Решение № 58 от 27.5.2025 г. на Районен съд - Търговище по дело № 151/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП. Образувано е по жалба от Б. Д. Б. от гр. К., ЕГН •••••••••• против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 10164392 на ОДМВР – Търговище. В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба от адв. Е. Т. – БАК, процесуален представител на жалбоподателя, с която жалбата се поддържа и в която са изложени допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш. Поддържа се и искането за присъждане на разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната по жалбата страна. Ответната по жалбата страна – ОДМВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата, посредством Л.Ж. – гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Към становището е приложено пълномощно, доказващо представителната власт на гл. юрисконсулт Л.Ж. - посредством пълномощното ВПД Директор на ОДМВР – Търговище е упълномощил посоченият гл. юрисконсулт да извършва съдопроизводствени действия, включително процесуално представителство по всички съдебни дела, по които ОДМВР - Търговище е страна. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. След преценка на събраните по делото доказателства, установи следното: На 15.12.2024 г. в 13: 55 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „ Шк. К.“ с рег. № ••••••••, движещ се в посока към гр.Варна. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 77 км/ч. Предвид това и след като било установено, че ползвател на автомобила е жалбоподателят, на същия бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 10164392. Ел. фиш бил издаден от ОДМВР – Търговище на 02.01.2025 г. и в същия било посочено, че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 74 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 14 км/ч., както и че нарушението е извършено при условията на повторност /в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия К, № 9489740, влязъл в сила на 23.08.2024г./. Предвид това, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лв. Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото доказателствен материал. Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане…“ Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП и е налице яснота относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя, включително относно мястото на нарушението, а именно - км.227+300 от ПП I- 4, попадащ в гр.Търговище т.е. в границите на населено място. От представеното извлечение от АИС – КАТ /л.14/ е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 02.01.2025 г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 448 /л.12, 13 от делото/ се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580” /л.34- 43/, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 448 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 2 при отдалечаващ се трафик. В инструкцията за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и по-специално – при отдалечаващ се трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 77 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег. № •••••••• В съответствие с методическите указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ел. фиш за нарушения установени със стационарна система за контрол на скоростта „Мultaradar SD580“ /л.29 –л.31/, от установената скорост - 77 км/ч е била приспадната допустимата грешка в измерването от – 3 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 74 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438 /л.31/, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт по метрология. Видно е, че в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията обаче регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.814 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследването на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл.811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер - чл.760, ал.3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване - чл.808 от НСИПМК. Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и е изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл.43 от Закона за измерванията и чл.841, ал.3 НСИПМК/. Съгласно Заповед № А- 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, която е представена по делото, периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година. По делото е представен протокол № 114 –СГ –ИСИС/ 08.08.2024 г. от БИМ за извършена на същата дата последваща проверка на видео -радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438. Същият удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” е годно да установи съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа средство за измерване се извършва със заповед на председателят на Българския институт по метрология, съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология /чл. 37 от ЗИ/. Такова вписване не се установява. Видно от представената справка за собствеността на автомобила към момента на извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "ЕУРАТЕК ФИНАНС" АД, а жалбоподателят е вписан като ползвател. Съдът споделя довода, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността /собственикът или този, на когото е предоставено МПС/. Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП - да бъде наказан този, който е извършил нарушението, а не да се санкционира собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да го е извършил. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят - ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице - лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият ел.фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на нарушението, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС. Респ. по този начин и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана, да бъде съкратена. Освен посоченото, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ел.фиш да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т.е. ползвателя. Предвид изложеното и липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, съдът намира, че същият правилно е определен като субект на нарушението. С ел.фиш е наложена санкция на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение в населено място – в гр.Търговище с 14 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории пътни превозни средства е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. В случая според ел. фиш и приложената снимка № 448 максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00- 30/ 20.02.2025г. на Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 /60 км/ч./ на път І -4 при км.226+ 920 вдясно /за посока София – Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+465 вляво /за посока Варна - София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І - 4 при км.227+130 вляво, както и че участъкът от път І – 4, км.227+ 300 попада в зоната, в която важат пътните знаци В26 – ограничение на скоростта до 60 км/ч. Посочените обстоятелства се потвърждават и от схемата на процесния пътен участък, представена от ОПУ –Търговище, поради което съдът ги намира за безспорно установени. Предвид изложените обстоятелства, управлението на автомобила с доказана скорост от 74 км/ч. в населеното място се явява съставомерно по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба в размер на 50 лв. Същевременно от приложените към делото писмени доказателства е видно, че с ел.фиш серия К, № 9489740 на ОДМВР – Търговище жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Справката от АИС „АНД“ удостоверява, че посоченият ел.фиш е влязъл в сила на 23.08.2024 г. От тези данни следва, че извършеното на 15.12.2024 г. нарушение е осъществено при условията на „повторност“ по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е извършено в едногодишен срок от санкционирането на жалбоподателя за същото по вид нарушение, а именно - за управление на МПС с превишена скорост в населено място. Следователно законосъобразно с обжалвания ел.фиш е приложена разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и е наложена глоба в двойния размер, предвиден в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно 100 лева. Размерът на глобата е фиксиран в закона и липсват основания за намаляването й. С оглед горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Предвид този извод, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, респ. основателно се явява искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лв. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, както и становището на жалбоподателя в тази насока, съдът намира, че възнаграждение от 80 лв. се явява справедлив размер. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът