Решение № 3387 от 1.10.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 4859/2024 г.

Производството е образувано по молба от А. И. Д. ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ул. ••••, чрез адв. Д. Г. В. от ВАК, с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на трите му имена от А. И. Д., на ••••. Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Молителят твърди, че е роден в гр. Варна и е записан от родителите си с имената-А. И. Д.. Първоначално родителите му били с турски имена, а по- късно са ги променили на славянските - •••• Д.а и •••• А.ов Д.. Затова при раждането му бил записан с български имена. Твърди, че независимо, че носи български имена, в семейството продължавали да се обръщат помежду си с турските си имена. Всички -родители, приятели, близки и роднини го наричали ••••. От 18 годишен заминал в •••• да работи и там го наричали ••••, като така се представил и пред работодателите си. Твърди, че му се наложило да обяснява, че се представя с турските си имена, защото иска да носи такива, а не че се крие от някой. Твърди, че и до ден днешен пред митническите и гранични власти, пред органите на реда и навсякъде където се налага да се легитимира, влизал в обяснителен режим. Твърди, че това му създава неудобство и притеснение, създавайки впечатление будещо съмнение, налагайки да обяснява и разказва живота си. В срока за отговор заинтересованата страна Община Варна не изразява становище по искането. В срока за отговор заинтересованата страна Районна прокуратура-Варна не изразява становище по искането. Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира от фактическа страна следното: Като доказателства по делото бяха представени и приложени: удостоверение за раждане от •••• г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена от •••• г., лична карта № ••••, акт за раждане № I ••••, удостоверение рег.№•••• от 22.05.2024 г., изисканите и запазени документи по гр.д. №4339/2005 г. по описа на ВРС, 10 състав. Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от •••• г., Акт за раждане №••••/14.10.1975г. на Община Варна, при раждането си молителят е записан с имената А. И. Д., с родители •••• Д.а и •••• А.ов Д.. От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена от •••• г. се установява, че А. И. Д. и •••• са едно и също лице. От приложеното като доказателство удостоверение рег. №•••• от 22.05.2024 г. се установява, че с Решение №242/02.01.2002г. на Кмета на •••• при Община Варна, имената на А. И. Д. са променени по административен ред на ••••. С влязло в законна сила Решение от 13.10.2005г. по гр.дело №4339/01.11.2005г. иманата на •••• са променени на А. И. Д.. От приложените материали по гр.дело №4339/01.11.2005г. на ВРС се установява, че в иницииращата делото молба същият заявява, че промяната на имената му по административен ред му създава неудобства и трудности в общуването, т.к. през по-голяма част от съзнателния си живот бил с българските имена А. И. Д.. Твърди, че в обществото и сред близки и приятели се е наложил именно с тези свои рождени български имена. Различието на имената с които е известен - А. И. Д. и тези, които е променил по административен ред - •••• му създавали непрекъснати проблеми и недоръзумения от личен и гражданско-правен характер. Изрично моли съда в това производство, да бъде извършена промяка в трите му имена, като вместо имената ••••, моли да се именува с имената А. И. Д.. Съдът уважава тази молба и към настоящия момент настоящия молител носи имената А. И. Д.. В проведеното открито съдебно заседание молителят редовно призован се явява и представлява. Процесуалният му представител приема, че от събраните писмени и гласни доказателства стана ясно, че са налице важни обстоятелства водещи до необходимостта от промяна на трите имена на доверителя ми от А. И. Д. на ••••, тъй като сред приятели и роднини, както и в обществото той е известен като ••••, така също и родителите му са с турски имена. Приема, че са налице важни обстоятелства, налагащи промяната, на основание чл.19, ал.1 от ЗГР. По искане на молителя бяха допуснати гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите ••••/ без родствени връзки със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да говори истината/ и Димитричка Сашева Гебеджелиева /тъща на молителя, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да говори истината/. В показанията си св.Михайлов заявява познава молителя като ••••, но по документи не знаел как се казва. От много години били комшии и го знае ••••, а той му викал ••••, т.к. си знаели турските имена. Носили си турските имена, но на личните им карти пишело друго. Заявява, че не знае дали е бил •••• преди и дали си е сменял имената. •••• го наричали всички, не му викали на българското име. Имал е неприятности за това, че има и българско и турско име. Като не му го знаят името и с момчетата се кара, че има турско име. Заявява, че всеки човек има право да си смени името, но не знае колко пъти има право да си го смени. Заявява, че самия той като е роден, в акта за раждане е •••• и не е сменял името си на ••••, но искал да си го смени, защото баща му бил с турски имена. Не знае дали е нормално да иска да си сменя името от българско на турско и после пак на българско, и след това пак на турско. Заявява, че не знае дали преди това пак си е сменял името от българско на турско. В показанията си св.Гебеджелиева заявява, че молителя е зет й и го знае като ••••. По лична карта бил А.. Внука й е на 27 години. С майка му на А. били от една махала. Молителя и дъщеря й била заедно от 1996 г. Тогава се казвал ••••, но по български се воден А.. Преди години си сменил името от А. на ••••, после пак А. станал. Защото в чужбина, някой А., някой •••• му викат, затова едно и също име да има. Заявява, че тя самата не е сменяла името си. Заявява, че като си в чужбина е нормално да иска да си сменя името, но тя си била все тук в България и няма нужда да си сменя името. Заявява, че с имената имало проблеми, защото в чужбина нашите турци му викали ••••, а по документи се водел А.. Това водело до проблеми на работа защото там в •••• някой са германци, а други турци. Заявява, че дъщеря и също си сменила имената. Предвид установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна: Името е основен елемент на правната индивидуализация на физическите лица. Правото на име е абсолютно субективно право на всяко лице, то е призната и гарантирана от закона възможност физическото лице да има словесно обозначение, образувано по определен начин, но същевременно физическите лица са задължени да имат име, като основен индивидуализиращ белег в обществото. Отчитайки тези обстоятелства при уредбата на избора на името и неговата правна промяна, законодателят е създал строго определени изисквания, които следва да се спазят при избора на име с оглед необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата в обществото. От друга страна, при определени предпоставки, е отчетен и интересът на лицата да променят името си, което е тяхно субективно потестативно право. Тези предпоставки са изчерпателно предвидени в закона в чл. 19, ал.1 ЗГР – името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или "важни" обстоятелства да налагат промяната му. За да бъде уважена молбата с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, е необходимо по делото да се установи наличието поне на един от фактическите състави на законовия текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай молителят не се позовава на нито един от фактическите състави по отношение исканата промяна на собственото име. От друга страна в негова тежест е да установи в производството наличието на някой от фактическите състави, обуславящи основателността на искането за допускане на промяната на името. От събраните по делото доказателства не се установи името А. да е обществено неудобно, още по-малко осмиващо или опозоряващо, макар и подобни твърдения да не се навеждат в молбата. Молителят не доказа и евентуално "важни" обстоятелства да налагат промяната му. Единственото установено по делото обстоятелство е, че всъщност молителят е носил именно желаните от него в момента имена, но по негова молба, със съдебно Решение от 13.10.2005г. по гр.дело №4339/01.11.2005г. имената му •••• са променени на А. И. Д.. В хода на посоченото гр.дело №4339/2005г. по описа на ВРС молителят е заявил, че именно с имената А. И. Д. е известен в обществото. Съгласно чл.19 от ЗГР важни обстоятелства ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името. Съдът приема, че не се доказаха твърденията на молителя, че е известен в обществото с името ••••. Съдът намира, че субективното желание и решение на едно лице да се назовава с имена, различни от тези, с които е вписан в регистрите само по себе си не е основание за промяната на последните. Съдът не намира за основателна изтъкнатата причина – „че от 18- годишен заминал за •••• да работи и там го наричали ••••, включително така съм се представил и пред работодателите си. Наложило му се да обяснява, че се представя с турските си имена, защото искал да носи такива, а не че се крие от някой. И до ден днешен пред митническите и гранични властия пред органите на реда и навсякъде, където се налага да се легитимира влизал в обяснителен режим. Това му създавало неудобство и притеснение, създавайки впечатление будещо съмнение, налагайки да обяснява и разказва живота си.” Молителят е роден през 1975г. Навършил е 18 години през 1993г., от когато твърди, че работи в ••••. Прави впечатление, че всички промени на имената си, молителят е правил именно през периода, когато е живеел и работил в •••• – през 2002г. по административен ред от А. И. Д. са променени на ••••. След това през 2005г. имената от •••• са променени на А. И. Д.. Законът не дава възможност на човек да променя името си съобразно своята възраст, месторабота и местоживеене. Съвсем изчерпателно въпросната разпоредба указва, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Макар да липсват законови дефиниции за понятията ”осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо” съдът приема, че тези текстове следва да се тълкуват и прилагат по същество. Че името на молителя А. И. Д. не е осмиващо няма спор, то не е опозоряващо, т.к. не е свързано с думи или дела в Българската държава, които на пресъздава или да навежда на мисли за тях; то не е „обществено неудобно„, независимо от обстоятелството дали се касае за общественик, известен в обществото или в определени професионални кръгове с него. Доколкото не са налице данни за последователно наложила се известност на молителката в обществото с желаното от нея име, то не е установен и вторият фактически състав на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Съдът приема за безспорно, че не са налице предпоставки за промяна на бащиното име на молителя, доколкото бе доказано, че той е носил имената •••• А.ов Д., т.е. налице са законовите предпоставки бащиното име на молителя да бъде именно И.. По отношение на желанието за промяна на фамилното име: Съгласно разпоредбите на чл. 12 до чл. 15 /вкл./ от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ са посочените изрични правила, за начина по който се формират бащиното и фамилното име на българските граждани. Не са ангажирани доказателства, че са на лице важни причини, които да налагат промяната на фамилното име на молителя. Правилото на чл. 14 от ЗГР е, че фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Фамилното име на молителя – Д. е фамилното име и на баща му, определено в съответствие със закона. Определено не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, т.е. да се промени името на молителя. В българското законодателство промяната на името е изключение от правилото, фамилното име на всеки български гражданин да се образува от фамилното или бащино име на бащата, установено в чл.14 от ЗГР. Допустима е при доказване на едно от основанията посочени в чл.19, ал.1 от Закон за гражданската регистрация. По този начин законодателно е ограничена възможността да се търси самоцелно промяна на името, без да е доказана необходимост от тази промяна. В случая молителят извлича основанието на исканата промяна, позовавайки се на твърдението, че в обществото е познат с фамилно име ••••, но в същото време липсват доказателства баща му да носи това име, доколкото той се казва •••• А.ов Д., като липсват доказателства той да е променял своите имена. В тежест на молителят бе да установи в производството наличието на някой от фактическите състави, обуславящи основателността на искането за допускане на промяната на фамилното му име. От събраните по делото доказателства не се установи името Д. да е обществено неудобно, още по-малко осмиващо или опозоряващо, каквито и твърдения липсват в молбата. Съгласно чл. 19 от ЗГР важни обстоятелства ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името. По делото не бяха събрани никакви доказателства, че молителят е познат в обществото с фамилно име ••••. Не са налице и претендираните важни обстоятелства, които закона свързва с последната предпоставка за уважаване на претенцията. Молителят твърди, че носенето на български имено създава затруднение в общуването му с представители на турския етнос, но в същото време при иницииране на гр.дело 4339/2005г. е изтъкнал подобни обстоятелства, за да промени желаните към настоящия момент имена. Тези доводи не могат да се приемат за важни обстоятелства, основно защото не засягат интересите на самото общество или отделни негови граждани. Следователно не е налице правна възможност за търсената промяна. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като "важни", за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват "важни" такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цел преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 год. по гр.дело № 1387/2010 год. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 год. по гр.дело № 1164/2009 год. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 год. по гр.дело № 227/2010 год. на ІІІ ГО на ВКС изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като преценката следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Съдът счита, че в случая при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност не се установява да са налице "важни" по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР обстоятелства, които да обосноват исканата от молителя промяна на фамилното име от Д. на ••••. Налице е само субективно желание, но не и обективни предпоставки, които да са важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР, поради което молбата за промяна на фамилното име е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед на това, че името представлява постоянно, словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, а промяната на името е едно изключение при наличие на конкретни предпоставки за това, в настоящия случай след като фамилното име на молителят е определено съобразно закона с решение на съда/по изрично искане на молителя за промяна на фамилията, с която в момента желае да се именува/, при недоказаност в производството на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР следва да се остави без уважение молбата за допускане на промяна на фамилното име. В изложения смисъл замяната на фамилното име на молителя, чиито произход по рождение е безспорно установен с представеното удостоверение, с фамилното име на другия родител, може да намери опора в закона, ако е основано на обективни факти и обстоятелства. По изложените съображения съдът намира, че молбата за промяна в имената следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното, Варненският районен съд,