РЕШЕНИЕ

№ 1140

гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова Членове: Капка Павлова, Георги Иванов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 427 от 03.12.2024г., постановено по гр.д.№ 142/2024г.по описа на ОС-София е обявено по иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, предявен от С. П. М. и А. П. М. и двамата от гр. ••• срещу М. С. Г. от с. •••, общ. •••, нищожността на саморъчно завещание, съставено на 28.05.2020г. от П. С. М. с ЕГН ••••••••••, починал на •••••••• г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание – Акт № 145, том II, рег. № 2817/2021 г. на нотариус Е. П., с което П. С. М. завещава на своята сестра М. С. Г. следните недвижими имоти: - имот с площ от 4, 404 дка в землището на с. •••, община Златица, в стопанския двор, заедно със сградата в него; - имот с площ 3, 960 дка, в землището на с. •••, община Златица, в стопански двор, заедно със сграда краварник; - имот с площ 1, 088 дка, в землището на с. •••, община Златица, в стопанския двор, задно със склада; - имот с площ 540 кв. м., в землището на с. •••, община Златица, заедно със сграда, която е 116 кв. м.; - склад за фураж в стопанския двор на с. •••, който е 336 кв. м., но без земя; - телчарник юг в стопанския двор на с. •••, който е 650 кв. м., и той без земя; - сеновал в стопанския двор на с. •••, който е 1 417 кв. м., без земя; - празен парцел, който се намира във в. з. „Черешака“ – гр. Златица, с площ от 747 кв. м. Против това решение в законоустановения срок е подадена въззивната жалба от ищеца в производството.

Със същата на първо място се иска атакуваното решение да бъде обезсилено, тъй като същото било постановено по повод нередовна искова молба. Нередовността се изразявала в това, че със завещателното разпореждане П. С. М. завещал на М. Г. освен имотите, описани в исковата молба, също и масивна сграда с разгърната застроена площ от 116.00 кв.м., построена върху поземлен имот с площ от 540 кв.м., а не само имотите, посочени в исковата молба. На следващо място нередовността се изразявала в липсата на вписване в службата по вписванията на исковата молба по отношение на един от имотите, предмет на атакуваното завещателно разпореждане. Поради това счита, че и постановеното решение е недопустимо.

При условията на евентуалност - ако въззивният съд все пак приеме, че решението е допустимо, моли същото да бъде отменено като неправилно.

Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразяват в това, че РС-Пирдоп е разгледал възражението за родова неподсъдност на иска едва след приемане на допуснатата от него експертиза. Възражението предхождало изслушването и приемането на експертизата, поради което това действие било опорочено. Окръжният съд отказал да допусне нова петорна експертиза като погрешно тълкувал чл.118 от ГПК. С оглед на това обстоятелство се иска въззивният съд да допусне такава експертиза.

Насрещната страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва.

Счита за несъстоятелни твърденията, че решението е постановено по повод нередовна искова молба. Посоченият имот - сграда с площ от 116 кв.м. бил описан в исковата молба, така като е вписан в нотариалния акт за собственост. Не оспорва факта, че по отношение на една от сградите, предмет на завещателното разпореждане не е налице вписване на исковата молба, но се изтъква, че е бил постановен отказ на съдията по вписванията да извърши вписване предвид обстоятелството, че сградата не е нанесена на представената скица.

Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено като са изложени подробни доводи в подкрепа на това становище.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно като постановено от съдения състава, разгледал делото и в рамките на правораздавателната власт на съда.

Същото е и допустимо.

Неоснователни са оплакванията за нередовност на исковата молба. В нея е посочено, че се претендира отмяната на саморъчно завещание, вписано в Службата по вписванията, гр.Пирдоп- Акт №145, т.ІІ, рег. № 2817/2021г. и е без значение дали в обстоятелствената й част са описани абсолютно всички имоти, включени в завещанието или един от тях е пропуснат.

Неоснователно е и твърдението, че исковата молба е нередовна поради факта, че не е извършено вписване на същата по отношение на един от имотите. С ТР №3/2009г. от 19.07.2010, постановено по тълк.д.№3 от 2009г. на ОСГК на ВКС е прието, че „Вписването на исковата молба по чл.114 от ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо“, като това разрешение на въпроса е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал.2 от ЗСВ. Предвид на това се налага и направеният по-горе извод, че образуваното искова производство е редовно и постановеният в резултата на провеждането му съдебен акт не е недопустим на това основание.

Съдът не намери други основания за недопустимост на решението, доколкото съдът е разгледал исковата претенция съобразно въведените от ищеца твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки.

По отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното:

Предявеният главен иск, с който е сезиран съдът е с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН, пр.второ от Закона за наследството.

Ищците С. П. М. и А. П. М. поддържат, че са единствени наследници по закон на своя баща П. С. М.. Посочват, че ответницата М. С. Г. е вписала в Службата по вписванията при Районен съд-Пирдоп саморъчно завещание, имащо характер на завет, за което твърди, че е написано от техния наследодател П. С. М.. С него тя се легитимирала като собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Поддържат, че завещанието е неавтентично досежно почерка и саморъчният подпис на завещателя, като била нарушена императивната норма на чл.25, ал.1 от ЗН. Поради това същото било нищожно на основание чл.42, б.“б“ от ЗН.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.30, вр. чл.28, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищците. С посоченото завещание, което имало характер на завет завещателят завещал всички притежавани от него недвижими имоти на ответницата. С това свое действие накърнил запазената част на ищците, която била 1/3 за всеки един от тях, или общо- 2/3 от завещаното имущество.

В срока по бл.131 от ГПК ответницата М. Г. е подала писмен отговор. Със същия на първо място се оспорва допустимостта на исковете, а на следващо- тяхната основателност.

Ответницата поддържа, че процесното завещание било съставено лично от П. М. и е било намерено от ищеца С. М. в жилището, което наследодателят е обитавал до смъртта си.

Оспорен е искът с правно основание чл.30 ЗН с твърдение, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно дали наследодателят на ищците е оставил и други имоти, движими вещи, ценности, пари и др. предвид обстоятелството, че ищците били поели дружествените дялове от „М.- Консулт“ ЕООД. Посочва, че на ответницата е било известно, че към момента на смъртта си П. М. е притежавал движими вещи, които са описани. Освен това се поддържа, че той е разполагал с няколко автомобила с различни характеристики и се иска същите да бъдат установени.

Като цяло се сочи, че наследствената маса не е установена и поради това не е ясно в какъв размер е засегната запазената част на наследниците.

Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН е основателен. За да възприеме това разрешение на спора съдебният състав е взел предвид заключенията на първоначалната и на повторната петорна съдебно - почеркови експертизи като е изложи доводи защо кредитира именно тези заключения. Предвид обстоятелството, че същите дават заключение, че саморъчното завещание не е написано и подписано от лицето, посочено като завещател, то окръжният съд е приел, че завещателното разпореждане е нищожно на основание чл.42, б.“б“ от ЗН.

С оглед уважаването на главния иск, не е разгледана претенцията, предявена при условията на евентуалност.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК намира, че обжалваното решение е правилно. Тъй като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от градския съд като по този начин същите стават част от настоящото решение.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания относно правилността на решението настоящата инстанция излага следните съображения:

Както вече беше посочено, по-горе, въззивницата твърди, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че не е уважено искането да бъде допусната нова петорна съдебно- почеркова експертиза. Поддържа се, че действието на Районен съд -Пирдоп по приемане на тази експертиза при наличие на вече направено възражение за неподсъдност на делото на районния съд като първа инстанция е опорочило процеса.

Апелативният съд намира това оплакване за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 118, ал.2 от ГПК, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд и извършените от последния действия запазват силата си. Предвид на това всички доказателства, събрани от ненадлежния съд следва да бъдат ценени при постановяване на решението от съда, който в крайна сметка е извършил решаващата дейност в съответствие с нормите, уреждащи родовата подсъдност. Следователно, приемането на петорната съдебно- почеркова експертиза от Районен съд- Пирдоп не нарушава процесуалните правила и не е необходимо поради това да бъде назначавана нова такава.

Други оплаквания не са направени с жалбата.

При проверката, която въззивната инстанция осъществи върху обжалвания съдебен акт не беше констатирано нарушение на императивни правни норми, за което съдът следи служебно.

С оглед на всичко изложено обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати направените от въззиваемите разноски в настоящото производство. По делото са налични доказателства за заплатени по 1900 лв. за адвокатско възнаграждение от всеки един от тях.

Насрещната страна в производството е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за частично основателно. Макар пред въззивната инстанция да не са събирани доказателства, наличният по делото доказателствен материал е значителен, поради което фактическата сложност на делото не е малка. Доколкото обаче правната сложност не е висока и с оглед цената на иска за всеки един от ищците, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лв. за всеки един от ищците е адекватно съобразно посочените по-горе критерии.

Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд