Решение № 1535 от 19.11.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 343/2025 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2254 от 10.09.2025 г., подадена от Началник на Териториален отдел със седалище гр. Русе при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, против Решение № 109 от 18.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 428 от 2025 година на РС– Габрово /РСГ/. С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № №ВТ-007675 от 07.05.2025 г., издадено от Началник на ТО към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите”, с което на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н В•, [жк], [улица], представлявано от Л. Ц. И., за извършено нарушение по чл. 40 ал. 2 т. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПСЦУПС/, на основание чл. 71 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева като. Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното: На 26.03.2023 г. от служители на КЗП била извършена проверка в магазин за ортопедични обувки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД. Проверката е извършена по повод постъпила жалба от потребител, заведена в КЗП, ТО - Велико Търново с [Наименование]. № ВТ-03-160/20.03.2025г., относно рекламация на ортопедични обувки, закупени на 20.01.2025 г. Към жалбата се прилага гаранционна карта, в която е вписано, че фирмата- производител се задължава безвъзмездно да ремонтира или заменя медицинското изделие в продължение на 1 /един/ месец от датата на закупуване на територията на Р. България. При проверката на 26.03.2025г. е установено, че в офис-магазин за изработка на ортопедични обувки в [населено място], [улица], са изложени модели /мостри/ на мъжки и дамски ортопедични обувки, които могат да бъдат изработени от търговеца по индивидуални размери на потребителя. В хода на проверката е представена търговска гаранция, която се предоставя на потребителите при продажба на обувки /актуална търговска гаранция/, предоставяна от „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория" ЕООД, [населено място], [жк], [улица]. При прегледа на заявлението за предоставяне на търговска гаранция контролният орган установил, че в него липсва ясно посочване, че при несъответствие на стоките, потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя. Съставен е Констативен протокол № К-2778653/26.03.2025 г. На 23.04.2025 г., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № 007675 от същата дата, а въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление. В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че в случая на клиента ясно в писмен вид е посочено, че е налице безплатна възможност за ремонт на закупеното изделие, както е и направено. Правата на потребителя са гарантирани и реализирани чрез приетата и отработена рекламация на закупения от него артикул. Акцентира се на това, че случаят касае медицинско изделие, отпускано по лекарско предписание, при спазване на строго регламентирана процедура, като контролът по изпълнението е на НЗОК и ИАЛ /Изпълнителна Агенция по лекарствата/, като всички книжа и формуляри са предварително съгласувани с контролните институции. Въпреки това дружеството е предприело постъпки за одобрение на нови текстове на съответните документи, в съответствие с изискванията и на КЗП. Основното възражение е за липса на нарушение от вида на посоченото, а алтернативно – за третирането му като маловажен случай и прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди и това, че поканата за съставяне на АУАН е била връчена на лице, което не е упълномощено да представлява дружеството. За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че твърденията за покана за съставяне и връчването й на неоправомощено лице не са оборени, като в цялата преписка фигурира името на лицето Д. А., която видно от приложения трудов договор, е служител на длъжност „технически сътрудник” и няма никаква представителна власт по отношение на дружеството. По този начин не се опровергава твърдението на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да реализира правата си. Нарушението е съществено, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице. Същото е неотстранимо в съдебната фаза на производството и представлява достатъчно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. По останалите доводи, изразени от страните, съдът взима следното становище: В гаранционната карта, издадена от търговеца, ясно било записано, че ремонтът се извършва безвъзмездно и че гаранцията се предоставя веднага със самото изделие при неговата покупка. Същественият довод, който дава основание на съда да не се съгласи с тезата на жалбоподателя е обстоятелството, че предоставената от него гаранция е за срок от 1 месец, а съгласно чл. 44 от ЗПЦСЦУПС рекламацията на цифровото съдържание или цифровата услуга може да се предяви в рамките на: 1. две години от предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга, когато договорът предвижда еднократно предоставяне или поредица от отделни действия по предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга; 2. периода от време, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно сключения договор, когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга в рамките на определен период от време. В чл. 44 ал. 2 е посочено също, че: „Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за привеждане на цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие. По тези съображения тезата на жалбоподателя, че предоставената от дружеството търговска гаранция не противоречи на изискването, визирано в чл. 40 ал. 2 т. 1 от ЗПЦСЦУПС, не е възприето. Съдът обаче кредитира друга от тезите на жалбоподателя. “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД, с [ЕИК] е регистриран производител на медицински изделия – ортопедични обувки, изработвани по индивидуална поръчка. Това са медицински изделия, спрямо които се прилагат стандартите на специално законодателство – Закон за хората с увреждания и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Дейността се финансира от Държавата чрез НЗОК, което води до спазване на изискванията, заложени от НЗОК. Става ясно, че има утвърдени бланки за работа и гаранционната карта е един от документите, предварително одобрен от НЗОК при кандидатстване и сключване на индивидуалните договори за работа. Горните обстоятелства не са били взети предвид при проведеното административнонаказателното производство. В случая са налице специфики, които е следвало да бъдат обсъдени и анализирани, особено при твърдението на дружеството, че дейността му се контролира по реда на специалните закони. Изложените от жалбоподателя доводи не са споменати в преписката. Според съда това представлява нарушение по чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като АНО не е изпълнил задължението си да посочи коректно всички обстоятелства, свързани със санкционираното нарушение. С оглед тези два мотива съдът е счел процесното НП за незаконосъобразно, поради което го е отменил. Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира на това, че съдържанието на предоставяното от жалбоподателя заявление за предоставяне на търговка гаранция е в очевидно несъответствие с императивните изисквания на закона, заложени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС. Не е спорен въпроса, че жалбоподателят „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД е регистриран производител на медицински изделия - ортопедични обувки, изработвани по индивидуална поръчка. За него са приложими Законът за медицинските изделия регламентира безопасност, инструкции, техническа документация и съответствие на медицинските изделия, когато са индивидуално изработени /вкл. ортопедични обувки/ и Наредба за помощни средства и медицински изделия, която регламентира условията за отпускане и ремонт чрез НЗОК- кой има право, колко често се предоставят обувки и възможност за ремонт. ЗПЦСЦУПС регламентира правата на потребителите и условията за търговска гаранция т.е. за ортопедичните обувки, изработени по поръчка и отпускани по НЗОК, като специалното законодателство ги третира от гледна точка на медицинско изделие /ЗМИ и съответната наредба/, но не урежда търговската гаранция по отношение на форма и съдържание. Търговската гаранция остава предмет на общото потребителско законодателство /ЗПЦСЦУПС/, което определя какво трябва да съдържа една гаранционна карта, без значение дали стоката е медицинско или друго изделие. Също така твърдението, че е нарушено правото на защита на нарушителя, вследствие на ненадлежно връчена покана за съставяне на АУАН е неправилно. Такава покана е отправена за явяване на 23.04.2025 г. в 10: 30ч. за съставяне на АУАН и същата, с оглед известие за доставяне, е получена на 11.04.2025 г. Актът е съставен на 23.04.2025 г. в отсъствие на нарушителя. Поканата с вх. № ВТ-03-160/08.04.2025 г. е изпратена на седалището на адреса на търговеца, надлежно връчена е и не е налице допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна е също редовно призована, но не изпраща свой представител. При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното: НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Същото, както и АУАН, въз основа на който е изготвено то, са издадени от компетентни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност. Основният спорен въпрос е налице ли е допуснато процесуално нарушение по връчване на поканата за съставяне на АУАН и ако такова е допуснато, то доколко се явява съществено то, както и налице ли е осъществено нормативно нарушение, извършено посредством иначе описаните и установени факти и обстоятелства от вида на процесното, за което търговецът следва да носи административнонаказателна отговорност въз основа на сочените като нарушена и санкционна правни норми. По делото не са спорни описаните факт, свързани с осъществената проверка от страна на служител на КЗП в търговския обект на санкционирания търговец. Не е спорно и се установява по несъмнен начин от приложените към преписката доказателства, че в представеното от търговеца заявление за търговска гаранция липсва цитирането на текста от Закона, според който „при несъответствие между стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези средства“. Към преписката е приложена инструкция за употреба, декларация за съответствие и гаранционна карта, в която е посочено, че фирмата-производител се задължава безвъзмездно да ремонтира или заменя медицинското изделие в продължение на един месец от закупуването му, като гаранцията е в сила в случай, че са спазени всички условия за съхранение и употреба на стоката и е налице попълнена и подписана гаранционна карта. Посочени са сервизните бази в страната. На това място следва ясно да се посочи, че НП не е съставено за несъответствие на съдържанието на тази гаранционна карта с конкретна правна норма, а за неизпълнение нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, според която заявлението за предоставяне на търговска гаранция включва ясно посочване, че при несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него, и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя. Съдът намира така посочената формулировка за примерна и обща и не счита, че тя следва да се преповтаря в точно този си вид в документите на търговеца, не това е целта на законодателя – преповтаряне на налични, обнародвани и влезли в сила правни норми. В случая търговецът е посочил, че се задължава „безвъзмездно“, което означава, че е именно „без разходи за потребителя“, като използваната формулировка е по-точна и ясна от посочената обща в правната норма за потребителите, да ремонтира или замени медицинското изделие при наличие на „дефект“, което означава несъответствие с изискванията относно стоката и функциите й. В случая в предоставената на потребителя гаранция съвсем ясно е посочено, че при такова несъответствие /дефект/ корекцията или замяната е за сметка на търговеца/производителя, като са очертани изключенията от това правило. Според правилото на ал. 3 информацията по ал. 2 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене, като задължително се предоставя на български език, а тези изисквания в случая най-общо са спазени. Следва да се има предвид, че НП не е издадено за несъответствие на изключенията, при които гаранцията не се признава от търговеца, с предвидените такива по закон, нито за срока, за който се предлага тази рекламация, а за липсата на текст, формулиран в закона, който в случая е наличен в търговската документация, но не с използването на същите изразни средства, който обаче по своята същност изразява аналогична идея, но в много по-разбираем за потребители вариант. В НП не е посочено какво конкретно съдържание е следвало да има този документ, за да се сравни и анализира дали и до каква степен той притежава такова. В него само е повторен законовият текст, посочен като нарушен, но не става ясно по какви причини АНО намира, че съдържанието на предоставената гаранция не съответства на този текст. Нито от съдържанието на тази норма, нито от съдържанието на НП става ясно дали и по какви причини едни вече налични законови текстове следва да се преписват в даден документ, след като са част от позитивното право и в този смисъл се прилагат в търговския оборот. В случай, че законодателят е имал предвид това, че в заявлението за търговска гаранция следва да се посочат ясно и конкретно правните средства за защита, регламентирани, например, в разпоредбите на чл. 33 – 37 от ЗПЦСЦУПС, част от Раздел [Наименование] "Средства за защита на потребителите“, то той е следвало изрично да посочи това, т.к. не може наказателна и административнонаказателна отговорност да се прилагат по аналогия, чрез разширително тълкуване на нормите и предполагайки съдържание и идеи, каквито те не изразяват изрично. Не става ясно дали контролните органи приемат въпросната гаранция за заявление за гаранция по смисъла на сочената като нарушена разпоредба и дали намира, че са удовлетвори част от изискванията на закона или е налице цялостно неизпълнение на нормата. В случая в НП само е цитиран текста на общото правило за поведение без каквато и да било конкретика относно съответното реализирано нарушение и съотнасянето на същото към това правило. Съдът не счита, че идея на законодателя е тази гаранция или заявление за предоставяне на търговска гаранция следва да преповтаря дословно и изцяло нормите на чл. 33 до 37 от закона. Подобно изискване е на първо място безсмислено с оглед обема на тези разпоредби и на обстоятелството, че същите са веднъж вече отразени в нормативен акт, за който съществува презумпцията, че е познат на своите адресати, т.к. е обнародван в ДВ и, на второ място, такова конкретно изискване не се съдържа в сочената като нарушена правна норма. То не е формулирано по такъв начин, а да се извлича воля на законодателя от обща и неконкретна правна норма чрез разширително тълкуване при ангажиране на наказателна и административнонаказателна отговорност е недопустимо. Един от способите за защита на потребителя е именно правото му на рекламация, което, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от Закона, съставлява избор между ремонт или замяна на стоката, която опция е изрично посочена в приложения по делото документ. Т.е. би могло по отношение на казуса да се приеме, че е налице частично неизпълнение на общото правило, сочено като нарушено, но тази конкретизация не е направена в НП. Вместо това то съдържа просто цитиране на съдържанието на нормата, но не и на изводите на АНО относно това, в какво се състои конкретното противоправно деяние на привлеченото към отговорност лице. В тази връзка и обвинението се явява непълно и неясно, което затруднява както правото на защита на страната – адресат на НП, така и възможността да се осъществи контрол по законосъобразността на това наказателно постановление, което води до извода, че е налице съществено процесуално нарушение, въз основа на което същото подлежи на отмяна. Освен това правилна се явява и констатацията на първоинстанционния съд, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Затова и на същия не е положен подпис на лице, което има право и следва да го представлява – управител на дружеството и надлежно упълномощен негов представител. Налице е само подпис на получател на този акт с отбелязването, че това е отговорник на търговския обект, но този подпис удостоверява само, че акт е връчен на такова лице, не и че то има правото да представлява дружеството, вкл. в административнонаказателното производство. До дружеството е била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, но тя е била връчена на К. И., видно от известие за доставка, без да е обозначено какво е отношението на това лице с дружеството. Видно от направената справка в ТР, такова лице не представлява и не е представлявало същото дружество. В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е отменил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор своевременно предявени и основателни се явяват исканията на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски– договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер от 300.00 лв. Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово