Решение № 165 от 17.12.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 320/2025 г.

С присъда №3 от 12.05.2022г. постановена по НОХД №203/2021г., Дуловски районен съд е признал подсъдимия Ю. А. Г. за виновен в това, че на 25.09.2020г. в дома си в с.Черник, обл.Силистра, на ул.“Тимок“ №2а, е държал огнестрелно оръжие /по смисъла на чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ/, а именно: гладкоцевна пушка „Ремингтън“, модел „870 експрес магнум“, кал.12, с №А916913М, както и боеприпас за огнестрелно оръжие-1бр.патрон за нарезно оръжие, кал.7, 62х53, без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл.36 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложил на осн.чл.66 НК за срок от пет години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Съдът е отменил взетата спрямо подс.Г. мярка за неотклонение „Подписка“. Недоволен от постановената присъда е останал подс.Ю. А. Г., който чрез адв.Н. я обжалва с бланкетна жалба и я счита за незаконосъобразна, поради противоречието й както с процесуалния, така и с материалния закон, но не поставя конкретни искания от въззивния състав. В съдебно заседание жалбата се доразвива устно от адв.Н., който намира, че постановената присъда е в тотално нарушение на изискванията на чл.305 НПК. Адв.Н. оспорва законосъобразността на извършени в досъдебното производство процесуално- следствени действия и извода на първоинстанционния съд относно авторството на деянието. Ето защо адв.Н. иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на ДРС и постанови нова, с която да оправдае подс.Г., и алтернативно, да я отмени и върне делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Редовно призован подс.Ю. А. Г. се явява в съдебно заседание, който излага единствено искането да бъде оправдан. Според адв.Н., по делото няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да сочи, че именно подсъдимия е извършител на деянието и поддържа исканията си изложени в устното допълнение на жалбата. Представителят на ОП-Силистра счита, че първоинстанционния съдебен акт не страда от пороците сочени от защитата на подсъдимия, а ДРС се е съобразил със всички събрани в хода на наказателното производство доказателства. Поради това счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалба и устното й допълнение, становището на страните и доказателствата по делото установи следното: Жалбата не следва да се разглежда по същество, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които не позволяват на въззивната инстанция да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.313 НПК, а именно: да провери правилността на постановената присъда. Ето защо в тази част жалбата е основателна. В хода на разпоредителното заседание съдът е обявил, че съдебното производство ще се проведе по общия ред, т.е. по реда на Глава двадесета от НПК. Съдебното заседание се е провело на 21.12.2021г. и в хода на същото съдът е дал ход на съдебното следствие. Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1 НПК, съдебното следствие започва с доклад на председателя на състава, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове. След това председателя предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата на обвинението, и след това съгласно ал.3, председателя на състава следва да запита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява и го поканва да даде обяснения по обвинението-чл.277, ал.1 НПК. В случая нищо такова не е изпълнено от първоинстанционния съд, а съдебното следствие е започнало със снемане самоличността на свидетели и техния разпит. Нещо повече, подс.Г. не е дал обяснения не само в това съдебно заседание, а и в останалите две проведени съответно на 03.02.2022г. и на 12.05.2022г. Видно от съдебните протоколи, в нито едно от проведените три съдебни заседания, в които е взел участие подсъдимия, той не е бил поканен от съда, както се изисква от чл.277, ал.1 НПК да даде обяснения по обвинението. Няма никакви доказателства също така, че подс.Г. изрично и недвусмислено се е отказал от това свое право, което е в тежко противоречие с твърдението съдържащо се в мотивите към присъдата, че подсъдимия се е възползвал от правото си по чл.115 НПК да не дава обяснения. Съдът дори е заключил, че по този начин е бил лишен от преки самопризнания, нищо, че това се дължи само и единствено на пасивното поведение на съда и нежеланието му да изпълни задълженията си. Съдебното следствие по делото е приключило и присъдата е постановена без подсъдимия да е дал обяснения по предявеното му обвинение, което е съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита. Съдът също така не е изпълнил задълженията си да предяви на страните на осн.чл.283 и чл.284 НПК писмените доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както и не е предявил веществените доказателства, които в края на краищата обективират и обвинението по чл.339, ал.1 НК. Това категорично противоречи на отразеното в мотивите, че писмените доказателствени материали са били „прочетени и приети в съдебно заседание /чл.283 НПК/“. Впрочем съдебното следствие е приключило на 12.05.2022г. точно както е и започнало на 21.12.2021г.-с разпит на свидетели или по-конкретно с провеждането на очна ставка. Императивно определената последователност при събиране на доказателствата следва строго определена логика, очертаваща доказателствената стойност на различните източници, и точно в този аспект е изведена особената тежест на обясненията на подсъдимия, който има правото да дава такива във всеки един момент от съдебното следствие. По делото е налице и друго нарушение от категорията на съществените, опорочаващо присъдата и затрудняващо въззивната инстанция да провери обосноваността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. Мотивите към присъдата се отличават със своята многословност и пространственост, но това не винаги е признак на прецизност и категоричност. Първоинстанционния съд е счел за безспорно установено авторството на деянието, като е приел, че в случая това е установено въз основа единствено на косвени доказателства, които обаче в своята логическа взаимовръзка сочели подсъдимия като автор на деянието. Това би било достатъчно категорично, ако изложените в тази връзка съображения на първоинстанционния съд касаеха единствено и само подсъдимия, но в случая те са относими в пълна степен и за членовете на неговото семейство, т.е. съществува все пак хипотезата, че и друго физическо лице би могло да е автор на деянието. Не само подсъдимия е имал достъп до помещението в което са открити инкриминираните вещи, а и членовете на неговото семейство, включително съпругата му, дъщеря му и зет му. Житейски и логично е малко вероятно жените от семейството да са съпричастни към деянието, но по отношение на съставомерността и авторството е недопустимо да съществуват каквито и да е съмнения. Именно по този въпрос в мотивите на присъдата не се съдържа категоричен и убедителен отговор, независимо от словесната обилност. При липсата на преки доказателства, включително дактилоскопни следи и ДНК профил, косвените доказателства следва да са решително убедителни и еднопосочни. В случая обаче дори и първоинстанционния съд приема: „В крайна сметка никой друг освен подсъдимия и семейството му не е имало достъп до тази лятна кухня“, а липсва ясен и категоричен отговор защо обвързва само и единствено подсъдимия с инкриминираните предмети. Още повече, че според т.нар. оперативна информация, подсъдимия е държал незаконно револвер, а не пушка. Съдът уверено е заявил, че приема безрезервно протокола за претърсване и изземване от 25.09.2020г., тъй като той „отразява точно и обективно хода на процесуалното действие“. Съдът посочва, че протокола е бил подписан от поемните лица и присъстващите служебни лица, и нямало данни за допуснати нарушения при изземването. Според въззивната инстанция обаче, в хода на съдебното следствие са събрани данни, които най-малко поставят под съмнение правилността на провеждане на това процесуално действие. И за това свидетелстват предимно „присъстващите служебни лица“. Несъмнено, това процесуално действие предвидено в чл.160-163 НПК следва да се извърши от органите по чл.194 НПК, в случая разследващ полицай, съобразно нормата на чл.194, ал.3 НПК, вр.с чл.52, ал.1, т.2 НПК. Чл.162, ал.1 НПК определя императивно присъстващите лица при претърсването, които следва непрекъснато физически да възприемат извършването на всички действия от компетентните лица. Св.Симов в хода на съдебното следствие е заявил: „Аз изкарах пакета, почнах да го разтаковам и когато видях, че е оръжие и уведомих разследващия, поемните лица и началника“. От тази словесна формулировка възникват сериозни съмнения относно присъствието не само на поемните лица, но и на разследващия орган в момента на откриване на процесната пушка. Действително, служители на полицията могат да подпомагат разследващия орган при физическото претърсване на помещенията, но винаги под негов надзор и присъствие. От изложеното от св.Симов възниква усещането, че той самостоятелно е открил пакетираната пушка и след като се убедил, че това е оръжие, едва тогава е сигнализирал разследващият полицай и поемните лица, които явно не са били в този момент в това помещение. Ако това процесуално действие е проведено по този ред, то несъмнено е дискредитирана неговата законосъобразност. След установяването на подобни съмнения в хода на съдебното следствие, съдът е следвало да изясни тези обстоятелства, и по недвусмислен начин да изрази своята позиция. Подобен коментар липсва в мотивите на присъдата. Липсата на достатъчни и надлежни мотиви по висящ спор не позволява на въззивната инстанция да упражни компетентен контрол спрямо атакувания съдебен акт, и да направи правилен и обоснован извод относно законосъобразното или не разрешаване на спора. Допуснатите процесуални нарушения са абсолютни и неотстраними в тази фаза на процеса, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.