Решение № 1470 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. С. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] бл.282. вх. Г. ет.5, ап. 14, чрез процесуалния представител адв. И. Д., съдебен адрес: [населено място], [улица]. ет. 3 и ет. 4 против заповед с рeг. № 4443-225 от 11.09.2024г., издадена от ВДП началник на Пето РУ-Пловдив, Главен инспектор И. П., с която на основание чл. 155, ал.1 във връзка с чл. 58, ал.1, 10 от ЗОБВВПИ, е наредено: да се отнеме разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие и боеприпаси за него с № 20150096210, валидно до 29.01.2028 г. от лицето К. С. М., както и да се изземат притежаваните от лицето огнестрелни оръжия - 1/ един/ бр. късо нарезно огнестрелно оръжие пистолет „ГЛОК 43Х” кал. 9x19мм, № BVZF087 и револвер “РЮГЕР“, кал. 38Sp № 543-01921 и боеприпасите към тях с протокол за изземане. Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност оспорва издадения административен акт. Твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила и че заповедта е немотивирана и необоснована. Възразява по отношение на посоченото в заповедта, че е необитаемо жилището на адреса на жалбоподателя, на който се съхраняват оръжия. Сочи също, че в нарушение на чл. 18а АПК, заповедта не е връчена на жалбоподателя в посочения в заповедта 3-дневен срок. Иска се отмяна на обжалваната заповед и се претендират разноски. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки. Ответникът по жалбата - началник на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. П., в представено писмено становище, счита заповедта за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд Пловдив като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима. Заповедта е обжалвана по административен ред по реда на чл. 81 от АПК, актът е връчен на К. М. на 17.09.2024г., като жалбата е постъпила в ОД на МВР Пловдив на 19.09.2024 г., т. е в указания в чл. 84 от АПК 14-дневен срок. Съобразно изискването на чл. 97, ал.5 от АПК, административният орган е следвало да се произнесе в 14-дневен срок до 03.10.2024г., след която дата е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване пред съда, като това не е сторено, а жалбата по съдебен ред е подадена 18.10.2024г., т.е в законоустановения преклузивен срок Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от АПК императивно разписва правото на засегнатото от издадения административен акт лице, да оспори същия чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1. В действителност АПК не предвижда възможност за обжалване на мълчалив отказ на горестоящ административен орган да се произнесе по жалба срещу издаден административен акт от долустоящ административен орган. След като горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата против първоначалния административен акт в съответния срок, за жалбоподателя се е породило право да подаде жалба именно против първоначалния акт, тъй като същият подлежи на съдебен контрол. Мълчалив отказ е налице само в случаите на чл. 58 АПК - при непроизнасянето в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97 от АПК, в която горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу такъв акт и преценява неговата законосъобразност и целесъобразност, в които случаи непроизнасянето на органа няма характера на индивидуален административен акт по презумпцията на чл. 58 от АПК. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва: Със заявление, рег.№444000-789 от 30.01.2023 г. до началника на П. Р. управление/РУ/ Пловдив жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за съхранение и да му бъде продължен срока за носене и употреба на притежаваното от него късо бойно оръжие за самоохрана (л.22). Маршавелов е мотивирал искането си с извършваната от него дейност, като е посочил, че е управител на фирма и като такъв се налага често да пътува в командировки, поради което се налагало да носи в него парични средства и документи и се страхувал за личната си безопасност. Към заявлението са приложени: електронна справка за съдимост; Удостоверение № 00571 от 27.01.2023г.; медицинско свидетелство; протокол за изстреляни боеприпаси № 001219 от 27.01.2023г.; декларация, с която К. М. е декларирал, че е запознат с чл. 98 от ЗОБВВПИ.(л. 23 и сл.). Видно от приложеното по делото Разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие и боеприпаси за него с № 20150096210 от 30.01.2023г., същото е валидно до 29.01.2028 г. В разрешението не е посочено правно основание за издаването му (л.29 по делото). По повод подаденото заявление е извършена справка в унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБ, при която е установено, че към 14.02.2023г. няма данни за образувани досъдебни производства на територията на РБ срещу 11 лица, между които и К. М.. Извършена е и проверка по местоживеене на жалбоподателя, за което е съставена докладна записка № 444000-1706 от 07.02.2023 г., в която е отразено, че във връзка с постъпило искане от лицето К. С. М., от [населено място], ЖР “Тракия”, бл.282 вх.Г ет.5, ап.14, за издаване на разрешение за дейности с ООБ, е извършена проверка на адреса, като след проведен разговор с негови съседи, е установено, че К. М. живее на адреса, в добро психическо здраве е, уравновесен е и се ползва с уважението им. Не злоупотребява с алкохол, не е конфликтна личност, няма съставени актове или наложени мерки по ЗООРПСМ, УБДХ и ЗЗДН. Не е настаняван за принудително лечение по глава пета, раздел II от Закона за здравето. От извършената проверка в дома му е установено, че има създадени условия за съхранение на оръжие по смисъла на чл.98 от ЗОБВВПИ(л.31). Приложени по делото са и докладна записка № УРИ-444р-1709 от 07.02.2023г и докладна записка № УРИ-444р-1821 от 08.02.2023 г., в които е отразено, че във връзка с искане от Маршавелов за издаване на разрешение за дейности с ООБ, при извършеното проучване в информационните фондове на МВР и по местоживеене, е установено, че за кандидата не са постъпвали данни, даващи основание за отказ от издаване на разрешително за оръжие. За лицето няма данни за принадлежност към престъпни групи, както и не подържа близки отношения с ЛПОИ. Същият не употребява упойващи и психотропни вещества. При извършена проверка в АИС, ЦПС и получените бюлетини от НАП се установява следното: Проверен-1997г. за престъпление по чл.343в на РУ-04 Пловдив -Проверен-2003г. за престъпление по чл.209 по 3M-0413 на РУ-05 Пловдив -Проверен-2007г. за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 по ЗМ-061024 на с-р.ПИП Пловдив - Проверен-2007г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 по ЗМ-07642 на РУ-04 Пловдив -Уличен-2001г. за престъпление по чл.213а ал.1 т.1 РУ Кърджали -Уличен-2007г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 РУ-04 Пловдив -Извършител 2015г. за престъпление по чл.206 ал.З на с-р ПИП Пловдив. (л.32 и л. 33). Последвало е издаване на процесната заповед с рeг. № 4443-225 от 11.09.2024г., издадена от ВДП началник на Пето РУ-Пловдив главен инспектор И. П., с която на основание чл. 155, ал.1 във връзка с чл. 58, ал.1, 10 от ЗОБВВПИ, е наредено: да се отнеме разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие и боеприпаси за него с № 20150096210, валидно до 29.01.2028 г. от лицето К. С. М., както и да се изземат притежаваните от лицето огнестрелни оръжия - 1/ един/ бр. късо нарезно огнестрелно оръжие пистолет „ГЛОК 43Х” кал. 9x19мм, № BVZF087 и револвер “РЮГЕР“, кал. 38Sp № 543-01921 и боеприпасите към тях с протокол за изземане. Приложено по преписката е становище от процесуалния представител на ОД на МВР във връзка с постъпила жалба от К. Маршавелов. (л.17), протокол за приемане на ВВООБ с УРИ-444р-11734 от 17.09.2024 г.(л.20) и докладна записка с рег.№444р-11555 от 13.09.2024 г. (л.21). В хода на съдебното производство по преписката са приобщени следните документи: заповед № 8121К-14887 от 07.12.2023 г., с която И. К. П.-разузнавач IV степен в сектор „Престъпления против личността“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Пловдив е преназначен на ръководна длъжност началник на Пето РУ, със специфично наименование на длъжността „главен инспектор“. Актът е мотивиран с обстоятелството, че за лицето в Пето РУ - Пловдив е постъпила информация, която е отразена в докладна записка с peг. № 444р-11479/2024г., че е чест посетител на нощни заведения в [населено място], където е засичан в компанията на лица от активния криминален контингент на [населено място] и областта и заедно употребяват алкохолни напитки в големи количества. Допълнително няколко от лицата, с които поддържа близки контакти Маршавелов, са залавяни от органите на МВР да извършват незаконни действия с наркотични вещества. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено също, че К. С. М. е автомобилен състезател е и възможно да участва в незаконно организирани гонки, на които се осъществяват нерегламентирани залози с цел печалба, които негово действия са обществено опасни и с широк обществен отзвук. Посочено е още, че „категорично е установено“, че К. С. М., не живее на посочения от него постоянен адрес-[населено място], [жк], [адрес], на който се съхраняват огнестрелните оръжия, апартаментът е необитаем, като Маршавелов не е уведомил, че съхранява оръжията си другаде. Посоченият от него настоящ адрес в [населено място] поле местност А. Б. № 30а в действителност представлява бензиностанция. При така установените факти се налагат следните правни изводи: На първо място заповед с рeг. № 4443-225 от 11.09.2024г. е издадена от компетентен орган - от ВДП началник на Пето РУ-Пловдив Главен инспектор И. П., съобразно чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ. В тази връзка по делото е представена и заповед № 8121К-14887 от 07.12.2023 г. за временно преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР. На следващо място, е нарушен съществено процесуалният закон. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК, не е уведомен Маршавелов, че е започнало административно производство по отнемане на издаденото му разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, като на лицето не е указана възможността в 7 - дневен срок да представи своите възражения и доказателства. Липсва уведомяване, което да съдържа посочване на фактическото и правното основание, въз основа на които служебно е било инициирано административното производство за отнемане на издаденото Разрешение. Това е ограничило възможността лицето да упражни в пълен обем процесуалните права, които законът му предоставя в качеството на страна в производството и е довело до издаване на един порочен акт, който подлежи на отмяна. Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон по следните съображения: По аргумент от нормата на чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ заповеди от категорията на процесната се издават от органа, издал разрешението при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Като мотив и материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на късо оръжие и боеприпаси за тях на К. М. е посочена нормата на чл. 58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, според която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. От анализа на това правило се налага извода, че в случаите на издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи доказателства в зависимост от конкретното посочено основание, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Следва да се посочи, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при преценката дали да уважи искането, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. По тази причина се е налагало К. М. в производството по искането за издаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, да докаже наличието на основателна причина за издаването му. В конкретния случай, К. М. е подал заявление за издаване на разрешение за ползване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие на 30.01.2023г. въз основа на което е получил разрешение № 20150096210 от 30.01.2023 година със срок на валидност до 29.01.2028 година, което е отнето с процесната заповед. Жалбоподателят е посочил като основателна причина за издаване на разрешението, че е управител на фирма и като такъв се налага често да пътува в командировки, поради което се налагало да носи в него парични средства и документи и се страхувал за личната си безопасност. Това очевидно е било достатъчно, административният орган при оперативна самостоятелност, да му издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 29.01.2028г. Жалбоподателят няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо оръжие и боеприпаси за тях до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или продължаване на срока на такова разрешение. За да се приеме, че основателната причина е отпаднала, следва да се установи изменение на фактите и обстоятелствата, при които е било издадено процесното разрешение и въз основа на които административният орган е приложил чл. 58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ. Всъщност, обратно на посоченото в заповедта, според представената докладна записка №УРИ-444р-1706 от 07.02.2023г. / след издаването на резрешението за носене от 31.01.2023 г./ е извършена проверка на посочения адрес на жалбоподателя: [населено място], [жк], [адрес], при която е установено, че същият живее на адреса, като при извършената проверка в дома му, е установено, че има създадени условия за съхранение на оръжие по смисъла на чл. 98 ЗОБВВПИ. Случаите на отпадане на основателната причина по смисъла на тази разпоредба, представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение, съобразно чл. 155, ал.1 с.з., преди да е изтекъл срока на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват т.е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти. За да се направи преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение, следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Доказателствената тежест в този случай е на административния орган, който следва да укаже на лицето да заяви кои са били обстоятелствата, обосновали необходимостта от носене на огнестрелно оръжие и да провери съществуването им към момента на произнасяне с правопрекратяващия акт. В конкретния случай това не е сторено от административния орган. Посочените данни, съдържащи се в докладна записка с peг. № 444 р - 11479/2024 г., че жалбоподателят е чест посетител на нощни заведения в [населено място], където е засичан в компанията на лица от активния криминален контингент на [населено място] и областта и заедно употребяват алкохолни напитки в големи количества, както и че няколко от лицата, с които поддържа близки контакти Маршавелов са залавяни от органите на МВР да извършват незаконни действия с наркотични вещества, не са от естество да породят желаните правни последици. За така изложените твърдения не са ангажирани никакви конкретни доказателства, нито са конкретизирани лицата, с които се е срещал, нито времето, през което се е случило това, съответно дали тези обстоятелства са настъпили след издаване на обжалваната заповед, или са били налице при подаване на заявлението за издаване на разрешение, нито са изложени мотиви как конкретните обстоятелства обосновават извод за отпаднало основание за издаване на процесното разрешение. От друга страна посоченото като основание за издаване на разрешението, а именно - пренасяне на големи парични суми не е основание за притежание на късо оръжие при наличните възможности за преводи по банков път, още повече че действа и Закона за ограничаване на плащанията в брой. Освен това, към момента на издаване на разрешението, жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установят преки рискове за личната му безопасност, свързани с извършваната от него дейност, а мотивировката на искането сочи на извода за хипотетична и поради това за несигурна нужда от защита. Административният орган не е изследвал задълбочено причината, която е наложила издаването на разрешението за съхранение, носене и употреба на късо оръжие на жалбоподателя. Невъзможно е, при положение, че първоначално такава причина не е била налице, същата да отпадне. В хипотезата на чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ в тежест на административния орган е да установи промяната на фактите, които обосновават отпадането на основателната причина за носене, употреба и съхранение на късо оръжие. Доколкото се касае за отнемане на валидно разрешение, административният орган следва категорично да установи отпадането на основателната причина, а това не е сторено от него. С процесната заповед на практика административният орган е преразгледал акта си от 30.01.2023 г., с който е издал разрешението. Съгласно разпоредбата на чл. 99, т.1 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Възобновяването на административното производство и преразглеждането на акта от неговия издател, може да стане в тримесечен срок от влизането в сила на акта. В конкретния случай, процесният акт е издаден след повече от една година от издаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо оръжие и боеприпаси към тях. Следователно хипотезата на чл. 99, т.1 АПК е неприложима в този случай. При това положение, решението, с което е отнето валидно издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, повече от 1 година след неговото издаване, е постановено в противоречие с материалния закон - при липса на предпоставките на чл. 155, ал.1 във връзка с чл. 58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, което налага неговата отмяна. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, който се претендират общо в размер на 1210, 00 /хиляда двеста и десет/ лева, представляващи 10, 00/десет/ лева дължима и заплатена държавна такса за производството и 1200, 00 /хиляда и двеста/ лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Страна по делото е административният орган, по силата на признатата му с АПК административна правосубектност, но разноските се възстановяват от бюджета на юридическото лице, към което се числи административния орган. Възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника е основателно, доколкото съобразно чл. 8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. В конкретния случай, с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и проведено едно съдебно заседания, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния предвиден в Наредбата размер. Ето защо полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, общо в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена държавна такса за производството и 1000, 00 /хиляда / лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, XIV-ти състав