Решение № 311 от 7.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1058/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по протест на прокурор от СГП и въззивни жалби от подсъдимия Г. Е. Б. чрез защитника му адв. М. М., от подсъдимия Б. Г. Е. чрез защитника му адв.Е. Н., както и от частните обвинители и граждански ищци Ц. К., А. К. и О. К. чрез повереника им адв.Н. Ш. всички срещу присъда № 260030 от 9.05.2022г. постановена по нохд №2533/2019г. на 3 състав на СГС, с която подсъдимите Б. Г. Е. и Г. Е. Б. са признати за виновни в извършване на престъплението по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на ••••••••г. около 22.30 часа в гр.София, кв.“Христо Ботев “, ул.517, №29 в съучастие като извършители умишлено са умъртвили Г. А. К., за което съдът на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК им е наложил наказание лишаване от свобода, както следва: на подс.Б. Е. за срок от 8 години, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а на подс.Г. Б. 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „общ“режим. Същевременно с присъдата подсъдимите Б. и Е. са били признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение с правна квалификация чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК – убийството да е извършено с особена жестокост, а подс.Б. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението деянието да е извършено от него чрез нанасяне на удари с дървен предмет с удължена цилиндрична форма. Съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода на всеки един от подсъдимите времето, през което същите са били задържани с МНО „задържане под стража“, със заповед по ЗМВР, с постановление на СГП, както и времето, през което са изтърпявали МНО „домашен арест“. Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите Б. и Е. са осъдени да заплатят солидарно на частните обвинители и граждани ищци О. К., Ц. К. и А. К. сумата от по 100 000 лв. на всеки един от тях, представляващи причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от деня на предяваване на иска 09.07.2019г. до окончателното изплащане на всички дължими суми. Постановено е с присъдата една част от веществените доказателства да бъдат унищожени, а други да бъдат върнати на правоимащите лица. На основание чл.189 ал.3 от НПК всеки един от двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото разноски от по 3605, 07 лв, направени в хода на досъдебното производство, 886, 56 лв. в хода на съдебното производство, държавна такса върху уважената част на гражданските искове в размер на 12 000 лв., платима солидарно от двамата подсъдими по сметка на СГС, както и всеки един от подсъдимите по 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист. В протестът на прокурора от СГП и допълнението към него са изложени доводи единствено за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Г. Е. Б., което било силно занижено, несъобразено с тежестта на извършеното деяние и участието на този подсъдим в него. Държавният обвинител счита, че били налице множество отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което възразява срещу прилагането на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК и налагане на наказание под най-ниския предел на подс.Б., което нямало да постигне предвидените в закона цели. Иска се от прокурора на основание чл.334 т.3 от НК вр. чл.337 ал.2 т.1 НПК присъдата да бъде изменена, като бъде увеличено наказанието лишаване от свобода на подс.Г. Е. Б. в съответния размер към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.115 от НК с приложение разпоредбата на чл.54 от НК, като бъде променен и режима за изтърпяване на наказанието.Неправилно според прокурора съдът приел като изключително смекчаващо вината обстоятелство факта, че след задържането на подс.Б. в периода 9.08.2018г. до 16.08.2018г. при него възникнала психоза – полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптноми, което състояние според вещите лица по извършената КСППЕ било налице у подсъдимия единствено в посочения кратък период и окончателно преодоляно след 16.08.2018г. В този смисъл подс.Б. нямал заболяване, което да представлява изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Не се споделят изводите на първостепенния съд, че подс.Б. бил примерен гражданин на обществото, тъй като поведението му по време на процесното деяние демонстрирало обратното. Според прокурора именно подс.Б. бил основният инициатор и движещ фактор в конфликта с починалия К., в който въвлякъл своя син – подс.Б. Е., поддаващ се на бащино влияние. Погрешно влошените отношения с пострадалия Г. К. по повод на спорния имот били интерпретирани от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство. По делото били събрани доказателства, установащи като причина за тези влошени взаимоотношения именно поведението на подсъдимия Б. и членовете на неговото семейство, насочени към придобиване и разпореждане с имота на Г. А. К. чрез закани, заплахи и в разрез с установения законов ред. Неправилен и необоснован бил извода на съда, за това, че пострадалият Г. К. имал провокативно поведение непосредствено преди възникването на инцидента. В тази връзка неправилно били анализирани показанията на св.Р. М., както и наличния по делото запис от охранителна камера. Според прокурора били налице множество отегчаващи отговорността обстоятелства на подс.Б. – същият бил инициатор за извършване на деянието след употреба на алкохол в дома на пострадалия в тъмната част на денонощието, имал агресивно поведение преди, по време и след деянието, насочено не само спрямо пострадалия, но и срещу други лица, които обстоятелства се иска да бъдат взети под внимание от въззивната инстанция. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира за основателна жалбата на частните обвинители и граждански ищци, депозирана от повереника им. Оспорва жалбите на подсъдимите и техните защитници, тъй като според него присъдата, с която двамата подсъдими са признати за виновни е правилна и обоснована. В мотивите били обсъдени всички писмени и гласни доказателства, които не давали основание деянието да бъде преквалифицирано по чл.118 от НК, каквото искане било направено. От приобщените показания на свидетелите О. К., Л. И., Г. К., А. К. и А. К., видеозапис, видео-техническа ексертиза ставало ясно, че подс.Б. носил дървен дълъг предмет с цилиндрична форма, с който именно била причинена черепно-мозъчната травма. Множество свидетели измежду които Ц. К., А. К. и И. Ч. възприели агресивното поводение на подс.Б., който продължил да нанася удари на Г. К. и да отправя към него закани за убийство, след като пострадалият е бил качен в линейката на спешна медицинска помощ. Държавното обвинение предлага наказанието на подс.Г. Е. Б. да бъде определено в минималния размер, предвиден от законодателя за деянието по чл.115 от НК, но не при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, както е преценил първостепенния съд, тъй като не били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито едно изключително такова, което да доведе до прилагане на посочената разпоредба от НК. Прокурорът изтъква множество отегчаващи отговорността обстоятелства – провокативното поведение на подс.Б., инициирането и разрастването на конфликта в дома на пострадалия в тъмната част на денонощието, след употреба на алкохол, проявената агресия и незачитане на установения законов ред, за което поведение свидетелствали Ц. К. и А. К.. Подобно на прокурора частните обвинители и граждански ищци О. К., Ц. К. и А. К. чрез повереника си адв.Ш. атакуват присъдата като неправилна и незаконосъобразна в частта относно наложеното наказание на подс.Г. Е. Б., което намират за занижено, поради което претендират увеличаване на същото. В жалбата адв.Ш. излага доводи за неправилна преценка от страна на първостепенния съд по отношение смекчаващите отговорността обстоятелства за този подсъдим и определяне на ниското му по размер наказание, несъответстващо на тежеста на извършеното деяние. Не било отчетено агрeсивното поведение на подс.Б., незачитане на установения от закона ред, обстоятелството, че бил „инициатор“ и „главна движеща сила на случилото се“, увлякъл сина си в извършване на престъплението, поради което се иска да му бъде наложено наказание над средния предвиден в закона размер за обвинението по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК. В съдебно заседание частните обвинители и граждански ищци Ц. К. и О. К. се явяват лично с повереника си адв.Ш. и поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Оспорват жалбите на подсъдимите и техните защитници, чиито доводи молят съда да остави без уважение. Солидаризират се с изложеното от представителя на държавното обвинение, като твърдят, че от приобщения по делото видеозапис се виждало кой е вървял пръв, кой е носил оръдието на убийството – предмет с цилиндрична форма, проявеното агресивно поведение. Молят за изменение на присъдата в атакуваната част, така, че подс.Б. да получи справедливо наказание съответно на извършеното деяние. Защитникът на подсъдимия Г. Е. Б. – адв.М. М. е депозирал жалба срещу присъдата, намирайки я за неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, тъй като според него от събраните по делото доказателства не можело да се направи еднозначен извод, че подзащитният му е извършил действия и нанесъл удари, които да придизвикат смъртта на пострадалия Г. А. К.. Първостепенният съд приел, че смъртта на К. настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма, получена в следствие на един удар с тъп предмет, с цилиндрична форма – дръжка на права лопата, нанесена от подс.Б. Е. – син на подс.Б., а ударите с ръце от страна на последния допринесли за натъпването на телесното увреждане със съставомерен резултат, въпреки, че имали характера на лека телесна повреда. Отделно от това не бил правилно анализиран приложения по делото запис от охранителна камера, според който подсъдимите Б. и Е. влезли в двора на К., без да носят лопата, с която според съда бил нанесен фаталния удар. В мотивите не бил даден отговор по какъв начин въпросната лопата е попаднала в ръцете на подс.Б. Е., такава не е била открита на местопроизшествието. Можело да се направи извод, че вероятно удара по главата на К. бил нанесен от трето лице, което е носело лопатата, като неправилно не били взети предвид обясненията, дадени от подс.Б., които съдът отхвърлил, като защитна теза, както и доказателствата за дългогодишния роднинско-съседски конфликт, който ескалирал на ••••••••г. с фатален край. От страна на защитника се претендира подс.Б. да бъде признат за невиновен и оправдван по обвинението в престъпление по чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. В съдебно заседание подс.Б. се явява лично със защитника си адв.М..Поддържат жалбата по изложените в нея доводи, оспорват протеста на прокурора, както и въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци. Считат, че първостепенният съд положил всички усилия за изясняване на фактическата обстановка, като били събрани максимален по обем доказателства. Видеотехническата експертиза на записа, който според тях по странен начин се отзовал в прокуратурата, отразявала много малка част от случилото се на инкриминарата дата и място. На един от кадрите се виждало как подсъдимите излизат от двора на собствената си къща, за да влязат в двора на къщата на пострадалия, като подс.Г. Б. носил предмет с плоска форма, а подс.Б. Е. не носил нищо в себе си. Предметът с плоска форма отговарял на описаното в обясненията на подс.Б. пред съда, че е взел една стара ска, подпряна в двора. Според мотивите на СГС смъртта на пострадалия К. била в причинно следствена връзка, със закрита черепно- мозъчна травма, която била получена от един удар в областта на черепа, с предмет с цилиндрична форма, каквато е дръжката на лопата. Подробно първостепенният съд развил тезата, че ударът е бил нанесен с частта на лопатата, където се съединявала металната с дървената част. По делото не ставало ясно от къде се е взела тази лопата, в ръцете на кои от подсъдимите лица е била, за да бъде нанесен такъв удар. От приложения по делото кадър се установявало, че подс. Г. Б. не държал в ръцете си лопата или кол, който да е с цилиндрична форма, а държал плосък, дълъг предмет, най-вероятно дървен. Нито един от свидетелите не споменавали в двора на пострадалия Г. К. да имало такава права лопата, за да може някой от двама подсъдими да я вземе и да нанесе фаталния удар, както и че подсъдимите са се връщали в техния двор, за да вземат от там лопата за нанасяне на удара. Такава лопата не била открита и на местопроизшествието, след като е пристигнала линейка и полицейски служители, които са задържали подсъдимите. Поради това адв. М. атакува присъдата, като необоснована, тъй като в мотивите не бил даден отговор на въпроса – от къде се е появил въпросния предмет, с който е бил нанесен удара спрямо пострадалия. Обвинението оставало недоказано по категоричен и несъмнен начин, а подс.Б. незаконосъобразно осъден като съучастник в извършване на деянието, при положение, че нанасял удари по краката и тялото на починалия. Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, смъртта на пострадалия Г. К. е настъпила вследствие усложненията от нанесената му закрита черепно- мозъчна травма, без да е налице причинно-следствената връзка между настъпилата смърт и ударите по краката и тялото на пострадалия. На този въпрос първоинстанционният съд не дал какъвто и да било отговор. Според защитника, подс.Б. би могъл да носи наказателна отговорност като съизвършител, единствено, ако смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на политравми, но по делото това не било установено. Претендира се, ако въззивната инстанция преквалифицира деянието спрямо подс.Б. в такова по чл. 118 от НК, то подс.Г. Е. Б. следвало да бъде оправдан, тъй като липсвали доказателства за независимо съпричиняване смъртта по непредпазливост на пострадалия Г. К.. На следващо място, по делото нямало събрани каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че с обективните действия на подсъдимите същите целели смъртта на пострадалия Г. К., по скоро според защитника ставало въпрос за съседска разправа и нанасянето на лека телесна повреда, която по едно стечение на обстоятелствата приключила с фатален край за пострадалия К.. Подсъдимият Б. Г. Е. – чрез защитника си.Е. Н. атакува присъдата като неправилна, необоснована и явно несправедлива. Според жалбата на адв.Н. доказателствата по делото и техният обективен анализ не давали основание да се приеме, че подзащитният му е извършил деянието по чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК от обективна и субективна страна, поради което иска да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по това обвинение. От показанията на свидетелите Р. М., Р. Б., И. Б., Л. Д., Е. Б., както и обясненията на двамата подсъдими се установявало, че последните направили опит да потушат междусъседски скандал. Самият Б. Е. застанал между баща си – подс.Г. Б. и пострадалия Г. К., но бил изритан с крак от последния в областта на слънчевия сплит, от което загубил съзнание в продължение на 1-2 минути. Подсъдимите не носили лопата или друго средство като дърво или кол, за нанасяне на удари към починалото лице, нито отправяли такива, което се установявало от приетата по делото видео-техническа експертиза, изследвала запис от деня на инкриминираното деяние ••••••••г. Алтернативно се отправя искане от страна на защитника, ако подсъдимият Е. бъде признат за виновен, деянието да бъде преквалифицирано по чл.118 ал.1 вр. чл.115 ал.1 от НК, тъй като било извършено в състояние на силно раздразненние, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, като при това положение наказанието да бъде определено от съда около минимума, предвиден в НК. В съдебно заседание подс.Е. се явява лично със защитниците си адв.Е. Н. и адв.Е. М.. Поддържат жалбата по изложените в нея доводи, като оспорват протеста на прокурора и въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци. Според адв.М. порочността на атакувания съдебен акт се състои в неправилната оценка на гласните доказателства, тъй като съдът дал прекомерна вяра на свидетелите от семейния кръг на пострадалото лице – син и снаха, които били в явно противоречие с останалите гласни и писмени доказателства по делото. Тези противоречия обаче неправилно били отчетени от първостепенния съд чрез интерпретиране на фактите във вреда на подс.Е. по отношение на инкриминираното деяние, с което била ангажирана пристрастност и нарушени чл.13 и 14 от НПК. Защитниците на подс.Е. изтъкват, че независимо от измененото обвинението не бил открит предмета на престъплението, с който в мотивите е прието, че е причинена смъртта на починалото лице. Липсвали доказателства, които да сочат, че подс.Е. е бил въоръжен с лопата или с твърд предмет, с който била причинена телесната повреда. Приетият от съда извод, че подс.Е. е нанесъл удар с твърд предмет в областта на главата на пострадалото лице не почивал на обективно събраните доказателства по делото, в това число заключението на видеотехническа- експертиза, според която не е носил предмет в ръцете си, ДНК експертиза за липса на биологични следи по вещественото доказателство –лопата с дървени дръжка и заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, според което смъртта е била причинена от един единствен удар. Съдът не давал отговор на въпроса как предмет с цилиндрична форма – дръжка на права лопата е попаднала у подс.Е., като било установено, че твърд предмет под формата на дървена лента или ска е носил единствено подс.Б.. От друга страна в мотивите на съда не била изяснена по никакъв начин формата на съучастние между двамата подсъдими, което само по себе си нарушавало правото на защита на подсъдимото лице. Не бил даден отговор и на въпроса дали след като пострадалото лице е било пренесено в медицинския автомобил подсъдимите са продължили да нанасят удари, каквото е твърдението на държавното обвинение, опровергано по категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Според защитниците съдът не съобразил данните за личността и етническата принадлежност на подсъдимия и пострадалото лице, което било в основата на разразилия се конфликт. Защитниците претендират за пълно оправдаване на подс.Е. за престъплението по чл.115 вр. чл.20 от НК, тъй като не била доказано по категоричен и несъмнен начин, че именно подс.Е. е нанесъл фаталния удар на пострадалото лице. Алтернативно се иска преквалификация на деянието по чл.118 от НК и изменение на присъдата с намаляване на наказанието 1/3 от първоначално наложеното, тъй като налице били множество данни за конфликтни взаимоотношения между пострадалия и подс.Б., рефлектирали и върху подс.Е., като негов син. С оглед направеното искане за прилагането на чл.337 от НПК от въззивната истанция и намаляването на наказанието, защитниците изтъкват добрите характеристични данни за подс.Е., чистото му съдебно минало, младата и крехка възраст, семейно положение и образование. В последната си дума подсъдимите Г. Б. и Б. Е. поддържат казаното от защитниците си молят да бъдат оправдани. Въззивната истнация като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Протеста и въззивната жалба на частните обвинители досежно явната несправедливост на наложеното на подс.Г. Е. Б. са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. НЕОСНОВАТЕЛНИ са въззивните жалби на подсъдимите, депозирани чрез техните защитници. Въз основа на доказателства по делото, а именно: гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимите Г. Б. и Б. Е. пред съда, показанията на свидетелите пред съда: Ц. К. (л. 174-179 том 1 от нохд нохд 2533/19г. на СГС, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 117-118 том 1от ДП), О. К. (л. 213-216 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л.96-97 том 1от ДП, приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 122-123 том 1от ДП), А. К. (л. 218-222 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 110 т.1 от ДП, както и л.125 т.1 от ДП ), А. К. (л. 228-231 т.1 от нохд ), И. И. (л. 231-234 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 87-89, л.131-132 том 1 от ДП), Г. О. К. (л. 234- 236 от т.1 нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 94-95 т.1 от ДП ), Р. М. (л. 295-299 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 91-92 т.1 от ДП ), Р. Б. (л. 299-302 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 93- 93 т.1 от ДП ), М. К. (л.331-336 т.1 от нохд, л.530-534 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК л. 189-192 т.4 от ДП ), О. М. (л. 336 т.1 от нохд), К. Т. (л. 343 т.1 от нохд), Д. А. (л. 343-344 т.1 от нохд), Л. Д. (л. 344-346 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК - л. 157 т.1 от ДП), С. Х. (л. 346-347 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 152 т.1 от ДП), Р. П. (л. 417-418 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК - л. 120 т.1 от ДП), Б. К. (л. 418-420 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 121 т.1 от ДП), Д. Г. (л. 418-420 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 137 т.1 от ДП), И. Ч. (л. 421-420 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 139 т.1 от ДП), П. П. (л. 422-423 т.1 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 140 т.1 от ДП), И. Б. (л. 519-531 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 156 т.1 от ДП), Е. Ц. Б. (л. 522-523 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 156 т.1 от ДП), В. Г. (л. 523 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 75 т.4 от ДП), В. П. (л. 524 т.2 от нохд), С. И. (л. 525-526 т.2 от нохд), Л. П. (л. 578 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 119 т.1 от ДП), И. Н. (л. 578 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 135 т.1 от ДП), Б. А. (л. 579-581 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 144 т.1 от ДП), И. К. (л. 581 т.2 от нохд), З. И. (л. 581-585 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК - л. 143 т.1 от ДП), Л. И. (л. 677-679 т.2 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 136 т.1 от ДП), приобщените по реда на чл. 284 НПК в края на съдебното следствие, заключенията по приетите след изслушване на вещите лица експертизи както следва: Съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Д. Н. относно подс.Г. А. К. (л. 172-180 от ДП, приета в с.з на 9.12.2021г.л.672-674 нохд 2533/19 на СГС), Съдебно-медицинска експертиза на труп №529/2018г. на пострадалия Г. К., изготвена от в.л. д-р Д. Н. /л.183- 190 т.1 ДП приета в с.з на 9.12.2021г.л.674-675 нохд 2533/19 на СГС), Тройна съдебно медицинска експертиза на вещите лица д-р И. Л., д-р Е. И. и д-р Д. Н. по отношение на пострадалия Г. К. / л.98-111 т.4 ДП, приета в с.з. на 11.02.2022г. л.750-753 нохд/, Съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Д. Н. относно подс. Б. Г. Е. (л. 195- 207 т.1 от ДП), приета в с.з на 9.12.2021г.л.675-676 нохд ), Тройна съдебно психиатрична експертиза на вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г., д-р Р. Т. относно подс. Г. Б. (л. 4 – 28, т.2 от ДП, приета в с.з на 11.02.2022г.л.748 нохд 2533/ 19 на СГС), Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на вещото лице д-р Е. Т. С. –Т. и Д. С. А. по отношение на подс.Б. Е. (л. 32-49 т.2 от ДП, приета в с.з на 11.02.2022г.л.746-747 нохд 2533/19 на СГС, Съдебно медицинска ДНК експертиза №82/2018 на веществени доказателства изготвена от вещото лице Е. А. УМБАЛ „Александровска“ Клиника по съдебна медицина и деонтология (л. 50-65 т.2 от ДП, приета в с.з на 9.12.2021г.л.669 нохд 2533/ 19 на СГС), Съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р И. Л. по отношение травматичните увреждания на Ц. Г. К. / л.115- 119 т.4 ДП, приета в с.з.9.12.2021л.670 нохд /, Съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р Е. И. по отношение травматичните увреждания на Г. О. К. /л.121-125 т.4 ДП приета в с.з на 9.12.2021, л.670-671 нохд /, Съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р Е. И. по отношение травматичните увреждания на подс.Г. Е. Б. / л.127- 137 т.4 ДП, приета в с.з на 9.12.2021г.л.671-672 от нохд/, Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г. и А. А. относно подс. Г. Б. (л. 140 –156, т.4 от ДП, приета в с.з на 11.02.2022г.л.749-750 нохд ), Тройна съдебно психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г. и А. А. относно подс. Г. Б. (л. 160 –179, т.4 от ДП, приета в с.з на 11.02.2022г.л.748-749 нохд), Комплексна видео техническа и аудио техническа експертиза Протокол 19/ИД-20 на вещите лица Й. Д., А. Д. и Р. К. по отношение на 1 бр.флаш памет Kingston, предаден от М. К. на 15.01.2019г., и 1 бр. LG DVD-R без надпис / л.184-205 т.4 ДП/, приета в съдебното заседание на 17.05.2021г. л.529-530 нохд, Съдебно-медицинска ДНК експертиза на в.л.Ж. И. и Н. С. по отношение на веществени доказателства №19/ДНК-11/ л.207-219 ДП приета в с.з.9.12.2021г. л.609-670 нохд/, Съдебно техническа експертиза №151/2019 на в.л. Ч. С. и К. Г. /л.244-246 т.4 ДП, приета в с.з.9.12.21г., л.676 нохд/, Съдебно техническа експертиза №109/2019 на в.л. Ч. С. и К. Г. по отношение на един брой оптичен носител CD-R MAXELL“ с надпис „ОК Супертранс“/ л.253-259 т.4 ДП приета в с.з.9.12.21г. л.676-677 нохд /, Съдебно техническа /фоноскопска/ експертиза протокол №955/2018г. на в.л.Ч. С. на 1 бр. оптичен носител CD-R с надпис „••••••••г.“ / л.262-264 т.4 ДП, приета в с.з.9.12.21г. л.677 нохд /; Писмени доказателства и доказателствени средства, събрани на ДП и съдържащи се в: Том 1- постановление СРП за задържане за 72 ч. на двамата подсъдими (л.20 и л.72); определение на СГС по реда на чл.64 НПК (л.22); определение на СРС по чл.64 НПК (л.28); заповед по ЗМВР и протокол за личен обиск по ЗМВР за подс.Б. (л.36 и л.37); заповед по ЗМВР и протокол за личен обиск по ЗМВР за подс.Е. (л.39 и л.40); протокол за изземване на клетки от устна кухина на подс.Е. и на подс.Б. (л.53 и л.54); протокол за доброволно предаване на дрехите на починалия от болницата (л.55); протокол за доброволно предаване на дрехи от Г. Б. (л.56); протокол за доброволно предаване на медицински документи за починалия от Ц. К. (л.58); СМУ №221.08/2018 за св.Г. О. К. (л.59); протокол за оглед на местопроизшествие (л.74) и препис на протокол за оглед на местопроизшествие (л.78); фотоалбум със снимки към протокол за оглед на местопроизшествие (л.80); СД със снимки към протокола за оглед на местопроизшествие (л.86); протокол за оглед на труп (л.100) и препис от протокола за оглед на труп (л.105); фотоалбум към протокол за оглед на труп (л.102); протокол за оглед на местопроизшествие и за изземване на дактилоскопни следи от пръсти на трупа на починалия Г. К. (л. 106); съобщение за смърт (л.114); документи във връзка със спорния имот (л.127-л.130); протокол за освидетелстване на подс.Г. Б. (л.160), фотоалбум със снимки към протокол за освидетелстване (л.161); протокол за освидетелстване на Б. Е. (л.162); фотоалбум със снимки към протокол за освидетелстване (л.163); СД със снимки от освидетелстване (л.169); протоколи за вземане на сравнителни образци от устна кухина на Б. Е. и на Г. Б.- (л.170- 1л.171); Том 2: медицински документи за подс.Г. Б. (л.22- л.28); справка от Национален телефон 112 за подадени сигнали за инцидента (л.70); приемо- предавателен протокол на ВД (л.75); писмо от МВР- Болница с представени с него медицински документи за 2-та подсъдими и самите документи (л.87- л.103); препис извлечение от акт за смърт на Г. А. К. (л.106); удостоверение за наследници (л.107); писмо от АВ с представени с него нотариални актове (л.109- л.113); писмо от ЦСМП с посочване на лицата, посетили местопроизшествието и приложени документи, съставени в тази връзка (л.115- л.117); медицински документи за починалия Г.К. (л.122- л.123); справки за съдимост за двамата подсъдими (л.146 до края), Том 3: история на заболяването на Г. К.- медицински документи (л.2- л.180) Том 4: определение на САС по чл.65 НПК за подс.Б. Е.(л.17); постановление на СГП за налагане забрана за напускане пределите на страната на подс.Б. Е. (л.19; л.39); постановление на СГП за налагане забрана за напускане пределите на страната на подс.Г. Б. (л.21); определение на САС по чл.65 НПК от 13.12.2018 г. досежно Г. Б. (л.27); определение на СГС по чл.65 НПК спрямо Г. Б. от 06.12.2018 г. (л.31); определение на САС по чл.65 НПК спрямо Б. Е. от 22.11.2018 г. (л.41); определение на СГС по чл.65 НПК спрямо Б. Е. от 15.11.2018 г. (л.45); медицински справки за Г. Б. (л.бО-л.61); разпореждане на СГС по чл.159а НПК (л.231); справка от Виваком за мобилен номер •••••••••• и за мобилен номер на лице с ЕГН ••••••••••- С. И. (л.236- л.238); справка от А1 за И. Б. (л.240- л.243); препис извлечение от акт за смърт (л.269); удостоверение за наследници (л.270); удостоверение за съпруга и родствени връзки (л.271); удостоверение за наследници на Б. М. (л.273); справка от СО- Дирекция Общински приходи относно декларирани данни за собственици (л.275- л.292); нотариални актове и данъчни декларации за спорния имот (л.293- л.310); справка от ОК Супертранс за таксиметров автомобил с ДК №•••••••• и за И. Б. с приложени договори за франчайз, пътна книжка и касов апарат бонове (л.313- л.320); справка от ОК „Супертранс“ за Л. Д., И. Б. и за движение според GPS системата за два таксиметрови автомобила и изпратени с писмото 1 бр. СД и документи във връзка с въпросните два таксиметрови автомобила (л.321- л.342); протокол за доброволно предаване от М. К. на 1 бр. флаш памет (л.346- л.347); справка от 01 РУ- СДВР за подавани жалби от починалия срещу подсъдимите за периода от 01.01.2018 г. до смъртта му (л.349); характеристики на подсъдимите (л.352- л.353); писмо от УМБАЛ -ИСУЛ с изпратени 2 бр. оптични устройства с образни изследвания на починалия (л.359); Писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно характеристики на подсъдимите, справки съдимост, медицински документи за подс.Б.; Веществени доказателства: 7бр. CD-та (оптични носители); 1 бр. оптичен носител- флаш памет; сравнителен материал (образци) от устна кухина на подсъдимите Б. и Е., биологични следи и салфетка с кафява материя; 1 чифт обувки и дрехи- дънки и тениска на подс.Б.; 1 чифт обувки и дрехи- къси панталонки и тениска на подс.Е.; 1 бр. дървена дръжка с кафява материя и 1 бр. права лопата; дрехи- анцуг, слипове и тениска на починалия Г. К., фотоалбуми със снимки към протоколи за оглед и за освидетелстване; веществени доказателства: иззетите вещи, подробно описани в протоколите за оглед, обиск, претърсване и изземване, 7бр. CD-та (оптични носители); 1 бр. оптичен носител- флаш памет; сравнителен материал (образци) от устна кухина на подсъдимите Б. и Е., биологични следи и салфетка с кафява материя; 1 чифт обувки и дрехи- дънки и тениска на подс.Б.; 1 чифт обувки и дрехи- къси панталонки и тениска на подс.Е.; 1 бр. дървена дръжка с кафява материя и 1 бр. права лопата; дрехи- анцуг, слипове и тениска на починалия Г. К., фотоалбуми със снимки към протоколи за оглед и за освидетелстване, правилно СГС е установил фактическата обстановка, която се приема от въззивния съд. Според същата подсъдимите Г. Е. Б. и Б. Г. Е. са баща и син. Към месец юли 2018г. подсъдимите заедно със съпругата на подс.Г. Б. – Р. Б. ползвали двуетажна къща, находяща се в задната част на парцел в гр.•••, кв. „•••”, ул.“•••“ № ••, парцел XI-910, кв.73 и парцел Х-911, кв.73 по регулационния план на гр.София, местност „•••”. Имота бил собственост на майката на Р. Б. – св.Р. М., чийто съпруг Б. А. М. бил починал през 2006г. Заедно със св. Р. М. живеела и внучката й – Е. Е.. Фактически подсъдимите и св.Р. Б. живеели в къща, находяща се в гр.София, кв. „•••”, ул.“•••“ № ••, но пребивавали и ползвали имота и на св.Р. М. след смъртта на съпруга й през 2006г. В предната част на горепосочения парцел към ул.“517- та“29 се намирала и друга двуетажна къща построена на калкан откъм едната си фасада, в която живеел пострадалият Г. А. К. / с прякор “•••“/ заедно със синовете си Ц. Г. К., съпругата му И. Ч. И. и малолетното им дете Ч. Ц. К., другият син А. Г. К. със съпругата му А. Н. К. и малолетното им дете М. А. К.. Пострадалият Г. К. и починалият през 2006г. съпруг на св.Р. М. били братя. Общият недвижим имот, състоящ се от посочените по-горе два парцела, бил в режим на съсобственост на множество лица, измежду които били също пострадалият Г. А. К. и св.Р. А. М.. Двамата имали нотариални актове за покупко-продажба на части от недвижимия имот, който обаче не бил разделен съгласно законно установения ред. Те имали спорове и претенции за собствеността върху частта от имота с излаз към ул.“517“ 29 –та, върху който на калкан с къщата на пострадалия Г. К. била залепена едноетажна постройка, в която живеел до смъртта си през 2018г. починалият Т. М. К. – брат на дядото на частните обвинители, а именно лицето А. М. К.. Тъй като след 2018г. в тази постройка не живеел никой и тя се рушала, около месец преди инцидента на ••••••••г. подсъдимите Г. Б. и Б. Е., заедно със св.Р. Б. и нейния брат М. К. взели решение да я премахнат и я съборили, за да построят на нейно място автомивка, в която подс.Е. да работи и да си изхранва прехраната. По този начин с разрушаването на постройката подс.Г. К. и членовете на неговото семейство имали вече пряк достъп до ул.“517 –та. Отношенията между подсъдимите и пострадалия Г. К., който също имал претенции за мястото се изострили с размяна на заплахи и обидни реплики. Подс.Г. Б. се заканвал на пострадалия Г. К. с думите „“•••, ще ти хвърлим „лимонка“, ще те запалим жив“ и др. подобни. Въпреки, че общият недвижим имот не бил реално поделен, отделните части от него, които ползвали св.Р. М. и семейството на подсъдимите Е. и Б. от една страна, съответно пострадалият Г. А. К., синовете му и техните семейства от друга, били обособени с ограда помежду им, като къщите на двете семейства се намирали в рамките на ползваните от тях части от имота. От стената на калкана на къщата, ползвана от пострадалия Г. К. и синовете му до оградата на улица 517- та имало изграден плътен зид, висок около 2, 00-2, 20 м. От задния край на калкана на тази къща в посока към задния край на парцела била изградена телена мрежа, която правела чупка на около 5-6 метра от задната фасада на къщата и заобикаляла къщата на св.Р. М., след което завършвала в задната ограда на парцела. Между къщата на св.Р. М. и мрежата имало около 1 метър разстояние, като по мрежата имало израснали храсти, които не ограничавали видимостта към този имот, ползван от семейството на подсъдимите. До къщата на св.Р. М. била изградена масивна беседка, а до нея залепена дървена барака и гараж от ламарини, които се ползвали от семейството на двамата подсъдими. Пред беседката, в посока към обособеното празно място и ул.“•••“, имало кучешка колиба, при която било вързвано кучето на семейството на подсъдимите Б. и Е.. Достъпът от ул.“•••“ към частта от имота, която ползвали пострадалият Г. А. К. и синовете му, се осъществявал през метална порта, състояща се от две крила - едното с размери 136x178 см, а другото 134x178 см, като вляво от тях /гледано в посока от улицата към имота/ имало и единична метална врата с размери 84x138 см. Никоя от тези врати не се заключвала. От края на единичната метална врата, по протежение на ул.“•••“ имало телена ограда с дължина 380 см и височина 140 см, която завършвала с друг отвор за врата с широчина 106 см, в който липсвала врата и през който също се влизало към имота на семейството на пострадалия откъм ул.“•••“. След този отвор за врата, имало ограда с дължина 106 см и височина 140 см, която завършвала до тухлената стена, изградена между ул.“•••“ и стената на калкана на къщата на пострадалия. Тази тухлена стена се явявала вътрешна за общия недвижим имот и отделяла двора на пострадалия от обособената празна част, за собствеността на която Г. А. К. и семейството на Р. М. имали претенции. Предната фасада на къщата, в която живеели пострадалият и синовете му, се намирала във вътрешността на ползвания от тях двор, на около девет метра от тротоара на улица „•••“. Частта от дворното място, която се намирала в близост до двете метални порти (двойната метална порта зелен цвят) била застлана с парче балатум, като тази част от дворното място водела към задната фасада на къщата и към вратата на същата, от която се влизало в стаята на пострадалия. От края на малката (единична) врата, находяща се до двойната метална порта, към вътрешността на двора имало ограда от телена мрежа с дължина 530 см и височина 130 см, която свършвала на 360 см от предната фасада на къщата на пострадалия. В близост до този край на телената мрежа, във вътрешността на двора, се намирала чешма без корито. Доколкото телената мрежа не стигала до фасадата на къщата, спокойно можело да се минава от двете страни на въпросната мрежа и вътре в самия двор. Частта от дворното място пред къщата, в която се влизало през малката (единична врата) водела към входната врата на дома и предната фасада, където живеел св.Ц. К. със семейството си. Със съгласието на св.Р. М. на •••••••• г. подс.Г. Б. организирал техника – багер и камион, които да разчистят двора след ремонта, който били направили на покрива на къщата на св.М.а, както и останките от вече съборената стара едноетажна постройка, находяща се в спорното място. Започнали дейността още от сутринта - към 09: 00- 09: 30 ч., като освен работниците, които били ангажирали в почистването, взели участие подс. Б., зет му – св.М. К., подпомагани от св.Р. Б. и подс.Б. Е.. Последният придружавал шофьора и камиона, с който извозвали строителните отпадъци и боклуците от мястото, за да контролира къде и как се транспортират. Сутринта на •••••••• г. синът на пострадалия - св.А. К. отишъл на работа към 08: 00 часа, а съпругата му св.А. К. – излязла към 11: 00 часа, без да обърне внимание на случващото се в съседния двор и спорното място. Пострадалият Г. К. – „•••“ излязъл рано сутринта от дома си. Същият след смъртта на съпругата си не работел, ходел по кофите за боклук и събирал отпадъци, които след това предавал, като по този начин се препитавал. Към 11: 00 ч. той се прибрал и седнал в намиращото се в близост на улицата кафене - на около 20 метра от къщата му, поръчал си ракия и наблюдавал какво правят подсъдимите и наетите от тях работници в спорния имот. Пострадалият все още седял в кафенето към 13.30 часа, когато синът му – св.Ц. К. излязъл от дома си. Съпругата му св.И. К., била останала в къщата, тъй като гледала малко им дете. Св.О. К. (дъщеря на пострадалия Г. К.), която живеела заедно със сина си Г. О. К. и със съпруга си К. Д. в неговия дом, находящ се на ул.“•••“ №11 в гр.София на ••••••••г. била в посоченото жилище. През деня, докато подсъдимите, св.М. К. и наетите от тях работници почиствали спорното място, отношенията между тях и пострадалият Г. К. били нормални, като нямало конфликти ситуации помежду им. Последният дори показал на работниците къде в двора минават тръбите на водопровода, така че да не бъдат засегнати от багера, когато разчиствал боклуците от празното място. Към ранния следобяд пострадалият Г. К., който вече бил изпил немалко количество алкохол, се прибрал в дома си, за да поспи, а подсъдимите и св.М. К. продължили да работят и да изнасят строителни отпадъци с помощта на наетите работници. Междувременно на същия ден подс.Г. Б. повикал негов познат - св.З. И., който да монтира камери за видео наблюдение на къщата. Едната от тях била поставена от св.И. на централната носеща греда на билото на покрива на къщата на св.Р. М., като в обхвата й попадали беседката и празното място по посока на ул.“•••”. Втората камера била монтирана на самата беседка и третата на входа на къщата, като след монтирането им, камерите били оставени в работен режим. Камерите имали и записващо устройство - DVR, което било поставено на хладилника в хола на къщата и което съхранявало записите от трите монтирани камери. Следобяд около 14.00 часа в имота на св.М.а по покана на св.М. К. пристигнала св.Л. И., с която последния живеел на семейни начала заедно с малолетните им деца. Работата по почистването продължила до 18.00 часа. След като работниците си тръгнали, двамата подсъдими Б. и Е. заедно със свидетелите Р. М., Р. Б., М. К. и Л. И. седнали да вечерят в беседката отвън. Подс.Г. Б. и св.М. К. консумирали алкохол / уиски/ през деня и по време на вечерята. Останалите не употребявали алкохол. Около 20: 30- 21: 00 часа св.М. К. се обадил на другите си три дъщери от предишни връзки, да се присъединят към тях. За целта подс.Е., който не консумирал алкохол, ги докарал с автомобила на св.М.в К., но момичетата останали за кратко. Наложило се подс.Е. да ги транспортира обратно, след което същият се върнал при подс.Б. и св.М. К., които продължавали да седят в беседката на двора, да консумират алкохол и да слушат музика от тонколона. По същото време св.Л. И., Р. М. и Р. Б. били в къщата на св.М.а, заедно с децата. След 21: 00 ч. пострадалият Г. К. вече се бил събудил, отишъл към къщата на св. Р. М., преминавайки през мрежата, която разделяла двата двора и в която се бил образувал малък процеп след премахването на старата постройка. По това време в къщата били трите жени и децата, като пострадалият се приближил до прозореца на кухнята, който гледал странично, и с някакъв предмет, който и трите свидетелки - И.а, Б.а и М.а възприели като нож, потропал на прозореца на кухнята, при което св.Б.а му се развикала и пострадалият се махнал оттам. В този момент двамата подсъдими и св.М. К. били в беседката, като последният бил задрямал на масата в резултат на употребеното количеството алкохол. Междувременно след 22: 00 часа синът на пострадалия - св.Ц. К., прибирайки се по улицата преди да влезе в дома си видял двамата подсъдими и св.М. К. да седят в беседката и да пият. След това св.Ц. К. влязъл в къщата, седнал на терасата отпред, като св.И. И. била вътре, за да приготви вечеря. Към 22: 22ч. пострадалият Г. К. се приближил до мрежата, разделяща двата двора в частта от неговия двор, намираща се срещу беседката, където по това време продължавали да седят двамата подсъдими заедно със св.М. К. и започнал да вика и псува към тях, заканвайки се на подс.Г. Б., че ще го утрепе и заколи. Тогава подс.Б. станал, облякъл си фланелката и залитайки тръгнал към телената ограда, която разделяла двора и къщата на починалия и тази на подсъдимите, като след него тръгнал и синът му–подс.Б. Е.. И двамата подсъдими в този момент били облечени в светли тениски и къси панталони. Те се приближили до оградата, където бил пострадалият и си разменили с него реплики, като успели да го избутат от оградата, при което той се върнал към своята къща, преминавайки от лявата й страна към предния двор в посока ул. „•••“. Междувременно двамата подсъдими се върнали в беседката и подс.Б. казал нещо на св.М. К., който обаче не го възприел, тъй като бил задрямал. Малко след това към 22: 23 часа подс.Б., последван от подс.Е., отново излезли от беседката и минавайки през празното вече спорно дворно място, се отправили към улицата и дома на пострадалия. Подс.Б. носел в този момент в ръцете си предмет, подобен на кол (пръчка) на дръжка от права лопата, а подс.Е., който го следвал на около 3-4 метра не носел нищо. След като стигнали края на празното спорно дворно място, двамата подсъдими излезли на улицата и завили наляво по нея в посока къщата на пострадалия. Към 22: 22 ч.– 22: 30 ч. пострадалият Г. К. отишъл към чешмата в предния двор на къщата, за да си наплиска и измие лицето, като св.Ц. К. видял, че той идва от задната част на къщата, където се намирал входът за неговата стая и решил, че излиза оттам. Двамата разменили реплики помежду си. По същото време подсъдимите, които били тръгнали от беседката след конфликта с пострадалия на мрежата, вече заобиколили къщата му и нахлули в предната част на двора през двойната голяма метална порта. Те веднага се насочили към пострадалия Г. К. крещейки: „•••, излез!”, като междувременно го псували и викали: „Изкарай ножа, бе!”, като подс.Б. го накарал да се обърне, на което пострадалият отговорил, че няма нож, вдигнал ризата си и се завъртял, така че подс.Б. да види, че наистина няма нож в себе си. Пострадалият се намирал в този момент пред металната мрежа, която не стигала до къщата, като подс.Б. го бутнал с ръце в тялото и той залитнал, а синът му– подс.Е. стоял встрани. Тогава св.Ц. К. скочил от терасата на къщата на двора при баща си и попитал подс.Б. защо бута баща му, като заявил, че подсъдимите нямат право да влизат в двора им толкова късно вечерта. Св Ц. К. се опитал да избута двамата подсъдими извън двора на къщата си, а пострадалият останал на място без да прави нищо. Св.Ц. К. успял да изтласка двамата подсъдими до двойната голяма зелена порта, но те останали отвътре, като св.Ц. К. се опитал да изкара подс.Б. извън двора. Докато това се случвало, подс.Е. се възползвал от факта, че св.Ц. К. се занимавал с баща му и сам излязъл отвън, но заобиколил и влязъл обратно в двора на къщата на пострадалия, този път вече през малката порта, като заобикаляйки мрежата, която не стигала до къщата, стигнал до пострадалия, който в този момент се намирал зад гърба на сина си Ц. К. в района на балатума, постлан пред голямата, двойна зелена метална порта в двора на къщата. Подс.Е. се приближил до пострадалия Г. К. и замахнал към него с бел – права лопата, която държал в ръцете си, видяна от св.Ц. К. видял в този момент. Св.И. И., също наблюдавала случващото се вътре от къщата, когато подсъдимите влезли в техния двор и тръгнали към пострадалия Г. К.. В момента, в който подс.Е. замахнал с правата лопата към пострадалия, св.Ц. К. успял да избута подс.Б., като се обърнал към подс.Е. и видял, че той нанася удар по баща му с тази лопата, като от разстояние му се сторило, че ударът е с острата, метална част на лопатата, но всъщност пострадалия бил ударен с дървената част, самата дръжка на лопатата. Ударът бил насочен към главата на пострадалия, който обръщайки се в последния момент към подс.Е. и виждайки, че той замахва да го удари, се опитал да избегне удара, като извърнал главата си в страни, при което ударът, нанесен от подс.Е. с облата цилиндрична част на дръжката на лопатата, попаднал дясно странично в областта на главата на пострадалия. От удара, пострадалият Г. К. паднал на земята по гръб върху балатума и останал да лежи там неподвижен, като подс.Е. му нанесъл и втори удар с дръжката на лопатата, който попаднал в същата област на главата на пострадалия. Виждайки това, св.Ц. К. оставил подс.Б. и отишъл при баща си, като паднал на колене и прегърнал главата му, лягайки върху него, за да го предпази от последващи удари. В този момент нямало други лица в двора и на улицата, като св.И. И. не наблюдавала през цялото време случващото се, тъй като детето й се разплакало и тя отишла да го вземе и успокои, но връщайки се видяла, че подс.Е. продължава да нанася удари с лопатата, насочени към пострадалия, които обаче попадали върху тялото на св.Ц. К., който лежал върху горната част от тялото на баща си, за да го предпази от ударите. Един от тези удари попаднал в областта на дясното око на св.Ц. К., а друг в областта на лявата му ръка и рамо. Освен ударите, които нанасял с лопатата, под.Е. ритал пострадалия и сина му, докато двамата били на земята. Към подс.Е. се присъединил и подс.Г. Б., който също започнал да нанася удари по тялото му с юмруци и ритници, които също така попадали не само върху непокритата и незащитена част от тялото на пострадалия, но и върху тялото на сина му – св.Ц. К.. През цялото време докато нанасял ударите подс.Б. псувал, а св.Ц. К. молил двамата подсъдими да престанат да удрят баща му и ги питал какво искат от него, но молбите му не били чути. От виковете на участниците в конфликта, към мястото започнали да се стичат хора от квартала, които също вдигали шум, викайки и крещейки. По същото време, св.Г. О. К. - син на св.О. К. (дъщеря на пострадалия), който живеел с майка си и баща си К. Д. в къща на ул.“•••“ №11 бил излязъл отвън, за да изпуши една цигара, когато чул викове и крясъци откъм къщата на дядо си – пострадалия Г. К. и се запътил натам, за да види какво се случва. Стигайки пред портата на къщата чул отвътре викове и крясъци, влязъл в двора през малката порта и видял дядо му да лежи на земята, а вуйчо му – св.Ц. К. бил върху него, докато двамата подсъдими нанасяли удари по вуйчо му и дядо му. Св.Г. О. К. видял, че подс.Б. Е. нанася удари с лопата по тях, а подс.Г. Б. с юмруци и шутове. Други лица по това време в двора нямало. Св.Г. О. К. попитал какво се случва, при което подс.Г. Б., обръщайки се към него, казал на сина си – подс.Е.: „Ето го и него, трепай го и него!”. Тогава подс.Е. тръгнал към св.Г. О. К., който излязъл на улицата, където бил настигнат от подс.Е. и последният му нанесъл удар с лопатата по лявата ръка. От удара св.Г. О. К. паднал на земята, като подс.Е. посегнал да го удари втори път, но св.Г. О. К. успял да се дръпне и побягнал в посока ул.“511-та“ към дома си, където живеел, а подс.Е. го подгонил, държейки в ръцете си правата лопата.Св.Ц. К. станал и отишъл след двамата да види какво се случва, през което време подс.Б. възползвайки се от факта, че св.Ц. К. не е при пострадалия застанал на колене върху него и продължил да му нанася удари с ръце по тялото. По същото време от виковете на участниците в конфликта и лая на кучето, заспалият св.М. К. се събудил и оглеждайки се видял, че е сам в беседката, поради което станал и тръгнал към ул.“•••“, минавайки през празното спорно място, насочвайки се към дома на пострадалия, откьдето идвал шума, като в този момент видял някой да притичва покрай него, но не разбрал кой е. Отивайки на място св.М. К., заварил подс.Г. Б., който агресивно нанасял удари на пострадалия Г. К., докато св.Ц. К. се опитвал да го избута от него.Св.М. К. се опитал да ги разтърве и успял да изведе подс.Б. извън двора на пострадалия, както и да затвори портите зад него, след което се върнал отново в беседката, минавайки през празното спорно място, а от своя страна подс.Б. тръгнал след сина си – подс.Е., който гонел св.Г. О. К.. Последният обаче успял да се скрие в една порутена къща, находяща се на около 300 метра от двора на дядо му, като останал там близо 10-на минути, поради което подс.Е. го изгубил от поглед и спрял да го преследва. Подс.Б. бил настигнат от баща си, двамата продължили да вървят още известно време в посоката, в която избягал св.Г. О. К., като подс.Е. казал на баща си да се връщат, разубеждавайки го с думите: „Стига бе тате, достатъчно направихме”, на което подс.Б., взимайки от земята камък в ръката си продължавал да върви напред и да крещи: „Ще го утрепам и тоя”. Двамата подсъдими се намирали в района на кръстовището на ул.“•••“ с ул. „511-та“, където от отсрещния тротоар били забелязани от прибиращите се св.А. К. и другия син на пострадалия св.А. К., който носел на ръце малкото си дете. Двамата подсъдими не видели свидетелите А. К. и А. К. на улицата, а последните към този момент не разбрали какво точно имат предвид двамата подсъдими и кого търсят. При влизането на свидетелите А. и А. К. в двора те видели пострадалия Г. К., който продължавал да лежи неподвижно на балатума, а до него били св.Ц. К. и св.И. И., като св.Ц. К. бил обгърнал главата на баща си с ръце. Виждайки брат си и снаха си св.К. им казал, че са били нападнати в двора от подс.Б. и синът му – подс.Е.. Св.А. К. влязла в къщата, за да прибере малкото дете, а през това време – в 22: 30 часа св.Ц. К. подал сигнал на тел.112 от мобилен телефонен номер ••••••••••, съобщил за инцидента, посочил, че пострадалият Г. К. е бил ударен с лопата в главата в двора на къщата им и поискал на място да бъде изпратен екип на Спешна медицинска помощ и полиция. По тялото и главата на пострадалия нямало видими наранявания и кръв, но когато двамата братя се опитали да повдигнат баща си и да го преместят, от устата му също изтекла немалко кръв, която се разтекла върху балатума на мястото, на което бил паднал след нанесените му удари. Виковете и шума, който се бил вдигнал по време на конфликта, привлякло много хора от квартала, които започнали да се събират на улицата пред двора на пострадалия. По това време неговата дъщеря – св.О. К. била в дома си, находящ се на №11 на ул.“•••“ и чувайки от съседско дете, че нещо се е случило в дома на баща й, веднага тръгнала натам. От своя страна подсъдимите след като повървели още малко и не успели да открият св.Г. О. К. се върнали обратно в беседката, но не минали през спорното място, а влезли през задния двор на къщата, като по това време в беседката вече бил и св.М. К.. По същото време там отишли и св.Л. И., която чула разправията от улицата, както и съпругата на подс.Б.–св.Р. Б.. Подс.Б. продължавал да се държи агресивно и да настоява да се върнат в дома на пострадалия и да се разправят с него и роднините му, при което св.М. К. и съпругата на подс.Б. – св.Р. Б. се опитали да го спрат. Другият подсъдим – Б. Е. бил сравнително спокоен, като прибирайки се в беседката бил гол до кръста – без тениска. Известно време след това подс.Б. също съблякъл своята и останал гол до кръста, продължавайки да се разправя със св.М. К., който се опитвал да го възпре и да не му позволи да се върне обратно в дома на пострадалия, но не успял. Това се случвало към 22: 37-22: 41 часа. Около 22: 41 ч. на място пристигнал екип на ЦСМП- Спешна помощ в състав св.Р. П. „специалист здравни грижи” и шофьор св.Б. К., който спрял автомобила „Опел - Комбо“ тип „баничарка“ с две врати– задна и странична пред дома на пострадалия към ул. „••• със задната част към двойната метална порта на двора. Страничната врата на линейката била откъм страната на шофьора и също била отворена, като между шофьорското място и купето отзад нямало преграда вътре в линейката. Екипът на ЦСМП се отзовал на подадения сигнал на тел.112 около 6-7 минути след приемането му и заварил на място място две момчета и една жена – свидетелите А. К., Ц. К. и И. К.. Пострадалият Г. К. все още лежал по гръб на мястото, на което паднал след първия нанесен му удар от подс.Е. – до пътеката след металната двукрила врата на двора с крака, сочещи към металната порта и глава – навътре към къщата. Същият бил в неадекватно, шоково състояние – не реагирал на повикване за име, на болков дразнител, не движел крайниците си – ръце и крака, но бил със запазено дишане и ритмична сърдечна дейност, с трайно разширена дясна зеница, сочеща контузия на мозъка с вътремозъчна лезия (хемурагия), без външни данни за фрактура на черепа и оторагия. Пострадалият лъхал на алкохол, като по него св.П. не установил следи от пробождане с хладно оръжие или огнестрелни рани, а единствено рана на главата, която според него била разкъсно–контузна и кървял от носа. Св.П. не успял да получи повече информация на място за случилото се, тъй като роднините на пострадалия, които заварил там били в паника. Св.П. оказал на пострадалия първа медицинска помощ с хващане на периферен венозен път, мониторване, изнасяне на пациента и вкарването му в линейката с гръбначна носилка, където му бил подаден и кислород. На място спешната помощ, която могла да бъде оказана се свеждала до осигуряване на жизнените функции на човека – поддържане на дишането и сърдечната дейност, като и доколкото пострадалият не бил контактен и нямал вербални реакции св.П. преценил, че се касае за тежка травма, която по скалата на Глазгоу била 13-14. Малко след пристигането на линейката на място, св.О. К. вече била стигнала в близост до дома на баща си и минавайки по улица „•••“, покрай празното спорно място, видяла, че подс.Г. Б., когото св.М. К. не успял да спре и задържи в беседката, тича през това място гол до кръста към улицата, викайки: „Ще го убия! Писна ми от тоя •••!”. След него тичала съпругата му – св.Р. Б., която се опитвала да го спре, дърпайки го, за да го прибере вкъщи, но не успявала. Св.О. К. отишла до него, хванала го с двете си ръце през кръста, опитвайки се също да го спре, при което подс.Б. се обърнал към нея с думите: „Олге, ти ли си? Махни се, с теб нямам работа!”, изблъскал я и продължил да тича към къщата на баща й. През това време там вече се била събрала тълпа от множество хора, които стояли на улицата, а свидетелите К., П. и Ц. К. качвали пострадалия Г. К. с носилка в линейката. Св.Ц. К. искал да придружи баща си до болницата, като пътува с линейката до там, поради което се качил вътре в нея, но св.П. му казал, че няма как да дойде с тях и той тръгнал да слиза, като в този момент зад линейката в областта на задната врата започнал масов побой между дошлите на място хора. Подс.Б. успял да стигне до задната врата на линейката и започнал да нанася удари с юмруци в областта на слабините и корема на пострадалия, който вече бил качен в линейката и да вика „•••, ти не умре ли бе, мама ти...?”. По това време там се върнал св.Г. О. К., като и св.О. К., която успяла да стигне до подс.Б., опитвайки се да го издърпа, за да спре да удря баща й, при което подс.Б. с обърнал и псувайки я блъснал, в резултат на което свидетелката паднала на земята. Междувременно св.Ц. К. успял да слезе от линейката от задната врата, като в този момент там пристигнал и подс.Е., който заедно с други пристигнали на място лица се нахвърлили да се бият със св.Ц. К., св.Г. О. К. и св.А. К., което забавило тръгването на линейката. Св.П. и св.К. по същото време били в предната част на линейката, за да не пострадат в масовия бой, който възникнал. Подс.Б. бил издърпан от задната част на линейката и също се включил в масовия побой, като шофьорът на линейката - св.К., успял да затвори вратите й, за да потеглят към болница ИСУЛ с пострадалия Г. К., като преди това св.П. се обадил до централата, за да извика на място допълнителна помощ от жандармерията, тъй като малко след тях на място били пристигнали само двама униформени полицаи, които не успели да се справят с разразилия се конфликт. Пострадалият Г. К. бил откаран в шокова зала на УМБАЛ Царица Йоана – ИСУЛ ЕАД- гр.София, след което хоспитализиран по спешност в Клиниката по неврохирургия в същата болница, където въпреки оказаната му високоспециализирана медицинска помощ, починал на 11.08.2018 г. На място непосредствено след потеглянето на линейката пристигнали и лица от фамилията „Д.” (св.Д. А., Б. А., св.З. И. и други), както и бащата на подс.Б. – св.Е. Б., които също се включили в масовия бой. Св.М. К. отново дошъл пред дома на пострадалия и се опитал да се намеси и да раздели двете враждуващи и биещи се помежду си групи, като успял да затвори част от тях (най-вече роднините на пострадалия) в двора на къщата на Г. К. и заявил пред всички, че няма да позволи да се бият и да пусне другата част от участващите в побоя да влязат вътре. Малко след като линейката от ЦСМП, заедно с пострадалия, отпътувала за болница ИСУЛ, на място пристигнал екип от полицейски служители от 01 РУ- СДВР. Служителите получили информация, че тежко пострадал е откаран в ИСУЛ. На място те установили, че става въпрос за масово сбиване на ул. „•••“ №29, където заварили тълпа от хора, които се карали, блъскали и бутали един друг. Сред тях били и двамата подсъдими – Б. Е. и Г. Б., които били най–агресивни от останалите участници в масовото сбиване. Полицейските служители – свидетелите И. Ч., Д. Г., В. П. и П. П., успели да установят самоличността на двамата подсъдими, като от обясненията на други установени на място лица, разбрали, че конфликта е възникнал заради вражда между роднини и по– конкретно между подсъдимите Б. и Е. от една страна и от друга – откараният с линейката пострадал Г. К.. Изяснено било, че след размяна на реплики между тях, подсъдимите отишли в имота на пострадалия да се саморазправят с него, като пред св.П., подс.Б. заявил, че той му бил нанесъл удар с юмрук, от който пострадалият паднал на земята. През цялото време подс.Б. обяснявал пред полицейските служители св.П. и Чонгов, че именно той е нанесъл удара и сочел себе си, като настоявал да задържат него, успокоявайки подс.Е. с думите: „Спокойно, аз съм", „Аз го ударих”, „Аз съм виновен, не се притеснявай”. Двамата подсъдими били задържани от полицейските служители и отведени до сградата на 01 РУ- СДВР. Останалите присъстващи на място лица били приканени да се явят в сградата на управлението, за да бъдат разпитани, ако имат повече информация за случилото се и ако са били очевидци на инцидента.На местопроизшествието след разпръсването на тълпата пристигнали други полицейски служители – И. Н. и Л. П., които запазили местопроизшествието до идването на оперативно-следствената група, която извършила оглед на местопроизшествието, при който от балатум във вътрешността на двора на къщата на пострадалия били иззети биологични следи: проби от петна червеникаво- кафява материя, а от дървената барака, находяща се до беседката в двора на къщата на двамата подсъдими били иззети следните предмети: 1 бр. салфетка с кафява материя по нея; 1 бр. права лопата с дървена дръжка; 1 бр. дървена дръжка с удължена цилиндрична форма, от която след това били иззети нишковидни обекти. Св.М. К. и св.Л. И., останали да преспят в къщата на св.Р. М., като на следващата сутрин св.М.в К. видял, че DVR- устройството върху хладилника в хола, което запаметявало записите от поставените камери е изкривено и оставено до кофата за боклук. Св.М. К. предположил, че някой може в яда си да го е хвърлил или настъпил, решил да го вземе със себе си, като уведомил за това св.Л. И.. Св.М. К. прегледал записите от устройството и установил, че на тях се вижда поведението на подсъдимите и на другите лица, включително и неговото такова, които са били в района на беседката, както и пространството в зоната на празното спорно място пред беседката до ул. „•••“, до момента на идване на линейката от ЦСМП в 22: 41 ч. След това записът бил преустановен, без да се разбере каква е причината да прекъсне в този момент. Св.М. К. свалил записа от DVR– устройството на телефона, след това на компютър и накрая на флаш памет, която предал на прокурор при СГП в хода на разследването /л.346 т.4 от ДП/. Самото DVR-устройство изхвърлил, тъй като решил, че е повредено. На въпросната флаш памет, на която свалил записа от DVR-устройството, св.М. К. записал и телефонен разговор (под формата на аудио- видео запис), проведен между него и св.Ц. К., по време на който, св.Ц. К. му казал, че братът и бащата на подс.Г. Б. – св.И. Б. и св.Е. Б., са се опитали да го „подкупят”, предлагайки му пари и автомобил, ако каже, че баща му Г. К. е бил ударен от св.М. К., за да се прехвърли вината върху него. В резултат на това, отношенията между св.М. К. и семейството на подсъдимите се влошили. Дрехите на пострадалия Г. А. К. били предадени за нуждите на образуваното досъебено производство на 01.08.2018г. с протокол за доброволно предаване от служител на медицинското заведение, в което същият бил настанен за лечение. За времето от 11.08 часа до 11.34 часа на 01.08.2019 г. в 01 РУ– СДВР било извършено освидетелстване на подс.Г. Е. Б. с негово съгласие, а дрехите и обувките му били приобщени с протокол за доброволно предаване от същия. С протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 21.09.2018 г. със съгласието на подс.Б. била иззета проба с ДНК материал от устната му кухина. За времето от 11.53 часа до 12.24 часа на 01.08.2019 г. в 01 РУ-СДВР е било извършено освидетелстване и на подс.Б. Г. Е. с негово съгласие, а дрехите и обувките му били приобщени с протокол за доброволно предаване от същия. С протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 21.09.2018 г., със съгласието на подс.Е., била иззета проба с ДНК материал от устната му кухина.След смъртта на пострадалия Г. А. К. бил извършен оглед на трупа му и бил иззет сравнителен материал от косми, нокти и кръв.На пострадалия Г. А. К. били извършени няколко съдебно‐ медицински експертизи за установяване на уврежданията, начинът на причиняването им и причината за смъртта. Фактическата обстановка описана в мотивите на първостепенния съд въззивната инстанция приема за правилно установена. Всички доказателствени източници са били подробно анализирани и съотнесени към обвинението на подсъдимите Б. и Е. по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, като е било съобразено измененото в хода на съдебното следствие обвинение на подс.Б. Е., допуснато в съдебното заседание на 11.04.2022г. от СГС. Правилно и законосъобразно първостепенния съд е приложил материалния закон, преквалифицирайки извършеното от двамата подсъдими в по-леко наказуемо престъпление – по чл.115 вл. чл.20 ал.2 от НК. Доколкото относно квалификацията на чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК – деянието да е извършено с особена жестокост, за която подсъдимите са били оправдани и не е бил заявен протест, съответно жалба от частните обвинители, въззивната инстанция следва да се произнесе само в рамките на въззивните оплаквания за обвинението по чл.115 вл. чл.20 ал.2 от НК. Неоснователни са възраженията на защитниците на подсъдимите Б. и Е., че деянието е несъставомерно и недоказано. Въз основа на обстойния и верен анализ на доказателствените източници – множество гласни, писмени, веществени доказателства и заключения на експертизи, СГС правилно е преценил, че на ••••••••г. в гр.София двамата подсъдими са извършили умишлено задружни действия, с които са допринесли за настъпване биологичната смърт на пострадалия Г. А. К.. При изясняването на правно релевантните факти СГС е процедирал правилно, разделяйки множеството свидетели в няколко условни групи – очевидци на инкриминираното деяние, роднини и близки на подсъдимите, както и на пострадалия, пристигналите на местопроизшествието лица непосредствено след деянието, в това число живущи в квартала, екип от ЦСМП, полицейски служители, поемни лица. По този начин хронологично във времето през призмата на различните индивидуални възприятия на лицата, имащи отношение към случая е изяснено точното време и място на посегателството срещу личността на пострадалия К., мотивите и подбудите на двамата подсъдими, както и поредицата от техните съгласувани действия, насочени към противоправното отнемане на живота му. В тази посока напълно коректно и вярно са били анализирани и обсъдени показанията на свидетелите Ц. К., И. И., А. К., А. К., Г. О. К., Л. И., М. К., О. К., Р. Б., Р. М., Л. Д., Захарин И. Б. А., Д. А., Е. Б., И. Б., Р. П., Б. К., Д. Г., В. П., И. Ч., П. П., И. Н., Л. П. и С. Х., като съдът е дал обстоен и мотивиран отговор, кои от тях кредитира изцяло или отчасти, съответно в кои части и защо. Неоснователно е възражението на защитниците на подсъдимите, че анализът на гласните доказателства е едностранчив, необективен и тенденциозно извършен в нарушение на чл.13 и 14 от НПК, игнорирайки обясненията на подсъдимите и заявеното от техни близки роднини. За да даде вяра преимуществено на първата група свидетели СГС прецизно и задълбочено е обсъдил показанията на абсолютно всички свидетели по отделно, съпоставил ги е едни с други, както и с останалите доказателства и доказателствени средства, с обясненията на подсъдимите, пълноценно е обследвал, констатирал и изложил наличните противоречия, за да направи верни правни изводи за виновността на подсъдимите. Самата фактология е правилно и точно установена след обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, подлагайки на критичен анализ гласните, писмените, веществени доказателства и заключения на експертизи. СГС е подходил с достатъчно внимание и критичност при анализа, както на свидетелските показания, така и по отношение на останалия обемен доказателствен материал, за да даде изчерпателен отговор на всички въпроси, поставени от страните в хода на съдебното следствие, някои от които отново се поставят за разглеждане пред въззивния съд. В случая първостепенният съд е направил дължимото, за да разкрие обективната истина, ръководейки се изцяло от закона, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото, отговорил е на всяко едно от защитните възражения. Изяснен е начина на причиняване на уврежданията, резултатите от получените травми и конкретната причина за смъртта на Г. К.. Подробно са били обсъдени всички експертни заключения, като е изяснен механизма на деянието, причинените увреждания и причината за смъртта. В тази връзка на пострадалия Г. А. К. били извършени няколко съдебномедицински експертизи: СМЕ назначена на 01.08.2018г. и извършена приживе на пострадалия, Съдебно-медицинска експертиза на труп № 529/2018 г. по описа на КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД - гр.София и Тройна Съдебно-медицинска експертиза. От заключенията на вещите лица по извършените съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат на нанесения му побой, пострадалият Г. А. К. е получил тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната слепоочна и темен кръвоизлив с пробив в мозъчните стомахчета, тежък оток на мозъка с вклиняване, компресия и дислокация на мозъчното вещество; кома; счупване на долен ръб на дясна орбита, счупване на дясна скулна кост; кръвонасядане на дясно слепоочие; кръвонасядане на клепачите на дясно око; излив на кръв в десен максиларен синус. От заключението на извършената тройна СМЕ се установява, че посочените травматични увреждания са получени по механизма на удар с или върху твърди тъпи предмети с нанасяне на значителни по сила удари. Счупването на костите на черепа с оформяне на линейна фрактурна линия, преминаваща през дясна слепоочна кост, дясна теменна кост, долен ръб на дясна орбита и дясна скулна кост, може да бъде получено и с един удар с твърд тъп предмет с удължена цилиндрична форма и ограничена удряща повърхност, каквито характеристики има дървената част - дръжката на лопата. При нанасянето на този удар е получено и кръвонасядането на десния слепоочен мускул, контузията на мозъка, както и травматичния субдурален и субарахноидален кръвоизлив.Същевременно от заключенията на извършените СМЕ, включително и тройната такава, се установява, че не може да се изключи нанасянето и на по-леки наслагващи се удари в същата област с плоската метална част или дръжката на лопата, които да са довели до разширяване на кръвонасядането на меките черепни обвивки. Вещите лица са категорични, че предвид локализацията и тежестта на уврежданията се налага изводът, че същите не могат да се получат при падане от собствен ръст на терен и от удар с юмрук. Категорични са също така, че травмата на главата не може да бъде обяснена с удар от металната част на лопатата /удар с плоската метална част/ или от посичане със страничния ръб, от който биха се получили и посечени наранявания на кожата в областта на счупването. В тази връзка в заключението вещите лица сочат, че при нанасяне на удар по главата със странични ръб на металната част на лопатата се получават посечни наранявания на меките тъкани и подлежащите части, които са с характерен вид. В конкретния случай в медицинската документация не са констатирани наранявания на меките тъкани с вид /рани/, от което да се направи извод, че ударът е нанесен с металната част на лопата. Ето защо и описаните в документацията морфологични увреждания на меките тъкани на главата могат да бъдат получени от нанасяне на удар с дръжка на лопата, без да може да се изключи категорични и нанасянето на по- леки наслагващи се удари с плоската метална част или дръжката на лопатата, от които да са получени само кръвонасядания на меките черепни обвивки. Видно от заключението на вещите лица по тройната СМЕ пострадалият Г. А. К. предвид тежестта на уврежданията на мозъчното вещество /контузия/ с излив на кръв в черепната кухина, довел до притискане /компресия/ и дислокация /преместване/ на мозъчното вещество, които предопределят потискане на мозъчната дейност и поради това и изпадане на пострадалия в коматозно състояние, непосредствено след получаване на ударите в главата или много бързо след това. Причината за изпадане в коматозно състояние е тежкото увреждане на мозъчните структури и развилия се в тази връзка мозъчен оток, като това кореспондира и с данните от медицинската документация за наличие на коматозно състояние към момента на прием на пострадалия в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ, както и с промените в неврологичния статус, отразен във фиша на ЦСМП. Предвид обстоятелството, че пострадалият след получаване на травмата е изпаднал в кома, която е продължила до настъпване на смъртта на същия, той не е изпитвал особени болки и страдания. Вещите лица са посочили, че в случая не са установени травматични увреждания извън главата, които да са разположени в предилекционни места на т.нар. „защитни” наранявания.От заключенията на вещите лица по извършените СМЕ еднозначно се установява, че смъртта на пострадалия Г. А. К. се дължи на травматичните увреждания, причинили тежката черепно-мозъчна травма, която е пряк резултат от нанесен директен удар в областта на главата с твърд, тъп предмет с удължена цилиндрична форма и може да бъде получена при нанасяне на един удар със значителна сила, довел до счупване на костите на черепния покрив и лицевите кости. Независимо от оказаната на пострадалия своевременна и високоспециализирана медицинска помощ - оперативна интервенция в специализирано неврохирургично отделение и последващо лечение в интензивно отделение е настъпил неблагоприятен летален изход за пострадалия. Не могат да бъдат игнорирани показанията на свидетелите Ц. К. и И. И., само защото по съображения на защитата били син и снаха на починалия Г. К.. Като единствените преки очевидци на действията на подсъдимите техните показания са изключително ценни, като внимателно са били преценени с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с останалите доказателства, за да се приеме тяхната достоверност. Действително от една страна те са пострадали от престъплението и показанията им едновременно са основен източник на доказателства и средство за защита на накърнените им права от деянието, но именно в този аспект изложените от тях обстоятелства и данни са били внимателно анализирани, съотнесени и съпоставени с другите доказателства по делото за установяване на тяхната достоверност. Правилно посредством анализа на доказателствата е било изяснено, че показанията на св.Ц. К. и И. И. не са изолирани, а се се подкрепят от показанията на свидетелите М. К., Г. О. К., пристигналите впоследствие А. К., А. К., О. К., Р. П. и Б. К., протокол за оглед на местопроизшествието, според който иззетата от балатума кръв е на пострадалия, съдебно-медицински експретизи на Г. К., съдебно-техническа фоноскопска експретиза на записа за подадения сигнал на тел.112 от НК, съдебно медицински експретизи за нанесените телесни увреждания на свидетелите Ц. К. и Г. О. К. със същото средство, с което са били нанасяни ударите по отношение на починалия Г. К.. Обосновано и мотивирано контролирания съд е обсъдил показанията на всеки един от свидетелите, за да направи верни правни изводи за авторството на деянието, начина на неговото извършване и причинените съставомерни последици от дейността на подсъдимите. Съдът не се е предоверил тенденциозно и прекомерно на свидетелите Ц. К., И. И., Г. О. К., А. К., А. К., О. К., а е обсъдил в детайли изнесеното от тях, съпоставяйки го с останалите гласни доказателства и експертни заключения, изрично посочвайки на кои твърдения е дал вяра и защо, в това число и след приобщаването им по реда на чл.281 от НПК. Така например СГС е отделил нужното внимание с подробен, обстоятелствен анализ относно твърденията на свидетелите Ц. К., И. И., А. К., А. К. и О. К., че ударът по главата на пострадалия Г. К. е бил нанесен с металната част на лопатата, в която част показанията на посочените свидетели не е кредитирал, предвид категоричното заключение на вещите лица, за невъзможността ударът да е бил нанесен с металната остра част на лопатата, включително другата страна на плоската й метална част, но не се изключва възможността да е нанесен с дървената дръжка на лопатата в близост до металната й част. Изяснено е предвид внезапното нападение на подсъдимите, стреса, динамично развилата се ситуация и осъщественото наблюдение отстрани от разстояние, посочените свидетели-очевидци да не са видели ясно и точно с коя част от лопатата е бил нанесен удара по отношение на пострадалия или да са останали с впечатление, че ударите са нанесени с металната част, което обаче не поставя автоматично под съмнение изцяло техните възприятия и игнориране на показанията им, каквито са претенциите на защитата. Достоверността на всяко едно гласно доказателство е установявана от първата инстанция посредством всички доказателствени способи, обективно и безпристрастно, чрез съпоставяне и анализ с останалите доказателства по делото. По този начин СГС е изяснил и обсъдил значителните противоречия в показанията на свидетелите от групата на роднините на подсъдимите – св.Р. М., Р. Б., Л. Д., Л. И., М. К., които с изключение на последните двама/ И.а и К./, освен, че останалите противоречат едни с други се разминават и с изнесеното от подсъдимите по основните правнорелевантни факти и обстоятелства. Правилно в тази насока съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Л. И. и М. К., тъй като твърденията им са в корелация с изнесеното от първата група свидетели – роднини на пострадалия, също изнесеното от св.Д. А., с показанията на полицейските служители Д. Г., В. П., П. П., И. Ч. и лицата от пристигналия на място медицински екип Р. П. и Б. К., заключенията на съдебно-техническа и видеотехническа експретиза, съдебно-медицински експертизи, писмените и веществени доказателства по делото. По отношение на св.Л.Д. правилно е било прието, че показанията му не издържат проверка за достоверност въз основа на обективен анализ на писмените доказателства и заключение на съдебно техническа експертиза на GPS система на управлявания от него автомобил – „Такси на ОК“Супертранс“, според които на инкриминираната дата и час този свидетел категорично не е бил на местопроизшествието, а в друг район в гр.София. За свидетелите З. И., Б. А., Д. А., Е. Б. и И. Б., правилно и обосновано съдът е направил извод, че същите не са били очевидци на самото инкриминирано деяние, а само на възникналото впоследствие на улицата масово сбиване след идването на екипа на спешна медицинска помощ до намесата на пристигналите полицейски служители. При положение, че въззивната инстанция възприема аналитичната дейност на първата инстанция за правилна и законосъобразна, не следва да я преповтаря, като единствено в отговор на защитните възражения следва да отбележи, че не открива нарушения по чл.13 и 14 от НПК, тъй като правните изводи са доказателствено обусловени, обективно, всестранно и пълно са изследвани всички доказателства, без определени от тях да са били фаворизирани от решаващия съд за сметка на други. Въз основа на значителния обем от доказателства несъмнено първостепенния съд е установил точното време и място на извършване на деянието, както и механизма на причиняването на телесното увреждане, довело впоследствие до леталния изход. Изяснено е било въз основа обективния анализ на доказателствата, че деянието е било извършено от подсъдимите Б. и Е. в двора на къщата на пострадалия, а не на улицата, както твърдят двамата подсъдими в своята защитна теза в часовия диапазон около 22.30 часа на ••••••••г. Категорично посредством кредитираните от съда гласни доказателства и заключения на експертизи е изяснено, че при влизането на двамата подсъдими в двора на Г. А. К. не е имало други лица с тях, в това число и св.М. К., поради което неоснователно се явява защитното възражение на адв.М., че трето лице е нанесло удара в главата на пострадалия. Съдът е подложил на внимателен анализ освен гласните доказателства и предадения от св.М. К. запис от камера, както и назначената по отношение на него комплексна съдебно техническа и видеотехническа експретиза, изготвена от вещите лица Й. Д., А. Д. и Р. К., според чието заключение, изслушано и прието в съдебното заседание на 15.05.2021г. не са налице манипулации, т. е липсват прекъсвания, изрязвания, въвеждания, изтривания или каквато и да било обработка на записа. Самият запис е бил надлежно предаден в хода на досъдебното производство на флаш памет, за което е бил съставен протокол от извършеното процесуално-следствено действие на 15.01.2019г./ л.346 т.4 от ДП/, чиято годност не е оспорена от нито една от страните. Възражението на адв.М., че въпросния запис „се отзовал в прокуратурата при странни обстоятелства“ е неоснователно. Протоколът за доброволно предаване на 1 бр. флаш памет съдържащ 2 бр. записи по форма и съдържание отговаря на изискванията, предвидени в чл.129 от НПК и няма основание да бъде изключен от кръга на доказателствените средства за събиране на съответно представените веществени доказателства. По отношение направените възраженията от страна на защитниците, че не било изяснено и открито средството, с което е извършено деянието, от къде и по какъв начин подсъдимите са се снабдили с него първостепенния съд е изложил обстойни съображения в мотивите си, защо приема, че тежката закрита черепно-мозъчната травма на пострадалия е била причинена от удари с права лопата с дървена дръжка, за която сочат всички свидетели–очевидци, чиито показания са кредитирани от съда, която лопата представлява по вид и характеристики твърд тъп цилиндричен предмет с удължена цилиндрична форма и ограничена удряща повърхност със сравнително малко напречно сечение, за който вещите лица д-р Л., д-р И. и д-р Н. при изслушване на приетото в съдебното заседание на 11.02.2022г. заключение пред първата инстанция по изготвената от тях тройна съдебно–медицинска експертиза сочат, че именно с такъв по характеристики предмет е била причинена тежката закрита черепно–мозъчна травма на починалото лице. Правилно въз основа на кредитираните показания на свидетелите–очевидци, както и въз основа на приетите заключения по изготвените съдебно–медицински експертизи, касаещи травматичните увреждания на пострадалия Г. К. от вещото лице д-р Н., на св.Ц. К., от вещото лице д-р Л. и на св.Г. О. К. от вещото лице д-р И., съдът е направил обоснован извод, че травматичните увреждания, нанесени на починалия Г. К., както и на свидетелите Ц. К. и Г. О. К. са били причинени от удари с еднакъв по вид и характеристики твърд цилиндричен предмет с продълговата форма и сравнително малко напречно сечение, каквито са и предметите, иззети като веществени доказателства по делото, а именно – права лопата с дръжка и отделно дървена дръжка, открити в имота, обитаван от подсъдимите и иззети като веществени доказателства по делото/ т.1 л.74-85 т.1 от ДП/. Обстоятелството, че по тях не са били открити ДНК следи не опровергава направения от съда извод, който е обоснован въз основа на показанията на свидетелите–очевидци на деянието, заключенията на посочените съдебно-медицински експертизи, заключението на съдебно– техническата фоноскопска експертиза на вещото лице Ч. С., изследвала записът от обаждането на св.Ц. К. на тел.112, в което последният е съобщил на оператора на тел.112, че баща му е нападнат и ударен по главата именно с лопата, независимо от това, че не е установено категорично, че това е същата лопата с дървена дръжка, иззета при огледа съгласно протокола от 01.08.2018г. Следва да се отбележи, че няма как в конкретния случай средството, с което е било извършено деянието да е било открито непосредствено до балатума, където е намерен пострадалия К., тъй като видно от свидетелите–очевидци, непосредствено след деянието подс.Е. е подгонил и ударил с дървената дръжка на лопата св.Г. О. К., преследвал го е по улицата и след това се е прибрал в своя имот. Правилни и обосновани са изводите на съда, че ударите по отношение на пострадалия Г. К. са били причинени от подс.Е. с твърд предмет с удължена цилиндрична форма и ограничена удряща повърхност, какъвто първоначално е бил носен от другия подсъдим Б. при нахлуване в дома на пострадалия и впоследствие очевидно предаден на другия подсъдим Е., докато починалият е бил бутан и блъскан от подс.Б. и проверяван за наличие на нож под дрехите. В тази насока първостепенният съд много детайлно и аргументирано е анализирал действията на подсъдимите, пострадалия и останалите свидетели по минути в часовия диапазон от 22.00 часа до 22.41 часа, в това число преди това и след това, позовавайки се на свидетелските показания, съдебно-медицински експертизи на починалото лице, съдебно– медицински експретизи за причинение телесни увреждания на св.Ц. К. и св.Г. О. К., съдебно–техническа експертиза на видеозапис, който е бил изгледан в съдебно заседание с участието на всички страни и с участието на св.М. К., също съдебно-техническа фоноскопска експертиза, за да приеме за категорично доказано, че черепно мозъчната травма на пострадалия, довела впоследствие до неговата смърт, като травма несъвместима с живота е била причинена именно от подс.Е. посредством неустановен с точност по делото твърд предмет с удължена цилиндрична форма и ограничена удряща повърхност. Съдът не е излязъл от рамките на измененото обвинение по отношение на подс.Е., правилно и законосъобразно е обосновал неговата несъмнена доказателствена обезпеченост, изяснявайки, че предметите: права лопата с дървена дръжка и дървена дръжка са частни случаи на твърд предмет с удължена цилиндрична форма и ограничена удряща повърхност, тъй като самото изменено обвинение по реда на чл.287 от НПК не стеснява вида на използваното техническо средство, а го разширява по посочените от държавното обвинение параметри. Неоснователни са възраженията на адв.М., че подзащитният му Г. Е. Б. не е взел каквото и да било участие и не е бил съучастник в умишленото убийство на пострадалия Г. К. на инкриминираната дата. Що се отнася до обвинението по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК на този подсъдим, в частта относно нанасянето на удари спрямо пострадалия с дървен предмет с удължена цилиндрична форма същият е бил признат за невиновен и оправдан от първостепенния съд, срещу което не е депозиран протест от прокурора, съответно жалба от частното обвинение. Анализирайки вярно доказателствената съвкупност СГС правилно е обосновал неговото съставомерно поведение за причиняване умишленото убийство на Г. К. в съучастние с другия подсъдим по делото, с оглед нанесените удари с юмруци и ритници в главата и тялото на пострадалия съвместно с другия подсъдим Е., които травматични увреждания са установени посредством експертно медицинско изследване. Първостепенния съд е обосновал въз основа на доказателствата подробно деятелността и каузалния принос на всеки един от съучастниците– всеки един от тях е нанасял удари за настъпването на общественоопасните последици, още повече, че подс.Б. с действията си е допринесъл да бъде сломена съпротивата на жертавата, давайки възможност на подс.Е. да нанесе смъртоносните удари с дървен предмет с удължена цилиндрична форма в главата на пострадалия, където се намират най-жизнено важните човешки органи. Намесата на сина на пострадалия – св.Ц. К., който е закрил главата и тялото на баща му със своето, не е отказало двамата подсъдими да продължат целенасочено с нанасянето на удари, дори вече спрямо двете лица. Агресивното поведение, нанасянето с юмруци и ритници на удари в областта на главата и тялото на пострадалото лице, базирано върху показанията на свидетелите–очевидци на деянието, съдебно-медицинските експретизи за причинените телесни увреждания на Г. К., правилно са били взети предвид от съда за обосноваване категоричната доказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Това поведение на подс.Б., насочено към физическото елиминиране на пострадалия, придружено с отправени вербални закани за убийство е продължило и при идването на екипа от спешна медицинска помощ, дори когато изпадналия в коматозно състояние Г. К. вече е бил качен в линейката от свидетелите П. и К.. В този смисъл правилно е преценено от СГС, че и двамата подсъдими са допринесли с действията си за настъпването на леталния изход и това обстоятелство е установено от съда въз основа анализа на многобройните доказателствени източници с позоваване на утвърдената съдебна практика по подобни случаи. Обясненията на подсъдимите също вярно са били преценени, анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото, като в подробно изложение в мотивите си, съдът е изяснил в кои части не им дава вяра, за кои факти и обстоятелства ги кредитира и защо. Съдът е приел, че като средство за защита обясненията на двамата подсъдими отразяват стремежа им за омаловажаване на техните действия и прехврляне на отговорността и вината за случилото се на починалото лице, който извод е доказателствено обоснован и обстойно мотивиран. Съдът е отчел наличния конфликт между подсъдимите и пострадалия с оглед взаимните им претенции за спорното дворно място, но правилно е обосновал становището си, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.118 от НК за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо, тъй като то не е било извършено при условията на физиологичен ефект. От доказателствата по делото безспорно е установено, че деянието не е било извршено от подсъдимите в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по посочения в закона начин. Независимо от емоционалното състояние на подсъдимите и въпреки, че те са нахлули в дворно място на жертвата след провокативното й поведение, липсва състояние на физиологичен ефект у подсъдимите, потвърдено както от показанията на сведетелите-очевидци на деянието, така и от заключения на комплексните съдебно-психиатричин експертизи за подсъдимите Е. и Б.. В случая не са налице фактически основания, за да се приеме, че деянието покрива признаците на силно раздразнение, причинено от пострадалия с противозаконно действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за подсъдимите. След почукването на стъклото на прозореца на къщата на св.Р. М. и отправената забележка с викове и крясъци от останалите жени в къщата – св.Р. Б. и св.Л. И., пострадалият се е оттеглил зад мрежата в своето дворно място, където се е намирал, в близост до външната чешма, когато е бил нападнат от двамата подсъдими. Т.е действията на пострадалото лице не са били насочени конкретно към подсъдимите, за да предизвикат съответна бурна нервна реакция от последните, нито са могли да настъпят тежки последици за близките на подсъдимите, предвид оттеглянето на починалото лице в дома си, където впоследствие хладнокръвно е било нападнато от подсъдимите Б. и Е.. Последните спонтанно са реагирали при възникналия конфликт, за което е допринесъл употребения от подс.Б. алкохол, като подс.Е. е бил увлечен от агресивните действия, модел и поведение на баща му да участва в престъплението. Не се възприема оплакването на защитниците на двамата подсъдими, че деянието следва да бъде преквалифицирано в такова по чл.124 от НК. Тази разпоредба би била приложима в случай, че подсъдимите не са съзнавали възможността в резултат на действията им да настъпи смърт на пострадалия и те не са целяли същата. От доказателствата по делото се установява по категоричен и несъмнен начин, че двамата подсъдими са нахлули в двора на пострадалия и са му нанесли побой, увреждайки негови жизненоважни органи – засягайки сериозно главата и тялото му, съзнавайки, че от тези травми той може да почине. Поведението на двамата подсъдими е било отчетено като най-агресивно и от пристигналите на място полицейски служители, както и екип от спешна медицинска помощ – свидетелите П. и К.. Отправените вербални реплики от подсъдимите „Ще го убия!Писна ми от тоя •••!“, „•••, ти не умре ли бе?“, „Ето го и другия. Хвани го, убий го, трепи и него“/ от подс.Б./..и „Стига, тате, достатъчно направихме“ /от подс.Е. /, за които свидетелстват посочените от съда свидетели–очевидци на деянието са все в подкрепа на обвинението по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимите са осъществили състава на престъплението от субективна страна, тъй като и двамата са съзнавали, че с нанасянето на удари в областта на главата и тялото на пострадалия, същите са имали достатъчна сила за счупване на черепни кости, увреждане на жизнено важните органи и техните функции и по този начин обективно са могли да доведат до смъртта на пострадалия, още повече, че са носили специално за това твърд предмет с удължена цилиндрична форма и ограничена удряща повърхност, който са си предали един на друг придвижвайки се към дома на жертвата. В този смисъл правилно е била ангажирана отговорността им за извършено умишлено убийство при усложнена форма на съизвършителство. Всеки един от подсъдимите със своите активни действия е допринесъл за настъпването на смъртта на Г. К., като и двамата са съзнавали, че извършват инкриминираното деяние заедно с общ умисъл по отношение на действията си и целения резултат. В тази насока са били обсъдени детайлно от съда и експертните заключения по назначените няколко съдебно–психиатрични експертизи на двамата подсъдими, според които същите категорично са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Въззивният съд не се съгласява единствено с изводите на първостепенния съд относно размера на наложеното на подс.Г. Б. наказание, което прокурора и частните обвинители основателно считат за прекомерно занижено, явно несправедливо и несъответно на извършеното деяние. От една страна при индивидуализиране на наказанието на подс.Б. СГС е отчел значимата му деятелност, като водеща движеща сила на случилото се и съществения каузален принос в съвместната дейност при осъществяване на инкриминираното деяние, но от друга страна необосновано е занижил неговото наказание за разлика от другия подсъдим Е. с мотиви, че подс.Б. е изпаднал в състояние на психоза непосредствено след деянието, изразяваща се в остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни синптоми, което макар и да не е налично към настоящият момент е оказало влияние на цялостното му психотично състояние.Действително това обстоятелство се явява смекчаващо отговорността за подс.Б., но не и изключително, тъй като видно от заключението на тройната съдебно-психиатрична експретиза на вещите лица д-р Г., д-р Т. и д-р А., прието в съдебното заседание на 11.02.2022г., това състояние е продължило много кратък период след деянието – в периода от 08.08.2018г. до 16.08.2018г., като не е лишило подсъдимия от възможността да разбира свойството и значението на инкриминираното деяние и да ръководи постъпките си, също правилно да възприема фактите от съществено значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. От медицинска гледна точка това състояние не може да бъде приравнено към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Отчитайки останалите смекчаващи отговорността обстоятелства за подс.Б. – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, семейна и трудова ангажираност, ненанасянето на фаталния удар, причинил закритата черепно мозъчна травма на пострадалия, влошените отношения с него по повод спорния имот, въззивната инстанция намира, че действително те са многобройни и дават основание за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказанието да бъде определено под най–ниския предел. Все пак отчитайки степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и отегчаващите отговорността обстоятелства – извършено от две лица с проявена престъпна упоритост за постигане на крайния резултат умъртвяване на пострадалия, въззивната инстанция намира, че наказание в по-висок размер, а именно 8/ОСЕМ/ години лишаване от свобода по отношение на подс.Б. би изпълнило предвидените в чл.36 от НК цели за поправяне и превъзпитаване на осъдения към спазване на закона и добрите нрави, предупредително въздействие върху него с отнемане възможността да върши други престъпления и въздействие предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. В този смисъл протеста и жалбата на частните обвинители се явяват частично основателни, с изключение на претенцията наказанието спрямо подс.Б. да бъде определено при условията на чл.54 от НК, което вече настоящият състав намира за прекомерно и явно несправедливо. Ето защо наказанието на подс.Б. следва да бъде коригирано чрез изменение на присъдата в тази част, като същото бъде УВЕЛИЧЕНО от 4 /ЧЕТИРИ/ години лишаване от свобода на 8 /ОСЕМ/ години лишаване от свобода, в това число и в частта относно режима на изтърпяване на това наказание от ОБЩ на СТРОГ на основание чл. 57 ал.1 т.2 б“А“ от ЗИНЗС след увеличение на наказанието. По отношение жалбата на защитниците на подсъдимия Е. относно наложеното му наказание лишаване от свобода в размер ОСЕМ ГОДИНИ въззивния състав ги намира изцяло за неоснователни. Наказанието е законосъобразно и справедливо отмерено от първостепенния съд, който правилно го е индивидуализирал, без да се налага исканата от защитниците корекция, в посока намаляване на наказанието. И според въззивната инстанция наказанието ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено на подсъдимия Е. би постигнало предвидените в закона цели за неговото поправяне, превъзпитаване към спазване на закона и добрите нрави с отнемане възможносттите му да върши други престъпления, като същевременно има възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото. При индивидуализиране на наказанието правилно са били взети предвид всички обстоятелства относно степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, за всяко едно от които обстойно първостепенния съд се е мотивирал. Вярно е преценено, че смекчаващите обстоятелства имат превес, поради което за приложима в конкретния случай разпоредба правилно съдът е приел, че следва да определи наказанието съобразно нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и обстоятелствата по измененото обвинение. Не могат да не бъдат съобразени при индивидуализиране на наказанието добрите характеристични данни за подс.Е., чистото му съдебно минало, младата възраст и семейна ангажираност, които смекчаващи обстоятелства имат превес над оттегчаващите и са многобройни, за да се наложи наказание под законно установения минимум предвиден чл.115 от НК. Правилно е бил определен режима за изтърпяване на наказанието за извършеното деяние по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК за подс.Е., който е СТРОГ съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.2 б „А“ от ЗИНЗС, тъй като наложеното наказание е за повече от пет години. Вярно е бил отчетен и периода от време, през който подсъдимите са били задържани по ЗМВР, както и и смярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Като не намери други основания за отмяна или измененение на атакувания съдебен акт, воден от изложените съображения и на основание чл.337 ал.2 т.1 вр. чл.334, т.3 и чл.338 от НПК Апелативен съд гр.София девети въззивен състав преценява, че в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, поради което