Решение № 9855 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1308/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. П. М., [ЕГН], с адрес в гр.Приморско, [улица]против решение № 1070-02-101 от 11.07.2024 г. на заместващ директора на ТП на НОИ – Бургас (заповед № 1016-40-765/27.06.2016 г.), с което е оставено в сила разпореждане № 021-00-1996-1 от 31.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на С. П. М.. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради нарушения на материалния закон. Твърди се, че позоваването на чл. 9, ал. 5 от КСО от страна на административния орган е ирелевантно към спора, тъй посочената разпоредба уреждала само размера на вноските. Сочи се, че жалбоподателят отговарял на условието на чл.9 ал.3 от КСО, тъй като от съда е отменено незаконното му уволнение и същия е възстановен на работа, както и на условието по чл.54а, ал.1 от КСО, поради дължимост на осигурителните вноски във фонд „Безработица“ от страна на бившия работодател „Пристанищна инфраструктура“. В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на ТП на НОИ - Бургас, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако е в размер над минималния. Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите в жалбата, становището на ответника по нея, представените писмени доказателства и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред ТП на НОИ Бургас е инициирано по заявление с вх. № 021-00-1996/27.05.2024 г. на С. П. М., с което същата е поискала да й бъде отпуснато/изплатено парично обезщетение за безработица. Със заявлението същата е декларирала, че правоотношението й с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) (л.60). Към заявлението е приложена заповед № С-96/19.04.2024 г., на генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, видно от която същата е връчена лично на М. на 20.05.2024 г. (л.62-63). С разпореждане № 021-00-1996-1 от 31.05.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал.1 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Като мотиви е посочено, че съгласно данните от Регистъра на осигурените лица и Регистър „Трудови договори“, за периода от 19.10.2022 г. до 18.04.2024 г. (18 месеца преди прекратяване на осигуряването за госпожа М. липсват внесени и/или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“, т.е. не са изпълнени условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, а именно да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването (л. 31). Разпореждането е връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 14.06.2024 г. (л. 32). Същото е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Бургас. В жалбата се излагат доводи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 49462/2022 г. по описа на Районен съд – София било признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед № С-209/13.07.2022 г. на генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и е била възстановена от съда на длъжност – „финансов контрольор“, която заемала преди това. Твърди, че с отмяната на уволнението с влязлото в сила решение, трудовото й правоотношение се счита за съществуващо и за непрекратено, вкл. и в периода на незаконосъобразното прекратяване на трудовия й договор с цитираната по-горе заповед (л.14-16). Към жалбата са приложени: решение № 4758/11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1642/2023 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 14992 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 49462 по описа на СРС за 2022 г. и вместо него е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М., извършено със заповед № С-209/13.07.2022 г., на генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ (л.19-26) и определение № 1257 от 19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 132/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на решение № 4758 от 11.09.2023 г. по гр.д. № 1642/2023 г. на Софийски градски съд (л.27-30). С обжалваното решение № 1070-02-101 от 11.07.2024 г. директорът на ТП на НОИ - Бургас е приел за неоснователни възраженията на М. и е оставил в сила обжалваното разпореждане. Изложени са мотиви, че дължимите от осигурителя вноски на основание чл. 9, ал. 3 от КСО са за фонд „Пенсии“, а не за фонд „Безработица“, каквото е изискването на чл.54а от КСО. Решението е връчено на жалбоподателя по пощата на 19.07.2024 г., а жалбата сезираща съда е подадена чрез органа на 02.08.2024. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от КСО и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В настоящият случай със заповед № 1015-02-24/25.01.2024 г. на в.и.д. директор на ТП на НОИ – Бургас на лицето издало разпореждането е възложено издаването на разпореждания на основание чл.54ж от КСО. Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл.59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Според чл.97, ал.1, изр.2 от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган. При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна. Относно съответствието на решението с материалния закон: Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателя през периода 13.07.2022 г. – 19.04.2024г. не е упражнявала трудова дейност като „финансов контрольор“ по трудов договор с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ поради уволнението и със заповед № С-209/13.07.2022 г. на генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, признато за незаконно с решение № 4758/11.09.2023 г. по гр.д. № 1642/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 19.03.2024 г. (с определение № 1257/19.03.2024 г. по гр.д. № 132/2024 г. по описа на Върховен касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решението) и заповед № С-96/19.04.2024 г. на посочения работодател за прекратяване на трудовото правоотношение. Спорно по делото е дали за времето от уволнението до възстановяването на работа са дължими осигуровки за фонд „Безработица“. На основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а, ал.1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. С нормата на §1, ал.1, т.3 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице“ – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и чл.4а1, ал.1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Изричното включване в тази дефиниция само на лицата по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО сочи, че законодателят не отчита статута на лицата по чл.9, ал.3, т.2 от КСО (в категорията на които попада М.) като такъв на осигурени лица. Предвид това се достига до извод, че работници или служители, чието осигуряване е било прекратено поради уволнение, признато след това от съда за незаконно, не са осигурени лица по смисъла на чл.54а от КСО, ако не са започнали ефективно осъществяване на трудова дейност, и поради това нямат право на предвиденото по тази разпоредба парично обезщетение. Това тълкуване намира опора и в разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО, съгласно която осигурителните вноски по чл.9, ал.3 от КСО са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, т. е. не се дължат вноски за фонд „Безработица“, и съответно тези лица не са осигурени за този риск. В този смисъл решение № 2552 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2018 г., VI о. В настоящият случай жалбоподателя не представя доказателства, а и не твърди, че е започнала ефективно да осъществява трудова дейност за посочения период. Обосновано и в съответствие с материалния закон органа по осигуряването за безработица е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО, съгласно която за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа - по смисъла на чл.9, ал.3, т.2 от същия кодекс, се правят само вноски за фонд пенсии и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За посочения период тази категория лица нямат статут на осигурявани за всички осигурени социални рискове, включително за безработица, а покритият социален риск е само този за фонд пенсии и ДЗПО. Следователно, изискването на ал.1 на чл.54а от КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. В този смисъл решение № 16476 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2013 г., VI о., решение № 2501 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2012 г., VI о., Решение № 1669 от 28.11.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1986/2023 г. По изложените съображения, жалбата срещу оспореното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като не се установиха основания по чл.146 от АПК. При този изход от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна има право на разноски, поискани своевременно от участвалия по делото процесуален представител, поради което в полза на НОИ (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав,