Решение № 1898 от 30.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 374/2023 г.

Производството е образувано по жалба на ЕТ “Ф. Т. М. – Д.К.”, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписвания с [ЕИК], представляван от Д. К., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], против Решение № ПО-01-45/09.03.2023 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с което на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения - съществуващо водохващане дере „Сухото дере“ - десен приток на р. Рилска, землище на Рилски манастир, община Рила, изградено на кота 1 512, 00 м. за Qзастр. = 50, 00 л/сек и географски координати N 42°09’26.4” Е 23°24‘09.8“, с цел на ползването – производство на електроенергия, по заявление с вх. № РР-02-9/28.06.2022 г. и е по реда на чл. 71 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Твърди се в жалбата, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган, че искането е несъвместимо с предвижданията на Плана за управление на речните басейни в „Западнобеломорски район“. Излагат се подробни съображения, че в конкретния случай мястото на водовземане от процесния воден обект в исканото със заявление на оспорващия разрешително за водовземане не попада в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Сочи се, също така, че в конкретния случай се иска разрешение за водовземане на действаща ВЕЦ, построена още преди 09.08.2010 г., за която вече е направена преценка по чл. 62, ал. 1 от ЗВ още през 2007 г., като още през 2007 г., а след това и през 2013 г., е било издавано разрешение за водовземане на същия обект и за същата ВЕЦ Рилец, като ВЕЦ Рилец е работила с разрешение за водовземане в периода от 2007 г. до 2019 г., което е било подновявано многократно и в част от периода е действал и цитираният в обжалвания административен акт План за управление на речните басейни в „Западнобеломосрки район“ за БУ (2016 г. – 2021 г.). Твърди се в жалбата, че съгласно Преценка № РР-14-85/10.08.2011 г. във връзка с издаване на разрешително през март 2013 г. подаденото искане е съвместимо с предвижданията на влезлия в сила План за управление на речните басейни (ПУРБ), налице е съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани с международни договори и вътрешното законодателство, съоръженията, които ще се използват за реализиране на дейността, са съществуващи и не се предвижда изграждане на нови такива. Твърди се, че няма промяна в обстоятелствата, при които е издадено предходното разрешение за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г. и същото е влязло в законна сила. Оспорва се и изводът на административния орган, че МВЕЦ Рилец не попада в изключението на Пар. 10 от ПЗР на приетия и влязъл в сила на 02.01.2018 г. Закон за концесиите, доколкото строежът на водната централа МВЕЦ Рилец представлява монтиране на ел. турбина в сухата камера на съществуващо съоръжение (резервоар) по трасето на законно изграден водопровод за хотел Рилец, който е изграден и въведен в експлоатация много преди август 2010 г. Мястото за водовземане на ВЕЦ Рилец е входяща водопроводна тръба в изравнителния резервоар, като се ползва съществуващото речно водохващане на питейния водопровод, който е изграден и приет още през 1979 г., не се изгражда ново водохващане за ВЕЦ, водовземното съоръжение, като част от системата за питейно водоснабдяване на хотелски комплекс Рилец е изградено и прието още през 1979 г. от държавна приемателна комисия. Иска се от съда да отмени оспореното решение на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломосрки район“ със задължителни указания на административния орган да издаде исканото разрешение за водовземане.

Оспорващият, редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски съгласно списък, който представя. В депозирани по делото писмени бележки доразвива изложените съображения. Сочи, че безспорно е установено в производството, че за процесния МВЕЦ не е изграждано и не се налага изграждане на самостоятелно водохващане, МВЕЦ е монтиран на съществуващ водопровод и неговото водохващане. Съществуването и функционирането на МВЕЦ не осъществява неблагоприятно въздействие върху местообитанията, хабитатите и битуването на защитените от закона видове животни и птици. Изтъква, също така, че за производството на електрическа енергия посредством МВЕЦ се използва свойството на водата, като съоръжението не консумира вода. Сочи, също така, че в хода на административното производство административният орган не е изискал информация дали посочените публични задължения на оспорващия са от задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, както и че информацията относно наличието на публични задължения на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ са изискани и е получена информация осем месеца преди издаване на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски съгласно списък, който представя.

Ответникът Директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, като твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Доводите са подробно доразвити в депозирано по делото писмено становище.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, изслушано е и прието по делото заключение по назначена съдебно-екологична експертиза.

Въз основа на анализа и оценката на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало с подаването на Заявление № РР-02-9/28.06.2022 г. от ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ до Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (л. 227 – л. 229 от делото), с което е поискано издаването на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения, с цел на ползването – производство на електроенергия. Заявеното водовземане е от съществуващо водохващане дере „Сухото дере“ - десен приток на р. Рилска, землище на Рилски манастир, община Рила, изградено на кота 1 512, 00 м. за Qзастр. = 50, 00 л/сек и географски координати N 42°09’26.4” Е 23°24‘09.8“. След водохващането на водопровода, захранващ хотелски комплекс Рилец, на кота 1 260 м. е изграден изравнителен резервоар, където е мястото на ползване - МВЕЦ с географски координати N 42°08’59, 9” Е 23°22’30.4”.

Във връзка със заявлението до Директора на РИОСВ – Благоевград е изпратено искане с изх. № РР-02-9(1)/11.07.2022 г. за становище по чл. 7, ал. 3 от Наредбата за ползването на повърхностни води (л. 224 от делото). С писмо изх. № 3039 (1)/15.07.2022 г. Директорът на РИОСВ – Благоевград е предоставил информация, че не е налице влязъл в сила административен акт, издаден от Директора на РИОСВ – Благоевград по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) за изграждането на обекта и заявеното водовземане от повърхностен воден обект, обектът е действащ, въведен в експлоатация с Разрешително за ползване № СТ-05-211/11.02.2019 г. За обекта от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е издадено разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г. за водовземане от повърхностни води, удължено и продължено до 11.03.2023 г. Изразено е становище, че обектът е действащ, одобрен/разрешен по реда на специалните закони – Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за водите (ЗВ) и няма предмет за водене на процедура по реда на екологичното законодателство, освен при случай на предвиждания за изменение, за което възложителят следва да уведоми РИОСВ – Благоевград на най-ранен етап – преди одобрението му по реда на специалните закони (л. 220 от делото).

Преди издаване на оспорения акт административният орган е изискал от Агенция „Митници“, Община Благоевград, О. Р. и Национална агенция за приходите информация за дължими от оспорващия данъци и такси, като след извършване на тези справки, е установено следното: С. У. от Агенция „Митници“ с рег. № 32-234255/13.07.2022 г. на основание чл. 87, ал. 11 от ДОПК Агенция „Митници“ удостоверява, че оспорващият ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ няма изискуеми митнически задължения и други публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, събирани от митническите органи (л. 217 от делото). Видно от Писмо с изх. № МП-01-02-184-1/12.07.2023 г. на Кмета на О. Р. и приложеното към него Удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изх. № 60075004407 от 12.07.2022 г. (л. 218 и гърба на л. 218 от делото) оспорващият ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ съгласно подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ има задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 20 028, 82 лева ведно със съответните лихви за забава. С. У. за наличие или липса на задължения по ЗМДТ с изх. № [рег. номер]/12.07.2021 г., издадено на основание чл. 87, ал. 11 от ДОПК, оспорващият ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има задължения за данък върху превозните средства ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 5 394, 64 лв. (л. 219 от делото). По делото е приета и Информация за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК с изх. № 225532202931635/05.07.2022 г. на ТД на НАП София, съгласно която оспорващият ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има задължения (л. 216 от делото).

В съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е извършена писмена преценка с № РР-02-ПР-55/08.12.2022 г. съгласно критериите по чл. 62, ал. 1, точки от 1 до 8 от Закона за водите (л. 165 – л. 166 от делото), въз основа на която административният орган е установил, че:

Заявеното водовземане е от съществуващо водохващане на дере „Сухото дере“ - десен приток на р. Рилска, землище на Рилски манастир, община Рила, изградено на кота 1 512, 00 м. за Qзастр. = 50, 00 л/сек и географски координати N 42°09’26.4” Е 23°24'09.8”. След водохващането, на водопровода, захранващ хотелски комплекс „Рилец“, на кота 1 260 м, е изграден изравнителен резервоар, където е мястото на ползване - МВЕЦ с географски координати N 42°08’59.9” Е 23°22’30.4”.

Съгласно приложеното Разрешение за ползване СТ-05-211/11.02.2019 г. на ДНСК строеж „МВЕЦ Рилец“ с мощност 70 кВт и мачтов трафопост“, изграден в ПИ с [идентификатор] по КК на землището на Рилски манастир, е въведен в експлоатация. Мястото на водовземане попада на дере „Сухото дере“ – десен приток на р. Рилска, землище на Рилски манастир, община Рила, част от водно тяло с код „Р.Манастирска и р. Илийна от изводите до вливане в р. Рилска“ с код BG4ST500R1041.

Мястото на водовземанe попада в зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5:

• Защитена зона „Рилски манастир” по Директива за местообитанията с код ВG0000496, включена в списъка на ЗЗ, приет с Решение на МС № 122 от 02.03.2007 г. (обн. ДВ бр. 21/2007 г.), изм. с РМС № 52/05.02.2008 г. (обн. ДВ бр. 96/2010 г.), № 335/26.05.2011 г. и № 615/02.09.2020 г., обявена със Заповед № РД - 886/25.11.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена и допълнена със Заповед № РД - 283/31.03.2021 г.;

• Защитени зони за опазване на дивите птици „Рилски манастир”, ВG0000496, обявена със Заповед № РД - 886 от 25.11.2013 г. (ДВ бр. 107/2013 г.);

• Защитена територия Природен парк „Рилски манастир“.

Преценка съгласно условията на чл. 62, ал. 1, т. 1 до т. 8 от ЗВ:

По чл. 62, ал. 1, т. 1: „Предвиждания на влезлите в сила планове за управление на речните басейни“ - искането е несъвместимо. В Приложение 7.2.д. на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на ЗБР за БУ (2016 - 2021 г.) - Програма от мерки за зоните за защита по Натура 2000 в ЗБР за частта от повърхностно водно тяло с код ВG4SТ500R1056, попадащо в границите на защитена зона „Рилски манастир“ с код ВG0000496 е разписана мярка за недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичните характеристики (ВЕЦ, баластриери, хидромелиорации, свързани с нови водовземания, отводнявания и др.); В Плана за управление на речните басейни на ЗБР (2016-2021) - Р. Т. „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, подраздел 3.5. „Зоните, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване“, приложение 3.5.а са определени зоните за защита на водите за съответните местообитания, попадащи в териториалния обхват на ЗБР. Сред определените е посочена и Защитена зона по директивата за птиците и хабитатите „Рилски манастир“, с код ВG0000496, като в изброените защитени водни тела за тази зона е включено ВТ ВG4SТ500R1041 - р. Манастирска и р. Илийна от изворите до вливане в р. Рилска. Сред определените в приложение 3.5.в защитени територии, обявени за опазване на местообитания и биологични видовe, в който поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване в ЗБР, е посочена и защитена територия Природен парк „Рилски манастир“, като в изброените защитени водни тела за тази зона е включено ВТ ВG4SТ500R1041 - р. Манастирска и р. Илийна от изворите до вливане в р. Рилска. Съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ;

По чл. 62, ал. 1, т. 2: Съвместимост с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането - искането е несъвместимо с обществените интереси и придобити нрава, тъй като се нарушават изискванията на ПУРБ (чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ);

По чл. 62, ал. 1. т. 3: Съответствие е изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Искането не съответства, тъй като по отношение на заявеното искане е налице забрана съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ. С разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е регламентирана забрана за водовземане от повърхностни води за производство на ел. енергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите. В Пар. 10 от ПЗР па приетия и влязъл в сила на 02.01.2018 г. Закон за концесиите (обн. ДВ. Вр. 96 от 1.12.2017 г.) е направена промяна в Закона за водите, като е въведено изключение от забраната в чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно, че същата не се прилага за водовземане от водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация, като настоящият МВЕЦ не попада в това изключение.

Във връзка с разпоредбите на чл. 60, ал. 13, т. 4 от Закона за водите преди издаване на оспорения акт е направено запитване за наличие или липса на задължение на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.” до Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, О. Б. и Община Рила, при което, след извършване на тези справки, е установено следното: съгласно Удостоверение изх. № [рег. номер]/12.07.2022 г. от Община Благоевград ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има задължения в размер на 5 365 лв.; съгласно Удостоверение изх. № 60075004407/12.07.2022 г. от Община Рила ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има непогасени задължения по ЗМДТ в размер на 20 029 лв.; съгласно Удостоверение с изх. № 225532202931635/05.07.2022 г. на НАП ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има задължения.

Административният орган Директорът на БДЗБР е извършил преценка на основанията по чл. 62 от ЗВ, като е изискал и информация по чл. 60, ал. 13, т. 4 от ЗВ, въз основа на което е приел, че са налице основанията по чл. 68, т. 3, т. 3а, т. 9 и т. 10 от ЗВ за отказ за издаване на исканото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения, с цел на ползването – производство на електроенергия. Като фактически основание е посочил, че искането на оспорващия е несъвместимо с (1) предвижданията на Плана за управление на речните басейни в „Западнобеломорски район“ (чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ); искането с несъвместимо с (2) обществените интереси и придобити права, тъй като се нарушават изискванията на ПУРБ (2016-2021) по смисъла на чл. 49, ал.1, т. 3 от ЗВ (чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ); (3) искането не съответства на вътрешното законодателство, предвид установената в чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите забрана за водовземане от повърхностни води за производство на ел. енергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, а именно: - Защитена зона „Рилски манастир“ по Директива за местообитанията с код ВG0000496, включена в списъка на 33, приет с Решение на МС № 122 от 02.03.2007 г. (обн. ДВ бр.21/2007 г.), изм. с РМС № 52/05.02.2008 г. (обн. ДВ бр. 96/2010 г.), № 335/26.05.2011 г. и № 615/02.09.2020 г., обявена със Заповед № РД - 886/25.11.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена и допълнена със Заповед № РД - 283/31.03.2021 г.; - Защитени зони за опазване на дивите птици „Рилски манастир”, ВG0000496, обявена със Заповед № РД - 886 от 25 ноември 2013 г. (ДВ бр. 107/2013 г.); - Защитена територия Природен парк „Рилски манастир“ (чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗВ); (4) няма налична информация за проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие; (5) ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК (чл. 68, т. 10 от ЗВ).

Въз основа на така установеното административният орган е постановил обжалвания отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения - съществуващо водохващане на дере „Сухото дере“ - десен приток на р. Рилска, землище на Рилски манастир, община Рила, изградено на кота 1 512, 00 м. за за Qзастр. = 50, 00 л/сек и географски координати N 42°09’26.4” Е 23°24‘09.8“, с цел на ползването – производство на електроенергия, по заявление с вх. № РР-02-9/28.06.2022 г. на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 61, ал. 5 във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 68, т. 3 и 3а от ЗВ във връзка с чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, чл. 68, т. 9 и т. 10, б. „а“ от ЗВ.

По делото е прието разрешително за водоползване № 0083/10.11.2000 г., издадено на „МАК ТУРС“ АД от Заместник министъра на околната среда и водите с цел на водоползването (1) питейно-битово водоснабдяване на хотел „Рилец – Рилски манастир“, землище на Рилски манастир и прилежащи към водопровода заведения, къмпинги и вили; (2) производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“ с инсталирана мощност 70 [жк], 00 м. със срокове на действие на разрешителното от 10.11.2000 г. до 11.11.2010 г. (л. 137 – л. 139 от делото и л. 282 – л. 283 от делото).

Прието е Разрешително за водовземане № 0083-1/30.08.2006 г., издадено на „МАК ТУРС“ АД от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с цел на водовземането (1) питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс „Рилец – Рилски манастир“ и прилежащи към водопровода заведения, къмпинги и вили; (2) бутилиране на вода; (3) производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“ с инсталирана мощност 70 [жк], 00 м. със срокове на действие на разрешителното от 10.11.2000 г. до 11.11.2010 г. (л. 279 – л. 281 от делото); С решение № 108/22.11.2017 г. на Директора на Б. Д. „Западнобеломорски район“ – Благоевград (л. 274 – л. 275 от делото) действието на Разрешително за водовземане № 0083-1/30.08.2006 г. и е издадено Разрешително за водовземане № 41110014 от 22.11.2007 г. на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“, с цел на водовземането (1) питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс „Рилец – Рилски манастир“ и прилежащи към водопровода заведения, къмпинги и вили; (2) бутилиране на вода; (3) производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“ с инсталирана мощност 70 [жк], 00 м. със срокове на действие на разрешителното от 10.11.2000 г. до 11.11.2010 г. (л. 140 – л. 145 и л. 276 – л. 278 от делото).

Въз основа на Решение № ПО-01-34 от 11.03.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград (л. 23 – л. 25 и л. 268 – л. 269 от делото) е издадено на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г., с цел на водовземането (1) питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс „Рилец“, землище на Рилски манастир и (2) производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“ с инсталирана мощност 70 [жк], 00 м. със срокове на действие на разрешителното от 11.03.2013 г. до 11.05.2018 г. (л. 15 – л. 17 от делото и л. 270 – л. 273 от делото).

С решение № ПО – 01-39 от 30.03.2018 г. (л. 265 – л. 267 от делото), издадено по заявление на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г., е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г. и е прекратено действието на Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г. в частта за водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс „Рилец“, землище на Рилски манастир, считано към 23.06.2016 г. С решение на Министъра на околната среда и водите № 89/20.06.2018 г. е потвърдено като правилно и законосъобразно издаденото Решение № ПО-01-39/03.06.2018 г. в частта, с която е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г. за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“. Решение № ПО-01-39/03.06.2018 г. в частта, с която е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г. за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“, потвърдено с Решение на Министъра на околната среда и водите № 89/20.06.2018 г., е обжалвано пред Административен съд – Благоевград, като с определение № 1620/16.10.2018 г., постановено по адм.д. № 567/2018 г., потвърдено с Определение на ВАС № 215/08.01.2019 г., постановено по адм.д. № 15149/2018 г., е оставил жалбата на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Няма данни по делото за подавани нови заявления за издаване на разрешение за водовземане за производство за електроенергия след влизане сила на Решение № ПО-01-39/03.06.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ в частта, с която е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г. за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“.

С решение № ПО-01-74 от 02.04.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (след отмяната на Решение № ПО – 01-39 от 30.03.2018 г. в частта относно разрешително за водовземане за питейно-битови нужди) е продължен срокът на действие на Разрешително за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г., със срок на действие 11.03.2023 г., като процесното Разрешение за водовземане № 41110055 от 11.03.2013 г. е изменено, както следва: в Раздел „Цел на водовземането“ отпада „Производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“ с инсталирана мощност 70 [жк], 00 м.“ Процесното решение на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е оспорено пред Административен съд – Благоевград в частта от раздел II, от т.1.3 до 1.8 от решението относно водовземане за производство на електроенергия, като с определение № 905/21.05.2021 г., постановено по адм.д. № 402/2021 г., влязло в законна сила, е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото.

Обектът е въведен в експлоатация на 11.02.2019 г. съгласно приетото по делото разрешение за ползване № СТ-05-211 от 11.02.2019 г. на строеж „Малка ВЕЦ „Рилец“ с мощност 70 kW и мачтов трафопост“, с местонахождение: ПИ с [идентификатор] по КК на землището на Рилски манастир, м. „Студената чешма“, О. Р., област Кюстендил (л. 131 и л. 235 от делото), по делото е прието и Разрешение за строеж № 19 от 24.11.2006 г. за строителството на „Малка ВЕЦ „Рилец“, подобект „Мачтов трафопост“ (л. 135 от делото и л. 234 от делото).

Т.е. от събраните в производството доказателства се установява, че действието на издаденото на ЕТ „ТОП ФЕШЪН МОДЪЛС – Д. К.“ Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г. в частта за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Рилец“ е изтекло на 11.05.2018 г. По отношение действието на същото Разрешително за водовземане в частта за питейно-битови нужди – действието му е удължено до 11.03.2023 г. Към доказателствата по делото е приобщено заключение по назначена съдебно-екологична експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира като компетентно изготвено, при направен пълен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства и извършен оглед на място. Вещото лице категорично заявява както в депозираното заключение, така и в съдебно заседание при изслушване на заключението, че процесната МВЕЦ Рилец попада в зона за защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ – Защитена територия Природен парк „Рилски манастир“, като територията му е обявена за защитена през 1992 г., а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. - Защитена зона „Рилски манастир“ с идентификационен код BG 0000496, обявена със Заповед № РД-886 от 25 ноември 2013 г. Вещото лице е направило подробно описание на местоположението и дейността на процесната МВЕЦ Рилец, а именно, че производството на електроенергия в МВЕЦ Рилец се извършва в сухата камера на съществуващия водопровод, захранващ Рилския манастир и околните комплекси и туристически обекти, т.е. самата турбина на централата е разположена на съществуващ водопровод, който е заел своето място в екологичната среда и нейната функция е механично завъртане на водата, МВЕЦ не взема допълнителни количества от съществуващите води в речното корито, не ги замърсява, нито ги намалява чрез работата си, в този смисъл водопроводът е там, водното количество ще минава и това по никакъв начин няма връзка с екологичните условия. Вещото лице е формулирало изводи, че в работата на разглеждания МВЕЦ няма дейности в нито един от участъците му, които да са в противоречие със забраните и целите за обявяване в процесната зона за защита на водите, както и че дейността на МВЕЦ Рилец не нарушава забрани или ограничения на дейности, свързани със състоянието на водите, противоречащи на целите за опазване на защитена зона „Рилски манастир“ с идентификационен код [рег. номер], обявена със Заповед № РД-886 от 25 ноември 2013 г. Вещото лице изрично е разяснило в заключението, че обявяването на защитени зони за опазване на дивите птици и техните местообитания се прави на територии със съхранени условия за живот, размножаване, гнездене, обитаване, които имат потенциал и за в бъдеще да ги поддържат в благоприятно състояние. Разпространението на консервационно значимите видове в района на защитената зона и МВЕЦ е равномерно, местообитанията са запазени и въпреки всички дейности, развивани в района, са в много добро състояние, което се установява и от докладите по плановете за управление на ПП Рилски манастир.

Оспореното решение е връчено на оспорващия на 14.03.2023 г. видно от известие за доставяне на л. 163 от делото и е обжалвано чрез административния орган пред Административен съд - Благоевград на 28.03.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подведомствена, родово и местно подсъдна на сезирания съд съгласно общите правила на чл. 128, ал. 1, чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 71 от ЗВ. Жалбата е постъпила в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 71 от ЗВ от участник в административното производство, за чиято правна сфера разпоредените с акта правни последици имат пряко и непосредствено неблагоприятно въздействие, което го определя като заинтересован от оспорването по смисъла на чл. 126 от АПК и с право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

При надлежно упражненото право на оспорване, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, с оглед доводите за незаконосъобразност на решението и разпоредбите на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ съгласно предоставените му правомощия по чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗВ. Решението е издадено в образувано по реда на чл. 60 и следващите от ЗВ производство за издаване на разрешително за водовземане с подадено заявление от ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“, след преценката на органа по чл. 62, ал. 1 от ЗВ, която е неразделна част от документацията (чл. 62, ал. 2 ЗВ). Решението, във връзка с общото изискване по чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа обосновани мотиви за взетото решение по чл. 68, ал. 1 от ЗВ, с изложени конкретни фактически съображения за приложението на чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 68, т. 3 и т. 3а във връзка с чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, чл. 68, т. 9 и т. 10, буква „а“ от ЗВ.

В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗВ са регламентирани основанията за отказ за издаване на разрешително за водовземане. Основанията по чл. 68, ал. 1 от ЗВ са алтернативни и наличието на което и да е от тях е материалноправно основание за органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ да откаже издаване на разрешително за водовземане.

Съгласно разпоредбата по чл. 68, ал. 1, т. 10, б. „а“ от ЗВ разрешително за водовземане се отказва, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 61, ал. 5 от ЗВ ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3. Разпоредбата е императивна, не подлежи на преценка и задължава административния орган при наличие на установени публични задължения да откаже издаването на разрешително.

В конкретната хипотеза се установява, че оспорващият ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има непогасени публични задължения към Община Рила и към Община Благоевград. О. И. за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК с изх. № 225532202931635/05.07.2022 г. на ТД на НАП София се установява, че оспорващият ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ има задължения към НАП. В представените от О. Р. и Община Благоевград удостоверения са посочени публичните задължения на оспорващи в конкретен размер ведно с посочване на съответните лихви за забава. Самата справка от ТД на НАП не съдържа информация за вида и размера на задълженията. Според предписаното от закона съдържание процесните удостоверения/справки удостоверяват наличието на задължения, които не са разсрочени или отсрочени, не представляват задължения по актове, които не са влезли в сила, или задължения, които са обезпечени. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 6 от ДОПК органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 87, ал. 11 от ДОПК за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Присъединените към средата за междурегистров обмен компетентни органи и други определени в съответния закон лица изискват и получават информацията чрез нея. От анализа на горецитираните разпоредби следва изводът, че ако задълженията на лицето са отсрочени, разсрочени, обезпечени или актовете, които ги установяват, не са влезли в сила, в справката се вписва, че лицето няма публични задължения. Т.е. в настоящата хипотеза е установено, че оспорващият има публични задължения към Община Рила, Община Благоевград и Национална агенция за приходите, които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени или такива, установени с невлезли в сила актове. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия, че административният орган не е изследвал наличието на задължения по невлезли в сила актове, разсрочени или отсрочени. Доказателствата по делото, подкрепящи изводите на административния орган, са официални удостоверителни документи, от чието съдържание е видно, че към датата на подаване на заявлението са налице задължения.

Предвид, че именно оспорващият носи доказателствената тежест да опровергае констатациите по оспореното решение на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, съдът в проведеното открито съдебно заседание по делото на 29.06.2023 г. е дал изрични указания на жалбоподателя за представяне на доказателства относно липсата на публични задължения, но същият не се е справил с доказателствената тежест и не е установил пред настоящата инстанция с допустимите по АПК доказателства наличието на изключенията, визирани от нормата на чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ, а именно публичните му задължения са разсрочени, отсрочени или обезпечени или са дължими по невлезли в сила актове. Такива доказателства в хода на производството не са представени въпреки изричните указания на съда. При тази фактическа установеност заключението на административния орган се явява правилно и законосъобразно и в съответствие със събраните в производството доказателства.

След като доказателствата по делото, установяващи безспорно наличието на неизплатени публични задължения на оспорващия, не са оборени, изводите на административния орган, че не са налице основанията за издаване на разрешително, се явяват законосъобразни. С оглед изложеното, съдът намира, че по заявлението на ЕТ „Ф.Т.М. – Д. К.“ е налице отрицателно условие по чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ - заявителят има задължения за публични вземания, което отрицателно условие е достатъчно компетентният орган да постанови отказ за издаване на разрешително за водовземане. При тези условия административният орган действа при обвързана компетентност и е бил задължен да издаде процесното решение за отказ, както бе посочено и по-горе.

Несъответствието на заявлението с условието на чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ е само по себе си достатъчно основание за постановения отказ. Както бе посочено и по-горе, основанията по чл. 68, ал. 1 от ЗВ са алтернативни и наличието на което и да е от тях е материално правно основание за органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ да откаже издаване на разрешително за водовземане. При това е без значение съвместимостта или несъвместимостта на искането с други условия на закона и е безпредметно тяхното обсъждане.

Независимо от горното съдът намира, че в конкретния случай не са налице възприетите от административния орган пречки, предвидени в чл. 118ж, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, както и възприетата несъвместимост с Плана за управление на речните басейни в „Западнобеломорски район“ (2016 г. – 2021 г.). Административният орган при съобразяване и прилагане на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ е приел, че не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, както и когато са въведени ограничения и забрани в Плана за управление на речните басейни (ПУРБ). Приел е, също така, че процесният МВЕЦ Рилец не попада в изключенията, предвидени в Пар. 10 от ПЗР на Закона за концесиите, с който е направено изменение в ЗВ, съгласно което забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се прилага за водовземане от ВЕЦ, които към 09.08.2010 г. са въведени в експлоатация, какъвто не е конкретният случай.

Съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

По делото е установено безспорно, в това число и с приетото и неоспорено от страните заключение по назначената по делото съдебно-екологична експертиза, че посоченото в заявлението на дружеството място на водовземане посредством МВЕЦ Рилец – дере „Сухото дере“ – десен приток на р. Рилска, изградено на кота 1 512, 00 м., попада в границите на зона за защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Мястото на водохващане попада в конкретния случай в две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие - в защитена зона „Рилски манастир” с код BG0000496 по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията), включена в списъка на защитени зони с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет, изм. с РМС № 52/05.02.2008 г. (обн. ДВ бр.96/2010 г.), № 335/26.05.2011 г. и № 615/02.09.2020 г. и обявена със Заповед № РД-886/25.11.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена и допълнена със Заповед № РД-283/31.03.2021 г. и в защитена зона „Рилски манастир“ по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици (Директивата за птиците) с код BG 0000496, обявена със Заповед № РД - 886/25.11.2013 г. на министъра на околната среда и водите на основание чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР и т. ІІІ. 1 от Решение № 335/26.05.2011 г. на Министерски съвет (обн. – ДВ, бр. 41 от 2011) г. Защитена зона „Рилски манастир”, както и процесното водно тяло МВЕЦ Рилец с код BG4ST500R1041, е зона за защита на водите и по действащия, приет с Решение № 1108/29.12.2016 г. на Министерски съвет, П. З. (2016-2021 г.) - Приложение 3.5.а на раздел 3, подраздел 3.5, в който ПУРБ за водно тяло BG4ST500R1041 – Приложение 7.2.д. Програма от мерки за зоните за защита по Натура 2000 в ЗБР са предвидени мерки, съвместими с предмета и целите на опазване на защитената зона, включително „Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ и др.)“.

Съдът намира, че за приложението на забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не е достатъчно установяването, че мястото на водовземане попада в защитени зони. Основателно е твърдяното в жалбата, че от значение е какви са забраните и ограниченията на дейности, свързани със състоянието на водите в тези зони. Според чл. 119б от ЗВ за териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие, влязъл в сила план за управление на защитена територия или защитена зона, влязъл в сила план за действие за растителен или животински вид.

Вещото лице категорично заявява, че водовземането от процесния МВЕЦ Рилец не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и местообитанията им в Защитена зона „Рилски манастир“ и на забраните, посочени в заповедта за обявяване на зоната. След като в заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР за Защитена зона „Рилски манастир“ не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани относими към тях, обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тази зона, само по себе си, не основава приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Със заповедта са определени дължимите се от държавата мерки за защита на типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗБР в конкретната защитена зона. Разрешаването на водовземане, с цел производство на електрическа енергия в процесния случай, не противоречи на целите на опазване и не е сред забранените със Заповед № РД-886/25.11.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена и допълнена със Заповед № РД-283/31.03.2021 г. дейности – лимитативно изброени.

Вещото лице е категорично, че след реализацията на обекта е запазено изцяло екологичното състояние такова, каквото е било. Категорично е, също така, че водните количества, използвани за производство на електроенергия чрез МВЕЦ, не могат да се разглеждат като реално водовземане, тъй като след преобразуването на енергията на водата в електрическа, водите се връщат обратно в реката.

Установява се, също така, от събраните в производството доказателства, че процесният МВЕЦ Рилец е посочен в ПУРБ, за изграждането на МВЕЦ е издадено разрешение за строеж, разрешени са и промени по време на строителството, строителството е реализирано и процесният обект е въведен в експлоатация, в конкретния случай не е налице ново инвестиционно намерение. Забраната, предвидена в ПУРБ за недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др. във водните тела, определени като попадащи в зона за защита на водите), е за изграждане на нови ВЕЦ или разширение на съществуващите, каквато хипотеза не е налице в процесния случай, в този смисъл съдът намира, че въведената мярка е неотносима в конкретния случай.

При това положение не са налице възприетите от административния орган пречки, предвидени в чл. 118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл. 119а, ал.1, т.5 от ЗВ.

Независимо от горното, доколкото в конкретния случай безспорно се установява несъответствието на заявлението с условието на чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВ, което, както бе посочено и по-горе, е само по себе си достатъчно основание за постановения отказ, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Следва да се отбележи, че в случая с оспореното решение – отказ по чл. 68, ал. 1 от ЗВ не се засягат вече придобити права по издаденото през 2013 г. разрешително за водовземане на оспорващия, доколкото срокът на действие на последното е изтекъл и е постановен и влязъл в сила отказ за продължаването му, както бе посочено по-горе.

Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане в полза на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд – Благоевград