Решение № 856 от 20.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1051/2023 г.

Производството е по реда на чл. 104 във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Образувано е по жалба на А. Ш. С. от [населено място] против решение № 16/16.10.2023 г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Благоевград, с което е изменено решение от 11.08.2023 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Гоце Делчев, в частта му относно датата на прекратяване на регистрацията на жалбоподателя като безработно лице и основанието за прекратяване на регистрацията. Жалбоподателят оспорва административния акт с възражения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност, изложени в жалбата. В хода на делото по същество жалбоподателят и процесуалния му представител адв. Кехайова не участват. С жалбата е направено искане за отмяна на оспорвания акт и се претендират разноски без приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – директорът на Областна дирекция „Бюро по труда“ – Благоевград, представляван от юрк. В., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне по подробно изложени съображения в устните състезания по делото. Претендира присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. По отношение допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 317/30.01.2024 г., което продължава на поддържа. Жалбата е подадена от надлежна страна на 01.11.2023 г. чрез пощенски оператор, с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК при съобщаване на акта на 19.10.2023 г. Жалбата е поправена с молба от 28.11.2023 г., съгласно изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, и спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед постоянния адрес на жалбоподателя в [населено място], община Гоце Делчев. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението по спора. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не е спорно, че на 10.10.2022 г. А. Ш. С. е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] (ДБТ) по реда на ЗНЗ като безработно лице, търсещо работа. На 11.05.2023 г. С. е насочена от органите по заетостта за участие в процедура по подбор на кандидати за длъжността „Шивач, мъжко/дамско облекло“ при работодателя „П. Т. П.“ ЕООД, извършващ дейност в [населено място] (л.53). С. е запозната с условията на работодателя (л.34), но е отказала предложението като неподходящо с оглед здравословното й състояние. В тази връзка пред органите по заетостта е представен от страна на С. Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“, свидетелстващ за нейно заболяване с диагноза „...“ и здравословно състояние, свързано с невъзможност от физическо натоварване за шест месеца (л.52). По делото няма данни С. да е възразявала, че предложението на „П. Т. П.“ ЕООД е неподходящо на основание, различно от установената в медицинския протокол шестмесечна временна нетрудоспособност, респ. няма спор, че предложената й работа е съответна на качествата на С. и е подходяща по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ. Посоченият вече медицински протокол е оспорен на 16.05.2023 г. от директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ - Благоевград (ДРЗС) чрез Регионалната здравна инспекция – Благоевград пред ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД. На 11.08.2023 г. С. е отправила искане по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ за прекратяване по нейно желание на регистрацията й като безработно лице (л.51). С решение от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ искането на С. е уважено като регистрацията й е прекратена на основание чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ, считано от 11.08.2023 г. (л.50). Решението е връчено на С. на 11.08.2023 г. като по делото няма данни и не се твърди същото да е оспорвано пред съда, респ. същото е влязло в сила към 26.08.2023 г. След влизане в сила на решението на директора на ДБТ за прекратяване на регистрацията на С. и във връзка с инициираното производство по оспорване на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“, Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград със свое Експертно решение № 454/01.09.2023 г. е отменил медицинския протокол. По делото не е спорно, че решението на ТЕЛК не е оспорвано по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Видно от писмо от 20.09.2023 г. на директора на ДРСЗ, същият изпраща по компетентност Експертно решение № 454/01.09.2023 г. на директора на ДБТ. С оглед това писмо, съдът намира за установено, че към 20.09.2023 г. директорът на ДРСЗ е знаел за отмяната на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“. На 02.10.2023 г. е направено предложение от директора на ДБТ до директора на ДРЗС за възобновяване на основание чл. 100 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК на производството, прекратено с решение от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ. Като основание на предложението е посочено узнаването на 20.09.2023 г. за отмяната на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“ (л.45 и л.48). По делото няма данни за издаване на нарочен акт за възобновяване на производството, но с писмо от 05.10.2023 г. на директора на ДРСЗ С. е уведомена за възобновеното производство и за правата й като страна във възобновеното производство (л.44), вкл. и за датата на издаване на административния акт – 16.10.2023 г. Писмото е редовно връчено на С. на 20.10.2023 г. чрез пощенски оператор (л.67). Междувременно и както е посочено в писмото от 05.10.2023 г., директорът на ДРЗС постановява сега оспорваното решение № 16/16.10.2023 г., с което на основание чл. 99, т. 2 от АПК и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ изменя, считано от 11.08.2023 г., решение от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ – Г. Делчев по отношение дата на прекратяване на регистрацията и основанието за прекратяване. Определена е дата на прекратяване на регистрацията 11.05.2023 г., а като основание за прекратяването е посочен чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. Мотивите за постановеното изменение са свързани с определеното като новооткрито писмено доказателство Експертно решение № 454/01.09.2023 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград и следващата се от това отмяна на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“. Развити са съображения, че с отмяната на медицинския протокол отказът на С. по отношение предложената й от ДБТ подходяща работа на 11.05.2023 г. се явява неоснователен, поради което регистрацията й като безработно лице следва да бъде прекратена към датата на отказа 11.05.2023 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 7, ал. 5 от ЗНЗ, дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията по заетостта, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта (УПАЗ) (ред. ДВ, бр. 43/2023 г.), Дирекциите "Регионална служба по заетостта" са териториални поделения към Главна дирекция "Услуги по заетостта". Съгласно чл. 24, ал. 3, т. 1 от УПАЗ (ред. ДВ, бр. 43/2023 г.) Дирекциите "Регионална служба по заетостта" се представляват и ръководят от директори, които се назначават от изпълнителния директор на Агенцията и са горестоящи административни органи по смисъла на чл. 81 от АПК спрямо директорите на съответните дирекции "Бюро по труда" при административното обжалване на индивидуалните административни актове. При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен като непосредствено по-горестоящ административен орган по см. на чл. 99 от АПК спрямо издателя на изменения акт – директор на ДБТ, доколкото и измененият акт не е изключен от оспорване по административен ред на основание чл. 82 от АПК. Оспореното административно решение е издадено в законоустановената форма, в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за неговото издаване. Авторството на акта не се оспорва. В този смисъл, съдът намира, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, поради което при служебно извършена проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК същият следва да се определи като действителен индивидуален административен акт. По отношение издаването на акта в съответствие с изискванията на процесуалните правила, съдът намира, че липсват основания за отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК. По делото се установи, че С. не е уведомена своевременно за възобновяването на производството, доколкото съобщаването на писмото от 05.10.2023 г. на директора на ДРСЗ е връчено на жалбоподателя като страна в административното производство на 20.10.2023 г., респ. съобщено е след датата на издаване на сега оспорваното решение на 16.10.2023 г. В този смисъл оспорваният акт се явява прибързано издаден, но доколкото жалбоподателят не сочи конкретни аргументи и не оспорва фактите, свързани с отмяната на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“ и отказа му от същата дата по отношение предложената му подходяща работа при „П. Т. П.“ ЕООД, то късното уведомяване за възобновеното производство не се явява съществено нарушение по своя характер, тъй като въпреки него, установената от органа фактическа обстановка остава непроменена. Процесуални нарушения, свързани с условията за възобновяване на производството, не се установяват. Решението от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ е влязло в сила на 26.08.2023 г., с което по обективен начин е изключено просрочие на сроковете по чл. 102 от АПК към датата на възобновяване на производството при условията на чл. 103, ал. 4 от АПК, а именно издаването на писмото от 05.10.2023 г. на директора на ДРСЗ – Благоевград. Възобновяването, макар да е разгледано по предложение на директора на ДБТ от 02.10.2023 г., то същото няма процесуална стойност като инициатива на административния орган по см. на чл. 100 от АПК. Това е така, тъй като в случая се касае до възобновяване на производство, завършило с акт, който не е изключен от оспорване по административен ред на основание чл. 82 от АПК. В този смисъл, инициатива като административен орган по см. на чл. 100 от АПК за възобновяване на производството има единствено горестоящия орган, респ. не е нужно предложение от издателя на акта. При така изложеното следва и извод, че тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 от АПК е започнал да тече на 20.09.2023 г. и не е изтекъл към възобновяването на производството на 05.10.2023 г., респ. не е изтекъл едногодишния срок от възникването на основанието на 01.09.2023 г. По отношение материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като от данните по делото се установява основание по чл. 99, т. 4 от АПК за възобновяване на производството, завършило с решение от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ, както и основание за изменението му относно момента и основанието за прекратяване на регистрацията. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК е допустимо възобновяване на приключило административно производство, когато „се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство“. Правилата за възобновяване на приключило административно производство с влязъл в сила административен акт предполагат стриктно тълкуване, поради правните последици на акта за възобновяване, свързани с преразглеждането на стабилитета на влезлия в сила административен акт. В този смисъл хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК е приложима само и единствено, когато „страната в административното производство“ се позовава на нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Административните органи не са страни в административното производство, поради което същите не могат да се позовават на чл. 99, т. 2 от АПК, когато по служебен път установят нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса не са им били известни. Наред с казаното, правилото на чл. 99, т. 2 от АПК е принципно неприложимо в случая и по причина, че отмяната на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев„ е след датата на издаване на решението от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ. Хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК е допустима само към открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, но са съществували. Нормата е неприложима към писмени документи и обстоятелства, които са създадени или настъпили след решаването на въпроса. В този смисъл отмяната на Медицински протокол на ЛКК № 6/11.05.2023 г. при МЦ „Артро – Гоце Делчев“ след 11.08.2023 г. се явява документ, който е отменен по съответния ред след представянето му в хода на административното производство на 11.05.2023 г. и пряко променя установената фактическа обстановка, при която е разглеждано поведението на С. за целите на допустимостта на производството по ползване на права и услуги като регистрирано безработно лице. Изложеното обосновава извод за наличие на основание за възобновяване на производството, но не на основание чл. 99, т. 2 от АПК, а на основание чл. 99, т. 4 от АПК. Грешната квалификация на основанието за възобновяване не е основание за отмяна на оспорвания акт, тъй като не се променя фактическата обстановка, въз основа на която е направена квалификацията. По отношение приложението на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, съдът намира за доказан фактическия състав на нормата, според която регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. По делото няма спор, че предложената на 11.05.2023 г. работа на С. е била подходяща за нея по см. § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ. В процеса не се твърди от жалбоподателя, че работата като шивач на мъжко и дамско облекло не съответства на основното й образование и липсата на каквито й да било квалификационни умения и опит. Не е спорно, че предложената работа се намира в [населено място] и работодателят осигурява транспорт до [населено място], което се намира на по-малко от 50 км. от мястото на работа. Доказано е и че здравословното състояние на С. към 11.05.2023 г. позволява изпълнение на предложената работа, тъй като не се доказва нетрудоспособност към тази дата, поради заболяване с диагноза „...“. Изложеното налага извод, че С. без основание е отказала предложената работа, поради което съдът намира, че в съответствие с чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ е изменено решението от 11.08.2023 г. на директора на ДБТ чрез прекратяване на регистрацията на жалбоподателя към 11.05.2023 г. и на посоченото основание. При тези съображения, съдът намира обжалвания акт за законосъобразен, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 3 от АПК в полза на Агенция по заетостта следва да се присъдя разноски като юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното, съдът