Решение № 393 от 18.1.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 4928/2015 г.

производство на стоки с цел продажба, покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и др. Основната му дейност е производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях от стомана, съгласно приложено към исковата молба удостоверение изх. № 20120620112156/20.06.2012 г. на Агенция по вписванията. „З.“ АД развива три производствени дейности, отделени и технологично обособени в производствени цехове - производство по електролитно (галванично) или студено поцинковане на детайли, производство по горещо поцинковане на детайли и производство на профилни и кръгли тръби и студено огънати профили, стоманено-предпазни огради за пътища – мантинели. За финансовата 2008 г. „З.“ АД е дължало корпоративен данък в размер на 10 на сто от данъчната печалба – 140 677.51 лева, 100% от който е преотстъпен, поради наличие на предпоставките по чл. 182 и чл. 184 от ЗКПО. Това данъчно задължение представлява минимална помощ и сумирано с държавна помощ, предоставена през последните три години (преотстъпен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 53 854.31 лева), не превишава 200 000 евро, по смисъла на чл. 188 от ЗКПО. Ищцовото дружество е декларирало размера на получените минимални помощи за последните три години, включително 2008 г. в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративния данък (2008 г.), съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 4 от ЗКПО. На 05.03.2010 г. е изготвен ревизионен акт от главен инспектор по приходите, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, съгласно заповед на компетентен орган № 1000071/05.03.2010 г. и въз основа на извършена ревизия на „З.“ АД е съставен ревизионен доклад № 1000071/17.02.2010 г., неразделна част от ревизионния акт. В обхвата на ревизионния доклад попадат задължения на проверяваното юридическо лице, сред които и такива по ЗКПО. Данъчната администрация е установила, че „З.“ АД отговаря на условията за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., съгласно чл. 184, чл. 188, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 6 от ЗКПО. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, данъчно облекчение, представляващо минимална помощ не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки. Тъй като „З.“ АД произвело през 2008 г. продукция, която се реализирала в страната, в страни членки на ЕС и трети страни, попадало под ограничителното условие на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО и по тази причина не могло да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. Установен е размер на задължение за корпоративен данък за 2008 г. за сумата от 140 677.51 лева и дължима лихва от 21 454.22 лева. Ревизионен акт № 1000071/05.03.2010 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Б., офис „Я.“ е потвърден с решение № РД010-144/10.05.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Б., при Централно управление на НАП. С решение № 39/12.01.2011 г. по адм.д. № 1093/2010 г. по описа на А.С. – Б. ревизионният акт е отменен. С решение № 17185/27.12.2011 г. по адм.д. № 2678/2011 г. състав на ВАС е отменил решението на АС – гр. Б. и е отхвърлил жалбата на „З.“ АД против ревизионен акт № 1000071/05.03.2010 г. в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 140 677.51 лева главница и 21 454.22 лева лихва. Спорни в настоящото производство са въпросите, свързани с правилното „имплементиране“ на регламент (ЕО) № 1998/2006 в националното законодателство, и в частност в чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО и съобразяване на реализацията на изнесената продукция с използване на активи, придобити от преотстъпен корпоративен данък. Р азпоредбите на регламентите имат незабавно действие в националните правни системи, без да е необходимо националните органи да приемат мерки за прилагане. Въпреки това обаче някои от техните разпоредби могат да наложат държавите членки да приемат мерки за прилагане на регламент (§ 26 на решение на Съда от 11.01.2001 г. по дело С-403/98 ). След като държавите членки разполагат с право на преценка относно прилагане на разпоредби от регламент, правните субекти не могат да извличат свои права директно от тези разпоредби, включително в хипотезите, при които националните законодателства са пропуснали да приемат мерки по прилагане. (§ 28) При условията на посочените съображения следва да се преценяват нормите на Регламент (ЕО) № 1998/2006, който се твърди да е неправилно приложен със ЗИД на ЗКПО . Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 07 май 1998 година относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС оправомощава Комисията да обявява чрез регламенти категориите помощи, съвместими с общия пазар и да ги освобождава от задължението за уведомяване. Според чл. 1, § 2 от регламент (ЕО) № 994/98, регламентите трябва да уточняват целта на съответната помощ, категориите получатели, прагове, изразени като интензитет на помощта, условията за кумулиране на помощите и условията за контрол. Несъвместима с общия пазар по смисъла на чл. 87, § 1 от ДЕО (чл. 107 от ДФЕС) е всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поощряването на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки. Именно в приложение на регламент (ЕО) № 994/98 Комисията е приела регламент (ЕО) № 1998/2006, с който определя таван, под който помощите не попадат в обхвата на процедурата по уведомяване на Комисията, предвидена в чл. 88, § 3 от ДЕО (чл. 108, § 3 от ДФЕС).