Решение № 256 от 22.7.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 144/12.07.2023 г. по гр.д. № 208/2022 г., Районен съд - гр. Радомир е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения иск от ищците К. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, и П. Г. К., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, против ответниците В. К. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр•••, А. И. П., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, и С. И. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала, •••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542 /петстотин четиридесет и два/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер •••/•••/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад - вътрешен път, от север - имот на С.В.С. и А.В., от изток - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. С решението на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС, в частта, с която ответницата В. К. К. е призната за собственик на процесния имот. Със същото решение К. А. К. и П. Г. К., са осъдени да заплатят на С. И. Б. сумата от 2 100 лв., по предявения насрещен иск по чл. 72 от ЗС за извършени подобрения върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала „•••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от •••/•••/ кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер ••••••/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад-вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изток- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 8 000 лв., като неоснователен и недоказан. Съдът е признал право на задържане на С. И. Б. върху горния недвижим имот до изплащане на сумата. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските. В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. А. К. и П. Г. К., чрез адв. Б. Б., с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че Районен съд – Радомир не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност наличните по делото доказателства. Навеждат се твърдения, че решаващият съд не е взел предвид изложените доводи и възражения, направени от К. К. и П. К.. В продължение се твърди, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна води до отмяна на постановения акт. Намира, че първата инстанция незаконосъобразно е намерила за основателен и доказан иска по чл. 72 от ЗС, като счита, че в тази насока няма никакви доказателства. Допълва, че подробни съображения са изложени в писмената защита пред първата инстанция, но същите са останали необсъдени от нея. Моли съда въззивната жалба да бъде уважена като основателна и доказана. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. В срок по депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от С. И. Б., чрез адв. Н. К., с който се оспорва същата като неоснователна и необоснована, въз основа на което следва да бъде оставена без уважение. Намира, че предявеният насрещен иск на Б. по чл. 72 от ЗС е основателен и доказан за пълния му предявен размер. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. К. и А. П., чрез адв. В. М., с която се атакува постановеното решение в частта, с която районният съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по предявения иск от ищците К. А. К. и П. Г. К., против ответниците В. К. К. А. И. П., и С. И. Б., че ищците са собственици на неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала, •••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от •••/•••/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер •••/•••/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад- вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изток- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Решението на първата инстанция се обжалва и в частта, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС, в частта, с която ответницата В. К. К. е призната за собственик на процесния имот, както и в частта за разноските. Излагат се подробни съображения, че атакуваното решение е неправилно, и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдебният акт е постановен при липсата на мотиви, нарушено вътрешно убеждение и служебно начало. С въззивната жалба се навеждат твърдения, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като се сочи, че по делото липсва доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК. В продължение се твърди, че съдът не е дал никакви указания на страните кои факти и обстоятелства следва да докажат, за кои не се сочат доказателства, не са дадени указания за посочване на относими за делото доказателства. Сочи, че в процесния случай първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл. 145, ал. 1, т. 5 от ГПК и не е дал никакви указания за подлежащи на доказване факти, а дори в съдебните заседания е лишил ответниците да се защитят. На следващо място се твърди, че районният съд е допуснал процесуално нарушение на нормата на чл. 235 от ГПК, като допълва, че в обжалваното решение е налице пълна липса на мотиви, липса на обсъждане доводите на страните, както и липса на анализ на наличните по делото доказателства. Намира, че в процесния случай от постановеното решение не става ясно на какво основание е бил уважен искът по чл. 124 от ГПК. Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Заявява, че ищците, както в исковата молба, така и в хода на процеса не са успели да докажат от кога се считат за собственици на процесния имот и на какво основание. Изразява становище, че основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1от ГПК предполага установяване на ищците при това за всеки от тях по отделно при условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост- формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти. Сочи, че за да се признае на едно физическо лице правото на собственост по отношение на един /отчасти или изяло чужд/ имот, законовата разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС повелява, че претендиращият собственост следва да е упражнявал фактическа власт по отношение на дадената вещ в период по – дълъг от 10 години, без прекъсване и без противопоставяне за повече от шест месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик. Допълва, че липсата на категоричност за която и да е от законовите материално правни предпоставки изключва придобиването на собствеността. По изложените аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните му части и постановяване на нова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С жалбата са направени доказателствени искания като се представя на съда молба – декларация от В. К. и издадено удостоверение от Община Радомир. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. К. и П. Г. К., чрез адв. Б., с който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана, а постановеното от районния съд решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съждения, че изложените в жалбата доводи са шаблонни и голословни, като счита, че доклад по делото е налице и същият е обективиран в определение от 03.08.2022 г. Допълва, че в първото по делото заседание нито ответниците, нито техният процесуален представител са направили възражение за липса на доклад, а изразяват такова едва сега с депозираната от тях въззивна жалба. На следващо място се сочи, че обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото е изготвено в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Навеждат се твърдения, че ищците са владели имота постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, което се доказвало от разпитаните пред първата инстанция свидетели, както и от наличните по делото писмени доказателства. Моли направените с въззивната жалба доказателствени искания от страна на В. К. и А. П. да не бъдат уважени. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от С. И. Б., чрез адв. Н. К., с който се изразява становище, че същата е основателна и следва да бъде уважена. Относно представеното доказателство сочи, че не възразява същото да бъде прието. В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. И. Б., чрез адв. Н. К., с която се твърди, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано и несправедливо. Твърди се, че решаващият съд некоректно е установил фактическата обстановка и изводите му противоречат на събраните по делото доказателства, като не са взети предвид и обсъдени всички изложени аргументи. Счита, че в настоящия случай възраженията на ответната страна и доказателствата са неправилно преценени, поради което оспорваното решението в обжалвана част е необосновано. По подробно изложени съображения се твърди, че исковата молба е нередовна и същата е следвало да остане без движение до отстраняване на недостатъците. Сочи, че съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК предявяването на установителен иск за установяване съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Допълва, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба и когато такива твърдения не са изложени същата е нередовна и на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на тази нередовност. Намира, че в конкретния случай ищците не са представили никакви доказателства, от които да е видно, че вторият описан от тях имот съществува самостоятелно или че е част от първия описан имот, за който е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба и давностно владение № •••/том •••, peг. № •••, дело № 309 от 21.07.2016 г. На следващо място с жалбата се отбелязва, че не е ясно и защо ищците предявяват иска си именно срещу ответниците В. К. К., А. И. П. и С. И. Б. при положение, че няма представени документи към исковата молба, от които да е ясно къде се намира техния имот и че такъв въобще съществува, съответно няма идентичност между техния имот и имота на ответниците, описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021г. Предвид гореизложеното, се моли въззивният съд да остави исковата молба без движение като нередовна, с указания до ищците да ги отстранят и при неизпълнението им да съдът да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. В продължение с въззивната жалба се навеждат твърдения, че в исковата молба не е направена индивидуализация на имота, за който ищците искат да бъде установено, че са собственици, като такава индивидуализация на имота не е извършена и по време на делото пред първоинстанционният съд и в обжалваното решение. Счита, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано поради неправилна преценка на свидетелските показания и на писмените доказателства. Сочи, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства. Допълва, че правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Намира, че по делото не е безспорно установено кой имот са владели ищците, тъй като не са представени писмени документи и скици и от свидетелските показания това не се установява. Излага твърдения, че съдът неправилно е установил фактите и обстоятелствата, свързани с имота, който е предмет на делото. На първо място не е ясно кой е този имот - дали имотът, който ищците посочват в Нотариален акт № •••/•••г. или е имотът, за който ответницата В. К. К. се е снабдила с Нотариален акт № •••/•••г. или е имотът на доверителя ми, обективиран в Нотариален акт № •••, том •••, per. № •••, дело № 186 от 01.03.2022 г. на нотариус Б. К. или друг имот, който се описва в исковата молба и наподобява имота на Б., но е с различни граници. На второ място, решаващият съд не е установил фактите и обстоятелствата, свързани с давностното владение на този имот. На следващо място с жалбата се прави оплакване, че е налице непълен доклад по делото по смисъла на чл. 146 от ГПК и липса на разпределение на доказателствена тежест между страните, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи, че съдът не се е произнесъл по направеното от отвеника възражение, че претендираният от ищците К. А. К. и П. Г. К. имот не е идентичен с имота, който е собственост на Б. и който е описан в исковата молба. Наред с гореизложените основания за неправилност на обжалваното решение в съответната част, жалбоподателят сочи, че то е и необосновано, поради липса на обсъждане на материалноправните и процесуални възражения, които са направени в отговора на исковата молба и в хода на производството. Намира, че обжалваното решение е постановено при нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, като сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно доказателство от представените по делото, както и нито едно възражение, направено от ответниците. Правораздаващият орган не е обсъдил нито писмените доказателства, нито свидетелските показания на петима свидетели, нито съдебно - оценителската експертиза, нито твърденията и възраженията на ответниците. Излагат се твърдения, че на Б. и на другите ответници не е дадена възможност да организират своята защита. Сочи, че за първи път в съдебното решение първата инстанция дава нова правна квалификация на спора, а именно по чл. 108 от ЗС, какъвто иск не е предявяван изобщо, като допълва, че тези процесуални нарушения /нова правна квалификация на спора в съдебното решение/ са особено съществени и следва да доведат до обезсилване на съдебното решение, съответно до неговата отмяна. Счита, че по делото са представени доказателства, че искът на С. Б. по чл. 72 от ЗС е основателен и доказан за пълния му предявен размер от 8 000 лева, като се прави искане в случай, че обжалваното решение в частта по чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК бъде потвърдено, предявения насрещен иск от С. И. Б. по чл. 72 ЗС следва да бъде уважен в пълния му размер на 8 000 лева. Въз основа на подробно изложени съображения се моли съда да обезсили решение № 144/12.07.2023г. на Радомирски районен съд и делото да бъде прекратено. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователени и недоказани. В условията на евентуалност, ако обжалваното решение в частта по чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК бъде потвърдено, се моли предявения насрещен иск от С. И. Б. по чл. 72 ЗС да бъде уважен в пълния му размер на 8 000 лева. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В срок е постъпил отговор по подадената въззивна жалба от В. К. и А. П., чрез адв. В. М., с който се изразява становище, че същата е основателна и доказана, с оглед на което следва да бъде уважена, а атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните му части. Нямат възражения по направените с въззивната жалба доказателствени искания. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор и от К. А. К. и П. Г. К., чрез адв. Б., с който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана, въз основа на което следва да бъде оставена без уважение. Намира постановеното от районния съд решение за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съждения, че изложените в жалбата твърдения, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, са шаблонни и голословни. Относно твърденията за липса на доклад по делото счита, че такъв е налице и същият е обективиран в определение от 03.08.2022 г. Допълва, че в първото по делото заседание нито ответниците, нито техният процесуален представител са направили възражение за липса на доклад, а изразяват такова едва сега с депозираната от тях въззивна жалба. Твърди, че съдията докладчик е подходил задълбочено и отговорно спрямо доказателствения материал, като са обсъдени всички налични по делото доказателства. На следващо място се сочи, че обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото е изготвено в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Навеждат се твърдения, че ищците са владели имота постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, което се доказвало от разпитаните пред първата инстанция свидетели, както и от наличните по делото писмени доказателства. Моли направените с въззивната жалба доказателствени искания от страна на В. К. и А. П. да не бъдат уважени. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното: Производството пред Районен съд Радомир е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищците К. А. К. и П. Г. К. против ответниците В. К. К., А. И. П. и С. И. Б. по предявен иск, с който молят съда да постанови решение, с което да ги признае за изключителни собственици по отношение на ответниците, на недвижим имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала, •••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542/петстотин четиридесет и два/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер •••/•••/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад-вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изток- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК искат да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № •••, том •••, рег.№ •••, дело № 810 от 09.09.2021 година на Б. К. - нотариус с район на действие района на Радомирския районен съд, вписан под № ••• в регистъра на Нотариалната камара, с който ответницата е призната за собственик на процесния недвижим имот чрез обстоятелствена проверка по давностно владение. Претендират и разноски. В депозирания писмен отговор ответницата В. К. К. е заела становище, че исковете са недопустими. Твърди, че е придобила собствеността върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в село •••, община •••, махала „•••“, с площ на този имот 542 /петстотин четиридесет и два/ квадратни метра, съставляващ имот с проектен планоснимачен номер •••/•••/ на основание издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, per. № •••, дело № 810 от 2021 г. Сочи също, че не е собственик на имота от 03.11.2021 г., когато чрез покупко-продажба, собствеността на процесния имот е придобита от А. И. П.. Собственик на имота от 01.03.2022 г., вследствие на извършена последваща покупко- продажба, е С. И. Б., като правото на собственост същият е придобил с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег..№ •••, дело № 186 от 2022 г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие Радомирски районен съд. Предявен е и насрещен иск по чл. 72 от ЗС, от С. И. Б., с който моли съда да осъди ищците да му заплатят сумата от 8 000 лв., с която те са се обогатили вследствие на извършените от него подобрения и необходимите разноски в процесния имот, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата. По делото не се спори, че Г.Б. К., бивш жител на •••, починал на ••• година в с. С•••, община •••, област •••, е оставил ищците К. А. К. и П. Г. К. за единствени свои законни наследници. Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и давностно владение № •••, том •••, рег.№ •••, дело № 309 от 21.07.2016 г. на Б. К. - нотариус с район на действие района на Радомирския районен съд, вписан под № ••• в регистъра на Нотариалната камара, Г.Б. К. е бил изключителен собственик на следния недвижим имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала „•••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от 2365/две хиляди триста шестдесет и пет/кв.м., при граници: от север-имот на наследници на Г.Д., от изток-път, от юг-имот на наследници Ж.Д. и от запад-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, ведно с построените в този неурегулиран поземлен имот стопанска сграда със застроена площ от 43.50/четиридесет и три цяло и петдесет стотни квадратни метра/ кв.м., стопанска сграда със застроена площ от 49.00/четиридесет и девет квадратни метра/ кв.м., за които сгради няма строителни книжа и документи и двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42.00/четиридесет и два квадратни метра/ кв.м. Приложено е и Удостоверение за наследници с изх. № •••, видно от което наследници на Г.Б. К. са К. А. К. и П. Г. К.. Ищците твърдят още, че общият им наследодател Г.Б. К., бил изключителен собственик по наследство и давностно владение продължило повече от 30 години и на следния недвижим имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала „•••”, незастроен, с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542/петстотин четиридесет и два/кв.м., при граници: от запад-вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В., от изток- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, който имот е разделен с вътрешен имот от описания по-горе НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала „•••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от 2365/две хиляди триста шестдесет и пет/кв.м., при граници: от север-имот на наследници на Г.Д., от изток-път, от юг-имот на наследници Ж.Д. и от запад-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ведно с построените в този неурегулиран поземлен имот стопанска сграда със застроена площ от 43.50/четиридесет и три цяло и петдесет стотни квадратни метра/ кв.м., стопанска сграда със застроена площ от 49.00/четиридесет и девет квадратни метра/ кв.м., за които сгради няма строителни книжа и документи и двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42.00/четиридесет и два квадратни метра/ кв.м., което се оспорва от ответниците. По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС, с който ответницата В. К. К. е призната за собственик на същият недвижим имот, а именно: неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала, •••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542 /петстотин четиридесет и два/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер •••/•••/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад - вътрешен път, от север - имот на С.В.С. и А.В., от изток - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, от юг - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Спорно е кой е бил ползвател на имота и в какъв период от време. Видно от предоставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••, per. № •••, дело № 1080 от 2021 г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие Радомирски районен съд, ответницата не е собственик на имота от 03.11.2021 г., когато чрез покупко-продажба, собствеността на процесният имот е придобита от А. И. П.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег..№ •••, дело № 186 от 2022г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие Радомирски районен съд, С. И. Б. е придобил правото на собственост на същия имот. Според С. Б., процесният имот се намира в негово владение на годно правно основание, което го е направило собственик, като в случая същият се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 и чл. 72 от ЗС и поради тази причина има право на сторените разноски за подобрения, които е поискал с предявения насрещен иск в размер на 8 000, 00 лв. За част от извършените дейности лицето е приложило фактури, касови бележки и разходооправдателни документи, доказващи направените разноски. По делото е изготвена и приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от инж. А. Ц., който дава заключение, че при оглед на място се вижда, че в имота са направени СМР в близко време, които са: поставяне на ограда 1, 5 м висока мрежа с бетонни колове, бетонирани в земята и няколко метални кола около 51 м дълга от към пътя /запад/. Поставена е от към пътя едната страна на имота на стойност: Мрежа 317 лв; Колове 300 лв; Бетон за бетониране на колове 86 лв; Транспорт 86 лв; Труд монтаж 420 лв. или общо: 1 123 лв. Вещото лице е установило и направено подравняване и почистване на имота с багер и извозване на боклук, като е оценило стойността на 1 110 лв. Като според вещото лицето пазарната стойност на подобренията и ремонтните работи е на стойност 2 233 лв., а пазарната стойност на имота след извършените дейности се е увеличила с 2 100 лв. Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на имот №•••, том •••, рег. № •••, дело №1080 от 2021 г., В. К. К. продава на А. И. П. следния свой недвижим имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала, •••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от с площ на този неурегулиран поземлен имот от 542/петстотин четиридесет и два/кв.м., съставляващ имот с проектен планоснимачен номер •••/•••/ по представеното геодезическо заснемане на имота, при граници: от запад-вътрешен път, от север-имот на С.В.С. и А.В. и от изток и от юг- земеделски земи. Също така от приложения Нотариален акт №•••, том •••, рег. №•••, дело № 186 от 2022 г., става ясно, че А. И. П. продава на С. И. Б. горецитирания имот. По делото са разпитани свидетели и на двете страни. Свидетелите на ищците съвпадат с посочените като възможни свидетели в адмонистративната преписка във връзка с проведената процедура по обстоятелствена проверка пред нотариус за издаване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че имотът е ползван от Г.Б. К. и впоследствие от П. Г. К.. Ответницата В. К. К. е придобила съседен имот преди по – малко от десет години. Свидетелите сочат, че П. Г. К., а преди това и Г.Б. К. са паркирали автомобилите си на това място. По делото са приложени решения на РС – Радомир, видно от които на П. Г. К. са били издавани актове за обстоятелството, че неговите автомобили са били паркирани на процесния недвижим имот, като същите са отменени от съда. Във въззивното производство е допусната съдебно – техническа експертиза по отношение идентичността на собствения на ищците имот по нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко- продажба и давностно владение № •••, том •••, рег.№ •••, дело № 309 от 21.07.2016 г. на Б. К. - нотариус с район на действие района на Радомирския районен съд, вписан под № ••• в регистъра на Нотариалната камара, и процесния недвижим имот. След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното: При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: По предявения иск по чл. 124 ГПК: Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване Според нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Настоящия съдебен състав намира предявеният от ищците положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за допустим, а по същество – за основателен. В настоящия случай ищците се легитимират като собственици въз основа на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и давностно владение № •••, том •••, рег.№ •••, дело № 309 от 21.07.2016 г. на Б. К. - нотариус с район на действие района на Радомирския районен съд, вписан под № ••• в регистъра на Нотариалната камара, по отношение на съседния на просния имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село •••, община •••, област •••, в махала „•••”, с площ на този неурегулиран поземлен имот от 2365/две хиляди триста шестдесет и пет/кв.м., при граници: от север-имот на наследници на Г.Д., от изток-път, от юг-имот на наследници Ж.Д. и от запад-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, ведно с построените в този неурегулиран поземлен имот стопанска сграда със застроена площ от 43.50/четиридесет и три цяло и петдесет стотни квадратни метра/ кв.м., стопанска сграда със застроена площ от 49.00/четиридесет и девет квадратни метра/ кв.м., за които сгради няма строителни книжа и документи и двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42.00/четиридесет и два квадратни метра/ кв.м. За процесния имот е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС на В. К. К. през 2021 г. Това е довело до нуждата от предявяване на настоящия иск от страна на К. А. К. и П. Г. К. На 03.11.2021 г, А. И. П. е придобил процесния имот, а на 01.03.2022 г. същият е бил препродаден и е придобит от С. И. Б., за който не беше установено дали владее същия към настоящия момент. Доколкото, обаче, ответницата В. К. К. досежно правото си на собственост при изготвяне на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС, се е позовавала единствено на изтекла в нейна полза придобивна давност, съдът следва да обсъди именно тази хипотеза, като обсъдената по-горе възмездна сделка, по силата на която ответникът твърди, че е придобил процесния имот е релевантна единствено за преценката на приложимата в случая придобивна давност – 5 или 10 годишна. Събраните по делото писмени доказателства установяват, че тази необходима предпоставка в случая не е налице. Ангажираните от страна на ответницата В. К. К., както и от последващите приобретатели, писмени и гласни доказателства, обаче, не са достатъчни, за да установят непрекъснато владение в продължение на 10, респективно впоследствие на 5 години. Не се събраха достатъчни и убедителни доказателства в подкрепа на втората изискуема предпоставка, а именно: непрекъснато владение върху процесния имот в продължение на 10 години, което да е явно, неоспорено и необезпокоявано. Събраните доказателства пред първоинстанционния съд установиха, че не е било налице владение от страна на В. К. К. и нейните приобретатели за период от 10 години към датата на предявяване на исковата молба. С оглед изложеното се налага правният извод, че К. А. К. и П. Г. К. са собственици на процесния недвижим имот на твърдяното от тях основание – давностно владение, поради което решението на първоинстанционния съд в тази му обжалвана част се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. По искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК: С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил на основание чл. 537 ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност владение № •••, том •••, peг. № •••, дело № 810 от 2021 г., на Нотариус № ••• Б. К., с район на действие РдРС. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/2012г., по т.д. № 3/2012г. на ВКС, ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В настоящия случай актът, чиято отмяна се иска, е констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, поради което решението на първоинстанционния съд в тази му част също се явява правилно и като такова следва да бъде птвърдено. По предявения иск за подобрения и искането за признаване на право на задържане по чл. 72 ал. 3 от ЗС, съдът намира следното: Трайната съдебна практика приема, че възражението за заплащане на подобрения и свързаното с него право на задържане, представлява дилаторно такова и е допустимо да бъде упражнено единствено при предявен осъдителен иск за връщане на вещта. В практиката, в т. ч и Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2013 г., II г. о., ГК, е прието, че правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС е акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник - Тълкувателно решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. След като възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. Правото на задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ. В настоящия случай, обаче, е предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, поради което релевирането на възражение за подобрения и искането за задържане се явяват недопустими. Последното обуславя обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част, а искането за право на задържане – оставено без разглеждане. Доколкото извършените подобрения обаче са претендирани с насрещен иск, съдът следва да обсъди и разгледа същите по същество. С изготвеното заключение е установено какви подобрения са извършени. Част от тях са във връзка с поставяне на ограда, която реално пречи на установения с настоящото решение собственик. За същата по делото не бяха представени документи за разрешение за поставяне/строеж. Настоящият съдебен състав не приема, че на ищците следва да се вмени заплащане на обект, който им пречи на ползването на имота и следва да бъде премахнат, тоест веднъж да заплатят за поставянето му, а впоследствие да заплащат и неговото премахване. Напротив за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за премахване на поставената от ответника С. И. Б. ограда на собствения им имот. Поради което съдът приема, че следва да уважи предявения иск за заплащане на извършени в имота подобрения само по отношение направено подравняване и почистване на имота с багер и извозване на боклук, което вещото лице е оценило като стойност на 1 110 лв. С оглед горното, въззивната жалба на К. А. К. и П. Г. К. се явява частично основателна по отношение присъдената сума за извършени подобрения, като решението на РС – Радомир бъде отменено в частта над присъдения размер от 1100, 00 лв. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която съдът е осъдил ищците да заплатят в полза на Районен съд -гр. Радомир сумата над 192, 50 лева, представляваща напарвени разноски по предявения насрещен иск по чл. 72 от ЗС. Пред настоящата инстанция разноски се дължат единствено на К. А. К. и П. Г. К.. Същите са доказали такива в размер на 20, 00 лева за внесена държавна такса, съразмерно на уважената част от въззивна жалба, които следва да бъдат присъдени. Претендирано е и адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства за заплатено такова пред настоящата инстанция. По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник