесното решение, като нищожно, а в условията на алтернативност незаконосъобразно, като доводите се свеждат до неправилно определяне на цената за обезщетение. В съдебно заседание оспорващите се представляват от адв. Л. Д., АК-Бургас, който поддържа жалбата. Счита определената оценка за незаконосъобразна, като се позовава на заключението по приетата Съдебно – техническа експертиза. Моли решението да бъде прогласено за нищожно, в условията на алтернативност - отменено. Ответната страна – община Шумен, представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт Р. В. оспорва жалбата. Сочи, че оценката е изготвена съобразно правилата, разписани в ЗУТ и същата е обоснована с представената оценка от независим оценител. Заинтересована страна Ж. И. Л. от [населено място], заявител на административната услуга, не се явява и не изпраща представител. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е инициирано с Молба рег. № 94-00-1508/27.03.2023 г., подадено до кмета на община Шумен от Ж. И. Л., относно учредяване право на преминаване до имот с идентификатор 83510.653.79 по КК на [населено място], през поземлен имот с идентификатор 83510.653.77 по КК на [населено място]. Към заявлението е представено предложение от геодезист за учредяване на право на преминаване. Заявлението, ведно с приложените към него документи, е разгледано от Експертния съвет по устройство на територията. На свое заседание от 25.04.2023г. ОбСЕУТ е приел проектно трасе за осъществяване на достъп до имот с идентификатор 83510.653.79 по КК на [населено място] и предложил на кмета на Община Шумен да издаде заповед за право на преминаване по чл.192 ал.2 от ЗУТ. Изготвен е Доклад за оценка, според който общата пазарна стойност на еднократно обезщетение е 1 575 лева. Със заповед № РД-25-325/03.02.2023г. на кмета на община Шумен, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.42, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС – Шумен и чл.210 от ЗУТ, е определена постоянна комисия със задача на периодични заседания да определя размера на цената / обезщетението в случаите, в които е предвидено в ЗУТ, като при изготвяне на оценките ползва експертна помощ на независим оценител (т.3 от заповедта). Въз основа на тази заповед, на 15.05.2023г. комисия в състав председател инж. П. В. – началник отдел «УОС» в община Шумен и членове И. К. – ст.юрисконсулт, С. Т. – гл.специалист в отдел «УОС» и инж.Р. Х. – гл.експерт «Кадастър и регулация» в отдел «ТСУ», разгледала подаденото заявление и приложените документи, извършила е оценка и е определила пазарна цена за учредяване право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 83510.653.77, представляващ земеделска земя с НТП «за вилна сграда» с площ 460 кв.м. в местност «Под Манастира» в землището на [населено място], собственост на Й. С. Й. и Е. М. Г., със засегната площ 42.25 кв. м., за достъп до имот с идентификатор 83510.653.77 по КК на [населено място]. С писма № 94-00-2201/18.05.2023 г. и № 94-00-2200/18.05.2023 г. до двамата оспорващи, и двете получени лично на 07.12.2023 г. на кмета на община Шумен, на жалбоподателите е изпратено решението на комисията. Недоволни от приетото решение, Й. С. Й. и Е. М. Г. депозирали жалба чрез кмета на Община Шумен до Административен съд – Шумен. С оглед изясняване фактите по спора, по делото е изготвена и приета съдебно-оценителна експертиза. Към доказателствата по делото е приобщен Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том I, дело № 124/2016г. на Нотариус при Шуменски районен съд, съгласно който Й. С. Й. и Е. М. Г. са собственици имот с идентификатор 83510.653.77 по КК на [населено място], с площ от 460 кв. м. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: Предмет на проверка в настоящото производство е решението на комисията по чл.210 от ЗУТ което подлежи на самостоятелен съдебен контрол по силата на чл.210 ал.3 от ЗУТ, относно спазването на процесуалните правила по издаването му и спазване на материалните изисквания на закона - размера на оценката да е определен като еднократно платима сума, определена по пазарни цени съобразно засегнатата площ на служещият имот. Този извод се основава на съдържанието и систематическото място на разпоредбата на чл.192 ал.6 от ЗУТ, препращаща към чл.210 от ЗУТ. За неоснователно се преценява възражението на оспорващите, релевирано чрез процес. им представител, че компетентен да разгледа спора е общият съд, доколкото от материалите по преписката е видно, че предназначението на имота е „за вилна сграда“, с идентификатор по КК на [населено място], респ. спорът е от компетентността на административните съдилища и в частност – Административен съд – Шумен, с оглед разпоредбата на чл.210 ал.3 от ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност и наведените от страните твърдения, съдът намира жалбата за неоснователна относно наведените доводи за нищожност на акта-налице е валиден акт, издаден от компетентен по степен и материя орган. С оглед обхвата на съдебната проверка, цитираните правни норми, съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта, поради което жалбата се явява основателна, съобразно релевираните доводи за незаконосъобразност на акта. Както беше отбелязано вече по-горе, в настоящото производство съдебният контрол се ограничава до проверка на определената цена за правото за преминаване през чужд имот, съгл. чл.210 ал.1 от ЗУТ, като в разпоредбата на чл. 192 ал.6 от ЗУТ е разписано, че цената следва да се заплати преди издаването на заповеди по ал.2 и 3 от същата норма. Гореизложеното налага извода, че административното производство протича в две фази, като началото се поставя с надлежно волеизявление на правоимащото лице, което следва да установи предпоставките на чл.192 ал.2 от ЗУТ, за да е се определи характера на производството. Това е така, тъй като в ал.1 от цитираната разпоредба се урежда хипотеза, при която е налице съгласие за учредяване право на преминаване през чужд имот-в този случай се съставя писмен договор с нотариална заверка на подписите, а ал.2 – когато съгласие липсва. С оглед различният ред за провеждане на производството по ал.1 и ал.2 на чл.192 от ЗУТ, административният орган е длъжен изначално да изследва коя хипотеза е налице, като липсващото съгласие следва да бъде доказано по категоричен начин. Съдът намира, че в настоящия случай от съществено значение е факта, че самия инициатор на производството – Ж. Л. е посочила в молба, поставила началото на административното производство, че липсва съгласие на собствениците на имота, през който следва да се учреди право на преминаване, но липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение. Помощният орган ОбЕСУТ при разглеждане на постъпилото искане е цитирал относимата правна норма, но не е изложил никакви мотиви за наличието на предпоставки за реализиране на това производство – липса на съгласие. Видно от протокол от 15.05.2023 г., Комисията също възприела, че липсва съгласие от собствениците на имота, през който следва да се учреди правото на преминаване. В съдебно заседание по делото, проведено на 22.02.2024 г. процес. представител на ответника заяви, че в административното производство не е изследван въпроса за наличие или липса на съгласие, както и не са събирани доказателства в тази насока. Този факт не е бил изследван нито от административният орган – адресат на волеизявлението на заинт. Страна, нито от помощните такива – ОбЕСУТ и Комисията, назначена със заповед № РД-25-325/03.02.2023г. на кмета на община Шумен, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.42, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС – Шумен и чл.210 от ЗУТ, а и между страните по делото няма спор по този въпрос. Съгласно чл.192 ал.6 от ЗУТ Комисията трябва да определи цена на правото на преминаване по пазарни цени и тя трябва да се заплати еднократно преди издаване на заповед за учредяване на правото на преминаване съгласно чл.192 ал.6 от ЗУТ. Този сервитут няма срок и е с вещноправни последици за служещия и за обслужвания имот и съгласно чл.192 ал.7 от ЗУТ се вписва в имотния регистър по партидата на имотите, които касае. Оспорения административен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, не е изследвано налице ли са предпоставките за започване на административно производство по учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, респективно налице ли е поискано и неполучено съгласие, което е задължителна предпоставка за определяне реда на учредяването – този по ал.1 или по ал.2 на чл.192 от ЗУТ, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалвания акт е постановен при допуснати нарушения на чл. 35 от АПК. Следва да се посочи, че административният орган е следвало да укаже на Ж. Л., с оглед недоказаните твърдения в заявлението, ясно да заяви дали е поискала съгласие от собствениците на другия имот и такова е било отказано. С оглед гореизложеното, като основателни се преценяват доводите на жалбоподателите, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорения акт. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том I, дело № 124/2016г. на Нотариус при Шуменски районен съд, Й. С. Й. и Е. М. Г. са собственици на имот с идентификатор 83510.653.77 по КК на [населено място], с площ от 460 кв. м. В представената по делото административна преписка липсват доказателства същите да са били уведомени за започнатото административно производство, да им е предоставена възможност да се запознаят със събраните в хода на производството доказателства, да изразят становище и др., както и да заявят дали са съгласни или не с инициираното право на преминаване през имота им. Административния орган не е спазил изискванията на чл. 26 от АПК, което от своя страна е препятствало възможността на оспорващите да ангажират доказателства в хода на производството. Съгласно чл. 168 ал.4 от АПК съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или огранизация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на акта. По изложените съображения оспорения акт следва да се отмени, поради допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед гореизложеното преписката следва да се върне на административния орган, за ново произнасяне, който следва да съобрази Молба рег. № 94-00-1508/27.03.2023 г., подадена до кмета на община Шумен от Ж. И. Л., относно учредяване право на преминаване до имот с идентификатор 83510.653.79 по КК на [населено място], през поземлен имот с идентификатор 83510.653.77 по КК на [населено място], разпоредбите на ЗУТ и указанията, дадени в мотивите на решението да се произнесе по подаденото искане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за да се пристъпи към оценяване правото на преминаване през чужд имот е необходимо да бъде предварително изяснено дали е налице съгласие или не, тъй като при наличие на съгласие, производството следва да се развие по реда на чл.192 ал.1 от ЗУТ, в която хипотеза страните сами договарят стойността на учреденото право и изготвянето на оценка е безпредметно, респ. производството по чл.210 от ЗУТ е фаза единствено на административното такова по реда на ал.2. Предвид изхода на спора, оспорващите имат право на присъждане на разноски по делото, на основание чл.143 ал.1 от АПК Община Шумен, но доколкото такива не са заявени от процес. им представител нито в жалбата, нито в съдебно, такива не се присъждат. Воден от горното, съдът,