Решение № 497 от 12.10.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 429/2023 г.
Софийски окръжен съд12.10.2023 г.докладчик Ирина Руменова Славчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2023 год. по гр.д. № 467/2019 год. по описа на Етрополския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. В. Т. от гр. Е. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ ЕАД/ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 608 лева, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 04.03.2018 год. до 01.06.2018 год., за която е издадена фактура № 0245801130/31.07.2018 год. за имот, находящ се в гр. Е., ул. „№ 131“, бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОТМЕНЯ определение от 11.04.2023 год. по гр.д. № 467/2019 год. на РС-Е., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение от 21.02.2023 год. на Етрополския районен съд в ЧАСТТА за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, които Т. В. Т. от гр. Е. следва да заплати на „Е.П.“ ЕАД, гр. С. от 800 лева на 600 лева, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 8 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, гр. С. да заплати на Т. В. Т. ЕГН •••••••••• от гр. Е. сумата 215 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски по подадената частна жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Георгиев Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500429 по описа за 2023 година С решение от 21.02.2023 год. по гр.д. № 467/2019 год. Етрополският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. В. Т. от гр. Е. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ ЕАД/ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 608 лева, представляваща неоснователно претендирана сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 04.03.2018 год. до 01.06.2018 год., за която е издадена фактура № 0245801130/31.07.2018 год. за имот, находящ се в гр. Е., ул. „№ 131“, бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7 и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 800 лева, представляваща направените по делото разноски. Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД /понастоящем „ЕРМ З.“ АД/. С определение от 11.04.2023 год. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Подадена е и частна жалба от ищеца срещу определението от 11.04.2023 год. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да намали размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна до минималния предвиден в закона размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът оспорва частната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ответника не взема сановище по въззивната и по частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект – имот, находящ се в гр. Е., ул. „№ 131“, бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, за който е регистрирана партида с клиентски № 300124342613.
Видно от констативен протокол № 1020124 от 01.06.2018 год., на посочената дата на адреса на ищеца е извършена проверка на измерването на електрическата енергия от двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, гр. С., които поверили средството за търговско измерване – електромер с фабричен № 10203218242 и било констатирано следното: „Липсва пломба на щита на ел. таблото. Пломбата на капачката на клемния блок е нарушена. Пломбите /фирмени/ на големия капак на електромера са неоригинални. Стикерите на големия капак на електромера са нарушени. Електромерът е демонтиран и ще бъде заявен за метрологична експертиза. Монтиран е нов изправен електромер, който мери в класа си на точност“. Протоколът е подписан от двамата служители на дружеството, както и от двама независими свидетели /от Федерацията за защита на потребителите/.
За извършената метрологична проверка е съставен констативен протокол № 1188/24.07.2018 год. на БИМ, според който е осъществен неправомерен достъп до вътрешността на електромера, като при четене на енергонезависимата памет се констатира, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от производителя. Констатациите в протокола се потвърждават от показанията на свидетеля Р.Я. - пряк участник в проверката като представител на енергоразпределителното дружество. При проверката, извършена съвместно с другия служител на дружеството – Р.В., било констатирано, че на ел. таблото на процесния имот липсвала пломбата на щита врата на ел. таблото, а пломбата на капачката на клемния блок била нарушена; фирмените пломби не били оригиналните; били нарушени и стикерите на големия капак на електромера. От началото до края на проверката присъствали и дама свидетели от Федерацията на потребителите. Потребителят не бил открит на адреса в деня на проверката.
Въз основа на установената промяна в защитената вътрешност на електромера и на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Правилата за измерването на количеството електрическа енергия /ДВ бр. 98 от 2013 год./ е изчислено количеството електрическа енергия на клиента за периода 04.03.2018 год. – 01.06.2018 год., за което е издадена фактура № 0245801130/31.07.2018 год. за сумата 608 лева.
Потребителят – ищец е уведомен по надлежния ред за извършената проверка с писмо изх. № NTZ98237/04.06.2018 год., както и за резултатите от метрологичната проверка /писмо изх. № NTZ102324/27.07.2018 год./.
Според заключението на съдебно-техническата софтуерна експертиза на в.л.
Боджакова от 11.01.2023 год. посочените нарушения в представения по делото констативен протокол № 1020124/01.06.2018 год. и КП № 1188/24.07.2018 год. на БИМ, изготвени при спазване разпоредбите в раздел IX на Правила за измерване на количествата ел. енергия, представляват осъществяване на нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера с цел програмирането му, съответно оригиналният фабрично заложен софтуер е променен и същият не отчита количествата електрическа енергия, преминала през него по начина и с точността, с който го извършва оригиналният фабричен софтуер. Чрез външна намеса е извършено препрограмиране на програмата, записана в чип-микропроцесор, с която работи средството за търговско измерване. Възможно е да е използвана друга програма за друг електромер, за която се знае парола и същата е модифицирана и записана в процесния електромер. В резултат на извършената промяна в софтуера за този тип СТИ е възможно да не се констатира процент грешка в измерването на консумираната ел. енергия и въпреки това СТИ да не измерва реално потребената ел. енергия. Промяната във формата на записа и намесата в софтуера на електромера води до непълно отчитане на консумираната ел. енергия. СТИ ще отчита консумация на ел. енергия, но с процент грешка и то постоянна. Допълнително начисленото количество неотчетена ел. енергия от 3 312 квтч при корекцията е извършено при спазване на методиката на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, на база една трета от максималния базов ток на СТИ от 60А и е извършено математически правилно за период от 90 дни назад по цени, утвърдени от КЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
По делото не се спори, че ответникът е потребител на електрическа енергия в посочения имот, находящ се в гр. Е., както и че през исковия период между страните са били налице облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски номер № 300124342613. От приетия като доказателство по делото констативен протокол и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че е констатирана неизправност на СТИ - осъществяване на нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера с цел програмирането му, като оригиналният фабрично заложен софтуер е променен и същият не отчита количествата електрическа енергия, преминала през него по начина и с точността, с който го извършва оригиналният фабричен софтуер. Промяната във формата на записа и намесата в софтуера на електромера води до непълно отчитане на консумираната ел. енергия, т.е. СТИ отчита консумация на ел. енергия, но с процент грешка и то постоянна.
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да коригира пренесената ел. енергия, когато липсва СТИ, когато при метрологична проверка е установено, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата или при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване и механизма, по който се изчислява корекцията, се регламентира от Правила за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР, влезли в сила на 15.11.2013 г., които са действали в цялост до 06.02.2017 г., когато с изключение на разпоредбите от чл. 48 до чл. 51 са отменени с решение на ВАС. Към датата на извършване на проверката на СТИ, обслужващо имота на ответницата - 22.04.2019 г., ПИКЕЕ в останалите да действат разпоредби са давали право на ответното дружество да извърши корекция на сметките на потребител, но по определени правила, като начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, визирани в ПИКЕЕ.
Според чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ /отм./ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, при посочените правила. Чл. 47 ПИКЕЕ /отм./, както се посочи по- горе, е отменен и липсва регламентация в самите правила относно изискванията, на които трябва да отговаря констативният протокол. Тази очевидна празнина в уредбата не може да се отрази върху законоустановената възможност на електроразпределителното дружество да извърши корекция. В чл. 58 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД изрично е предвидено, че в случаите, в които по силата на договора се съставя констативен протокол, а именно - при проверка, при която е установена самоволна промяна в схемата на свързване или повреждане на средството за търговско измерване, той се подписва от представител на дружеството и от потребителя, а ако ползвателят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, той се подписва от двама свидетели, които не са служители на дружеството. Свидетели могат да бъдат и представители на сдружения на потребителите. Изискването на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /отм./ протоколът да е съставен в присъствието на органите на полицията се отнася само в случаите, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване и когато корекцията се извършва само въз основа на съставен на място констативен протокол с участието на държавен орган – представител на полицията при самото извършване на проверката. В случая тази разпоредба не е приложима, тъй като при проверката не е имало видима промяна на схемата на свързване извън електромера, поради което не е извикан и представител на полицията. При манипулция вътре в СТИ корекцията се извършва след проведен метрологичен надзор на средството за търговско измерване в някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 5, изр. първо от ПИКЕЕ /отм./, но при тях не е установено изискване констативният протокол да бъде съставен в присъствието на органи на полицията. Корекцията в този случай се извършва въз основа на констативен протокол на БИМ, който е официален документ, издаден от учреждение, оторизирано да извършва действия по метрологичен контрол, и се ползва със задължителна доказателствена сила. Констатациите в представения по делото протокол на БИМ се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза.
Правото на корекция не е обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото целта на корекционната процедура е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 от ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период. Според създадената и вече постоянна практика на ВКС относно приложението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (ред. ДВ бр. 54/2012 година, в сила от 17.07.2012 година) - решение № 164/24.11.2015 год. по т.д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК; решение № 166/11.05.2016 год. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК и др., за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия е предвидено законово основание доставчикът на ел.енергията едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия и във всички разписани в чл. 47-51 ПИКЕЕ /отм./ случаи. Целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед изрично разписаните правила за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия в случаите, когато обективно е невъзможно тя да бъде измерена реално, крайният снабдител (доставчик) е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
По изложените съображения настоящият състав намира, че крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи следното:
Дори да се приеме, че за прилагане на корекционната процедура е необходимо доказване от страна на дружеството на виновно поведение на абоната, от заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера с цел програмирането му, като оригиналният фабрично заложен софтуер е променен и същият не отчита количествата електрическа енергия, преминала през него по начина и с точността, с който го извършва оригиналният фабричен софтуер. В резултат на извършената промяна в софтуера е налице непълно отчитане на консумираната ел. енергия. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на СТИ, което не отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергията. Следователно, не се касае за такава техническа повреда на електромера, която стои извън човешката намеса и която би могла да се получи и при бездействие на абоната. Доказано е действие - умишлена манипулация, в резултат на която доставяната в обекта електроенергия е била измервана неправилно. Заключението на вещото лице за начина, по който е била извършена манипулацията на СТИ, не оставя съмнение, че се касае именно за действие, целящо неизмерване, респ. незаплащане цената на доставената стока. В случая е без значение кой физически е извършил констатираната манипулация, тъй като същата реално ползва абоната и след като тя е констатирана, то негово е задължението да заплати стойността на получената ел. енергия чрез прилагане на корекционната процедура по ПИКЕЕ.
Правилно според настоящия състав ответното дружество е начислило на ищеца консумирана ел. енергия за период от 90 дни назад, считано от датата на констативния протокол на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 от ПИКЕЕ /отм./ – при липса на точен измерител, тъй като по безспорен начин е установено по делото неотчитането или неправилното отчитане на доставената на потребителя електроенергия. Намесата в софтуера на електромера е довела до непълно отчитане на консумираната ел. енергия, като е налице процент грешка и то постоянна. Това означава, че корекцията правилно е извършена на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 от ПИКЕЕ /отм./. По този въпрос съдът напълно споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение.
Несъстоятелен е и доводът на ищеца за неоснователно начисляване с процесната фактура на такси „задължение към обществото“, пренос и достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа.Първата от тези такси се дължи от всички крайни клиенти на основание чл. 35а вр. чл. 35 от ЗЕ и чл. 30а от Наредба № 1 от 14.03.2017 год. за регулиране на цените на електрическата енергия. По отношение на останалите мрежови услуги в чл. 51 от ПИКЕЕ изрично е посочено, че в доначислението се включват и дължимите мрежови цени, а именно - „действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени“. Това, че мрежовите услуги са достъп до електроразпределителната и до електропреносната мрежа и пренос през електроразпределителната и до електропреносната мрежа е регламентирано и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР, както и в чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В този смисъл е и решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 153 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 2999/2021 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. По силата на чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. "а" от ДР на ЗЕ.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за това, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния потребител да коригира сметката на клиента при неточно отчитане на потребената ел. енергия поради неизпълнение от страна на снабдителя на задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, като не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Настоящият въззивен състав споделя изцяло становището на ВКС в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., ІІІ г. о. и др., в което се приема, че нарушението, свързано с реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да плати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. От събраните по делото доказателства се налага извода, че за ищеца съществува задължението да заплати корекцията на сметка за потребена ел. енергия.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба срещу определението на ЕтРС от 11.04.2023 год. настоящият състав намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 800 лева разноски, от които – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 500 лева деловодни разноски – депозит по приетата техническа експертиза. Основателно е възражението срещу присъдения размер юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед цената на предявения иск и извършените по делото процесуални действия от процесуалния представител на ответника /юрисконсулт/ - депозиране на отговор на исковата молба и явяване в три открити съдебни заседания, като само в две от тях е участвал в събирането на доказателства - при изслушване на заключението на техническа експертиза и разпита на един свидетел, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния предвиден от наредбата размер - 100 лева. Това налага отмяна на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като вместо него бъде постановено друго, с което съдът да намали присъдените на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. на 100 лв. С оглед основателността на подадената частна жалба въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 15 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатена държавна такса по частната жалба, както и разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с подадената частна жалба срещу определението от 11.04.2023 год., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и адвокатско пълномощно.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Цитирани разпоредби
26- чл. 35 ЗЕ
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ
- чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ
- чл. 98, ал. 2, т. 5 ЗЕ
- чл. 47 ПИКЕЕ
- чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
- чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ
- чл. 51 ПИКЕЕ
- чл. 25, ал. 1
- чл. 29, ал. 1
- чл. 30
- чл. 47, ал. 5
- чл. 47
- чл. 48, ал. 1, т. 1
- чл. 48
- чл. 51
- чл. 58
- чл. 83, ал. 1, т. 6
- чл. 83, ал. 2