Решение № 2602 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 264/2025 г.

Св. Е. Д. Г.-Н., в периода 1970-1975 г. е била студент по архитектура, по време на лекции е коментирано строителството на комплекс „Русалка“ като пример за хотелска база от павилионен тип. След дипломирането си като архитект, от 1975 г. е започнала работа в Проектантска организация Добрич, тогава Толбухин. Това било едно от предприятията в Строително монтажен комбинат (СМК). По това време е ползвала карта за почивка в т.нар. българска част, която е източно разположена спрямо т.нар. френска част на комплекс „Русалка“. Според нея бунгалата са били напълно завършени и несъмнено са трайни постройки, защото един строеж се характеризира с наличието на фундамент. Твърди, че вида на конструкцията на всички бунгала е панелна, с плосък покрив. Не е знаела откога се е наричала българската част „Русалка-2“.

Свидетелят Н. И. К., Началник отдел „Строителен надзор“ в „Жилфонд инвест“ ЕООД – Добрич, посещавал е комплекс Русалка само като почиващ, не и по служба. Започнал трудовия си стаж през 1976 г. в СМК-Толбухин „Изграждане на селищни системи“, където, след промени в името на предприятието, и понастоящем работи. Свидетелства, че конструкцията на бунгалата е от панели, произвеждани в Домостроителния комбинат, тип Албенска номенклатура, монолитни. Покривната им конструкция е плоска, изградена от панели с хидроизолация. Познава жалбоподателката В. А. от около десетина години, тъй като са съграждани в Добрич. Не знае кое точно е нейното бунгало. Всички бунгала там определя, че са от един тип. Още оттогава имат вода, ток и канализация. Инфраструктурата е с асфалтов път до самия комплекс, с пътеки към плажа, към столовата. Той е почивал в единични бунгала. Голямото бунгало на генералния директор било само едно и с три стаи, най-вдясно разположено. В момента не знае какви са бунгалата, не е ходил там поради поставената бариера.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Предмет на процесното оспорване е Заповед №286/ 16.04.2025 г. на Кмета на Община Каварна, с която е наредено В. Л. А. да премахне незаконен строеж: „Сграда с [идентификатор] по КККР на с. Св. Никола“, находящ се в имот с [идентификатор] по КККР на с. Св. Никола, община Каварна, като е определен срок от 1 (един) месец за доброволно изпълнение на заповедта, считано от датата на влизането ѝ в сила. Определен е едномесечен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считано от датата на съобщаването ѝ, като при неспазването му, строежът да бъде премахнат принудително по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ.

Заповед № 286/ 16.04.2025 г. с придружителното писмо изх. №РД-14-106-(67)/ 22.04.2025 г. е връчена на жалбоподателката на 13.05.2025 г. (л. 69), а жалбата срещу нея е регистрирана в община Каварна с вх. № ПД-03-75/ 23.05.2025 г. (л. 7), с оглед на което е подадена в преклузивния 14-дневен срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лице срещу което той е издаден, т. е. при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните правни съображения:

Процесната заповед е издадена от Кмета на Община Каварна, който черпи правомощия съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Според цитираната разпоредба, кметът на общината е компетентен да постанови премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

В констативния акт и в оспорената заповед процесният строеж е квалифициран като такъв от пета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, пета „а“ категория са следните видове строежи: жилищни сгради с ниско застрояване; смесени сгради с ниско застрояване; вилни сгради; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места включително за посетители съгласно номенклатурата по приложение № 2; сгради за паркинг-гаражи, гаражи и открити паркинги, разположени в самостоятелни УПИ, с капацитет до 50 паркоместа включително; площадки за игра, разположени на открито; магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, открити, полузакрити и закрити стрелбища и складовете (хранилищата), прилежащи към тях, както и самостоятелни складове и работилници за ремонт на оръжие, в които се съхраняват огнестрелни оръжия от категории A, B, C и D; боеприпаси за оръжия за служебни и/или граждански цели в количество не по-голямо или равно на 100 кг, изчислено като барутно съдържание; пиротехнически изделия в количество не по-голямо или равно на 20 кг чиста пиротехническа смес; барут в количество до 20 кг; аптеки, оптики, дрогерии и селскостопански и ветеринарномедицински аптеки и общежития, хотели, мотели, планински хижи, почивни домове и ваканционни бунгала с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места включително за посетители. Следователно правилно строежът е квалифициран като пета категория, предвид размерите и предназначението ѝ, а процесната заповед законосъобразно е издадена от кмета на общината.

В този смисъл не се споделят възраженията на жалбоподателката, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като е част от хотел, съответно попада в хипотезите на строежи от втора или трета категории. Независимо, че в представения на лист 107 по делото нотариален акт имотът е обозначен като хотел, то от събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелски показания и експертиза се установява, че трите бунгала, от които е съставена процесната сграда в миналото са изпълнявали първоначално функциите на административно-битови помещения на строителите и работниците в курортно селище Русалка – 1, а на по-късен етап, като ведомствена почивна база на СМУ - Толбухин. По делото няма спор, че и в момента сградите се ползват за жилищни и курортни нужди. Тази фактическа установеност налага извода, че в случая се касае за сгради по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Тъй като строежът е пета категория и е ситуиран в административния териториален обхват на община Каварна, именно Кметът на същата община е разполагал с материална и функционална компетентност да издаде заповедта по чл. 225а ЗУТ.

При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила предвидени в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в Община Каварна които са овластени за това с нормата на чл. 223, ал. 2 ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя надлежно, като последният се е възползвал от правото си да възрази срещу него.

Оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В нея са изложени подробни мотиви, както относно наличието на незаконно строителство, така и относно липсата на предпоставките за търпимост на сградата, като по отношение на последните препраща и към становището на главния архитект на общината.

За строежа липсват строителни книжа - този факт не е спорен между страните. Липсата на надлежно одобрени строителни книжа, необходими съгласно разпоредбата на чл. 148 ЗУТ, налагат извода, че същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Понеже строежът е извършен през периода 1968 - 1976 г. без строителни книжа, то с оглед времето на извършване на строителството, преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ.

Не може да се приеме, че строежът отговаря на предпоставките § 16 ПР на ЗУТ, за да бъде прието, че е търпим. Според цитирания текст, за да е търпим и да не подлежи на премахване строежът следва да отговаря на няколко кумулативни условия, а именно: 1. да е построен до 07.04.1987 г., 2. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и 3. да е бил допустим по правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива.

В случая последните от изброените предпоставки не са изпълнени. Безспорно теренът в който е ситуирана сградата попада в имот - публична държавна собственост, горски фонд. Със Заповед № 2682/01.09.1976 г. (л.164), на основание чл. 9 ЗГ от Министерство на горите и горската промишленост територията е отредена за изграждане на Дом за отдих и почивка „Русалка. Видно е от доказателствата по делото, че за процесния имот, в който са разположени бунгалата подробен градоустройствен план няма нито назад във времето, когато са били изпълнени, нито към настоящия момент. Не е извършвана промяна на предназначението на поземления имот в горската територия по реда на Раздел V от Закона за горите, нито е извършвана такава съобразно действащото към момента на построяването на трите бунгала законодателство. Предвид обстоятелството, че е в горски фонд обаче, не може да се приеме за търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. В нито една от хипотезите на отменения и действащия в момента Закон за горите не е предвидено изграждане на такъв вид сгради върху държавен горски фонд, нито е регламентирана търпимост на подобни строежи. В този смисъл са РЕШЕНИЕ № 6862 ОТ 26.05.2010 Г. ПО АДМ. Д. № 2926/2010 Г., ІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 6862 ОТ 26.05.2010 Г. ПО АДМ. Д. № 2926/2010 Г., ІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 12050 ОТ 25.11.2021 Г. ПО АДМ. Д. № 3831/2021 Г., ІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 3614 ОТ 31.03.2015 Г. ПО АДМ. Д. № 2334/2015 Г., ІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 3884 ОТ 19.03.2012 Г. ПО АДМ. Д. № 664/2012 Г., ІІ ОТД. НА ВАС и др. Освен това строежът не се явява допустим и съобразно предвидените строителни правила и норми, действали в периода 1967 – 1976 г. Изпълнението на строежи в неурегулирани населени места, в неурегулирани части на населените места и извън строителните части на населените места е било възможно съобразно действащите тогава Строителни правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм.), издадени въз основа на законовата делегация на чл. 52 ЗПИНМ . Съобразно заключението на вещите лица, комплекс „Русалка – 2“, в който се включват трите бунгала на жалбоподателката е построен в периода 1967 – 1976 г. Описаните по - горе три бунгала, които от СТЕ се установи че са идентични с отредената за събаряне сграда с [идентификатор], макар да са изградени преди 07.04.1987 г, се намират в неурегулирана територия, извън строителните граници на населено място. В тази хипотеза застрояването е допустимо съгласно § 181, ал. 2 ППЗПИНМ , като видът, размерът и разположението на строежите се определя с приетите на основание чл. 52 ЗПИНМ - СПНИНМ отм. С §. 97 от същите правила са уредени параметрите на строежите, които може да бъдат изграждани в неурегулираните територии. Разпоредбата предвижда строежите в територии без одобрен план да са икономични, опростени и нагодени за задоволяване на обикновените жилищни и стопански нужди. Те не могат да имат бетонни или железобетонни основи и стени, както и железни конструкции. Не се допускат масивни (бетонни, железобетонни или железни) огради. В §. 103 до 104а СПНИНМ отм. са уредени правилата за строежи извън строителните части на градовете и селата. В §. 103 СПНИНМ отм. е предвидено извън строителните части на населените места, но не по-близко от 1000 м - за градовете, и 500 м - за селата, да се допуска застрояване на обсерватории, наблюдателници, хижи, заслони, административно-битови сгради за горски стопанства, ловно-рибарски домове и развъдници, електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове, складове за лесно запалителни течности от I и II категория, заведения и складове за взривни вещества, стопански постройки и постройки по охраната към язовири, мини, кариери, варници, солници, мелници и тепавици и други заведения с водна сила, топилни и други от този род. В зоната до 1000 м, съответно до 500 м по ал. I се разрешава направата само на постройки към игрища, басейни и други физкултурни съоръжения; станции за отдих и култура; селскостопански учебни заведения; ловни и рибарски домове и развъдници; електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове; складове за лесно запалителни течности от III категория; стопански постройки и постройки по охраната към язовири, мини, кариери, солници; мелници и тепавици и други заведения с водна сила; винарски изби, люпилни, сушилни, топилни и други от този род. Предвидено е строежите да се разрешават от председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно градския народен съвет по обоснован доклад на главния архитект, след съгласуване на идейнозастроително решение с Държавния комитет по строителство и архитектура. Съгласно §. 104 от правилата, извън строителните граници на населените места не могат да се застрояват индивидуални (единични или групови) сгради, както и сгради на жилищно-строителни кооперации. Параграф 104а пък предвижда в полски имоти, непригодни за земеделско обработване, но подходящи за летовищно ползуване се разрешава да се застрояват индивидуални летни постройки със застроена площ до 20 кв. м и височина до 3 м до стряхата при максимален наклон на покрива 30. Постройките трябва да имат опростени форми и да са икономични, като за тях важи и §. 97, ал. II и III от правилата. Постройките се застрояват със строително разрешение, издадено въз основа на одобрен типов проект. Разположението на постройките в имотите се определя от техническите служби при народните съвети.

В случая описаните бунгала са изградени в нарушение на §. 97 СПНИНМ . По делото няма спор, а и от заключението на вещите лица се установява, че процесната сграда има масивна смесена конструкция: основите са от каменна зидария – балчишки камък, както цокъла на съседната; стените са от тухлена зидария с дебелина 38 см, единични тухли; плоският покрив е от стоманобетонни панели. Следователно постройките са в противоречие и с изискванията на § 97 СПНИНМ, според които строежите в територии без одобрен план не могат да имат бетонни или железобетонни основи и стени или железни конструкции. Налага се извода, че трите бунгала не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, а също и по сега действащите такива, тъй като за поземления имот в който са построени липсват ОУП и ПУП, одобрени при действието на ЗУТ, респ. при действието на ЗПИНМ или ЗТСУ .

Изложеното налага възприетото и от административния орган заключение, че процесната сграда построена преди 07.04.1987 г. в терен държавна собственост, държавен горски фонд, без одобрен проект и влязло в сила разрешение за строеж, изискуеми по § 146, ал. 2, предл 3 и § 187 от тогава действащия ППЗПИНМ , без устройствена основа без разрешение по §. 97 и §. 103 СПИНМ освен незаконна не е и търпима.

При така изложените мотиви се установява, че липсва кумулативно наличие на предпоставките за признаване на процесните обекти за търпими в полза на жалбоподателя, което налага извод за законосъобразност на атакувания административен акт и отхвърляне на жалбата срещу него.

Като съобрази изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да уважи претенцията на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък (л. 540) в общ размер на 1500 лева, за възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич