Решение № 2486 от 15.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2217/2024 г.
Административен съд - София-град15.04.2024 г.докладчик Елица Райковска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 04.01.2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 115 с-в, постановено по а.н.д. № 12743/2023 г. ОСЪЖДА „Фантастико груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение пред АССГ в размер на 80 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Административен съд – София-град /АССГ/ е сезиран с касационна жалба /КЖ/ от „Фантастико груп“ ООД срещу Решение № 55 от 04.01.2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 115 с-в, постановено по а.н.д. № 12743/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 002163 от 15.05.2023 г., издадено от И. Г. Б. - и. д. Директор на Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б. със седалище в [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. Касаторът моли решението и НП да бъдат отменени. Претендира разноски. Представя списък. Ответникът по КЖ, редовно призован, не се представлява. В писмен отговор на КЖ излага мотиви за неоснователност на КЖ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на СГП счита КЖ за неоснователна и моли решението на СРС да бъде оставено в сила. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С НП на „Фантастико груп“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 233, ал. 2 и чл. 200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за извършено нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП. Санкцията е наложена за това, че при проверка на 20.02.2023 г. в супермаркет „Ф.“, намиращ се в [населено място] на [улица], стопанисван от „Фантастико груп“ ООД, на сектор плодове и зеленчуци са се предлагали за продажба портокали и мандарини в опаковка от мрежа, като е липсвала обявена цена за количеството в опаковката-мрежа. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на СРС, който правилно и законосъобразно е приел, че са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на „Фантастико груп“ ООД. Несъстоятелни са възраженията на касационния жалбоподател за несъответствие между АУАН и НП, както и за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Настоящата инстанция не установява несъответствие между съдържанието на АУАН и това на НП. Относно наведените доводи за липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, са ясно, точно и подробно описани. Касаторът твърди, че в обекта непосредствено до портокалите и мандарините, опаковани в мрежи, са се предлагали и такива в насипно състояние от същия вид, клас, произход, доставна и продажна цена, като с обозначаването с табели 1, 79 лв./кг. за портокалите и 2, 79 лв./кг. за мандарините били изпълнени законовите задължения за стоките, които се продават в насипно състояние да се обозначават само с цената за единица мярка. Предлагането на плодовете в опаковки от мрежа, според дружеството, било изцяло в полза на клиентите, като им спестявало време, предоставяло им възможност да изберат предварително опакован продукт или същия такъв, но в насипно състояние, а предлагането на продукти в мрежа намалявало времето за зареждане и възможността за пренасяне на бактерии между клиентите и персонала. Твърди, че практиката да се предлагат продукти в мрежа непосредствено до тези в насипно състояние била въведена на основание „Указания към бизнесоператорите по прилагане на противоепидемични мерки във връзка с COVID-19“, които към настоящия момент не били отменени и продължавали да са задължителни към бизнес операторите. Съдът намира, че горните възражения не дерогират изискването на закона, въведено с чл. 22, ал. 1 от ЗЗП. Колкото и полезна за клиентите и/или бизнес операторите да е практиката да се предлагат стоки, опаковани в мрежа или този начин на предлагане на стоките да е съобразен с указанията по прилагане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19, то това не променя факта, че едните плодове са предлагани в насипно състояние, а другите в мрежа, като цената е била налична единствено за насипните мандарини и портокали. За тези, които са били предварително опаковани в мрежа, е следвало да се приложи чл. 22, ал. 1 ЗЗП - цената за цялото количество и цената за единица мярка следва се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. Това изискване не е било изпълнено. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че не се касае за предварително опакован продукт, защото клиентите не били ограничени да нарушат целостта на мрежата и да закупят определено количество от тези продукти, като затова цената била обявена за единица мярка. Няма данни в магазина да е било разрешено разопаковането на мрежите, а самият факт на поставяне на мандарини в насипно състояние и до тях – такива в мрежи, предполага едните да се купуват именно в такова насипно състояние съобразно желаното от клиента количество, а другите – съобразно предварително определеното количество в мрежата. Това означава, че цената и количеството в мрежата следва да са ясно обозначени. Касае се за предварително опакован продукт по смисъла на § 13, т. 7 от ДР на ЗЗП, като в случая предлаганите мандарини и портокали в мрежа попадат в приложното поле на тази дефиниция. Касаторът навежда доводи, че СРС неправилно бил установил, че НП било изпратено за връчване на адреса на „Фантастико груп“ ООД, където на 16.08.2023 г. същото било получено от И. М. – заместник-управител. Адресът, който дружеството било посочило за връчване на документи, бил [населено място], район „В.“, [жк], [улица]. От една страна тези твърдения не съответстват на представените доказателства. От друга страна жалбата срещу НП е подадена на 30.08.2023 г. в законоустановения 14-дневен срок, който тече именно от посочената дата на връчване – 16.08.2023 г., поради което твърденията за неправилно връчване на НП са както неоснователни, така и ирелевантни относно неговата законосъобразност. В КЖ се релевират доводи, че нарушението не е квалифицирано правилно от АНО, като то е трябвало да бъде квалифицирано по чл. 22, ал. 2 ЗЗП, а не по чл. 22, ал, 1 ЗЗП, защото процесните плодове пристигали в супермаркета предварително опаковани в мрежи. Чл. 22, ал. 1 ЗЗП гласи, че за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. Текстът на чл. 22, ал. 2 ЗЗП е: „при предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.“ Това означава, че обозначената по чл. 22, ал. 1 ЗЗП продажна цена следва да се отнася за нетното тегло на стоката съгласно чл. 22, ал. 2 ЗЗП, така че нарушението е квалифицирано правилно от АНО. В случая, в НП не е записано, че има означена брутна цена в противоречие с чл. 22, ал. 2 от ЗЗП, за да се приеме, че именно тази разпоредба е нарушена. Касаторът твърди липса на мотиви от АНО за приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното неизпълнение на задължение от юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Именно като съобразява смекчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, тежестта на нарушението и целите на наложеното наказание, АНО установява размера на имуществената санкция в предвидения от закона минимум, но с налагането на санкцията е счел, че деянието не представлява маловажен случай, за който нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност. Неприложимост на чл. 28 ЗАНН е мотивирал и СРС. Настоящата инстанция счита за неоснователен довода на касатора за приложимост на чл. 28 ЗАНН с оглед характера на обществените отношения, гарантиращи правата на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин. Касае се за формално по естеството си нарушение, от чието извършване не е необходимо да са настъпили вреди. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от разглеждания вид. Санкцията, както и АНО е съобразил при определянето ѝ, е наложена в минималния законов размер, поради което не са налице основания за ревизирането ѝ. Пред настоящата касационна инстанция не са ангажирани нови пи смени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, които да обуславят различна преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. По изложените съображения АССГ приема, че с НП законосъобразно е ангажирана отговорността на „Фантастико груп“ ООД. Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 80 лева, съгл. чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН Административен съд - София град, X. касационен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 04.01.2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 115 с-в, постановено по а.н.д. № 12743/2023 г. ОСЪЖДА „Фантастико груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение пред АССГ в размер на 80 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Административен съд – София-град /АССГ/ е сезиран с касационна жалба /КЖ/ от „Фантастико груп“ ООД срещу Решение № 55 от 04.01.2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 115 с-в, постановено по а.н.д. № 12743/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 002163 от 15.05.2023 г., издадено от И. Г. Б. - и. д. Директор на Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б. със седалище в [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. Касаторът моли решението и НП да бъдат отменени. Претендира разноски. Представя списък. Ответникът по КЖ, редовно призован, не се представлява. В писмен отговор на КЖ излага мотиви за неоснователност на КЖ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на СГП счита КЖ за неоснователна и моли решението на СРС да бъде оставено в сила. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С НП на „Фантастико груп“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 233, ал. 2 и чл. 200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за извършено нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП. Санкцията е наложена за това, че при проверка на 20.02.2023 г. в супермаркет „Ф.“, намиращ се в [населено място] на [улица], стопанисван от „Фантастико груп“ ООД, на сектор плодове и зеленчуци са се предлагали за продажба портокали и мандарини в опаковка от мрежа, като е липсвала обявена цена за количеството в опаковката-мрежа. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на СРС, който правилно и законосъобразно е приел, че са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на „Фантастико груп“ ООД. Несъстоятелни са възраженията на касационния жалбоподател за несъответствие между АУАН и НП, както и за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Настоящата инстанция не установява несъответствие между съдържанието на АУАН и това на НП. Относно наведените доводи за липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, са ясно, точно и подробно описани. Касаторът твърди, че в обекта непосредствено до портокалите и мандарините, опаковани в мрежи, са се предлагали и такива в насипно състояние от същия вид, клас, произход, доставна и продажна цена, като с обозначаването с табели 1, 79 лв./кг. за портокалите и 2, 79 лв./кг. за мандарините били изпълнени законовите задължения за стоките, които се продават в насипно състояние да се обозначават само с цената за единица мярка. Предлагането на плодовете в опаковки от мрежа, според дружеството, било изцяло в полза на клиентите, като им спестявало време, предоставяло им възможност да изберат предварително опакован продукт или същия такъв, но в насипно състояние, а предлагането на продукти в мрежа намалявало времето за зареждане и възможността за пренасяне на бактерии между клиентите и персонала. Твърди, че практиката да се предлагат продукти в мрежа непосредствено до тези в насипно състояние била въведена на основание „Указания към бизнесоператорите по прилагане на противоепидемични мерки във връзка с COVID-19“, които към настоящия момент не били отменени и продължавали да са задължителни към бизнес операторите. Съдът намира, че горните възражения не дерогират изискването на закона, въведено с чл. 22, ал. 1 от ЗЗП. Колкото и полезна за клиентите и/или бизнес операторите да е практиката да се предлагат стоки, опаковани в мрежа или този начин на предлагане на стоките да е съобразен с указанията по прилагане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19, то това не променя факта, че едните плодове са предлагани в насипно състояние, а другите в мрежа, като цената е била налична единствено за насипните мандарини и портокали. За тези, които са били предварително опаковани в мрежа, е следвало да се приложи чл. 22, ал. 1 ЗЗП - цената за цялото количество и цената за единица мярка следва се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. Това изискване не е било изпълнено. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че не се касае за предварително опакован продукт, защото клиентите не били ограничени да нарушат целостта на мрежата и да закупят определено количество от тези продукти, като затова цената била обявена за единица мярка. Няма данни в магазина да е било разрешено разопаковането на мрежите, а самият факт на поставяне на мандарини в насипно състояние и до тях – такива в мрежи, предполага едните да се купуват именно в такова насипно състояние съобразно желаното от клиента количество, а другите – съобразно предварително определеното количество в мрежата. Това означава, че цената и количеството в мрежата следва да са ясно обозначени. Касае се за предварително опакован продукт по смисъла на § 13, т. 7 от ДР на ЗЗП, като в случая предлаганите мандарини и портокали в мрежа попадат в приложното поле на тази дефиниция. Касаторът навежда доводи, че СРС неправилно бил установил, че НП било изпратено за връчване на адреса на „Фантастико груп“ ООД, където на 16.08.2023 г. същото било получено от И. М. – заместник-управител. Адресът, който дружеството било посочило за връчване на документи, бил [населено място], район „В.“, [жк], [улица]. От една страна тези твърдения не съответстват на представените доказателства. От друга страна жалбата срещу НП е подадена на 30.08.2023 г. в законоустановения 14-дневен срок, който тече именно от посочената дата на връчване – 16.08.2023 г., поради което твърденията за неправилно връчване на НП са както неоснователни, така и ирелевантни относно неговата законосъобразност. В КЖ се релевират доводи, че нарушението не е квалифицирано правилно от АНО, като то е трябвало да бъде квалифицирано по чл. 22, ал. 2 ЗЗП, а не по чл. 22, ал, 1 ЗЗП, защото процесните плодове пристигали в супермаркета предварително опаковани в мрежи. Чл. 22, ал. 1 ЗЗП гласи, че за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. Текстът на чл. 22, ал. 2 ЗЗП е: „при предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.“ Това означава, че обозначената по чл. 22, ал. 1 ЗЗП продажна цена следва да се отнася за нетното тегло на стоката съгласно чл. 22, ал. 2 ЗЗП, така че нарушението е квалифицирано правилно от АНО. В случая, в НП не е записано, че има означена брутна цена в противоречие с чл. 22, ал. 2 от ЗЗП, за да се приеме, че именно тази разпоредба е нарушена. Касаторът твърди липса на мотиви от АНО за приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното неизпълнение на задължение от юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Именно като съобразява смекчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, тежестта на нарушението и целите на наложеното наказание, АНО установява размера на имуществената санкция в предвидения от закона минимум, но с налагането на санкцията е счел, че деянието не представлява маловажен случай, за който нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност. Неприложимост на чл. 28 ЗАНН е мотивирал и СРС. Настоящата инстанция счита за неоснователен довода на касатора за приложимост на чл. 28 ЗАНН с оглед характера на обществените отношения, гарантиращи правата на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин. Касае се за формално по естеството си нарушение, от чието извършване не е необходимо да са настъпили вреди. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от разглеждания вид. Санкцията, както и АНО е съобразил при определянето ѝ, е наложена в минималния законов размер, поради което не са налице основания за ревизирането ѝ. Пред настоящата касационна инстанция не са ангажирани нови пи смени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, които да обуславят различна преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. По изложените съображения АССГ приема, че с НП законосъобразно е ангажирана отговорността на „Фантастико груп“ ООД. Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 80 лева, съгл. чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН Административен съд - София град, X. касационен състав
Цитирани разпоредби
19- чл. 63 ЗАНН
- чл. 22, ал. 1 ЗЗП
- чл. 22, ал. 2 ЗЗП
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 219, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 83, ал. 1 ЗАНН
- чл. 1
- чл. 13
- чл. 200
- чл. 208
- чл. 22
- чл. 233, ал. 2
- чл. 27
- чл. 37
- чл. 42, ал. 1, т. 4
- чл. 63