Решение № 266 от 17.11.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 265/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 76 от 09.06.2023 г., постановено по гр. дело № 321 по описа за 2022г. Районен съд - Берковица е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от В.Г. ПРОТИВ В. Г., Т.Г., П. Г., Р. М., искове за обявяване на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №•, том •, рег. № •, нот дело № •от 19.04.2022 г. на нотариус Е.П. с район на действие PC гр. •, вписан под рег № •в регистъра на Нотариалната камара, за нищожно като привидно, прикриващо покупко-продажба, като противоречащо на добрите нрави и сключено при мотив, който противоречи на добрите нрави, искът за разкриване на действителната прикрита сделка - покупко-продажба и искът за признаване правото на изкупуване на В. Г. в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №•, том •, рег. № •, нот дело № •от 19.04.2022 г. на нотариус Е.П. с район на действие PC гр. •и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № •, том •, рег. № •, нот. дело № •от 19.04.2022 г. на нотариус Е.П. с район на действие PC гр. •, на ¼ идеална част от подробно описани имоти. Така постановеното решение е обжалвано от В. Г. чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че в случая е безспорно доказано, че договорът за дарение е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 във вр. с чл.226, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че това твърдение се установява от представените писмени доказателства, сочещи безспорно мотива за извършеното дарение, а именно прикриване на извършената продажба с оглед заобикаляне на забраната, регламентирана в чл.33, ал.2 ЗС.В тази насока са развити подробни доводи. Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение, като постанови ново, с което да уважи исковата претенция, ведно със законните последици от това. Въззиваемите В. Г., Т. Г., П. Г., Р.М. чрез своя процесуален представител вземат становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение изцяло законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. Поддържат, че районният съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото и направените възражения от страните, поради което и обосновано е приел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил като такива.Молят за присъждане и на разноски. Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения, приема за установено следното: Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че дарението не е привидна сделка / чл. 26 ал. 2 предл. 5 от ЗЗД/, освен това същото не е противоречащо на добрите нрави /чл. 226 ал. 3 предл. 1 ЗЗД/ и не е сключено с мотив, който противоречи на добрите нрави /чл. 226 ал. 3 предл. 2 ЗЗД/.По отношение на евентуалните искове с правно основание чл. 33 от ЗС за признаване правото на изкупуване на ищцата за имотите, предмет на двата нотариални акта, е приел същите за неоснователни предвид неоснователността на останалите искове. Настоящата инстанция възприема изцяло съображенията на РС-Монтана, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща мотивите си в тази част към мотивите на първостепенния съд. С оглед възраженията в жалбата съдът ще се спре само на няколко съществени момента. На първо място жалбоподателят твърди, че за да достигне до извода за неоснователност на иска с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 5 от ЗЗД съдът едностранно е преценил представените доказателства, като не е обсъдил същите в тяхното единство, поради което и изводът за липса на симулация е необоснован. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения: Съгласно цитираната по-горе разпоредба нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Твърдението на ищеца е в насока, че договорът за дарение е привиден, тъй като прикрива продажба. Както правилно е приел РС, за да бъде уважен предявеният иск за относителна симулация ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване симулацията - че страните са желаели да сключат друг договор вместо дарение, и съдържанието на прикритата друга сделка. Безспорно е, че съдебната практика допуска симулацията и прикритата сделка да бъдат разкрити и на базата на косвени доказателства, ако те преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такива. За да обоснове тезата си, жалбоподателят излага доводи в насока, че действията на ответника В. Г. от една страна/ изпращането на смс до ищцата, изкупуване дял на друг съсобственик, продажбата впоследствие на останата ¼ ид.част от имотите/и доказателствата, че ответницата Р. М. многократно е придобила ид.части от земеделски имоти чрез дарения, опровергават дадените от последните обяснения относно мотивите за дарение. Районният съд е анализирал всички представени доказателства от страните във връзка с направените възражения, като е изложил убедителни мотиви относно крайния си извод. На практика единственото необсъдено доказателство/което се цитира и в настоящата жалба/ е изпратеното съобщение от ответника В. до ищцата В.. Действително, от представеното писмено доказателство на л.160 / съобщение от ответника В. до ищцата/ се установява, че последната е уведомена за намерението на двамата братя да продадат дяловете от всички имоти, които са общи.Това съобщение е изпратено на 25.11.2021 г.Процесното дарение е извършено на 19.04.22г., т.е почти половин година по-късно, т.е. е изминал доста дълъг период, през който би могло да настъпи и промяна в намерението на ответниците.Освен това това писмо може да се тълкува и в насока, че двамата искат да продадат общите си дялове, което и на практика и са направили със сделката, извършена след дарението.Ответникът В. Г. е дарил дяловете, които е придобил от сделката със С.С. /нот.акт № •, т.•, рег.№ •/нот.дело № •/2021 г./. Останалите възражения са подробно обсъдени от РС, настоящата инстанция споделя изцяло изводите, въз основа на които е достигнал първоинстанционният съд, така че не е необходимо същите да бъдат приповтаряни. Анализирайки всички представени доказателства както първата, така и настоящата инстанция приема, че в процесния случай жалбоподателят не е доказал желанието на страните по дарението да сключат друга сделка, а именно покупко-продажба. Безспорно е, че елемент от този договор е цената.Ищецът твърди, че цената по първата сделка е заплатена при продажбата на останалите ид.части от имотите.Това твърдение остава недоказано. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № •, том •, рег. № •, нот. дело № •от 19.04.2022 г. на нотариус Е. П.с район на действие PC гр. •, вписан под рег № •в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВ с рег. № •/19.04.2022 г., акт № •, том •, дело № •/2022, цената, за която са продали двамата ответници общата си ¼ ид.ч. от процесните имоти, е малко по-висока от данъчната такава/ продажната цена е 1700 лв., а данъчната 1687, 65лв./. Липсват каквито и да е доказателства в насока, че купувачът е заплатил по-висока цена, която би могла да се приеме, че съставлява цената на надарените имоти. Такъв извод не може да бъде направен и само въз основа на сключване на двата договора последователно в един и същи ден и с оглед предмета на сделките. При липса на каквито и да е доказателства, че е била уговаряна цена и за частта от имотите, предмет на договора за дарение, не може да се приеме, че страните не са имали намерение за безвъзмездно разпореждане с него, още повече, че с него е прикрит договор за покупко- продажба. А след като това е така, то не е доказана и възмездността на извършеното дарение, поради което и искът с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 5 от ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен. По иска с правно основание чл. 226 ал. 3 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че порокът на дарението, водещ до нищожност на същото е, че страните по същото не са доказали обичайния мотив за дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. В случая, презумпцията, установена в чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението, доколкото в специалната уредба не е изключено приложението й, респ. не е преуреден въпросът. Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви, т.е. в случая в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че дарението на процесния имот като акт на щедрост е извършено с единствения мотив да бъде увредено имуществото му, поради което то е извършено в противоречие с добрите нрави./ Р Е Ш Е Н И Е № 288 / 29.12. 2015 година, по гр.д. № 2293 по описа за 2015г. на ВКС/. В конкретния случай такова твърдение е налице, но то не е подкрепено с доказателства, което е в тежест на ищеца/ в тази насока съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че ответниците следва да докажат мотив за дарение, който изключва прилагането на чл226, ал.3 ЗЗД/. Жалбоподателката твърди, че с това дарение са увредени имуществените й права с оглед цената на отчуждените имоти, която е в пъти по-ниска от пазарната от една страна, а от друга се разпилява семейно наследство.В случая обаче въобще не е установена възмездност на дарението/както съдът прие по-горе/, а още по-малко и намерение за увреждане.Следва да се има предвид също така, че ищцата е била уведомена почти половин година преди сделките за намерението на ответниците да отчуждят имотите-обстоятелство, което само по себе си изключва твърдения умисъл за увреждане. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.226, ал.3 ЗЗД е неоснователен, поради което и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. На трето място в жалбата се твърди неправилност на атакуваното решение в частта, с която съдът е приел, че дори и при уважаване на иска за установяване на привидност на дарението и разкриване на действителната сделка покупко-продажба, искът за признаване правото на изкупуване е неоснователен по отношение на втората сделка - покупко- продажба. Така направеното възражение е неоснователно. Действително, в мотивите на ТР № 5/12 е посочено, че при установяване на посочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят правото си на изкупуване по отношение на продажбите, последвала дарението, но в тази част тълкувателното решение няма задължителна сила. Предметът на тълкувателното дело са поставените на вниманието на съответната колегия въпроси. Отговорите на тези въпроси се съдържат единствено в диспозитива на тълкувателното решение, но не и в мотивите. Нещо повече, много често, за да се обосноват крайните изводи, върховните съдии дават в мотивите отговор на въпроси, по които не са били сезирани по съответния процесуален ред. Поради тази причина мотивите на тълкувателния акт нямат задължителен характер.Именно предвид горното и в цитираното съдебно решение на ВКС / Решение № 1 от 02.06.2022г. на ВКС по гр.д. 2230/2021г., Първо ГО/ е прието обратното становище. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е правилно, не страда от пороците, посочени в жалбата, поради което и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят В. Г. следва да заплати на въззиваемите В. Г., Т. Г., П. Г., Р. М. и направените в производството разноски в размер на 6 000 лв.адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана