Решение № 783 от 7.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6795/2023 г.

Предявени са искове с правна квалификация – чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира следното:

Като безспорни и признати между страните с определение от 25.09.2023 г. са отделени следните обстоятелства: че процесните статии са публикувани на посочените дати в сайта www.pik.bg, както и, че ответникът има качеството на доставчик на медийни услуги чрез интернет страницата с домейн www.pik.bg Извлечение на хартиен носител от публикациите на посочения интернет адрес са представени по делото от л. 31 до л.180 от делото. От съдържанието на публикациите се установява, че същите съдържат твърдяните като обидни и клеветнически думи и изрази, като подробно въпросът за съдържанието на публикациите ще се разгледа при разглеждането на спора от правна страна.

По делото са разпитани свидетелите М.Г.В., Р.П. И., К.Н.И., Г.С. И. и А.Т.Р.. Свидетелят М.Г.В. твърди, че познава Д. Р. от 2018 г., като в периода от 2018 г. до 2020 г. е била неин психотерапевт. Ищцата потърсила помощ от нея поради атаки от медии към нея. Статиите били публикувани в ПИК. Съвместната им работа била затруднена от множеството последователни статии, усилията отивали напразно, тъй като с всяка следваща статия ищцата ставала по-зле и по-зле. Тъй като свидетелката искала да се срещат в нейния кабинет, то ищцата се оттеглила и спрели да работят заедно началото на 2020 г. Постоянно ищцата идвала с главоболие, твърдяла че не може да спи и да се храни. При нея имало апатия, оттегленост.

От разпита на свидетеля Р. И., която работи в дирекция „Протокол“ на администрацията на президента, се установява какво отражение върху ищцата са имали публикацията за изготвяне на поздравителни картички и нарушение на протокола при аудиенцията при папата. Свидетелката заявява, че протоколът и двата пъти е бил спазен. При подписването на картичките била използвана утвърдената протоколна практика, а при срещата с папата ищцата била облечена изцяло в черно, включително с покрита коса. След тези статии ищцата се затворила в себе си и отказвала да присъства на обществени места. На свидетеля е известна и статия, че ищцата била изключена от Английската гимназия в Бургас. Спомня си, че съученици звънели на ищцата да я питат защо това е написано като не е вярно. От напрежение, от вълнение и притеснения ищцата започнала да вдига кръвно. След статията, в която я сравнявали с Г., й сложили холтер и кръвното й било постоянно високо, което наложило и медикаментозна терапия.

Свидетелката М.В., която работи повече от 20 години като експерт в администрацията на президента, заявява, че познава ищцата от първия ден на първия мандат на президента. Известни са й поредица от статии в сайта ПИК. Спомня си статия, че ищцата кадрува в президентската институция. След тази статия ищцата се появила в сградата на президентството разстроена, подпухнала, с торбички под очите. Споделяла й, че се чувства унизена, емоционално съсипана. Като се запознали била жизнена, весела с чувство за хумор, но състоянието й последните години не било добро – вяла, оплаквала се от главоболие, висока кръвно, недоспиване, мислила за това непрекъснато, чудила се как да обясни на близките си състоянието, в което се намира поради тези публикации.

От показанията на свидетеля Г. И. се установява, че се познава с ищцата още от студентските им години. Известно й, че в сайта на ПИК от 2018 г. излезли поредица от статии срещу ищцата. Прочела статията, в която я сравняват с Г.. В този период ищцата не искала да се виждат на публични места. Ищцата имала чувство, че навсякъде я следят, че винаги е снимана, много се притеснявала. Когато се видели, тя й казала, че не е спала, била плакала, на масата имало хапчета за висока кръвно, притеснявала се за съпруга си и за сина си, както и от това, че не можела да убеди хората, че това не е вярно, Казала й, че има нужда да се среща със специалист относно психическото си състояние. На свидетеля е известна и статия с автор И.Н. с безобразен език. Ищцата отново била много зле, питала я била, дали наистина е толкова грозна. Относно статиите за здравословното състояние, същите довели до това много хора да звънят на ищцата и да питат как е, поради което тя не получила спокойствие и възстановяването продължило по-дълго.

Свидетелят А.Р. /главен редактор в информационна агенция ПИК от 2021 г., а преди това от 2016 г. и служител в информационната агенция/ заявява, че нямало специално отношение към ищцата. В информационната агенция първи разбрали, че, когато настоящият президент е изпълнявал функциите на главнокомандващ на военните сили, ищцата е била назначена два трудови договора. Ищцата като съпруга на президента следвало да има по- голям праг на търпимост към критика. Ищцата нито веднъж не им била писала, не поискала право на отговор. По отношение на нарушения протокол при срещата във Ватикана, видели снимка с бял панталон и я публикували. Единствено ищцата била облечена с бял панталон. Смята, че не било посочено в статията, че снимката е конкретно от срещата с папата. Относно гардероба и цените на дрехите на ищцата, свидетелят твърди, че подобни статии публикували за много други личности. Установявали марка на дрехите, правили справка в интернет, като в това нямало нищо обидно. Част от статиите били лично мнение, коментар. Имали и други източници на информация, които нямал право да издаде. Опитвали се да проверяват информацията. Статията “Д. Р., не Б. е новият Г.-комисарят по идеологията на метежа – Информационна агенция ПИК“ не била писана от свидетеля и била кометарна. Липсвала необходимост от проверки в случая. Свидетелят не можел да издаде източника си на информация относно статията, че ищцата пробутвала бившия си мъж за шеф на БСП, тъй като имал личен източник от градската организация на БСП или от президентството. Доколкото е запознат информацията, че ищцата е изключена от Английската гимназия, е проверена.

Приета е съдебно-лингвистична експертиза на вещо лице В. С.. Със заключението е направен лингвистичен анализ на публикациите. Посочени са значения на думите като е използван Речник на българския език, а на места и специализирания Речник на обидните думи и изрази в българския език /РОДИБЕ/. В заключението е посочено, е от езиковедска гледна точка текстове пряко или индиректно представят ищцата като опърничава и с опърничав характер, нахална, нагла, самохвална, властна и деспотична, жестока, безпощадна и немилостива, проста, невъзпитана, безсрамна, цинична и претенциозна, своеволна и като човек, който се афектира; притежава комплекси, лош вкус, синдром на „криворазбраната цивилизация“, няма достатъчно лични качества, върши редица неморални действия – безобразия, интриги, скандали, инициира фабрика за фалшиви новини, злоупотребява със служебното положение на съпруга си, причинила е развалянето, раздялата на бившето семейство на сегашния си мъж, била е в афери /в съмнителни отношения/ с политици, използва протекции и връзкарство. Ищцата е представена и като не съвсем млада и непривлекателна. Използвана е обидна лексика, изрази, фразеологизми, както и прозвище, и прякор. Редица лексеми и словосъчетания са с негативна стилистична или смислова окраска. В някои материали се открива ирония и сарказъм. Единици от използваните в материалите изрази и думи са включени в РОДИБЕ. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че единствено РОДИБЕ не може да е мерило, а само и единствено ориентир, като всички посочени подчертани думи и отбелязвания в общия и в тълковния речник следва да бъдат включени в РОДИБЕ. Съдът кредитира заключението, като изводите на вещото лице относно отделните текстове и отражението на лингвистичния анализа спрямо юридическите разбирания за обида и клевета, ще бъдат подробно обсъдени при разглеждането на спора от правна страна.

От правна страна съдът намира следното:

Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал. 1 Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал. 1 Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според която „всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“. Според чл. 10, ал. 2 “ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието”.

В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на процесните изрази, следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име по чл. 32 КРБ и свободата на средствата за масова информация, гарантирана в чл. 40, ал. 1 КРБ. Намеса в тези права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени случаи, включително за защита на правата и доброто име на другите. Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Правото на чест, достойнство и добро име на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /по арг. и от чл. 32, ал. 1 Конституцията/.

Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета. С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Не е необходимо клеветата да е установена с влязла в сила присъда, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда – решение № 242 от 06.04.2010 на ВКС по гр. д. № 4432/2008 г., ІV г. о. на ВКС и решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 год. на III г. о. на ВКС.

Противоправно деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.

При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил.

При спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. При преценка основателността на предявените искове, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца само ако представляват обида. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, във връзка с които може да бъде ангажирана отговорността само ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал.1 от КРБ. Трябва да се посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени – решение № 64/20.04.2021 г. по гр. д. № 2289/2020 г. на III г. о. на ВКС, решение № 148/10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на III г. о. на ВКС, решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на III г. о. на ВКС, решение № 249/06.01.2020 г. по гр. д. № 1797/2019 г. на III г. о. на ВКС и др. За да се отграничи по-добре балансът между правото на защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име на ищеца /чл. 32 Конституцията на РБ и чл. 8 ЕКЗПЧОС/ и правото на свобода на изразяването /чл. 39 Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС/, при конкретните по делото факти и обстоятелства, съдът следва да съобрази следните обстоятелства: ролята на пресата на „публичен блюстител”; следва да се прави разлика между частно лице и лице, действащо в публичен контекст и докато първият може да претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на личен живот, то същото не важи в такава степен за публичните фигури, по отношение на които границите на допустимата критика са по-широки; да се разграничава и съобщаването на факти, които са годни да допринесат за дебат в едно демократично общество и за такива, които целят да накърнят репутацията на едно лице; начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност; начинът на представяне на засегнатото лице в публикацията.

С оглед на всичко изложено, съдът следва да извърши преценка дали използваните думи и изрази са обидни или клеветнически. Следва да се прецени също дали публикуваните думи и изрази не представляват оценки и мнения. Изрично следва да се посочи, че правораздавателната компетентност на съда е очертаната от исковата молба, поради което и границите на решаващата дейност на съда е ограничена до изложените твърдения в исковата молба, представляващи основание на предявения иск. Поради това и преценката за „противоправно поведение“ следва да се сведе само до посочените от ищеца с уточнителна молба с вх. № от 14.02.2024 г. думи, изрази и словосъчетания.

Процесните статии, съответното посочените думи и изрази в тях, ще се обсъдят в реда, посочен от ищеца с уточнителната молба от 14.02.2024 г. При разграничението на фактически и оценъчни съждения съдът ще преценява цялостното съдържание на статията, с оглед преценка на контекста, в който е изложен текстът, който е посочен от ищцата като обиден и уронващ честта и достойнството й. Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо твърдение, по аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина, в която връзка са дадени указания с определение от 25.09.2023 г. и протоколно определение от 30.05.2024 г. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста/издателя-възложител, преди да бъдат разпространени.

Едва след обсъждане на всички публикации и след евентуално установяване наличието на обидни думи/изрази и/или клеветнически твърдения, съдът ще разгледа въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно всяка една от отделните статии:

1. Публикация от 30.06.2020 г. със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО: Д. Р. вилнее срещу П.У. заради чатовете с Б. и признанията как я подхващал от рано – Информационна агенция ПИК“, в която статия се съдържа следният израз: „г-жа Р., известна не само с кадруването си на „Дондуков 2“, но и като човекът, който подава крайните решения на президента“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от публикуваната на електронната страница статия – л. 63-64 от делото.

В цялост статията разгласява пред обществото, че ищцата се налага при назначаване на или отстраняване от длъжност в президентството, а също и при решенията, които президентът трябва да вземе. Тази нейна черта е с отрицателен знак, в която насока виж и кредитираната съдебно-лингвистична експертиза.

Не се касае до оценъчно съждение, а се обективира твърдение за конкретен злепоставящ факт. Твърдението е опозоряващо, тъй като вменява на ищцата, че неправомерно налага взимането на решения на държавния глава, намесва се в правомощията на президента без да има право на това.

Съществително кадруване от глагола кадрувам, вземам решения за назначаването и отстраняването на кадри в някаква институция или сфера, обикновено като използвам по неправомерен начин служебното си положение или политическото си влияние – виж СЛЕ. Нещо повече, словосъчетанието „подава крайните решения на президента“ и особено използваният глагол „подава“, според съдебният състав в контекста на цялата статия, създава впечатление не просто за налагане и вмешателство, а за изземване на функциите на държавния глава, който единствено приема „подаденото“ решение от ищцата.

Доказателства по делото така съобщената информация да е вярна или пък проверена в други два независими източника на информация не са ангажирани от ответника, въпреки разпределената му доказателствена тежест.

Оттук и ответникът е отговорен за изложеното клеветническо твърдение.

2. Публикация от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП дамата Д. Р.: Четирима охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО ВИДЕО, което НСО скандално изтри от телефона на журналист – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следните твърдения: „Влизат тайно, нелегално от задния вход, крият се от медиите.“, „А Д. е супер ВИП – четирима гардове от НСО я пазят в тоалетната! Разчистват й пътя, вардят я от народната любов“, „Читателите на ПИК ексклузивно виждат как разбират президентската работа Р.и – балет и лукс на държавна издръжка, вардени с държавни пари. Даже в тоалетната.“ Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 66-67 от делото.

Голяма част от изброените изрази в материала, съдържат оценъчни съждения – „вардят я от народната любов“, „вардени с държавни пари“. В посоченото „Влизат тайно, нелегално от задния вход“ се съдържат както конкретно фактическо твърдение влизат от задния вход, така и оценъчно твърдение, че това влизане е „тайно, нелегално“. Изложеното не може да се приеме като позорящо обстоятелство без значение, че ответникът не доказва от кой вход я влязла ищцата при процесното представление. Въпрос на мнение е дали влизането на представлението е тайно и през неопределеното за това място.

Твърдението „четирима гардове от НСО я пазят в тоалетната“, също не се приема от съда като опозоряващо. Цялостно статията стъпва на ролята, функциите на президентската институция, възможността президентът да може да ползва охрана от Национална служба за охрана /като президентът може да ползва всякаква охрана по арг. от чл. 20, ал. 1 ЗНСО/, като се опитва да представи тази информация като нещо любопитно и нередно с цел привличане на аудитория. Без значение дали ищцата е била пазена от гардове на НСО и колко са били тези гардове, то липсва опозоряваща информация, доколкото същата като съпруга на президента и придружавайки го на обществено мероприятие, има право на охрана по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗНСО.

С обсъжданата статия се търси привличането на аудитория чрез новина, на която се опитва да се придаде някаква сензационност и важност, каквато от текста на материала не личи. Коментарите определено надхвърлят добрия тон, но не съставлява обида, нито клевета. Когато журналист цели да насочи общественото внимание към злободневни теми, той може да използва провокативни изразни средства, без деянието да е противоправно. Обидни изрази в тях не се съдържат, макар внушенията по отношение на личността на ищеца да са негативни. В тази насока следва да се посочи и, че ищцата като съпруга на държавния глава неминуемо става обект на обществения интерес и по отношение на нейната личност са допустими коментари и оценки повече от тези, които се налага да търпи всеки друг гражданин. Съдът намира, че за посочените от ищцата изрази и думи в статията от 16.03.2019 г., не следва да се ангажира отговорността на ответника.

3. Публикация от 30.12.2018 г. със заглавие: „Д.М.: егото при Амос Оз, душата – при рокличките на Н. – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следните изрази и думи: „айде пак самореклама, този път на гърба на горкия Амос Оз, светла му памет“, „фенка-олигофренка“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 66-67 от делото.

Действително в заглавието на тази статия ищцата е назована със съкратено собствено име и прякор — Д.М.. Това показва подигравателно отношение към нея, тъй като прякорите са наименования, измислени за присмех, подигравка – виж СЛЕ. За да е налице обида, обаче, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Сам по себе си, използваният прякор не представлява унизяващо отношение.

Посоченото „айде пак самореклама, този път на гърба на горкия Амос Оз, светла му памет“ в контекста на цялата статия, представя ищцата като човек, който парадира и си прави самореклама, т. е. обича да се хвали, да се големее и да важничи, както и да разпространява положителна информация за себе си, да се изтъква и да привлича чуждото внимание. Саморекламата и привличането на вниманието на другите не може да се приеме за опозоряващо обстоятелства, дори и при цялостния контекст на публикацията. Още повече, че по делото не е спорно, че ищцата е публикувала в социалните мрежи снимка с автограф от писателя Амон Оз, а оценката от страна на ответника и авторите на материала на това действие като „самореклама“ не подлежи на проверка за вярност.

Словосъчетанието „фенка-олигофренка“ несъмнено има характер на обида. Съдът съобрази кредитираната съдебно-лингвистична експертиза. В Речника на обидните думи и изрази в българския език /РОДИБЕ/ е включена думата олигофрен със следните значения: „тъп, неразбран, невъзприемчив“, „грозен, противен“, „невъзпитан, простак“ и „идиот, ненормален“. В РБЕ тази лексема има две значения: „1. мед. Човек, който страда от олигофрения; малоумен, слабоумен.“ и „2. пренебр. Глупав човек; глупак.“ С оглед текста на процесния материал думата олигофренка в случая е използвана не в прякото си, а в преносното си значение. Доколкото съществителните имена в женски род притежават същите стилистични особености, каквито и съответните имена за мъже, от конто са получени, то следва, че и лексемата олигофренка е обидна. Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищцата, а за израз, целящ да уязви нейното достойнство. За използвания обиден израз „фенка-олигофренка“ издателят отговаря на основание чл. 49 ЗЗД.

4. Публикация от 09.07.2020 г. със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на БСП-София – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следните твърдения: „тя започна да кадрува и в БСП“, „Д. Р. лично се обадила на К.Н., за да пробута бившия си мъж Г.С. за шеф на столичната организация на столетницата“, „Според запознати въпреки натиска на Д. Р.…“ Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 73-74 от делото.

В цялост статията разгласява пред обществото, че ищцата използва влиянието си, за да уреди някой /в случая бившия си мъж/ да заеме определена позиция без да заслужава това, без да има нужните качества. Не се касае до оценъчно съждение, а се обективира твърдение за конкретен злепоставящ факт. Твърдението е опозоряващо, тъй като вменява на ищцата, че неправомерна налага/пробутва трето лице за заемане на важна длъжност. Глаголите „бутам“ и „пробутвам“ – означават настанявам някого на определена позиция /длъжност, пост, работно място и подобни/, без той да има съответните качества, квалификации или не по установения ред. Така, ищцата е характеризирана като човек, който иска да се наложи и за когото не е чужда шуробаджанащината – виж СЛЕ.

Доказателства по делото така съобщената информация да е вярна или пък проверена в други два независими източника на информация не са ангажирани от ответника, въпреки разпределената му доказателствена тежест. Свидетелят А.Т.Р. заявява в съдебно заседание, че имал личен източник за тази информация, но не можел да го разкрие в съдебно заседание.

Отношенията между свидетеля и неговите „източници на информация“, респ. нежеланието да ги съобщи на съда, не се отразяват на правилата на доказателствената тежест в гражданския процес. Непроводеното доказване е в тежест на ответника, който е отговорен за изложеното клеветническо твърдение.

5. Публикация от 05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Г.-комисарят по идеологията на метежа – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следните изрази и твърдения:

„Фабриката за фалшиви новини в България бе създадена през есента на 2016 г..

Истинският създател на фабриката не е Б., а Д. Р., нереализираната пиарка на Военновъздушните ни сили, назначена на два щата от любовника си. Мръсотията се пръкна под нейното крило и по нейна идея.“ „Десетки анонимни фейк сайтове тип „Информиран.нет“, „Истинските новини“, „Бултаймс“, стотици фейсбук групи за споделяне на гадории, същинска армия от червени тролове – мощна пропагандна машина, на която и Г. би завидял.“ „В момента комисар по дезинформацията е Б., служителят на Д. Р., която от няколко месеца се е покрила и се прави на умряла лисица. Белким я забравим! Идеологическата фабрика на Р. за обуначване на народонаселението си свърши работата.“ „Цели маси от хора подмениха представата си за света и ценностната си нагласа, заразени от еснафския вирус на измислиците и пожелателната реалност.“ „Озверялата болшевишка тълпа на улицата, която мята бомби, разнася ковчези, издига бесилки, ранява полицаи и осквернява храмове, е съставена предимно от читатели на „Информиран.нет.“ „Това са зомбитата на Д. Р. и Б., новите Г.чета.“ Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 75-76 от делото.

Целият текст представя ищцата Р. в неблагоприятна светлина като създателката на фабриката за фалшиви новини, като пропагандаторка на определена идеология, водеща до „обуначване“ и зомбиране на населението. В самото заглавие се съдържа твърдението „Д. Р.... е новият Г.“ – човек, приличащ на Г. – политика, чието име е свързано с негативно явление, пропагандиране чрез средствата за масова информация.

От конкретно посочените извлечения на текстове от материала на ищеца, съдът намира, че се съдържат следните клеветнически твърдения:

„Фабриката за фалшиви новини в България бе създадена през есента на 2016 г..

Истинският създател на фабриката не е Б., а Д. Р., нереализираната пиарка на Военновъздушните ни сили, назначена на два щата от любовника си.“ Текстът обективира твърдения за два конкретни злепоставящи факт. На първо място, че ищцата е създателка на фабрика за фалшиви новини и на второ място, че е била назначена на два щата от любовника „Идеологическата фабрика на Р. за обуначване на народонаселението си свърши работата.“ В този текст пък се обективира твърдение, че ищцата не само е създателка на „фабрика за фалшиви новини“, но и, че тази фабрика „работи“, изпълнява функциите, за които е създадена.

Твърденията са опозоряващи, тъй като се приписва на ищцата, че е създател на пропаганда за неверни новини, с които се цели „обуначване“ на населението. Значението на обуначване е превръщане на някого в бунак, глупак. В тази насока и обстоятелството, че посочените като фалшиви новини от автора на статията, касаят известни политици, т. е. статията пресъздава ищцата, като човек, който изкривява истината и разпространява неверни новини за определени политици в страната.

Доказателства по делото така съобщената информация да е вярна или пък проверена в други два независими източника на информация не са ангажирани от ответника. Свидетелят А.Т.Р. заявява, че тази публикация е коментарна и изразява личното мнение на автора. Това обстоятелство е без значение, тъй като издателят отговоря като възложител по реда на чл. 49 ЗЗД, а вътрешните отношения с издателя на статията са извън предмета на настоящия спор. В случая не се установява нито едно от посочените клеветнически твърдения да е вярно – нито създаването на фабрика, нито разпространението на неверни новини с цел пропагандиране спрямо населението, нито, че любовник на ищцата я е назначал на два щата /неясно е кого визира изданието, дори да се приеме, че това е сегашният съпруг на ищцата, по делото липсват доказателства той да я е назначавал на два щата по делото, както и към момента на назначаването, те да са били любовници/.

Макар и цялостният текст на статията да създава внушение за посочените по-горе клеветнически твърдения, то съдът е посочил в кои конкретно части от текста намира, че ясно са изразени опозоряващите обстоятелства. Останалите изрази и твърдения в статията не следва да ангажират отговорността на ответника.

Нереализирана пиарка представлява оценъчно съждение. „Десетки анонимни фейк сайтове тип „Информиран.нет“, „Истинските новини“, „Бултаймс“, стотици фейсбук групи за споделяне на гадории, същинска армия от червени тролове – мощна пропагандна машина, на която и Г. би завидял.“„В момента комисар по дезинформацията е Б., служителят на Д. Р., която от няколко месеца се е покрила и се прави на умряла лисица. Белким я забравим!“, „Цели маси от хора подмениха представата си за света и ценностната си нагласа, заразени от еснафския вирус на измислиците и пожелателната реалност.“ „Озверялата болшевишка тълпа на улицата, която мята бомби, разнася ковчези, издига бесилки, ранява полицаи и осквернява храмове, е съставена предимно от читатели на „Информиран.нет.“ Тези текстове не съдържат клеветнически твърдения или обиди по отношение на ищцата. В самият текст е посочено и друго лице „Б.“, като не става ясно посочените по-горе извадки от текста за кого се отнасят, включително и като се вземе предвид кой според ответника е „комисар по дезинформацията“. Изречението Д. Р., която от няколко месеца се е покрила и се прави на умряла лисица, характеризира лицето от морална страна. Глаголът покривам се сигнализира за умишлено дистанциране, отдръпване от проблема. Фразеологизмът правя се на умряла лисица притежава същите значения като правя се на две и половина, който се преструва на неосведомен, за да избяга от отговорност или, за да извлече някаква изгода. Този фразеологизъм има оценъчен характер – на какво се прави ищцата според автора на статията. Оценъчен е и коментарът „Това са зомбитата на Д. Р. и Б., новите гъобелсчета.“ Говори се за последствията от работата на пропагандната машина, като негативизмът в това изречение е спрямо последователите, населението, което е възприело новините, а не спрямо ищцата по спора.

За посочените изрази и твърдения липсват основания за ангажиране отговорността на ответника.

6. Публикация от 22.08.2019 г. със заглавие: „И.Н. изригна срещу Д. Р.: Виновна сте, мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви. Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между родителите си – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следните изрази и твърдения: „колкото по-прост е един човек, толкова по-голямо е самочувствието му, понеже благодарение на простотията си не знае, че е прост.“ „Последните извержения на президентската съпруга Д. Р.“ „По повод на оставката на приближения до Р.Р. Д.Д. от шефския пост на НСО, за която под път и над път се говори, че е плод на безобразията, интригите и скандалите на Д. Р., жената, която дели леглото, но явно не само с президента“ „имате купища други вини, които карат хората да провиждат във вас злото до президента на републиката“ „Виновна сте за едно разтурено семейство, чиито съпруг и баща сте си присвоили.

Между другото все още неясно как и от какви подбуди. Само не говорете за любов“ „Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между разделените си родители и за сълзите, които са пролели в един дом, в който сте станали нашественик.“ „нямате никакво възпитание и не знаете нито как да се държите, нито как да се обличате на публично място“ „Виновна сте за постоянните си гафове, в които забърквате президента и НСО, защото злоупотребявате с неговото, подчертавам, с неговото положение“ „принудили да злоупотреби със служебното си положение за ваша изгода“ „можете да коментирате единствено обедното или вечерното меню на мъжа си с персонала във вила „Калина“.“ „И изобщо не се опитвайте да се съизмервате с неща, които изобщо не са по ръста ви, колкото и да надхвърляте нормалните женски параметри.“ Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 79-80 от делото.

Целият текст представя ищцата Р. в неблагоприятна светлина. Посочват се неморални, безнравствени, неетични действия на ищцата. Когато се преценява от съда дали текстът представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия, следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. В случая е изграден образ на жена с нисък морал.

В посоченото „Колкото по-прост е един човек, толкова по-голямо е самочувствието му, понеже благодарение на простотията си не знае, че е прост.“ и „Имате купища други вини, които карат хората да провиждат във вас злото до президента на републиката“, се съдържат думи и изрази годни да засегнат честта и достойнството на ищцата. Същите и с оглед цялостният контекст на материала несъмнено са насочени към нея. Възможно е в посочените от ищеца конкретни обидни или клеветнически реплики, неговото име да не е визирано изрично, но то да е посочено в предходно или следващо изречение от изявлението на ответника, или насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния смисъл на изявлението, от което те са част – решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

В изложеното „По повод на оставката на приближения до Р.Р. Д.Д. от шефския пост на НСО, за която под път и над път се говори, че е плод на безобразията, интригите и скандалите на Д. Р., жената, която дели леглото, но явно не само с президента“, „Виновна сте за едно разтурено семейство, чиито съпруг и баща сте си присвоили“, „Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между разделените си родители и за сълзите, които са пролели в един дом, в който сте станали нашественик.“ е изнесена информация относно личния и семейния живот на ищцата, която е позоряща. Намесена е интимната сфера на ищцата, изложено е към нея твърдение, че именно заради нея се е стигнало до „разтурването“ на една семейство.

Освен това е изложено, че ищцата няма никакво възпитание и не знае нито как да се държите, нито как да се облича на публично място, което е констатация, че й липсва възпитание, култура на поведение и познаване на етикецията – „нямате никакво възпитание и не знаете нито как да се държите, нито как да се обличате на публично място“. Това твърдение има опозоряващ характер и с оглед това, че ищцата е съпруга на президента, поради което и културата на поведение от особена значимост. Не на последно място, статията съдържа обвинения за злоупотреба/принуда за злоупотреба с обществено положение – „Виновна сте за постоянните си гафове, в които забърквате президента и НСО, защото злоупотребявате с неговото, подчертавам, с неговото положение“, „принудили да злоупотреби със служебното си положение за ваша изгода“ Доказателства по делото така съобщената информация да е вярна или пък проверена в други два независими източника на информация не са ангажирани от ответника. На ответната страна е дадена неколкократна възможност да ангажира свидетел при режим на довеждане именно предвид изложеното в тази публикувана статия. Определен е краен срок за разпит на свидетеля и страната е предупредена за неблагоприятните последици в с. з. на 30.05.2024 г., въпреки това свидетелят не е осигурен, не е посочена и уважителна причина за неводенето му, поради което и същият е заличен в о. с. з. на 07.11.2024 г. Оттук и ответникът е отговорен за изложените клеветнически твърдения.

Останалите изрази и твърдения в статията не следва да ангажират отговорността на ответника. Според кредитираната СЛЕ остарялата книжна лексема извержение е употребена в преносно значение изригване – казване на нещо с гняв, т. е. имат се предвид изказванията на ищцата. Съществителните имена остроумие и аргументи също показват, че в процесния материал лексемата извержение се свързва с реч, изявление, поради което и този израз не съдържа обидни и/или клеветнически твърдения. Липсват такива и в текста „Между другото все още неясно как и от какви подбуди. Само не говорете за любов“. Целта на автора и изданието е привличане на аудитория, но както се посочи при липсата на обида или клевета, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Липсват обиди и/или клевети в последните две посочени извлечения от текста „можете да коментирате единствено обедното или вечерното меню на мъжа си с персонала във вила „Калина“.“ и „И изобщо не се опитвайте да се съизмервате с неща, които изобщо не са по ръста ви, колкото и да надхвърляте нормалните женски параметри.“ Текстовете се отнасят до качества, възможностите на ищцата, но макар внушенията по отношение на личността на ищцата да са негативни, липсват конкретни клеветнически твърдения в тях. Относно фактическото твърдение за „надхвърлянето на нормалните женски параметри“, същото е неконкретизирано, а дори и да се приеме, че касае ръста на ищцата, то без значение дали е вярно или не, не би следвало да се приеме, че наличието на по-висок ръст съобразно средно статистическите параметри, представлява опозоряващо обстоятелство.

7. Публикация от 23.11.2021 г. със заглавие: „Кървавото хоро на Д. Р. е като хорото на Ж.В. – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следните изрази и твърдения: “Наела си е цял духов оркестър да я забавлява.“ и „Р. явно си е повярвала, че е Месалина“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 83 от делото.

Липсват основания за ангажиране на отговорността на ответника с оглед публикуването на процесната статия. В текста “Наела си е цял духов оркестър да я забавлява.“ липсва обидно или клеветническо твърдение. Сравнението с Месалина е подигравателно, но представлява оценъчно съждение. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения – виж например определение № 195 от 16.01.2024 г. по к. гр. д. № 797/2023 г. на II г. о. на ВКС, определение № 384 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 1326/2016 г., III г. о. на ВКС. В случая ищцата е сравнена с отрицателна личност, по който начин авторът на статията е обективирал собственото си виждане за личността на ищеца. Касае се за изразяване на отношение, което е допустимо по отношение на всяка публична личност, то е от естество да причини вреди, но не е противоправно деяние, ако не е насочено самоцелно към уязвяване на достойнството на лицето, т. е., ако не представлява обида.

8. Публикация от 23.08.2019 г. със заглавие: „Президент в кафез. Защо Е.Й, И.Х. и шефът на НСО изоставиха Р.Р. – Информационна агенция ПИК“, в която се посочени следните изрази и твърдения:

„Тя си тръгна с гръм и трясък след само месец на „Дондуков“ 2 именно поради крайни различия с втората първа дама за начина, по който трябва да стои и да се изразява Р. пред обществото.“ „алчната за влияние ръка на Д. Р.“ „порой от скандали, свързани с изявите на Р.“ „На “Дондуков“ 2 президентът е в пустиня – без секретарка, без пиар, без идейни съмишленици, със строг режим на допуск на хората, които могат да общуват с него, контролиран лично от Д. Р.“ Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 86 от делото.

Текстът представя ищцата като алчна – властна за влияние. Алчността е прекомерно желание за придобиване или притежаване на повече, отколкото някой има. В контекста на цялата статия „алчната за влияние ръка на Д. Р.“ представя ищцата като властна – която изисква да се подчиняват на волята й. Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищцата, а за израз, пряко насочен и целящи да уязви нейното достойнство. Соченото, че на „На “Дондуков“ 2 президентът е в пустиня – без секретарка, без пиар, без идейни съмишленици, със строг режим на допуск на хората, които могат да общуват с него, контролиран лично от Д. Р.“ съдържа твърдение, че ищцата контролира президента и определя кой да общува с него. Твърдението е позорящо, тъй като вменява на ищцата, че неправомерно определя работата и налага взимането на решения на държавния глава, за което се изложиха подробни съображение при обсъждането на статията от 30.06.2020 г. Въпреки разпределената доказателствена тежест от ответника не са ангажирани доказателства за верността на опозоряващите обстоятелства.

Останалите изрази и твърдения в статията не следва да ангажират отговорността на ответника. „Тя си тръгна с гръм и трясък след само месец на „Дондуков“ 2 именно поради крайни различия с втората първа дама за начина, по който трябва да стои и да се изразява Р. пред обществото.“ Наличието или не на различия не представлява опозоряващо обстоятелство. Относно текста „порой от скандали, свързани с изявите на Р.“ – от една страна, се касае до негативната оценка на автора, че изявите на ищцата представляват порой от скандали, а освен това и не е конкретизирано кои изяви /кои действия на Р./ водят до множество скандали, поради което липсва клеветническо твърдение.

9. Публикация от 21.12.2020 г. със заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва първо жена си на коледни честитки (СНИМКА)“, в която се съдържат следните изрази и твърдения: „все по-яко го е затиснала под чехъл, дори по отношението на официалната му работа на „Дондуков“ 2“ и „Тогава Р. отново демонстрира нахалството си, подписвайки се преди президента и въпреки скандала, сега той се повтаря.“ Извлечение от статията е представено на л. 89-90.

В цялост статията отново разгласява пред обществото, че ищцата се налага при взимането на решения от президента. Значението на фразеологичното съчетание под чехъл е за мъж, който във всичко слуша жена си и й се подчинява. Изложеното е и твърдение, че ищцата е нарушила дипломатическият протокол и етикет, като поведението й е квалифицирано като нахално. Към статията е приложен снимков материал от новогодишната поздравителна картичка на държавния глава. Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не доказва, че информацията в публикацията е вярна. Липсват и доказателства, и твърдения за наличие на специален протокол при изпращането на поздравителни картички от президента и в коя част от картичката следва да се поставя подписа на държавния глава. Напротив, по делото е разпитан свидетелят Р. И., която е служител в Дирекция „Протокол“ в Администрацията на президента. Свидетелят твърди, че изготвената картичка изцяло следва протоколната практика, утвърдена през изминалите години, в които други президенти и техните съпруги са поднасяли своите поздравления по същия начин, както и картичките, които чуждите държавни ръководители изпращат на българския президент. Показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви, поради което се кредитират от съда. Твърдението е опозоряващо, доколкото се твърди, че с подписа си ищцата е нарушила дипломатическия етикет и не е спазила правилата при подписване на поздравителни картички от съпругата на президента. Още повече, че по този начин се вменява и, че ищцата изземва правомощията на президента „пак затисна президента“. Вече се изложиха съображение, че съдът приема твърденията, че ищцата, неправомерно определя работата и налага взимането на решения на държавния глава, за клеветнически.

10. Публикация от 06.03.2022 г. със заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. зарязана от охранителката си (СНИМКА) – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следното твърдение: „Тя бе до нея и по време на скандалното преследване на мерцеД. й от полицейски коли в столицата преди време, когато именно Боряна слязла от колата и сигнализирала на службите на реда кой се вози вътре.“ Извлечение от статията е представено на л. 93.

Посочената публикация не следва да ангажира отговорността на ответника, тъй като не съдържа обидни думи и изрази или клеветнически твърдения. Употребата на личното собствено име вместо фамилното или вместо личното и фамилното име заедно, изразява иронично и неодобрително отношение към назованото лице. Словосъчетанието се е превърнало в прозвище. В заглавието на тази статия на ищцата е назована като Ген. Д., но, за да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които са неприлични, вулгарни и цинични, каквито в случая липсват. Относно твърдението за преследване на мерцеД. на ищцата, липсват подробности кога е било това преследване, по какъв повод, от кого е управляван лекият автомобил, била ли е в колата ищцата. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, поради което и посоченото твърдение не се приема нито за опозоряващо, нито за преписване на престъпление. Прилагателното „скандално“ има характер на оценка и представлява мнение, коментар на ситуацията.

11. Публикация от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. пръсна 100 бона за тоалети (СНИМКИ– Информационна агенция ПИК“), в която се съдържат следните изрази и твърдения;

“Над 100 хиляди лева за тоaлети е похарчила Д. Р. за 5-те години, в които се подвизава като първа дама на България. Проста сметка, направена по цените на роклите и костюмите, с които съпругата на Р.Р. се е появявала по официални събития в рамките на мандата му, показва, че сумата от 100 бона се равнява на над 270 минимални пенсии, или парите, които един пенсионер получава за 22 години, ако доживее толкова след пенсия.“ „Двата сини тоалета струват по 10 хиляди лева всеки. Цените на останалите шедьоври на Н., направени за Д., варират между 4 и 8 хиляди лева, вижда се от сайта на дизайнерката от Лондон.“ „От тях тя притежава редица рокли, гащеризони, палта, поли, ризи и аксесоари, чиито цени варират от 1000 до 3000 лева за брой“ „След като два пъти се появи с техни модели за по над 2 хиляди лева, бе порицана и се пренасочи към по-класическите и стилни облекла на „Макс Мара“, които обаче никак не отстъпват по цени“ Извлечение от публикацията е представено на л. 99-100 от делото.

Съдът намира, че едновременно с тази публикация следва да се разгледат и твърдения за обидни и клеветнически думи и изрази в още два материала, доколкото съдържанието им е сходно, а именно публикация, посочена под № 14 от 24.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. на театър с пола за 1300 лв. (СНИМКА), в която е посочено: „Полата е дело на любимата й Марка „Макс Мара" и струва скандалните 795 долара, или 1321 лева“ /публикацията е представена на л. 119-120/ и публикацията, посочена под № 17 от 06.12.2020 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с палто за 2300 лв. (СНИМКИ) – Информационна агенция ПИК“, в която се твърди „Д. Р. с палто за 2300 лв.“ /публикацията е представена на л.116-117/.

С посочените материали се прави опит да се създаде впечатление за ползваните тоалети и материалните възможности на ищцата. Опитва се да се създаде негативен образ на човек, който харчи значителни суми пари за дрехи, като се прави сравнение с пенсиите, които получават пенсионерите в България, а посочените стойности на дрехите на ищцата се сборуват, за да им се придаде по-значителна /по-крупна/ стойност. Опитите за представяне на това поведение като негативно и за създаване на отрицателен образ са несъмнени. Въпреки това без значение дали информацията е вярна или не, в нито един от посочените текстове не се съдържат нито обиди, нито позорящи твърдения. Действително непрекъснатата информация за гардероба на ищцата при явяването й на почти всяко събитие би могло да създаде неприятни усещания за същата, особено ако информацията е невярна. Липсата на обиди или клевети обаче изключва възможността за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Какви дрехи пазарува/ползва ищцата – марка, цена на същите, са все обстоятелства, които нито са унизителни за честта и достойнството, нито представляват позорно обстоятелство. Статиите са провокирани от широкия обществен интерес към поведението и личността на съпругата на президента. Ищцата е публична личност, поведението й е обект на засилен медиен интерес и по необходимост следва да понася повече намеса в личния си живот.

12. Публикация от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с тайна вила (СНИМКИ– Информационна агенция ПИК“;

Статията е представена л. 103, като се твърди, че противоправното поведение на ответника произтича от твърдението, че ищцата има „опърничав характер“.

Относно използваното съществително име генерал в словосъчетанието генерал Д. в заглавието на статията се изложиха мотиви при обсъждането на материала от 06.03.2022 г. Словосъчетанието „опърничавия си характер“ съдържа информация за характера на Р., определен като опърничав, т. е., който е свързан с прояви на несговорчивост. Определението не е обидно. Следва да се посочи, че опърничав има значение и на своенравен, упорит. Съдът изходи от целия контекст на статията, в която се твърди, че „опърничевия си характер“ ищцата била наследила от майка си, като е посочено, че тази информация е получена от близки до семейството. Следва информация за майката на ищцата, за която се съобщава, че дала идеята на президента и ищцата да подарят брошки с български шевици на Елизабет II. T. e. от следващите изречения в статията, поясняващи характера на майката на ищцата, може да се приеме, че твърдяната като наследена от нея „опърничавост“ не се характеризира като отрицателна черта. Използваният израз не е позорно обстоятелство, тъй като това не е нито неморално, нито недостойно, а и не предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, поради което не следва да ангажира отговорността на ответника.

13. Публикация от 09.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици! Първата дама става на 52“, в която се съдържат следните твърдения: „Д. Р. е била в афери с политици“, „първата дама е имала отношения със синия политик И.Л.“, „23- годишната мома се появява там с протекциите на бургазлия“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 106-107 от делото.

Несъмнено материалът съдържа позорящa информация за ищцата, която накърнява личната й сфера. Твърди се, че същата имала афери с четирима политици. Съществителното име афера тук е употребено във второто си значение „съмнителни отношения, прояви в социалния или личния живот, конто предизвикват публичен коментар“. От цялостното съдържание на статията следва, че се касае до лични, интимни отношения. Явно е желанието за внушаване на негативна нагласа в обществото към ищцата.

С оглед съдържанието на публикацията, посоченото, че „23-годишната мома се появява там с протекциите на бургазлия“ дава информация, че назначението на Р. на длъжност секретарка е било чрез протекции, т. е. чрез съдействието на влиятелен човек, а не по каналния ред. Твърдението, че ищцата е назначена на длъжност чрез протекции, е твърдение за факт, което е опозоряващо, доколкото накърнява професионалната чест и достойнство на ищцата.

Доказателства за наличието на „афери“ с четирима политици, както и за заемането на длъжността секретарка на заместник министъра на земеделието през 1992 г. от ищцата чрез протекции /съдействие на бургазлия/, не се ангажираха по делото.

14. Публикация от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. нападна бившата на президента (СНИМКА) – Информационна агенция ПИК“, в заглавието, на която се твърди „Д. Р. нападна бившата на президента“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 123 от делото.

За да прецени дали изразът е фактическо или оценъчно твърдение, съдът разгледа целия текст на статията, за да определи какви са били целите и насоките, които е преследвало твърдението. От материала се установява, че няколко часа след рождения ден на първата съпруга на президента ищцата е публикувала коментар в социалните мрежи, към който е добавена и песен. Според автора на статията може би президентът е поздравил първата си съпруга за рождения й ден, което пък би могло да е причина за публикувания коментар от ищцата. Липсва категорично твърдения за опозоряващо обстоятелство, направен е опит за внушение, който има характер на оценъчно твърдение на ситуацията. Авторът на материала, счита че е възможно между рождения ден на първата съпруга на президента и добавеният коментар от ищцата да е налице връзка, но това е негова оценка на последвалите събития, която не би следвало да се приеме за засяга достойнството на ищцата. На следващо място, използваният в заглавието глагол „нападна“ в случая има характер на вербална провокация, което обаче е без значение, доколкото съдът прие, че авторът на материала се е ограничил до внушение, а не е изразил ясна и категорична позиция за направено целенасочено нападение. За посочения материал не следва да се ангажира отговорността на ответника.

15. Относно публикациите, касаещи здравословното състояние на ищцата, а именно:

Публикация от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията (СНИМКА) – Информационна агенция ПИК“, в която се съдържат следното твърдение: „Първата дама Д. Р. не спазва стриктно лекарските препоръки след операцията“ /публикацията е представена на л. 125-126/ и Публикация от 14.04.2021 г. със заглавие:

„САМО В ПИК! Претърпяла ли е операция Д. Р.-ето какво отговориха от болница „Св. Иван Рилски“, в която се съдържа следните твърдения относно здравословното състояние на ищцата: „Съпругата на президента е имала силно главоболие още от петък вечерта, но явно не е обърнала сериозно внимание на този тривиален симптом и дори е придружила Р. в понеделник вечерта на кинопрожекция за юбилея на НДК.“ и „Състоянието й обаче се влошава сериозно след това и през нощта тя вече е откарана спешно в неврологичното отделение на "Св. Иван Рилски“.“ /публикацията е представена на л. 158-159/.

Посочените материали разкриват информация за здравословното състояние на ищцата. Непрекъснатата информация за личността на ищцата е способно да създаде неприятни усещания за същата. Липсата на обиди или клевети обаче изключва възможността за ангажиране на деликтната отговорност на ответника и в тази връзка съдът препраща към изложеното относно публикациите, касаещи гардероба на ищцата и стойността на закупените от нея дрехи. В нито един от посочените текстове не се съдържат обидни квалификации, а наличието на „главоболие“, посещението на кинопрожекция при главоболие и настаняването в болнично заведение не представляват позорящи твърдения. Твърдението дали ищцата спазва стриктно или не спазва стриктно лекарски препоръки е оценъчно. Статиите са провокирани от широкия обществен интерес към поведението и личността на ищцата.

16. Публикация от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Р.и пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА) – Информационна агенция ПИК“, в която се твърди, че ищцата е „била изключена от Английската гимназия в Бургас“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 142-143 от делото.

Изложеното представлява фактическо твърдение. По съществото си „изключване“ от едно училище и завършване в друго, означава налагане на санкция на ученика „преместване в друго училище“. Санкцията се налага за неизпълнение на задълженията, определени в закона и подзаконовите нормативните актове по неговото прилагане, вкл. в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. Санкцията „преместване в друго училище“ или „изключване“ е едно от най-тежките наказания, които могат да бъдат наложени на ученика, поради което поднесената информация несъмнено е опозоряваща.

По делото беше дадена възможност на ответника да ангажира доказателства, но в съдебно заседание на 07.11.2024 г. процесуалният представител на ответника е изложил твърдения, че истината е, че след скандал с учителя по физкултура и, за да не бъде изключена, ищцата се преместила в друго училище. Оттук и съдът е намерил, че снабдяването с информация, за която е поискано съдебно удостоверение, няма да доведе до изясняване на делото от фактическа страна. Без значение за изхода на спора е имало ли е противоречие с учител и била ли е предлагана ищцата за наказание, единствено относимо към спора обстоятелство е дали същата е изключена от посоченото училище или не. Доказателства за подобно обстоятелство по делото не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства, че първоизточникът на информацията е Флагман, както се твърди в с. з. от 30.05.2024 г. – л. 249 гръб. Освен това, за да се освободи ответникът от отговорност, то, когато твърденията за конкретни факти изхождат от други лица, те трябва да са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно да е предадена дадената от тях информация – решение № 557 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о. на ВКС. В текста на публикацията обаче не е посочено подобно обстоятелства. За разпространеното невярно фактическо твърдение следва да се ангажира деликтната отговорност на издателя.

17. Публикация от 09.02.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в София като секретарка на Р.Х. от СДС“, в която е изложено, че: „Д. Р., по-известна в средите на военните като Генерал Д., ламти за власт още от младежките си години“, „23-годишната мома се появява там с протекциите на бургазлия“ и „Д. Г. развежда Р.Р. със съпругата му Г.К., от която той има две деца“.

Съдържанието и публикуването на статията от ответника не се оспорва по делото, като по делото е представено и извлечение на хартиен носител от статията, публикувана на електронната страница на ответника – л. 162-163 от делото.

С оглед съдържанието на публикацията, посоченото, че „23-годишната мома се появява там с протекциите на бургазлия“ дава информация, че назначението на Р. на длъжност секретарка е било чрез протекции, т. е. чрез съдействието на влиятелен човек, а не по каналния ред. Твърдението, че ищцата е назначена на длъжност чрез протекции, е твърдение за факт, което е опозоряващо, за което се изложиха твърдения и относно публикация от 09.07.2021 г. Освен съдържанието на текста, то и контекстът на материала, е идентичен на този в публикацията от 09.07.2021 г. Позорящо е и твърдението „Д. Г. развежда Р.Р. със съпругата му Г.К., от която той има две деца“. Общоизвестно е коя е първата съпруга на Р.Р., както и обстоятелството, че същите са разведени, след което същият е сключил брак с ищцата по производството. Ответникът обаче не ангажира доказателства, че причината за развода е ищцата. Изнесена информация относно личния и семейния живот на ищцата, представлява клеветническо твърдение.

Единствено изложеното „Д. Р., по-известна в средите на военните като Генерал Д., ламти за власт още от младежките си години“ не съдържа думи и изрази, които да следва да ангажират отговорността на ответника. Относно словосъчетанието генерал Д. се изложиха мотиви при обсъждането на предходни материали. Изразът „ламти за власт“ представлява оценъчно съждение, т. е. авторът на материала намира, че с поведението си ищцата „ламти за власт“, което е негова оценка, а не твърдение за осъществен факт.

18. Публикация от 28.05.2021 г. със заглавие: „СВЕТОВЕН ГАФ: Д. Р. шокира Ватикана с бял панталон (СНИМКА) – Информационна агенция ПИК“, в която се твърди: „Проблемът е обаче, че е нарушила вековен протокол и се появи с бял панталон, видя ПИК.“ Извлечение от материала на хартиен носител е приложено по делото на л. 165.

Подобно на материала от 21.12.2020 г. статията съдържа твърдение, че ищцата е нарушила дипломатическият протокол и етикет. Твърденията за подобни нарушение са с особена значимост за съпругата на президента. В статията от 28.05.2021 г. се твърди, че при среща с папа Франциск съпругата на президента се е появила с бял панталон. Доколкото се касае до дипломатически отношения и среща на президента с папата, то подобно поведение би представлявало значително нарушение на етикета на поведение, поради което и твърдението има опозоряващ характер. Към статията е приложен снимков материал, но на същия липсва папа Франциск. От приложения по делото снимков материал л. 182-183, както и от свидетелските показания на Р. И., се установява, че протоколът за аудиенция с папата е спазен от ищцата. Свидетелят А.Р. заявява, че са видели снимката на ищцата с представители на Ватикана, като само тя била с бял панталон. Информацията според свидетеля не касаела точно срещата с папата. Т. е. самият главен редактор на ответника признава, че не разполагат с информация при аудиенцията с папата ищцата да е носила бял панталон. Оттук и текстът на публикацията „На срещата на Р. с папа Франциск съпругата на Р.Р. явно е била в делегацията. Проблемът е обаче, че е нарушила вековен протокол и се появи с бял панталон“ е неверен. Дори да можеше да се приемат твърденията на свидетеля А.Р., че в материала не е посочено, че се касае точно до срещата с папата, то твърденията за нарушаване на вековен протокол отново нямаше да се верни, доколкото не се установява по делото необходимост от черно облекло при посещение във Ватикана, което не е свързано със среща с папата.

19. Публикацията от 21.12.2020 г. със заглавие: „Д. Р. да стане академик!

Президентшата първа разкри политическата патология на Р.Р.“ /представена по делото на л. 36-37/.

Относно твърденията за обидни, позорни, уронващи честта и достойнството думи и изрази, причинили неимуществени вреди, то ищецът единствено се позовава на: „и никой не бива да се съмнява, че е защитила тезата си с отличен по милост“ В този израз съдът намира, че липсват думи и изрази, които да ангажиран отговорността на ответника. Не се използвани уронващи честта и достойнството на ищцата думи и изрази, а изложеното „с отличен по милост“ представлява мнение, оценка на ситуацията, която не подлежи на преценка за вярност.

20. Публикация от 18.02.2020 г. със заглавие: „И.Н. безпощадно: Д., беше интимна с висш офицер, а той ти плащаше с държавни пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави косици, тия рамене и тая крива усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“, в която се съдържат следните изрази и твърдения;

„Д., беше интимна с висш офицер; а той ти плащаше с държавни пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави косици, тия рамене и тая крива усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“ „Разбирам колко е трудно да си желана и обичана жена с тоя ръст, с тия рамене, с тая крива усмивка и тия рехави косици, ама Р. да се вземе в ръце и да почне да радва Д. нощем; иначе тия нейни нощни бдения ще й съсипят кожата, колкото й да я опъва“ „Иначе ще трябва да събираме опълчение или да търсим доброволци да го отменят – все пак у нас и много се пие.“ Извлечение на материала на хартиен носител е представено на 174-176 от делото.

Изготвеният материал съдържа твърдения, че ищцата е била интимна с висш офицер, който й плащал за това с държавни пари. Засяга се чувствителна информация, свързана с интимната сфера на ищцата. Без значение за спора е обстоятелството кой е твърдяният „висш офицер“, доколкото ответникът не доказва по делото ищцата да е била интимна, с който е да, за което да е заплащано с държавни пари. Следователно издателят отговоря за опозоряващото твърдение.

В статията се съдържат и редица обидни думи и изрази, насочени към ищцата „рехави косици“. „крива усмивка“. Посочените изрази имат характер на унизителни и засягат достойнството на ищцата. Ищцата е представена като некрасива, като изброените имена са предхождани от разговорните форми на показателното местоимение този – тоя, тая, тия.

Не следва ответникът да отговаря единствено за следните текстове: ама Р. да се вземе в ръце и да почне да радва Д. нощем; иначе тия нейни нощни бдения ще й съсипят кожата, колкото й да я опъва“ и „Иначе ще трябва да събираме опълчение или да търсим доброволци да го отменят – все пак у нас и много се пие.“ Съдържаща се в тях информация е насочена основно към съпруга на ищцата, като спрямо нея няма употребени обиди и клевети, а изложеното „тия нощни бдения ще й съсипят кожата“ представлява авторско мнение, което не би могло да обуслови деликтната отговорност на ответника.

Относно наличието на противоправно поведение:

Подробната преценка относно обидният или клеветническият характер на използваните думи и изрази в посочените материали са извърши от съда по-горе. Възможно е изключването на вината на издателя-възложител, ако се докаже, че клеветническите твърдения преди публикуването са били проверени, като журналистът е получил потвърждение от поне два независими източника за проявлението им в обективната действителност – решение № 12/06.02. 2013 г., гр. д. № 449/2012 г., на III г. о. на ВКС и решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. Указано е на ответника, че това обстоятелство е в негова тежест с протоколно определение от 08.02.2024 г. – л. 231 гръб. Въпреки указаната доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства нито за верността на твърденията, нито за получаването на информацията от два независими източника, ето защо следва да се ангажира отговорността му.

По размера на обезщетението:

Принципно критерият за определяне броя на деликтите е не броят на употребените думи, изрази, изявления /обидни, клеветнически или други такива, с които се засягат честта, достойнството и доброто име на физическо лице/, а дали те са направени /обективирани/ по едно и също, или по различно време и място /виж решение № 164/30.06.2016 г., гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. В случаите обаче на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Това е принципът, който е възприет в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д.№ 3/ 2004 г., ОСГК на ВКС, т.11 и т.13, както и в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, и двете по отношение на обезщетяване на неимуществени вреди от неоснователно обвинение по реда на ЗОДОВ. Няма съмнение, че отговорността на държавата по отношение на неоснователно обвинените лица по специалния закон е деликтна, поради което тълкуването е относимо и към общата хипотеза на причиняване на неимуществени вреди с противоправно деяние. В този случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване – в този смисъл решение № 204/12.06.2015 г., гр. д. № 7046/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни противоправни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния – решение № 252 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 4172/2017 г. на IV г. о. на ВКС.

В настоящия случай ищцата е посочила претендиран размер на обезщетението за всяка отделна статия, като материалите са публикувани в период от 4 години. Т. е. касае се до продължителен период от време, а и материалите, макар и обективно свързани, доколкото са публикувани в едно и също издание и засягат честта и достойнството на ищцата, не са близки по съдържание, а са насочени към различни сфери от живота на ищцата /в част от материалите са налице са унизителни думи и изрази, други засягат чувствителна информация, свързана с интимната сфера на ищцата, в трети е изнесена информация относно личния и семейния живот на ищцата, която е позоряща, в част от материалите се засяга информация относно поведението на ищцата като съпруга на президента и познаването на висшата дипломация и етикет и т. н./. Ето защо, няма пречки при глобалното определяне на обезщетението /поради установеното наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди/ да се посочи каква сума от общо определената е относима към всеки един от материалите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Още повече, че подобно посочване ще е съобразно волята на ищеца, а и същото не би могло да доведе до недопустимост на произнасянето – в този смисъл решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 924/2021г. на IV г. о. на ВКС, решение № 35 от 28.01.2025 г. по гр. д. № 5001/2023 г. на I г. о. на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

В случая съдът съобрази следните обстоятелства – възрастта на ищцата, множеството публикации с издател ответника, съдържащи обидни и клеветнически твърдения спрямо нея. Отчете се и обстоятелството, че колкото по-известна е една личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й. Ищцата притежава качеството „публична личност“ съобразно дадената в § 7 от Резолюция 1165/1998 г. на СЕ дефиниция, поради което следва да има по-голям праг на търпимост към критики.

Липсата на фактически състав на непозволено увреждане относно част от твърдяните думи и изрази от ищеца, възприети от него като увреждащи. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с това, че не всички твърдения за наличие на вредоносно поведение са се установили по делото – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. на ВКС, решение № 710/2010 от 19.01.2011 г. по гр. дело № 1824/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 164/30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Следователно липсата на фактическия състав на непозволено увреждане относно част от тези думи и изрази, твърдяни от ищеца, възприети от него като увреждащи и в тяхната съвкупност обосновали заявения размер на претенцията, е от значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на обезщетението, което следва да се съобрази. Отделно, не всички доказани вреди подлежат на обезщетяване. Част от тях са причинени с правомерни деяния, тъй като няма съмнение, че ищецът е засегнат и от публикациите, за които съдът прие, че съдържанието им не е в нарушение на забраната по чл. 39, ал. 2 Конституцията на Република България. Доколкото елементите на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД са установени, обстоятелството че част от увреждането на ищеца е позволено, трябва да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението – решение № 204/12.06.2015 г., гр. д. № 7046/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

При преценката относно справедливото обезщетение съдът съобрази, че клеветническата информация и обидни думи и изрази са изнасяни през кратки интервали от време в продължение на почти четири години, поради което вредните последици от противоправното поведение на ответника са дълготрайни. Всяка една от публикациите е причинявала еднакви вреди, като всяка следваща е кумулирала вредоносния ефект върху ищцата.

Относно търпените неимуществени вреди са разпитани свидетелите Р. И., К.И., Г. И. и М.В.. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата е била емоционално е била тревожна, недоверчива, не е могла спи, не е искала да се храни. Поради публикациите ищцата се затворила в себе си, не искала да присъства на обществени места. Допълнително неблагоприятни емоции за ищцата били позвъняванията от близки, роднини, съученици, които се интересували дали изнесената информация е вярна. Публикациите са породили у ищцата: обида, унижение, апатия, продължаващи и към момента. Доказани са твърденията в исковата молба, че статиите предизвикали у ищцата чувство на унижение, породили са притеснение, че ще загуби общественото доверие както и притеснение спрямо реакцията на близките й. Съдът кредитира свидетелските показания в тези им части, същите са кореспондиращи помежду си, а описаните последици е възможно да са последици от процесните статии. Още повече, че същите са изнасяни интензивно, последователно в дълъг период от време. Публикуваните статии, които съдържат обидни и клеветнически твърдения са 12 на брой, поради което интензитетът на негативните емоции е по-силен.

Установява се от свидетелските показания на К.И. и, че ищцата е работила с психотерапевт в периода 2018 г. – 2020 г. Единствено относно твърденията за влошаване на здравословното състояние, съдът намира, че е възможно публикациите да са довели до главобол, сърцебиене или високо кръвно в определи моменти, с оглед посоченото по-горе отражение на емоционалното състояние на ищцата, но по делото не са ангажирани медицински доказателства и съдът не приеме, че именно процесните материали са първопричина за трайно влошаване на здравословното състояние на ищцата, а именно високо кръвно налягане, поставяне на холтер и постоянно главоболие.

От значение за обезщетението е, фактът, че статиите са достъпни на сайта и след публикуването им и могат да достигнат до неопределен кръг читатели, независимо какъв е точният брой на посетилите сайта и прочели статията към определен момент, поради което клеветническите твърдения и обиди в тях вече са станали достояние на неограничен кръг от хора. Следва да се съобрази, че статиите са достъпни и към момента.

Не на последно място, съдът съобрази и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите.

При всичко изложено, съдът определя глобално обезщетение в размер на 25 500 лв., който размер съобразно датите на публикациите, съдържанието им и броя на обидните и клеветнически думи и изрази, е формиран по следния начин:

• 1000 лв. за публикация от 30.12.2018 г. със заглавие: „Д.М.: егото при Амос Оз, душата – при рокличките на Н.“;

• 4500 лв. за публикация от 22.08.2019 г. със заглавие: „И.Н. изригна срещу Д. Р.:

Виновна сте, мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви. Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между родителите си…“;

• 2000 лв. за публикация от 23.08.2019 г. със заглавие: „Президент в кафез. Защо Е.Й, И.Х. и шефът на НСО изоставиха Р.Р.“;

• 2500 лв. за публикация от 18.02.2020 г. със заглавие: „И.Н. безпощадно: Д., беше интимна с висш офицер, а той ти плащаше с държавни пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави косици, тия рамене и тая крива усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“;

• 1500 лв. за публикация от 30.06.2020 г. със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО:

Д. Р. вилнее срещу П.У. заради чатовете с Б. и признанията как я подхващал от рано“;

• 1000 лв. за публикация от 09.07.2020 г. със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на БСП-София“;

• 5000 лв. за публикация от 05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Г. – комисарят по идеологията на метежа“;

• 1000 лв. за публикация от 21.12.2020 г. със заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА ПИК:

Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва първо жена си на коледни честитки (СНИМКА)“;

• 2000 лв. за публикация от 09.02.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в София като секретарка на Р.Х. от СДС“;

• 2000 лв. за публикация от 28.05.2021 г. със заглавие: „СВЕТОВЕН ГАФ: Д. Р. шокира Ватикана с бял панталон (СНИМКА)“;

• 1000 лв. за публикация от 09.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици! Първата дама става на 52“;

• 2000 лв. за публикация от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Р.и пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“.

Искът за разликата до пълния предявен размер, вкл. и за останалите публикации и клеветнически твърдения следва да се отхвърли, Върху присъдената сума от 25 500 лв. следва като законна последица да се присъди и законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Относно лихва за забава:

Лихва за забава от дата на публикуване до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба се претендира само по три публикации: статията от 05.09.2020 г. „Д. Р., не Б. е новият Г. – комисарят по идеологията на метежа“ информационна агенция ПИК, за която статия се претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 14 000 лв., статията от 22.08.2019 г. „И.Н. изригна срещу Д. Р.: Виновна сте мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа Ви. Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между родителите си“, за която се претендира лихва за забава в размер на 7 700 лв. и на последно място претендира се обезщетение за забава в размер на 3800 лв. за статията от 23.08.2019 г. Доколкото се посочи, че материалите са публикувани в продължителен период от време, налице са множество увреждащи деяния, то няма основание да се откаже присъждането на лихва за забава от датата на увреждащото действие – дата на публикуване на отделната статия.

В отговора на исковата молба е направено възражение за погасителна давност относно претенцията по чл. 86 ЗЗД. Относно публикациите от 22.08.2019 г. и 23.09.2019 г. възражението е частично основателно, периодът до 11.06.2020 г. вкл. е погасен по давност. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Липсват твърдения за спиране/прекъсване на давностния срок, поради което върху обезщетение в размер на 6 500 лв. /общо определената сума за неимуществени вреди за публикациите от 22.08.2019 г. и 23.08.2019 г./ се дължи лихва за забава за периода 12.06.2020 г. – 11.06.2023 г., която след използване на електронния калкулатор на интернет страницата на НАП и по реда на чл. 162 ГПК, съдът определи в размер на 2018.73 лв. /от които 1397.58 лв. относими към публикацията от 22.08.2019 г. и 621.15 лв. относими към публикацията от 23.08.2019 г./. Относно претенцията за статията от 05.09.2020 г., то върху сумата от 5 000 лв. се дължи лихва за забава за периода 05.09.2020 г. – 11.06.2023 г., след използване на електронния калкулатор на интернет страницата на НАП и по реда на чл. 162 ГПК, съдът определи в размер на 1434.80 лв. За разликата над тези размери и за периодите 22.08.2019 г. – 11.06.2020 г. /за публикацията от 22.08.2019 г./ и 23.08.2019 г. – 11.06.2020 г. /за публикацията от 23.08.2019 г./ претенциите следва да се отхвърлят.

По разноските:

Разноски се дължат на страните по съразмерност.

Разноски се претендират единствено от ищцата. Представен е списък по чл. 80 ГПК за сумата от 20 650 лв., както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 650 лв. – л. 189 от делото. По съразмерност на ищцата за разноски ще се присъдят 2 989.45 лв.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,