Решение № 332 от 2.7.2025 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 128/2025 г.

производството по предявените от длъжника осъдителни искове приключи с влязло в сила решение в негова полза, то при евентуално образувано изпълнително производство ответникът–длъжник по запорираното вземане, ще уведоми съдебния изпълнител за наложения запор, а той от своя страна ще уведоми публичния изпълнител в компетентната териториална дирекция на НАП за да се суброгира в правата на взискателя. Това обосновава изводът, че платената от ищеца на 14.07.2022 г. (след налагането на запора от НАП на 22.03.2021 г.) ответника остатъчна сума от 14 000 лева представляваща окончателно плащане по Фактура ••••• г. не е без основание и под угрозата за евентуално предявен осъдителен иск, а платената от ищеца сума за задължения на ответника по изп. дело ••••• на ТД на НАП-Пловдив е без основание, поради което е налице обедняване на ищеца с претендираната сума, респ. неоснователно обогатяване на ответника. Платеното от ищеца, като трето задължено лице, по изпълнителното дело има основание само в отношенията му с органа наложил обезпечението – НАП-Пловдив, но не и с ответника по делото- кредитор по Договор № ••••• г. за изпълнение на СМР на обект „Полагане на трайна настилка /бетониране/ на улици в кв. „Възрожденци – Прилепци“ и кв. „Възрожденци“, гр. Кърджали“ и длъжник по изпълнителното дело. Съдът е приел, че евентуалният иск, който следва да бъде разгледан при сбъдване на условията за това, е този по чл.127 от ЗЗД. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Съдът е посочил, че призовкарят е отбелязал, че на посочения адрес няма офис на фирмата, нито служителите, които да получат съобщението, поради което на основание чл. 50, ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК съдът прилага призовката по делото и приема ответника за редовно уведомен. Ищецът се представлява от процесуалния представител адв. М. С., който моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа депозираната искова молба по изложените в нея съображения, не възразява да бъдат приети приложените писмени доказателства, няма възражения по доклада, няма да сочи нови доказателства, представя списък с разноски по чл.80 от ГПК. Моли да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Предявеният иск е процесуално допустим и основателен. С оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването до ответника за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, настоящият състав счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В случая съдът е предупредил ответника с Разпореждане № 274 от 30.01.2025 г., с което му е изпратена исковата молба за отговор, че ако ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. С Определение № 730 от 05.06.2025 г. съдът отново е указал на ответника възможността за постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки. В разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК е посочено, че неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно основателен. С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен. Тъй като е уважен предявеният главен иск съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 127 от ЗЗД. При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото исков производство разноски за платена държавна такса в размер на 661, 24 лева и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер на 4530 лева с ДДС съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за присъдените разноски. Така мотивиран, съдът