Решение № 10730 от 21.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 632/2024 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалбата на М. Г. К. - П., [ЕГН], гр.София, чрез адв.С. С., против Заповед № 288/07.03.2024г. на кмета на Община - [община], с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Пристройка към сграда с ид. ••• по КККР“, изграден в ПИ с ид. ••• на к.[населено място], [населено място], [община], обл.Варна.

Жалбоподателката твърди нищожност, алтернативно - незаконосъобразност на обжалваната заповед, по съображения за липса на предмет, липса на компетентност на издателя й, неверни и необосновани мотиви, противоречие между мотиви и диспозитив, и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно с жалбата се твърди, че: не се обосновава посочената в Констативен акт /КА/ № ••/21.11.2023г. категория на строежа, а от там и компетентността на кмета на Община - [община]; заповедта е с несъществуващ и невъзможен за изпълнение предмет, т.к. строежът не е индивидуализиран с точни местоположение, квадратура или други характеристики; заповедта е издадена срещу ненадлежна страна, т.к. според мотивите е собственик на сградата, а не възложител на строежа, а в диспозитива на заповедта не е посочено в кое качество е приета за адресат на акта; в административното производство не са събрани доказателства, че нейната сграда съществува в застроена площ, различна от тази по документа за собственост от 2017г.; в заповедта липсват мотиви, т.к. като основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, без да е посочено коя от двете хипотези е установена - нарушение на чл.59 АПК, вр. чл.228 ЗУТ; налице е противоречие относно предмета на заповедта, т.к. в мотивите е описан като „разширение“, а в диспозитива като „пристройка“; заповедта е издадена без да е изследван периода, в който е изграден строежът, описан като „разширение“ и „пристройка“, т.е. не е извършена преценка за търпимост по смисъла на § 16 ЗР ЗУТ; изграждането на сградата в съответствие с одобрени строителни книжа е установено от държавната приемателна комисия, назначена със Заповед № 574/13.06.1986г.; неправилно в заповедта е посочено, че началото на производството е дадено със съставянето на КА № ••/21.11.2023г., т.к. производството е започнало по жалба от 02.08.2023г.; твърдят се допуснати в производството нарушения на правилата на чл.28, ал.3 АПК, чл.10 и чл.33 АПК, т.к. актосъставителите, не са извършили проверка за наличието на основание за отвеждането им от производството, като по преписката не са представени доказателства за извършена проверка на роднински връзки; КА № •• е издаден без да е уведомена за образуваното производство по установяване незаконността на нейната сграда, не са й изисквани документи, в т.ч. строителни книжа; в КА № •• не е посочена датата, на която е извършена проверката; при издаване на заповедта не са обсъдени в цялост възраженията й и представените доказателства; заповедта не съответства с целта на закона; липсват доказателства, че съставителите на КА № •• са отговаряли на изискването по чл.223, ал.2 ЗУТ - да им е било възложено изпълняването на дейност по „контрол на строителството“.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество и в писмени бележки С.д. № 9571/03.07.2024г. сочи, че в рамките на съдебното производство е доказана основателността на твърденията в жалбата - че не е налице строеж, който да е незаконен. Поддържа твърдението и развива подробни съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо крайния акт – че КА и КП са съставени от некомпетентен състав, т.к. не са ангажирани доказателства, че членовете от основния състав са били в невъзможност да участват. Във връзка с твърдяното нарушение на чл.33, ал.1, вр. чл.10, ал.2 АПК допълва, че в съдебното производство е установено, че действията и актовете на двамата служители на ответника, не са извършени съгласно изискванията на чл.4, 6, 7, 8, 9 и 10 АПК, имали са различен подход в действията спрямо М. К. и лицето, подписало заявлението от 2 август 2023г., поставило началото на производството по издаване на процесната заповед. Твърди и установено противоречие между твърденията на ответната страна и Поземлена комисия досежно обстоятелството имало ли е или не проект за одобряване на ПИ и кой го е изготвил първоначално. Сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради това че не е съобразен и наличния в общината нот.акт, удостоверяващ площта на постройката, закупена през 2017г.

С писмени бележки С.д. № 13744/02.10.2024г. в допълнение сочи, че вещите лица по единичната и тричленната СТЕ са единодушни, че не съществува пристройка към сградата на М. К., а съществува ограждаща стена, изпълнена от гипсокартон и OSB плоскости, поради което заповедта е лишена от предмет и е нищожна. Отделно, вещите лица по единичната и тройната СТЕ са единодушни по въпросите, че с изграждането на стената: не се е променило предназначението на сградата; не се засяга конструкцията на сградата и не се променя съществуващият фундамент на сградата; не се променя натоварването; не се променя застроената площ и не се променя обема на сградата. Всички работили по делото вещи лица са единодушни и в отговора на въпроса - дали сградата е трябвало да бъде нанесена в КККР с площ от 49, 88кв.м., включваща и терасата/лоджията. В заключенията по единичната и тричленната СТЕ има различие само досежно въпроса дали установеното от тях монтиране на гипсокартон и ОСБ плоскости, представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Моли да се кредитират заключението на арх.С. по единичната СТЕ и особеното мнение на арх.Г. по тройната СТЕ - че се касае за „текущ ремонт“, а не за „строеж“, като счита, че вещите лица арх.С. и инж.Л., дават квалификация на помещението преди и след монтиране на стената, която не съответства на нито една законова дефиниция. Мнението на в.л. Л. относно приложението на разпоредби от Наредба № 7/2003г. не е съобразено с представения по делото Акт обр.16, който предшества приемането на наредбата, както и с обстоятелството, че сградата не е жилище по смисъла на раздел Трети от същата наредба. Приложими към сградата са правилата на Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, обн.ДВ, бр.70/1977г., в която няма изисквания към тераси, коридори, предверия или други помещения.

По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - Кметът на Община-[община], оспорва жалбата по съображения в писмен отговор вх.№ 4522/28.03.2024г. Сочи, че доколкото строежът, предмет на заповедта е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ ЗУТ, вр. чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г., оспорената заповед е издадена от компетентния по чл.225а, ал.1 ЗУТ орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Началото на административното производство е поставено в съответствие с изискванията на чл.225а, ал.2 ЗУТ, като по повод постъпила жалба вх. № Ж-27(1)/02.08.2023г. от служителите по контрол на строителството, определени със Заповед № 2097/10.09.2019г., е извършена проверка, за която е съставен КП № 1/09.08.2023г., въз основа на който е съставен КА № ••/21.11.2023г. Констативният акт е съобщен на жалбоподателката по пощата на 23.01.2024г., като правото на възражения по акта е упражнено с жалба вх. № Ж-27/10/26.01.2024г. Възраженията са разгледани преди издаването на заповедта и в същата са изложени мотиви защо не са уважени. В обжалвания акт е обследвана и евентуална търпимост на строежа, като е прието, че същият не попада в хипотезите на търпимост по § 16, ал.1 ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, т.к. е изграден в периода м.11.2017г. - м.08.2023г. По същество излага съображения, че за обекта, предмет на заповедта, не са налични каквито и да било строителни книжа, поради което безспорно е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Оспорва като неоснователни твърденията за нищожност на заповедта, поради липса на предмет, като се позовава на констативен протокол от извършена на 25.03.2024г. проверка на място, при която е установено, че незаконният строеж не е премахнат и дори върху фасадата са поставени декоративни дървени орнаменти.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк.Л., която оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмен отговор. В пледоария по същество и в писмени бележки С.д. № 9808/08.07.2024г. сочи, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението по СТЕ, не се установява, че извършеното строителство представлява законен строеж. Счита, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства за това, че възложителят или строителят на незаконния строеж е лице, различно от собственика, както и че не са доказани основания за отвод на актосъставителите. Относно оспореното качеството на длъжностно лице по контрол на строителството на инж.М. З., сочи че същото се установява от представената Заповед № 2097/10.09.2019г. на кмета на общината за определяне на длъжностни лица по контрол за строителството и документите за прекратяване на трудовото правоотношение с М. С.. Според т.2.7 от заповедта М. З. не замества конкретно арх.П. П., а който и да е член. Оспорва заключението по едноличната СТЕ - че се касае за „текущ ремонт“, а не за „строеж“, както и че покритата тераса се включва в застроената площ по смисъла на § 5, т.15 ДР ЗУТ. Твърди, че приобщаването на терасата към сградата представлява обединяване на два самостоятелни обекта в един, откритата част се приобщава към сградата чрез ограждаща стена с монтирани на нея входна врата и прозорец, което представлява „преустройство“ за което се изисква разрешение за строеж. Оспорва и заключението на вещото лице - че сградата не е коректно нанесена в КККР, като сочи, че този извод е обоснован с разпоредбата на § 1, т.3 ДР на Наредба № 3/28.04.2005г., в която също става дума за тераси на височина над 1, 20м. от прилежащия терен, а в случая приобщената към сградата тераса е на 0, 40м. Твърди, че затварянето на балкон или тераса изцяло или частично, изисква наличието на разрешение за строеж. Изградената ограждаща стена е фасадна и води до обособяване на ново помещение към сградата - „коридор“, напълно закрито, т.е. налице е ново предназначение на терасата и същата се приобщава към сградата. По изложените съображения моли съдът да не кредитира заключението по едноличната СТЕ.

В представени в последното открито съдебно заседание писмени бележки оспорва и особеното мнение на арх.Г. по тричленната СТЕ - че се касае за „лоджия“, като счита, че същото се опровергава от заключението на останалите две вещи лица. Моли съдът да кредитира заключението, подписано от арх.С. и инж.Л., според което с извършените СМР е обособено ново помещение и е приобщена част от терасата към сградата, с което е сменена функцията й, което представлява „строеж“ по смисъла на ЗУТ.

По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], вх.рег. № •••, Акт № •••г., жалбоподателката М. Г. К. е закупила от „ДУНАВ“ АД, собствения на дружеството недвижим имот, придобит на основание чл.1, ал.2, вр. чл.17а ЗППДОП /отм./ чрез покупка и делба, а именно: Сграда с ид. № •••• по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-16/29.03.2006г. на ИД на АК, с адрес: к.к. К., землище на [населено място], [община], обл.Варна, на един етаж, на застроена площ по КК - 45кв.м., а във връзка с техническа експертиза за определяне на идентичност на имоти и съгласно площообразувателна таблица за определяне на прилежащи площи към съществуващи сгради и удостоверение за данъчна оценка - със застроена площ 44, 93кв.м. (без площта на прилежаща тераса - 8, 48кв.м., непредставляващи застроена площ и елемент на кадастрално замерване, а по документ за собственост с обща площ 55кв.м., включващи площта на две сгради, прилежащи една до друга, всяка от които с площ 27, 50кв.м.), с предназначение - курортна, туристическа сграда, заедно с 184, 06/9932 ид.ч. от ПИ, в който е построена сградата, представляващ ПИ с ид. № •••.

2. С вх. № Ж-••(1)/02.08.2023г., А. П. Г., в качеството на собственик на недвижими имоти - бунгала, находящи се в к.к.К., представляващи сгради с ид. № № № ••••, •••, •••, •••, ••••, •••, •••и •••, ведно с 1109, 97кв.м. ид.ч. от [ПИ], подал до кмета на Община - Варна и директора на РДНСК-Варна заявление, за това, че от момента на закупуване на сградите (нот.акт вх.рег. № ••••/••••.2018г.) до момента, в посочения ПИ са се появили множество пристройки, на много от сградите било извършено преустройство, вкл. са се уголемили и са усвоени част от терасите, в т.ч. изградени нови такива. В тази връзка е направено искане да се извърши проверка на гореизложените обстоятелства и да се установи, дали за описаните сгради има издадени необходимите разрешения по ЗУТ, дали са законни/търпими строежи и дали същите не са опасни за здравето и живота на околните.

3. Във връзка с постъпилата жалба, на 09.08.2023г. в 13: 00 часа, Д. В. - гл.специалист НС при О. А. и М. З. - гл.специалист УТ при Община - [община], определени да извършват контрол по строителството със Заповед № 2097/10.09.2019г. на кмета на Община - [община], в присъствието на подателя на жалбата и на пълномощник на „Кооперация К. 2017“, извършили служебна проверка на място в ПИ с ид •••по КККР на к.к.К.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 1/09.08.2023г., в който е отразено, че в момента на проверката на обекта не са установени работници и не се извършват строителни дейности. При проверката е установено, че в имот с ид. •••са изградени 68 бр. бунгала и сгради с различен тип конструкция. Към четири от бунгалата - ••••, •••, •••и •••, е извършено пристрояване; бунгала •••и •••са с новоизграден навес с бетонов фундамент и е новоизградено дървено бунгало между двете; към бунгало •••е излят бетонен фундамент и е изградена стена от термопанел, с което към бунгалото е приобщена допълнителна част, представляваща разширение на същото.

Във връзка с проверката е изготвен и инкорпориран в протокола снимков материал.

4. На 21.11.2023г. служителите, извършили проверката на 09.08.2023г., на основание чл.223, ал.2 и чл.238, ал.2, т.1 ЗУТ, съставили Констативен акт № •••/21.11.2023г., в който отразили следните обстоятелства: ПИ с ид. •••е съсобствен, като М. К. притежава от същия 184, 06кв.м. ид.ч. от общо 9932кв.м. Собственик и възложител на строежа в ПИ - •••, е М. К., съгласно нот.акт № ••••. За строежа няма: одобрен проект; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заверена заповедна книга.

Според Раздел ІІ от КА, строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ ЗУТ, вр. чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строежът е изпълнен от дървена конструкция, PVC дограма и дървена покривна конструкция.

Според Раздел ІІІ и Раздел ІV от КА, към сграда с ид. •••по КККР на к.к. К, в [ПИ], е излят бетонен фундамент и е изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5 кв.м., представляваща разширение на същата. За разширението в архива на Община - А не са налични никакви строителни книжа или разрешителни по повод гореописания обект, поради което същият представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, изграден без одобрени проекти и без издадено от главния архитект на Община - А разрешение за строеж - нарушение на чл.148, ал.1 и ал.2 ЗУТ, с което е осъществен състава на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Прието е, че констатираните нарушения определят строежа като незаконен, поради което КА е основание за образуване на административно производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, вр. чл.225а, ал.1 ЗУТ.

5. КА № ••/21.11.2023г. е съобщен на жалбоподателката с писмо изх. № Ж-•• (4)/19.01.2024г., изпратено по пощата с ИД ••••, получено лично на 23.01.2024г.

6. С вх. № Ж-•••(10)/26.01.2024г., жалбоподателката М. К. подала възражения срещу КА № ••/21.11.2023г., с които оспорила твърденията в констативния протокол за съществуването на обект - пристройка към сграда с ид. № ••••, както и съответствието на констативния протокол с изискванията на чл.228 ЗУТ. С възраженията е направено искане за отвод на двамата актосъставители.

7. На 07.03.2024г. кметът на Община - А издал обжалваната Заповед № 228/07.03.2024г., с която приел възраженията срещу КА № ••/21.11.2023г. за неоснователни и на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, разпоредил премахването на незаконен строеж: „Пристройка към сграда с ид. ••••по КККР“, изграден в ПИ с ид. •••на к.[населено място], [населено място], [община], обл.Варна.

За да приеме възраженията срещу КА за неоснователни, кметът на Община - А приел, че: наличието на изградена пристройка се потвърждава от констатациите от извършената проверка и изготвения снимков материал; КА се съставя на основание чл.225а, ал.2 ЗУТ и именно в тази разпоредба е уредено от кого и как се съставя КА в процедура по премахване на незаконни строежи от 4-та до 6-та категория вкл.; по отношение на служителите, изготвили КА - Д. В. и М. З. - длъжностни лица по контрол на строителството, не е налице основание за отвод. Във възраженията не е посочено на какво основание се иска отвод на служителите, не са представени доказателства, подкрепящи искането.

Според изричното изявление на ответната страна в писмо С.д. № 11200/08.08.2024г. /л.238/, описаният в заповедта „излят бетонов фундамент“, не е част от разпоредения за премахване незаконен строеж. Описаната в т.1. от разпоредителната част на заповедта „Пристройка към сграда с ид.••••по КККР“, е новоизградената стена от термопанел, с която към бунгалото е приобщена допълнителна площ /тераса, като коридор/, представляваща разширение на същото.

8. На 25.03.2024г., Д. В. - гл.специалист НС при Община - А и арх.П. П. - н-к отдел УТ при Община - [община], по повод твърденията в жалбата за нищожност на Заповед № 228/07.03.2024г. - поради липса на предмет, извършили служебна проверка на място в [ПИ], за която съставили КП № 2. При проверката констатирали, че приобщената допълнителна част, представляваща разширение на бунгало с ид. ••••, не е освободена. Незаконно изградената пристройка към бунгалото не само че не е премахната, но и допълнително са декорирани фасадите с дървени елементи.

9. По делото е работила Съдебно-техническа експертиза, по която е прието заключение С.д. № 8372/11.06.2024г., изготвено от в.л. арх.инж.Р. С.. Въз основа на извършения оглед на място, вещото лице е установило, че върху съществуваща стоманобетонова основа с размери 12, 05/4, 30м. и средна височина 0, 40м., е изградена едноетажна сграда с размери 11, 60/4, 30м. Застроената площ е 49, 88кв.м. Същата е с носеща дървена конструкция и стени с дебелина d=10см. от панели с етернитови плоскости и пълнеж от стиропор. Покривът е двускатен, с дървена конструкция и покритие от битумни керемиди. В средата на югоизточната част от сградата е имало покрита тераса с размери 4, 80/0, 80м., с носеща колона, монтирана под столицата по периферията. Сградата е имала два входа. Денивелацията на терена и покритата тераса е преодоляна с външни стоманобетонни стъпала. Към момента, по периферията на покритата тераса е монтирана стена с дължина 4, 80м., дебелина d=10см. и височина 2, 50м. Същата е от щендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон отвътре, и топлоизолация и OSB отвън, с нова входна врата и един прозорец с PVC дограма. Обособен е коридор.

При изслушване на заключението в с.з. на 2 юли 2024г. вещото лице пояснява, че материалите, от които е изградена стената, са установени при огледа - като се пипне стената, се вижда, че отвътре е гипсокартон. Т.к. при почукване не кънти, има топлоизолация, а OSB-то се вижда на сн.1, на стр.4. Цялата фасада е покрита с PVC плоскости.

При тези констатации и съгласно дефиницията за „застроена площ“ по § 5, т.15 ДР ЗУТ, вещото лице дава заключение, че с извършеното ограждане не се променя застроената площ на сградата по смисъла на цитираната разпоредба. Съществуващите външни стълби са удължени с 1, 65м. Използвани са готови бетонни блокчета. Трите фасади на сградата са облечени с PVC ламели. При изслушване на заключението пояснява, че т.к. се касае за покрита тераса – веранда, проход, уточнението в разпоредбата – че в застроената площ се включват само тераси над 1, 20 м. от средното ниво на прилежащия терен, в случая е неотносимо. Доколкото става въпрос за „покрита тераса“ – т.е. покривът над терасата опира на колона, която е „стъпила“ върху терасата, и поради липсата на дефиниция за „веранда“ - вещото лице счита, че с терасата все едно се оформя проход, поради което се включва в застроената площ.

Според заключението, с извършеното монтиране на ограждаща, неносеща стена, не се засяга конструкцията на сградата и не се променя предназначението по смисъла на § 5, т.41 ДР ЗУТ, поради което извършеното не е строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ и за него не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. При изслушване на заключението пояснява, че промяна на предназначението има при смяна на кодовете, а в случая такава промяна няма. Изпълнените СМР не могат да се квалифицират като „разширение/пристройка“ към сграда с ид. ••••, защото не се променя застроената площ на сградата по смисъла на § 5, т.15 ДР на ЗУТ и не се променят показателите на застрояване за УПИ.

При огледа на сградата вещото лице е констатирало, че монтираната стена не е от термопанел, както и че противно на отразеното в КА № •••/21.11.2023г. - че е „излят бетонен фундамент“, същият е съществуващ.

В действащата КК, сграда •••е нанесена с площ 45кв.м. без да се включва покритата тераса, поради което вещото лице приема, че сградата е некоректно нанесена в кадастралната карта. Очертанието й следва да бъде ведно с покритата тераса и с площ 50, 00кв.м. Относно застроената площ на •••, вещото лице дава заключение, че същата: съгласно измерванията на място е 49, 88кв.м.; съгласно нот.акт вх.рег. № ••••г. - 45, 00кв.м. по скица и 44, 93кв.м. по площообразувателна таблица, без площта на прилежащата тераса - 8, 48кв.м. По документ за собственост - 55кв.м., включваща площта на две, прилежащи една до друга сгради, всяка с площ 27, 50кв.м., а според представена към жалбата скица и декларация по чл.14 ЗМДТ, двете панелни сгради са с площ 25кв.м. При изследване на площта на сградата по предходни планове, вещото лице е установило, че с Решение № 267 по Протокол № 19/20.05.2005г. на ОбС - [община], е одобрен ПУП-ПР на КС „К “, землище [населено място], видно от графичната част на който, сгради в УПИ І-11 няма. При справка в Община - [община], в екземпляра на ПУП-ПР върху инженерно платно, сградата фигурира, но мащабът е дребен и измерването не може да е точно. Със Заповед № 1633/01.10.2007г. на кмета на Община - [община], е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІХ.11, Х-11, ХС-11, кв.••, землище [населено място], от графичната част на който е видно, че сгради в УПИ І-11 няма. В действащата КК сградата е нанесена с площ 45кв.м., без да включва покритата тераса.

Тъй като извършеното не е строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, за него не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, и за същия не е необходимо да се изследва „търпимост“ по смисъла на § 16 ПЗ ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Изпълнената ограждаща стена е част от обема на сградата, премахването й не би засегнало конструкцията и не би довело до промяна на застроената площ.

При изслушване на заключението вещото лице пояснява, че според него се касае за „текущ ремонт“.

Относно времето на извършване на строежа вещото лице посочва, че не може да се установи със сигурност, т.к. към документите по делото няма декларация кога е извършено строителството. Отделно, от снимките на предходното положение (на стр.3 „съществуващи фасади“) – към момента на придобиване през 2017г., предоставени от собствениците, сградите са били в положението на стр.3. Според вещото лице това се потвърждава от положението на другите бунгала, защото са почти идентични.

10. След оспорване на първоначалното заключение по едночленната СТЕ, по делото е работила и тройна СТЕ, с вещи лица арх.С., арх.Г. и инж.Л.. От същите са представени заключения С.д. № 12717/16.09.2024г., подписано от арх.С. и инж.Л., и С.д. № 12718/16.09.2024г. - с характер на особено мнение към заключението, подписано от арх.Г.. Съобразявайки Решение на ВКС № 291/05.07.2011г. по гр.д. № 376/2010г. – в което е прието, че подписът на вещото лице само удостоверява, че експертизата изхожда от определено лице и меродавно е дали я поддържа в съдебно заседание или не, съдът е приел, че липсата на подписа на арх.Г. в заключението по СТЕ и оформянето на особеното му мнение в отделно заключение, не е съществено нарушение и не съставлява пречка за изслушване на заключението и приемането му в съдебно заседание.

При извършения на 28.08.2024г. оглед на място, вещите лица са установили сграда, тип „бунгало“ с дължина 11, 60м. и ширина 4, 30м., изградена върху стоманобетонова основа с височина 0, 40м. над съществуващия терен. Основата е с 0, 30м. извън очертанията на бунгалото от западната страна. Конструкцията на сградата е носеща дървена, изградена от носещи дървени колони и греди. Стените са с дебелина 10 см. от панели с етернитови плоскости. Покривът е двускатен дървен, с покритие от битумни керемиди. Достъпът от прилежащия терен до ниво ± 0.00 на бунгалото, се осъществява чрез три броя стоманобетонови стъпала, с дължина 1, 65м. и с обща височина 0, 40м. По средата на сградата, в югоизточната част, е имало покрита тераса с дължина 4, 80м. и ширина 0, 80м. Сградата е имала два входа, за самостоятелно ползване за всяка част. Терасата е покрита с покривната конструкция на сградата. Носещата дървена греда 8/10см. от покривната конструкция при терасата по надлъжната фасада, се подпира от 3 броя дървени колони 8/8. Съществуващата покрита тераса (веранда) е била оградена от трите страни със стените на бунгалата и покрита от покривната конструкция, т.е. не е била оградена само от четвъртата страна.

Впоследствие и към момента на огледа, на покритата тераса (веранда) неоградената четвърта стена - продължение на фасадната стена на сградата, е оградена. Ограждението представлява лека преградна стена, изпълнена със система за сухо строителство - гипсокартон от вътрешната страна, OSB плоскости влагозащитени с PVC ламперия. В стената има монтирана входна врата (РVС) с размери 90/210см. и прозорец (РVС) с размери 135/35см. Изпълнени са и нови външни стъпала, продължение на съществуващите с дължина 1, 65м. и обща височина 0, 40м.

При огледа на място вещите лица са установили, че разпоредения за премахване строеж представлява лека ограждаща стена с дължина 4, 80м, височина 2, 50 м, дебелина 0, 12 м, изпълнена по горепосочения начин.

Според арх.Н. С. и инж.П. Л., ограждащата стена е променила функцията на покритата тераса (верандата) на помещение „преддверие“, давайки възможност за вътрешна връзка между някога ползваните поотделно две самостоятелни части на бунгалото, всяко със самостоятелен вход откъм покритата тераса (верандата). Премахнати са двете входни врати към самостоятелните части на бунгалото. С монтажа на леката външна неносеща стена е обособено преддверие с формата на коридор със светла ширина 68см. Тъй като помещението няма необходимия размер за преддверие в оста на влизане, този въпрос е решен с премахването на бившата входна врата на източната, някога самостоятелна част на бунгалото. Със създаденото помещение „преддверие“ бунгалото в момента на огледа се ползва от едно домакинство.

Трите вещи лица, работили по тричленната СТЕ са единодушни по въпросите, че с изпълнението на леката ограждаща стена не се засяга конструкцията на сградата и не се променя нейното предназначение. Отделно, съществуващата сграда е изградена изцяло върху съществуващ фундамент с размери 11, 90м. х 4, 30м., включително покритата тераса. За реализиране на процесното „разширение/пристройка“ не се изгражда нов фундамент. Изпълнените СМР не представляват разширение/пристройка. (отговори на въпроси № 2, 3 и 11).

Според вещите лица арх.С. и инж.Л., строежът представлява преустройство без промяна на предназначение на самостоятелен обект (бунгало), с промяна функцията на помещението, за който не са установени одобрени проекти/становища и издадено разрешение за строеж. Строежът не попада в хипотезите на § 5, т.41, 42, 43 и 44 ДР на ЗУТ. Без значение с каква функция на помещение е преустроена покритата тераса - коридор, предверие или друго, застроената площ на съществуващата сграда не се променя и в конкретния случай няма приобщаване на ново помещение към сградата, т.е. няма пристрояване. Площта, покрита с покривната конструкция и оградена с лека ограждаща стена, преди монтажа на стената, следва да се дефинира като „покрита тераса“ (веранда), на кота 0, 00. Същата е част от сградата (отговори на въпроси № 4, 5, 7 и 10).

При отговорите на въпроси № 1, 4, 5, 7 и 10, вещото лице арх.Г. изразява особено мнение, т.к. според него разпореденият за премахване обект не попада в нито една от изброените в § 5, т.38 ДР ЗУТ хипотези, т.е. няма характеристиките на строеж. Според арх.Г. изграждането на процесната стена може да се дефинира като „текущ ремонт“ по § 5, т.43 ДР ЗУТ, т.к. има характеристиките на подобрение на съществуващата сграда, при направата на което: не се засяга конструкцията на сградата; не се премахват или преместват зидове; не се променя предназначението и натоварванията в тях. Обсъжданото пространство отговаря на дефиницията за „лоджия“, а не на „тераса“, а по функция е било и към момента също се използва като преддверие. Подобрението се изразява в защита на старите стени и старата дограма от неблагоприятни метеорологични условия.

Трите вещи лица са единодушни, че разпореденото за премахване не попада в нито една от хипотезите на чл.151, ал.1, т.4, 5 и 6 ЗУТ, както и че съгласно разпоредбите на ЗУТ, площта на покритата тераса се включва в застроената площ - както преди, така и след монтажа на ограждащата стена. Покритата тераса (верандата) следва да бъде включена в застроената площ на сградата и контурът й следва да бъде коригиран в кадастралната карта (отговори на въпроси № 8 и 9).

11. При изслушване на заключението и особеното мнение към него в с.з. на 24.09.2024г., в.л. арх.Г. поддържа заключението си - че се касае за „лоджия“, т.к. според него спорната площ е включена в общия обем на сградата и отговаря на дефиницията по § 5, т.59 ДР ЗУТ.

Вещото лице Л. обосновава заключението им с арх.С. - че преди преустройството, площта, покрита с покривната конструкция и преди монтажа на стената, се дефинира като „покрита тераса“, т.к. единствено по отношение на „тераса“, ЗУТ казва, че може да бъде и върху терен, а в случая тя е на 40см. над терена (бетоновата основа). В.л. Л. се позовава на чл.108, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба № 7/22.12.2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, регламентиращи комуникационни площи (т.3) и отворени пространства (т.4). Балкони, лоджии и тераси са отворени пространства, а входни предверия и коридори са комуникационни площи, т.е. касае се за помещения с различни функции. С изграждането на процесната стена, се променя функцията на площта - от отворена, в комуникационна. Отделно, в.л. Л. пояснява защо не споделят особеното мнение на арх.Г. - че се касае за „лоджия“. Според нея и според арх.С., при съставянето на нот.акт и при заснемането в кадастъра, тази открита площ не е включена в застроената площ на сградата. След като не е включена в застроената площ, тя не е включена и в обема на сградата, поради което не може да се определи като „лоджия“. Инж.Л. изрично посочва, че този извод не би бил различен, ако терасата е била включена в застроената площ в документа за собственост и отразена в кадастъра, т.к. има промяна функцията на помещението. Преди да се изгради стената, пространството по функция е било неотопляемо. След изграждане на стената и приобщаването му към сградата, то става отопляемо. Има ограждаща стена, с входна врата. Вътре входните врати са премахнати.

В тази връзка в.л. арх.С. допълва, че преди бунгалото е имало два входа. Със затварянето на пространството със стената, става едно цяло. С приобщаването на това пространство към затворената част на сградата, функцията на помещението се променя - от две домакинства, става едно.

Относно заключението на в.л.С. и в.л.Л. - че процесният незаконен строеж представлява „Преустройство, без промяна на предназначението на самостоятелния обект (бунгало), с промяна функцията на помещение“, в.л.С. пояснява, че се преустройва и функционирането на самата сграда, макар по предназначението да остава същия тип. В тази връзка инж.Л. пояснява, че няма как това преустройство да се определи като „текущ ремонт“, т.к. при текущия ремонт има вътрешни преустройства, а в случая, доколкото се изгражда нова фасадна стена, извършеното не е вътрешно преустройство. Подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките и съоръженията, както и вътрешни преустройства - т.е. „текущ ремонт“, е възможно на нещо съществуващо, а в случая стената не е съществувала за да се ремонтира или подобри. Тъй като външната ограждаща стена я е нямало и понеже се приобщава това помещение, в.л. Л. счита, че не се касае за вътрешно преустройство и за текущ ремонт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и от надлежна страна – адресатът на оспорения административен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл.225, ал.2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обектът, разпореден за премахване, представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква в), пр.2 ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи е V-та категория, за която с оглед местоположението на обекта, компетентен да разпореди премахването му като незаконен строеж съгласно чл.223, ал.1, т.8 и чл.225а, ал.1 от ЗУТ е кметът на Община – А или упълномощено от него длъжностно лице. В случая Заповед № 288/07.03.2024г. е издадена именно от кмета на Община – [община], т.е. от компетентен орган.

Съдът преценява като неоснователно оплакването в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, лишена е от предмет, т.к. не става ясно какво точно е разпоредено да бъде премахнато, както и че не става ясно в коя от конкретните хипотези на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е разпоредено премахването.

Изрично в мотивите на заповедта е посочено, че при изпълнение на процесното строителство са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 и ал.2 ЗУТ и строежът е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, издадено от главния архитект, което го прави незаконен.

Не се установява и твърдяната с жалбата липса на предмет.

Действително в обстоятелствената част на заповедта, при обсъждане констатациите от извършената проверка от служителите по контрол на строителството, е посочено, че на място са установени „ излят бетонен фундамент и е изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5 кв.м., представляваща разширение на същата “. В разпоредителната част на заповедта, незаконният строеж е определен като „ пристройка към сграда с ид.04426.100.201.34 по КККР “.

Нито обаче привидното несъответствие между описанието на констатираното на място и т.1 от разпоредителната част на заповедта, нито заключението на всички работили по делото вещи лица - че изпълнените на място СМР (монтаж на лека ограждаща стена), не представляват „разширение/пристройка“, обосновава извод за липса на предмет на заповедта. Такъв в действителност би липсвал само при пълна невъзможност да се идентифицира обекта, предмет на разпореденото премахване, а настоящият случай не е такъв.

Както в КА №••/21.11.2023г., така и в обжалваната заповед, обектът, предмет на разпореденото премахване е установен като „ изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5кв.м., представляваща разширение на същата “. Дали използваните понятия „разширение“/“пристройка“, дефинират коректно строежа – като вид СМР и резултат от тях, е без значение и не препятства преценката във фазата на изпълнението - какво конкретно следва да се премахне. От една страна констатацията в КА относно изградената стена се потвърждава от заключенията по единичната и тройната СТЕ, според които се касае за „лека ограждаща стена с дължина 4, 80м., височина 2, 50м., дебелина 12см., изпълнена със система за сухо строителство - гипсокартон от вътрешната страна, OSB плоскости влагозащитени с PVC ламперия – както е изчертана с червена линия на Приложение № 1 към заключението по СТЕ със С.д. № 8372/11.06.2024г., чието премахване не би засегнало конструкцията на сградата и не би довело до промяна на застроената площ (вж. т.12 от заключението по СТЕ, изготвено от арх.инж.С.), а от друга страна, със С.д. № 11200/08.08.2024г. ответникът изрично посочва, че предмет на заповедта за премахване е именно установената на място новоизградена стена.

Липсващата в диспозитива на заповедта фактическа конкретизация – че пристройката се явява новоизградената ограждаща стена по периферията на съществуващата преди това покрита тераса, по никакъв начин не препятства преценката, какво според административният орган представлява незаконния строеж и какво следва да се премахне във фазата на изпълнението. Нищо от мотивите и диспозитива на заповедта не сочи и на извод, че разпореденото премахване засяга част от законно построената сграда.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Същата е издадена въз основа на констатациите по КА № ••/21.11.2024г., като от обстоятелствената и разпоредителната част на същата недвусмислено може да се определи какво точно е разпоредено да бъде премахнато.

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед.

В изпълнение на изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, обжалваната заповед е издадена въз основа на КА № 7/21.11.2023г., който е съставен от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ – Д. С. В. - гл.специалист „Незаконно строителство“ при Община - А и инж.М. З. - гл.специалист „Устройство на територията“ при Община - [община]. Видно от длъжностната характеристика за заеманата от Д. В. длъжност /л.107/, в раздел V, т.2 от същата, изрично като основно задължение й е вменено да изпълнява контрол по строителството на територията на Община - А с цел недопускане на отклонения от одобрените общи и подробни градоустройствени планове, одобрени инвестиционни проекти и строителни книжа. Действително в длъжностната характеристика на инж.М. З. /л.109/, не е вменено задължение да извършва контрол по строителството, но според т.11 от раздел V, вменено му е такова по изпълнение на други, конкретно възложени задачи от кмета.

Видно от Заповед № 2097/10.09.2019г. на кмета на Община - [община], със същата на основание чл.44, ал.1 ЗМСМ, вр. чл.223, ал.2 и чл.238, ал.2, т.1 ЗУТ, и във връзка с персонални промени в общинската администрация, за служители за контрол по строителството са определени: арх.П. П. - н-к отдел УТ при Община - [община], Д. В. - главен специалист НС към отдел УТ и М. С. - Главен специалист УТ към същия отдел. Според т.2.7 от заповедта, при невъзможност на някой от членовете да участва в проверка поради болест, болничен или друга уважителна причина, за заместващ член е определен инж.М. З., главен специалист УТ при Община - [община]. Видно от Заповед № 1385/13.11.2019г. на кмета на Община - [община] /л.163/, на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 15.11.2019г., е прекратено трудовото правоотношение с М. С. С.. Липсата на доказателства за причината за отсъствието на арх.П., не обосновава извод, че инж.З. не е имал компетентност на участва в проверката и да състави КА, т.к. е определен за заместващ член при невъзможност на което и да е от посочените в т.1 длъжностни лица, по каквато и да било уважителна причина. Тоест, не се налага изрично документиране на невъзможността на някое от длъжностните лица да изпълнява задълженията по заповедта, както и издаването на нарочна заповед за всяка конкретна проверка. Отделно, никъде в Заповед № 2097/10.09.2019г. не е указано, че проверките при извършване контрола по строителство следва да се извършват съвместно от определените служители. Разпоредбата на чл.223, ал.2 ЗУТ също не поставя изискване за брой служители „контрол по строителството“, които да констатират незаконни строежи. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.223, ал.2 ЗУТ следва извод, че служителите могат да бъдат един или повече от един.. притежава това качество, поради което са спазени изискванията на чл.223, ал.2 ЗУТ и образуваното със съставяне на КА административно производство не е опорочено – така в Решение № 1511 от 29.12.2010 г. по адм.д. № 1987/2010г. на Административен съд [област], Решение № 6562 от 29.05.2024 г. по адм.д. № 4768/2024г. на Върховен административен съд, Решение от 20.12.2022 г. по адм. д. № 217/2022г. на Административен съд – [област].

Неоснователно с жалбата се твърди опорочаване на процедурата по констатиране на незаконния строеж, поради това че в КА не е указано на коя дата е извършена проверката. Изрично в КА е посочено, че се издава въз основа на констатациите от предхождащата проверка, приключила с КП № 1/09.08.2023г., съставен от същите длъжностни лица.

Съставеният КА № ••/21.11.2023г. е надлежно съобщен на жалбоподателката с писмо изх. № Ж-••(4)/19.01.2024г., изпратено по пощата с ИД •••, получено лично от нея на 23.01.2024г. Жалбоподателката е подала възражения срещу КА и същите са надлежно обсъдени от административния орган при издаване на обжалваната заповед.

Неоснователно е оплакването, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения, поради това че КА № ••/21.11.2023г. е издаден без да е уведомена за образуваното производство. Съгласно чл. 225а, ал.2 ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Анализът на тази разпоредба сочи, че първото процесуално действие, с което започва производството по чл.225а от ЗУТ, е съставянето на Констативен акт и неоснователно жалбоподателката поддържа, че производството е започнало по заявлението на лицето, подало сигнала. Съставянето на КА в отсъствие на адресата на заповедта не е съществено процесуално нарушение, т.к. ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и със съставянето на КА и заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено - така в Решение на ВАС № 13153/07.10.2019г. по адм.д. № 280/2019г.; Решение на ВАС № 5133/08.04.2019г. по адм.д. № 11946/2018г.; Решение на ВАС № 3515/22.03.2017г. по адм.д. № 11040/2016г.; Решение на ВАС № 3901/18.03.2019г. по адм.д. № 9519/2018г.

Неоснователни са и твърденията в жалбата за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на чл.33, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.10, ал.2 АПК.

Съгласно чл.33, ал.1 АПК, когато е налице основание за отвод по чл.10, ал.2 от същия кодекс, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. По силата на последната разпоредба не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Съгласно чл.33, ал.2 АПК длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация.

Наведените в тази връзка доводи - както във възраженията срещу КА, така и в жалбата до съда, са бланкетни, без да се сочи конкретно фактическо основание, на което се твърди, че някой от длъжностните лица, съставили КА № ••/21.11.2023г. и участвали в проверката по сигнала, са имали отношения с някои от заинтересованите лица, или по отношение на тях са налице други обстоятелства, пораждащи основателни съмнения в тяхното безпристрастие. Изложеното в писмените бележки - че са проявили различно отношение към подателя на сигнала и към жалбоподателката, и че с действията си са нарушили основни принципи в административното производство по чл.4, 6, 7, 8, 9 и 10 АПК - не са извършили реална проверка на документите за собственост и на действащите за имота предходни планове, не обосновава извод заинтересованост на длъжностните лица. Такъв извод не следва и от факта, че същите длъжностни лица са съставили КП при проверката на 09.08.2023г. Дали установените от тях факти, преповторени с КА, кореспондират с действителните такива и дали е обоснована констатацията им за наличието на „незаконен строеж“, са въпроси по съществото на спора. Тази констатация подлежи на преценка както от страна на компетентния орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ, така и от страна на съда, поради което правото на защита на лицето не е нарушено. От нито едно от доказателствата по делото, не може да се обоснове извод, че по отношение на участващите в проверките длъжностни лица са налице обстоятелства, които пораждат съмнения в тяхното безпристрастие, следователно не е имало основание за тяхното отвеждане.

Необсъждането на документите за собственост на сградата и отразената в тях застроена площ на същата, изграждането й в съответствие с одобрени строителни книжа, наличието на Акт обр.16 за същата, нанасянето й в предходни устройствени и кадастрални планове, не обосновава извод за допуснати в производството съществени процесуални нарушения, т.к. спорът не касае статута на сградата към момента на придобиването й от жалбоподателката през 2017г., а изградената впоследствие ограждаща стена. Безспорно е, че по документ за собственост – н.а. № •••г., жалбоподателката е придобила сграда с ид.•••със застроена площ по КК – 45кв.м., а по експертиза за площообразуване – 44, 93кв.м., с прилежаща тераса от 8, 48кв.м. При това описание на придобития имот, безспорно следва извод, че към 23.11.2017г. терасата е съществувала. Констатациите в представения Протокол на приемателна комисия (л.270), в който е отразено състоянието на апартаменти № 18 и 19 – които съответстват на процесната сграда (вж. уточнение С.д. № 13396/26.09.2024г.), не обосновава различен извод, а само свидетелства за датите на започване и приключване на строителството – начало на строителството 01.03.1986г. и приключила фаза „груб строеж“ на 15.12.1986г.

Неоснователно жалбоподателката твърди и че заповедта е издадена срещу ненадлежна страна, както и че от диспозитива на същата не става ясно в какво качество – на собственик или възложител, е приета за адресат на заповедта. Жалбоподателката се легитимира като собственик на сграда с [идентификатор] по КККР, изградена в ПИ с ид. ••• на к.[населено място], [населено място], [община], обл.Варна въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер]•••. В така придобитата сграда е констатиран незаконния строеж, като от описанието на имота в документа за собственост обосновано може да се приеме, че процесната ограждаща стена е изпълнена след придобиването на бунгалото. От разпоредбите на чл.225, ал.6, т.5 и чл.225а, ал.5, т.5 ЗУТ следва, че принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на възложителя, който съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В този смисъл липсва неяснота в какво качество жалбоподателката е определена като адресат на заповедта за премахване.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

С разпоредителната част на Заповед № 288/07.03.2024г., установената с КА № ••/21.11.2023г. „ изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5кв.м., представляваща разширение на същата “, е определена като „ Пристройка към сграда с ид.•••• “, което според настоящия състав е неправилно.

В контекста на разпоредбата на чл.66, ал.4 ЗС, според която правото на пристрояване се учредява на съществуваща сграда, при преценката за наличие на „пристройка“ следва да се изхожда от обема на съществуващата сграда касателно квадратура и местоположение. Всички работили по делото вещи лица дават заключение, че площта на „покритата тераса“ се включва в застроената площ на сградата по смисъла на § 5, т.15 ДР ЗУТ и неправилно не е включена в застроената площ по документ за собственост, респ. отразена в кадастъра. Противно на възражението на ответната страна – че след като терасата е с височина под 1, 2м., не следва да се включва в застроената площ, съдът споделя мнението на вещите лица, т.к. в случая доколкото терасата е покрита от покривната конструкция на сградата и е оградена от трите стени на бунгалото, може да се определи като „проход“, който съгласно дефиницията се включва в застроената площ. Идентична е била уредбата и по действащата към момента на изграждане на сградата (1986г. съгласно Протокол, Акт обр.16 – л.270) Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство – чл.20, ал.1 от същата. След като с изпълнението на ограждащата стена не се променя застроената площ на сградата и след като безспорно е изградена върху съществуващия бетонен фундамент, неправилно изпълненото е определено като „разширение/пристройка“.

Независимо от това и както вече съдът изложи по-горе в мотивите на настоящото решение, неправилното дефиниране на разпоредения за премахване обект като „разширение/пристройка“, не обосновава извод за липса на предмет на заповедта, т.к. както в констативния акт, така и в обстоятелствената част на заповедта, същият е установен като „изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5кв.м“. В този смисъл са и уточненията на ответника с писмо С.д. № 11200/08.08.2024г.

Неправилно така направените от ответника уточнения се интерпретират от жалбоподателката като признание за частична основателност на жалбата, алтернативно – като частично оттегляне на акта (вж.писмени бележки С.д. № 13744/02.10.2024г.). От обстоятелствената част на заповедта и от констатациите в КА, недвусмислено следва, че посочената в т.1 от диспозитива на заповедта „пристройка“ е именно новоизградената ограждаща стена. Уточнението „с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5кв.м.“ указва само резултата от изграждане на стената. Описания в КА „излят бетонен фундамент“ не е част от разпореденото с т.1 премахване и това обстоятелство изрично се посочва от ответника в писмо С.д. № 11200/08.08.2024г.

В тази връзка следва да се посочи, че при преценката за наличие или не на „строеж“, респ. какво следва да се премахва във фазата на изпълнението, от значение е фактическото положение на място – т.е. изпълнените по местоположение и разположение СМР по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ.

В случая от заключенията по изслушаните по делото еднолична и тричленна СТЕ безспорно се установява, че разпоредения за премахване обект представлява лека ограждаща стена, изградена по външния контур (периферията) на съществуващата преди това покрита тераса, с дължина 4, 80м., височина 2, 50м. и дебелина 0, 12м. (според в.л.С. 0, 10м.), изпълнена от щендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон отвътре, и топлоизолация и OSB отвън, с PVC ламперия – както е изчертана с червена линия в чертежа, Приложение № 1 към заключението по едноличната СТЕ със С.д. № 8372/11.06.2024г. Фактът, че в заповедта е посочено, че стената е изпълнена от термопател – което се отрича от всички вещи лица, не препятства идентификацията на изпълнените СМР, а от там и преценката дали се касае за строеж или не.

Спорен между страните, а и между вещите лица е въпроса, дали така изпълнената ограждаща стена представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ или „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т.43 ДР ЗУТ.

За разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:

Съгласно § 5, т.38 ДР ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно § 5, т.43, „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

„Промяна предназначението“ на обект или на част от него, е дефинирано в § 5, т.41 ДР ЗУТ като промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.

Съгласно § 5, т.58 ДР ЗУТ, „лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата, а според § 5, т.59 ДР ЗУТ, „тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена; „тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони и върху терена.

Според § 5, т.55 ДР ЗУТ, „фасада“ е външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена. Съгласно § 5, т.15 ДР ЗУТ, „застроена площ“ е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1, 2 м от средното ниво на прилежащия терен.

Работилите по делото вещи лица по СТЕ – арх.инж.С., изготвила първоначалното заключение по СТЕ, както и арх.С. и инж.Л. – изготвили заключението по тройната СТЕ, дефинират описаната в нот.акт № ••• „прилежаща тераса“, преди изграждането на процесната ограждаща стена, като „покрита тераса“ (веранда). Съдът кредитира изцяло заключенията им в тази част, доколкото безспорно е установено, че терасата е разположена на терена (вж. § 5, т.59 ДР ЗУТ) и е покрита с покривната конструкция. Противно на застъпеното от арх.Г. особено мнение, фактът, че съществуващата покрита тераса е била оградена от трите страни със стените на бунгалото и е покрита от покривната му конструкция – в който смисъл са и констатациите на в.л. арх.С. и инж.Л. по т.3 от заключението, не дефинира спорното пространство като „лоджия“ по смисъла на § 5, т.58 ДР ЗУТ. Лоджиите са „вдлъбнатини“ в цялостната сграда, които обаче са отворени от едната си страна и са включени в общия обем на сградата, заключен от външните фасадни стени. В този смисъл и с оглед дефинициите за „фасада“ и „застроена площ“ по § 5, т.55 и т.15 ДР ЗУТ, съдът споделя изразеното от инж.Л. становище при изслушване на заключението, че след като покритата тераса не е включена в застроената площ на бунгалото, не е включена и в неговия обем. Дори да се приеме обратното – че спорното пространство неправилно при оформяне на документите за собственост е изключено от застроената площ на сградата, фактът, че същото е „стъпило“ на терена – каквато възможност е посочена единствено в дефиницията за „тераса“ по § 5, т.59 ДР ЗУТ, изключва дефинираното му като „лоджия“ и съдът приема, че правилно се определя от вещите лица арх.инж.С., арх.С. и инж.Л. като покрита тераса (веранда).

Независимо от това, дори да се възприеме особеното мнение на арх.Г., затварянето на лоджията с процесната ограждаща стена, я превръща в затворено помещение с различно функционално предназначение, поради което противно на застъпеното особено мнение, не може да се определи като „подобрение“ и „текущ ремонт“, а представлява „строеж“.

В този смисъл съдът не кредитира заключението по едноличната СТЕ и особеното мнение на арх.Г. в частта, според която не се касае за „строеж“, а за „текущ ремонт“.

Според дефиницията в § 5, т.43 ДР ЗУТ, като текущ ремонт могат да се дефинират само вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата; извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

Безспорно от заключенията по изслушаните СТЕ се установява, че в случая с изпълнението на леката ограждаща стена не се засяга конструкцията и не се променя предназначението на сградата, както и на съществуващите помещения. В този смисъл неоснователно в писмените бележки ответникът поддържа, че е налице реконструкция по смисъла на § 5, т.44 ДР ЗУТ.

Не се касае обаче и за „вътрешно преустройство“ по смисъла, заложен в дефиницията на „текущ ремонт“, т.к. не се „преустройва/подобрява“ вътрешно пространство, а е изградена нова външна ограждаща стена, която променя функционалното предназначение, както на покритата тераса, така и на самото бунгало. В този смисъл съдът изцяло кредитира заключението, дадено от арх.С. и инж.Л., според които не се касае за „текущ ремонт“. Както посочва инж.Л. при изслушване на заключението в с.з. на 24.09.2024г., изградената нова фасадна стена не е нещо съществуващо, което да се ремонтира или подобри, т.е. не може да се изпълни текущ ремонт на нещо, което не съществува. След като външната ограждаща стена я е нямало и със същата покритата тераса се приобщава към сградата, няма как да се приеме, че е извършено вътрешно преустройство и текущ ремонт по смисъла на § 5, т.43 ДР ЗУТ.

В този смисъл съдът кредитира заключението по въпрос № 4 от тройната СТЕ на арх.С. и инж.Л., че изпълненото на място представлява преустройство без промяна предназначение на СОС (бунгало), с промяна функцията на помещението, т.е. касае се за строеж, по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, според която строежи са и преустройства, със и без промяна на предназначението.

Както сочат в.л. С. и Л., ограждащата стена е дала възможност за вътрешна връзка между някога ползваните поотделно самостоятелни части на бунгалото, всяко със самостоятелен вход откъм покритата тераса. Премахнати са двете входни врати към самостоятелните части на бунгалото. С монтажа на леката външна неносеща стена е обособено предверие с формата на коридор със светла ширина 68см., и дава възможност бунгалото да се ползва от едно домакинство.

Самият факт, че функционалното предназначение на покритата тераса е променено след изграждане на процесната стена – от открита площ в предверие, коридор (т.е. в комуникационно пространство), е достатъчен за да се приеме, че е налице „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ.

Съгласно чл.108, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Според ал.2, т.3 и т.4 от с.р., в жилището се предвиждат освен жилищни, спомагателни и обслужващи помещения, и комуникационни площи – входни и изолационни предверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби – т.3, и отворени пространства – балкони, лоджии, тераси и др. Вярно е че Наредба № 7/22.12.2003г. не е била действаща към момента на приемането на Акт обр.16 за процесното бунгало, но спорът между страните не е формиран по съществувалото към този момент фактическо положение, а към положението, след изпълнението на леката ограждаща стена. Безспорно това се е случило след 2017г., към който момент наредбата е действала. Доколкото се дължи преценка дали е налице промяна на функцията на съществуващата преди „покрита тераса“, безспорно разпоредбите на чл.108, ал.2, т.3 и 4 от Наредбата, могат да се съобразяват като ориентир за функцията на помещенията, а в случая несъмнено покритата тераса променя функцията си от отворено пространство в комуникационна площ.

Прилагането на отменената Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ, бр.70/1977г., не налага различен извод. И при отменената уредба – чл.38, ал.1 и чл.77, ал.1 от Наредба № 5, макар и не изрично наименовано „комуникационно помещение“, предверието е дефинирано като обслужващо помещение, част от стълбището или самостоятелно обособено помещение, свързано с него, което трябва да има връзка най-общо с помещенията за общо ползване.

По изложените съображения съдът намира, че безспорно с изпълнението на процесната ограждаща стена е реализиран строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ – преустройство, без промяна на предназначението на СОС, за който съгласно чл.148, ал.1 и ал.4 ЗУТ се изисква одобряването на проект и издаване на разрешение за строеж.

Не се спори, че за изпълнение на процесния строеж не са налице одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което правилно същият е приет за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

За процесния незаконен строеж не са изпълнени условията да се ползва от режима на търпимост по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./.

Съгласно § 16, ал.1, изр.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизане в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. (ал.2).

Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон (ал.3).

Съгласно § 127, ал.1, изр.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, вкл. и с декларации (ал.9).

Условията за търпимост на незаконни строежи по § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ, касаят строежите, изградени в периода след изтичане на периодите по § 16 от ПР на ЗУТ до 31.02.2001г.

При така действащата нормативна уредба на търпимостта на незаконните строежи, от съществено значение за преценката за приложението на § 16 от ПР ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИН на ЗУТ, е времето на извършване на строителството, а в случая е безспорно установено, че строителството е извършено след 2017г. (вж. и отговор на въпрос № 10 от заключението по едноличната СТЕ), поради което правилно с обжалваната заповед е прието, че не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИН на ЗУТ.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски – 1800, 00лв. за възнаграждения за вещите лица по тройната СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП, в размер на 100, 00лв., или общо 1900, 00лв. (хиляда и деветстотин лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII - ми състав