Решение № 1523 от 17.11.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 12, ал. 3 от Закона за независимите оценители /ЗНО/. Образувано е по жалба, вх. № 1655/01.07.2025 г. по описа на Административен съд Габрово, подадена от Р. Г. Г., [ЕГН], гр. Габрово, ул. „Опълченска" № 13, чрез адв. Г., против решение към протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България /КС КНОБ/. С оспорения пред съда акт е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 9652/17.12.2024 г. от Р. Г. Г. с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗНО срещу решение по т. 1, подточки 1.1.92 по протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ /УС КНОБ/ и е оставено в сила същото решение на УС КНОБ. Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт по осн. в чл. 146 АПК, тъй като КС КНОБ не бил изложил мотиви, което накърнявало изискванията за форма, липсвали фактически и правни основания за издаването на акта. Иска се неговата отмяна. В проведените по делото открити съдебни заседания - не се явява и не се представлява, представя писмено становище, претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност. Ответникът – Контролният съвет на Камарата на независимите оценители в България, чрез упълномощен процесуален представител адв. Х., с молба по делото и с подробно становище по същество изразява съображения за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът не претендира разноски, прави възражение за прекомерност на заявените разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Административен съд - Габрово, осми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С решение по т. 1 подточка 1.1.92 по протокол № 205/21.08.2024 г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 3 вр. чл. 10, ал. 2 ЗНО Управителният съвет на КНОБ е заличил от регистъра на независимите оценители Р. Г. Г., който не е подал в срок до 30.06.2024 г. отчет за дейността си като независим оценител за 2023 г. /л. 5-10, 68-70, 102, 117/. Решението на УС КНОБ е връчено на Г. по електронен път на 09.12.2024 г. и е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 9652/17.12.2024 г. на КНОБ, в която са изложени детайлни съображения за процесуални и материални нарушения на правилата досежно чл. 38 ЗНО, на процедурата за заседаване на УС КНОБ i мотивирането на решението на УС КНОБ. Твърдял още, че отчет за извършената от него дейност през 2023 г. бил изпратен в срок чрез Български пощи, без да прилага доказателства затова, но е приложен такъв отчет към самата жалба пред КС КНОБ, както и платежни нареждания за членски внос и годишни вноски към КНОБ за 2024 г. и предходните години, вкл. застрахователни полици за професионална отговорност на лице, упражняващо дейност като оценител /л. 11-31/. С решение към протокол № 37/28.05.2025 г. на КС КНОБ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. Г. Г. срещу решение по т. 1 подточка 1.1.92 по протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ. КС КНОБ е взел решение с пет гласа "за" при пет гласували от общо петима членове на КС. С писмо с изх. № 10587/13.06.2025 г. до Г. е изпратено уведомление за решение на КС КНОБ, като жалбата до АС Габрово срещу решението е подадена чрез органа на 27.06.2025 г. По настоящото дело пред АС Габрово, предвид предмета на спора и твърденията на страните, по указания на съда от ответника са представени протокол № 205/21.08.2024 г. от заседанието на УС КНОБ и протокол – протоколни решение № 37/28.05.2025 г. от заседанието на КС КНОБ във връзка с необходимостта от установяване на проведените обсъждания от контролния орган. От друга страна, в изрично становище жалбоподателят е заявил, че не поддържа твърдението за изпращане на отчет за 2023 г. по реда на чл. 10, ал. 2 ЗНО. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Габрово, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК и за наличие на основанията за оспорване по чл. 146 АПК, приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок срока по чл. 12, ал. 3 ЗНО вр. АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, пред местно и родово компетентен съд и от легитмирано лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима за разглеждане. По същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗНО независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. В чл. 11, ал., 1, т. 3 ЗНО е предвидено независимият оценител да бъде заличен от регистъра при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 ЗНО. Заличаването от регистъра се извършва с решение на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители, а със заличаването се обезсилва издаденият сертификат за придобиване на правоспособност – чл. 11, ал. 2 ЗНО. Следва в закона, че след изтичане на една година от заличаването, независимият оценител може да подаде ново заявление за вписване в регистъра по общия ред. В чл. 12 ЗНО изрично е предвидено, че решението на УС на КНОБ за заличаването от регистъра се мотивира; може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред КС КНОБ по реда на АПК. Контролният съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването й, като решението на КС КНОБ по чл. 12, ал. 2 ЗНО на КС подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. При проверката за наличие на основанията за оспорване на административния акт съдът направи преценка дали са налице в съвкупност всички изисквания за законосъобразност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на която и да е предпоставка води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му. Предвид изложената фактическа обстановка и правна уредба разглежданото решение на КС КНОБ е издадено от компетентния по чл. 12, ал. 2 ЗНО орган, в изпълнение на предоставените по закон правомощия и при спазена процедура за обжалване по административен ред, съответно понастоящем по съдебен ред. За изчерпателност на мотивите следва да се отбележи, че въпреки позоваването в оспорения акт на чл. 12, ал. 2 ЗНО вр. чл. 97 АПК при правилното тълкуване и прилагане на специалния закон и изричната уредба, че именно решението по чл. 12, ал. 2 ЗНО подлежи на съдебно обжалване по ред на АПК, а не на обжалване по реда на АПК, се налага извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК. По изложеното съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия и е подлежащ на оспорване акт. Относно спазването на изискванията за форма на оспорения акт и предвид горепосоченото, настоящият състав намира, че процесният акт е съставен в писмена форма, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицата, гласували и издали акта, с означаване на длъжността им. Независимо от горното се установява, че оспореното решение на КС КНОБ е незаконосъобразно като издадено в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК поради липсата на посочени и обсъдени фактическите и правните основания за издаването на акта - мотиви, както и при допуснати съществени нарушения на производствените правила, осн. за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Решението на КС КНОБ следва да съответства на изискванията по чл. 59, ал. 1 АПК да бъде мотивирано, съответно наличие на надлежни мотиви, които в случая липсват /както се посочи чл. 12, ал. 1 ЗНО изрично пък предвижда решението на УС на КНОБ за заличаването от регистъра да се мотивира/. От приложените по делото в цялост протокол-протоколни решения № 37/28.05.2025 г. от заседанието на КС КНОБ в платформата ZOOM се установява, че са разгледани, обсъдени и гласувани по списък 46 /четиридесет и шест/ жалби по вх. номер и инициали на жалбоподателите, получени в офиса на КНОБ срещу решения на УС КНОБ по протокол № 205/21.08.2024 г. Посочено е единствено, че към тези жалби нямало представени доказателства за подаден в срок отчет. Предвидено е издаване на индивидуални решение по всяка от жалбите. В случая именно такъв индивидуален административен акт подлежи на проверка за законосъобразност по съдебен ред, вр. чл. 146 и чл. 168 АПК, вкл. относно наличието на изложени съображения за приемането му, обусловени от фактическите и правните основания за издаването му. Формализирането на осъществяването на компетентността на КС КНОБ по чл. 12, ал. 2 ЗНО, вкл. без участието или уведомяването на лицето за свързаното с него производството пред КС КНОБ, препятства закономерното й упражняване, правото на защита на заинтересованото лице, както и последващия пълноценен съдебен контрол. С оспореното решение на КС КНОБ жалбата на Г. е отхвърлена като неоснователна и е оставено в сила решението на УС КНОБ, за което може да се посочи, че представлява решение по подточка в протокол № 205, представен по делото в цялост протокол от заседанието на УС КНОБ от 21.08.2024 г., проведено при разглеждане и гласуване по имейл за 118 независими оценители, които не са подали отчет в срок, като са посочени единствено основанията за приемането му. От процедурна страна няма твърдения и данни, оспорващият да е бил уведомен за започване на производство по заличаването му от регистъра на независимите оценители и да му е дадена възможност да направи възражение, да даде обяснения и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Вярно е, че независимият оценител има задължение да представи годишен отчет за извършената дейност и че може да обжалва акта на УС КНОБ, но по същността си процедурата за заличаване е административна, засяга правата и интересите на лицето, подлежи на обжалване и по съдебен ред и освен това със заличаването се обезсилва издаденият сертификат за придобиване на правоспособност, които законово уредени последици без съмнение индикират същественото значение на заличаването от регистъра и предполагат участие на заинтересования и засегнат независим оценител в производството по издаване на акта. Макар в производството пред КС КНОБ да не е необходимо да се доказват отрицателни факти, трябва да се извърши проверка и да се установят в пълнота обстоятелствата посочени в жалбата, с която е сезиран при положение, че към нея са били приложени писмени доказателства с твърдение за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 ЗНО да се представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година. Във връзка с изложеното, според съда не е спазено и изискването на чл. 35 АПК, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. От материалите по делото се установява, че възражения за процедурата по заличаване, прилагането на закона и представени доказателства, са отправени от Г. с жалбата пред КС КНОБ, но същите не са разглеждани и обсъдени от органа, съответно липсват мотиви в акта. Мотивирането изисква актът да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен, докато в решението на КС не е посочено какви обстоятелства са взети предвид за достигане на посочения резултат и въз основа на какви доказателства, а единствено е цитирано основанието за неговото произнасяне. Липсата на пълни, ясни и точни мотиви, освен нарушение на императивните изисквания на закона по отношение на формата на акта, винаги представлява и съществено процесуално нарушение, т. к. възпрепятства осъществяването на защита и на съдебна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Неоснователни са в тази връзка възраженията на ответника, че нарушението на чл. 10, ал. 2 ЗНО има формален характер и било свързано с констатиране на отрицателен факт, чието доказване е в тежест на лицето, опровергаващо настъпването на този факт. Наличието на предпоставки в хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗНО не освобождава компетентния орган, в случая КС, да издаден законосъобразен акт, в съответствие с изискванията на АПК и при спазена процедура по ЗНО. Освен това КС КНОБ дължи произнасяне в 14-дневен срок от постъпването на жалбата. В случая – жалбата е постъпила 17.12.2024 г., а КС се е произнесъл на 28.05.2025 г. /повече от четири месеца след нейното депозиране/, като решението не съдържа каквито и да било мотиви по отношение срочността на произнасянето на органа и на доводите в жалбата на заличения независим оценител. Въпреки че в процесното решение е посочено, че е взето след обсъждане на представените доказателства, съдът намира, че липсват мотиви относно представените доказателства и твърдения с жалбата пред КС КНОБ, приети ли са или не и поради какво причина. Липсват аргументи и съображение защо органът е отхвърлил жалбата на Р. Г., която законът изисква да бъде разгледана по същество. Мотивите, които следва да изложи административният орган, трябва задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на компетентния административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта да се запознае с основанията за издаване на административния акт, а на компетентния съд да - да упражни в пълнота контрол. С мотивите на административния акт се обективират основните фактически и правни обстоятелства, на които се основава решението на административния орган и които са необходими за разбирането на причините, довели до приемането на това решение. Освен това мотивите трябва да бъдат логични, да не съдържат вътрешни противоречия, които да затрудняват правилното разбиране на причините, които стоят в основата за издаване на административния акт. С оглед изложеното, съдът е поставен в невъзможност да прецени законосъобразността на така издадения акт. Както бе посочено изискването за обоснованост на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и законоустановените интереси на страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки – веднъж, когато.с излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, поради които административният орган е издал съответния акт и е основна предпоставка за организирането на защитата на страните срещу този акт. И на следващо място, наличието на съответни мотиви прави възможен съдебния контрол за законосъобразността на тези актове. Наличието на допуснати от административния орган пороци на акта не може да бъдат отстранено в съдебната фаза. В съдебната проверка по чл. 168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да го допълва или да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Мотивирането на административния акт се дължи във всички случаи, поради което липсата на мотиви предпоставя неговата отмяна и само на това основание. Без да се пренебрегват заложените в закона цели за прозрачността на дейността и повишаване на отговорността на независимите оценители, съдът приема, че неспазването на сроковете на закона и формализирането на дейността по преценката на срочността на отчетите при пълна липса на обсъждане на заявените пред КС с жалбата факти и обстоятелства е в противоречие на принципите на процеса за законност, истинност, бързина и процесуална икономия. Като е отхвърлил жалба № 9652/17.12.2024 г. относно заличаването на Р. Г. Г. от регистъра на независимите оценители, Контролният съвет на Камарата на независимите оценители в България е издал едно незаконосъобразно решение, което трябва да бъде отменено, като във връзка с правомощията му по чл. 12, ал. 2 ЗНО и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната за ново мотивирано произнасяне по същество, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона и в срока по чл. 12, ал. 2 ЗНО, дадени с мотивите на настоящото решение, по подадената от Р. Г. Г. жалба срещу решение по т. 1 подточки 1.1.92 по протокол 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, с което на основание чл. 11, ал. 1, т. 3 вр. чл. 10, ал. 2 ЗНО е заличил лицето от регистъра на независимите оценители като неподало в срок до 30.06.2024 г. отчет за дейността си като независим оценител за 2023 г. Не на последно място, съгласно чл. 11, ал. 2 ЗНО със заличаването се обезсилва издаденият сертификат за придобиване на правоспособност, което е още един довод за съществеността на спазването на сроковете, процедурата и изискването за мотиви при произнасянето на КС КНОБ по реда на чл. 12, ал. 2 ЗНО. При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски. По делото е представен списък за сторените разноски за държавна такса 10 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 1000 лв. съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 26.06.2025 г. Ответникът е отправил своевременно и мотивирано възражение за прекомерност относно заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно с оглед осъществената правна помощ от упълномощения процесуален представител на жалбоподателя и фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде уважено за размера над 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Габрово, VIII състав,