Решение № 36629 от 6.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8862/2025 г.

Производство е по реда на чл. 145 - 178 АПК, вр.с чл. 33к, ал.1 от ЗЧРБ. Образувано е по жалба на М. Х. И., гражданин на Република [държава], роден на [дата]., чрез адв. П. П., САК, срещу отказ с №250802111733 на директора на дирекция "Миграция", Министерство на вътрешните работи за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ на М. Х. И., гражданин на Република [държава] по Заявление рег. № 250331153701. С жалбата се иска отмяна на отказа като незаконосъобразен, поради нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон и връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Правят се възражения, че отказът е постановен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Директорът на дирекция „Миграция“ е обосновал отказа си с отрицателното становище на Агенция по заетостта и е посочил две фактически основания. Първото е, че дружеството работодател има задължения към НАП, а второ е, че документът за образование не съдържа информация за периода на обучение и не е легализиран. Тези основания са оборени с представените от жалбоподателя доказателства, че е завършил бакалавърска степен по специалност „Архитектура“ в университета „Бейкент“, като образованието е продължили от 08.09.2008 г. до 25.07.2014 г., с което изискванията на чл.17, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция са спазени. Относно задълженията към НАП следва да се има предвид, че същите са разсрочени, съгласно сключено споразумение, което се изпълнява надлежно и не е основание за отказ за предоставяне на достъп до пазара на труда, съгласно чл. 11, ал.1, т. 8 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък. В хода на съдебното производство доводите се поддържат от адв. П.. Ответникът – директорът на дирекция „Миграция“, чрез юрисконсулт Т., прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Не отрича, че са представени документи, доказващи изпълнението на изискванията за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа, но те не са разгледани, защото не са представени по надлежния ред. Отказът е основан на отрицателното становище на Агенция по заетостта, което има обвързващо значение за решаващия административен орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното: На 31. 03. 2025 г. „Грийн Капитал Мениджмънт“ ЕООД е подало Заявление на основание чл. 33к от ЗЧРБ за издаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“ за М. Х. И., гражданин на Република [държава], роден на [дата]. Образувано е производство с номер 250331153701. Заявлението е обработено от Агенция по заетостта, която е дала отрицателно становище и е изпратено за обработка от дирекция „Миграция“. На 03.06.2025 г. е изпратен е-mail до заявителя, че се очакват допълнителни документи, тъй като са установени нередовности като наличие на задължения на работодателя към НАП, грешка в основанието за сключване на трудовия договор, което следва да е чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, а не чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, посочване на две длъжности в договора, като длъжността следва да е уеб дизайнер, размерът на заплатата следва да е не по-малък от 3600 лева и документът за образование следва да съдържа информация за придобитата образователна степен и период на обучение от минимум 3 години. На 13. 06.2025 г. е изпратена обяснителна бележка от „Грийн Капитал Мениджмънт“ ЕООД до дирекция „Миграция“, в която е посочено, че на 27.05.2025 г. дружеството е сключило с НАП споразумение за разсрочено плащане на публични задължения, което споразумение са изпълнява надлежно. Представена е диплома за бакалавър, издадена на М. Х. И. от Университет „Бейкент“ по специалност „Архитектура“, обучението е проведено в периода от 08.09.2008 г. до 25. 07. 2014 г. На 02. 08. 2025 г., ответникът по оспорването е издал оспорения Отказ №250802111733 за издаването на разрешение за пребиваване и работа, тип „Синя карта на ЕС” по чл. 33к от ЗЧРБ. Отказът е връчен на пълномощник на оспорващия на дата 04. 08. 2025 г. В административната преписка се съдържа трудов договор № 1873/13. 06. 2025 г., сключен между „Грийн Капитал Мениджмънт“ ЕООД и М. Х. И. с коригирана длъжност „уеб дизайнер“ и работна заплата от 3600 лева, също коригирана, съгласно изискванията на Агенция по заетостта. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 149 АПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Оспореният Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] по чл. 33к от ЗЧРБ, №250802111733 на директора на дирекция „Миграция” - МВР, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК /така наречените условия за редовно действие на административните актове/. При проверката, съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Отказът е издаден от компетентен орган, от директора на дирекция „Миграция” - МВР, на когото изрично разпоредбата на чл. 33к ал.16 от ЗЧРБ възлага той или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до 60 дни от подаване на заявлението, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на [държава]. Отказът е постановен при нарушение на производствените правила, довело до нарушение на материалния закон, основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Допуснато е съществено процесуално нарушение - на принципите по чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от АПК за преценка на всички факти от значение за случая и служебното задължение на органа за събиране на доказателства, дори и да няма искане за това. Посочените принципи са въведени и като задължение по чл. 35 и 36 АПК в процедурата по издаването на акта, относими и към процесния отказ, доколкото в закон не е предвидено друго. Допуснатото нарушение на посочените разпоредби съставлява незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Същото е съществено, тъй като ако не беше допуснато, актът щеще да е с друго съдържание. Понеже отказът е постановен без изясняване на всички относими факти и обстоятелства, административният орган необосновано и в противоречие с обективната истина е приел, че дружеството работодател има задължения към НАП, което възпрепятства възможността на неговия служител да получи разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Не са взети предвид обясненията на управителката на дружеството и доказателствата за сключено споразумение за разсрочване на задълженията към НАП, което се изпълнява надлежно и не е основание за отказ за предоставяне на достъп до пазара на труда, съгласно чл. 11, ал.1, т. 8 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Не е налице и втората предпоставка за отказ – липса на информация за периода на обучение и придобитата образователна степен. Видно от представената диплома в превод на български език, легализирана, М. Х. И. е завършил университет „Бейкент“ със специалност бакалавър по „Архитектура“, като обучението е проведено в периода от 08.09.2008 г. до 25. 07. 2014 г. и е продължило повече от три години. Отстранени са и нередовностите в трудовия договор, в административната преписка се съдържа трудов договор № 1873/13. 06. 2025 г., сключен между „Грийн Капитал Мениджмънт“ ЕООД и М. Х. И. с коригирана длъжност „уеб дизайнер“ и работна заплата от 3600 лева, също коригирана, съгласно изискванията на Агенция по заетостта. Всички посочени фактически основания в процесния отказ са напълно оборени от страна на жалбоподателя, при което липсват основания да не се издаде исканото разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ на М. Х. И., гражданин на Република [държава]. Естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда, предвид на което административната преписка следва да бъде върната на органа, издал отказа за ново произнасяне, при което административният орган следва да извърши нова преценка на представените доказателства и се произнесе по заявлението. При новото произнасяне, административният орган следва да съобрази разглеждането на подаденото заявление с разпоредбата на чл. 33к, ал.1 от ЗЧРБ, съгласно която „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и притежават виза по чл.15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в [държава], което се заменя с разрешението тип "Синя карта на ЕС“ във вр. с чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 1 б. „а“ и §1, т.1, б. „а“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1010 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 1000 лева платено адвокатско възнаграждение. Не е основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и платено в размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, предвид и правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното, Административен съд София - град