РЕШЕНИЕ

№ 612

гр. Русе, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20204520103806 по описа за 2020 година Искът е с правно основание по чл.51 ЗА във вр. с чл.79, ал.1, предл.2, вр. с чл.82 ЗЗД.

Ищцата Р. Д. Д. в исковата молба, допълнена с молба вх.

№5030700/20.02.2020г. по гр. дело №71291/2019г. на СРС, твърди, че на 01.04.2011г. сключила с ответницата, в качеството й на адвокат, договор за оказване на правна помощ и съдействие за образуване, защита и процесуално представителство по дело срещу Банка Пиреос АД. Същата подготвила искова молба, по повод на която било образувано гр. дело №43052/2011г. на СРС, 36 състав и я е представлявала по него. В хода на делото между двете възникнали противоречия, но тя се доверявала на професионализма на ответницата. Въпреки настояването й, ответницата не увеличила цената на иска, като не направила такова изявление. Не била изцяло доволна от постановеното решение, като разчитала ответницата да го обжалва, но тя не го обжалвала пред горестоящия съд, уверявайки я, че това е правилно. След известен период от време се наложило отново срещу същата банка и във връзка със същите договорни отношения и предмет да инициира съдебен процес срещу банката, но за последващ период. Отново ангажирала ответницата за следващия съдебен процес, договорили хонорара й, тя подготвила исковата молба. Не била доволна от изготвената искова молба, но доверявайки се на професионализма на адвокат К., исковата молба била внесена в съда и въз основа на нея било образувано гр. дело №19655/2016г. на СРС, 39 състав. По това дело имало доста забавяне на процесуалните действия по движението му и насрочването му станало през 2018г., след което тя потърсила второ професионално мнение. Счита, че ответницата не е изпълнила задълженията си по чл.40, ал.3 ЗА, като в продължение на две години не извършила справки по делото, нито подала молба за определяне на срок при бавност. Ответницата напълно се дезинтересирала от заведеното дело, като единственият й интерес бил финансов – да си получи хонорара изцяло. Твърди, че ответницата още по гр. дело №43052/2011г. на СРС не защитила в цялост нейната правна сфера, проявила бездействие, в нарушение на чл.40, ал.2 ЗА, като не увеличила цената на иска и не обжалвала постановеното съдебно решение, което довело до неприятен за нея резултат – погасяване на процесуалната възможност за обжалване на решението, както и отказа й да увеличи цената на иска. В резултат на това е претърпяла имуществени вреди поради неполагане на дължимата от ответницата грижа, за което тя й дължи обезщетение за виновно неизпълнение на задълженията й от 01.04.2011г. до прекратяване на пълномощията й – 11.04.2016г. (датата на депозиране на исковата молба по образуваното гр. дело №19655/2016г. на СРС). Моли ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата 4505.45 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които й е причинила поради виновно неизпълнение на задълженията, вменени й с разпоредбите на чл.40, ал.2 и ал.3, чл.43 ЗА, чл.9, чл.11, ал.3 и ал.4 от Етичния кодекс на адвоката, изразяващи се в неправомерно начислена лихва, която заплатила, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата Р. И. К. чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на иска, тъй като с него се цели преразглеждане на обстоятелства, които вече са били претендирани пред съд и за които има влязло в сила решение. Искът е и неоснователен. Същият е за претендираните от ищцата недължимо платени възнаградителни лихви и такси по договор за банков кредит с Банка Пиреос АД. Оспорва твърдението в исковата молба, че е отказала да увеличи цената на иска по гр. дело №43052/2011г. на СРС, като заявява, че изцяло се е съобразила с нейните претенции въз основа на правените от нея изчисления на сумите, които според нея й дължи банката – 15470.60 лв и тази сума е идентична с цената на иска, посочена в исковата молба. Възразява срещу твърдението да е налице виновно неизпълнение на договор от нейна страна – нито пълно, нито частично, както по отношение на договора от 2011г., така и по отношение на този от 2016г. По втория договор е налице пълно неизпълнение от страна на ищцата, която не е изплатила дължимото адвокатско възнаграждение доброволно и същото е събрано по съдебен ред. Възразява и срещу твърдението, че е проявила бездействие, представляващо виновно неизпълнение на нейни задължения по договор. Напротив, изготвила е исковите молби по двете граждански дела, окомплектовала е необходимите доказателства, внесла ги е в съответния съд, явявала се е в открити съдебни заседания и в резултат на това се е стигнало до благоприятен за ищцата резултат по всички производства.

Обстоятелството, че исковата молба, за която е упълномощена на 04.02.2016г., е заведена през м. април 2016г., не може да се вмени в нейна вина, предвид свръхнатовареността на Софийски районен съд и забавянето в администрирането на делата. През м. август 2016г. ищцата е оттеглила пълномощията си от нея, въпреки че допуснатото забавяне, изразяващо се в неподаване на молба за определяне на срок, е незадължително процесуално действие и то се предприема с оглед преценката на адвоката, дали това действие би съкратило сроковете за разглеждане и произнасяне по спора. В конкретния случай, предвид огромното количество дела, възложени на 39 състав на СРС, множество молби за определяне на срок от предходни периоди – жалби и дисциплинарни производства срещу съдията, счита, че е било обективно невъзможно с една такава молба да се постигне по-бърз резултат по делото на ищцата. Възразява срещу твърденията с действията си да е възпрепятствала ищцата да предяви допълнителни вземания към банката, както и да обжалва решението на съда – последното не кореспондира с истината: решението по гр. дело №43052/2011г. на СРС е обжалвано, като е образувано в. гр. дело №1386/2013г. на СГС, с което решението на първоинстанционния съд е било потвърдено. По гр. дело №19655/2016г. на СРС през м. август 2016г. е било оттеглено пълномощието й от ищцата, поради което тя не е могла да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие по това дело, но същото е било образувано въз основа изготвена от нея искова молба. Счита твърденията за липса на професионализъм и за действия, несъответстващи с добрата адвокатска практика от нейна страна, за несъстоятелни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение всякакви претенции, свързани с неизпълнение на договорите за правна защита и съдействие от 01.04.2011г. и от 04.02.2016г., като давността тече от подписване на съответния договор. Не са налице вреди, които да са в пряка причинна връзка или бездействие от нейна страна. Липсват доказателства в тази насока. Развива подробни фактически и правни съображения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и поради изтекла погасителна давност, с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приложени гр. дело №71291/2019г., I г.о., 166 състав и гр. дело №43052/2011г., I г.о., 36 състав, двете на Софийски районен съд.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По делото е установено, че ищцата Р. Д. е сключила на 01.04.2011г. с ответницата Р. К., в качеството й на адвокат, договор за оказване на правна помощ и съдействие за образуване, защита и процесуално представителство по дело срещу Банка Пиреос АД. В изпълнение на поръчката ответницата е изготвила искова молба, образувана в гр. дело №43052/2011г. на СРС и я е представлявала по делото до приключването му.

От данните по приложеното гр. дело №43052/2011г. се вижда, че с влязло в сила на 09.06.2014г. решение от 20.05.2013г. 36-ти състав на Софийски районен съд е осъдил “Банка Пиреос България” АД да заплати на Р. Д. Д. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 2080.63 лв, заплатена без правно основание по договор за банков кредит №98/R/2008 от 03.04.2008г., представляваща разликата между първоначалния размер на договорената месечна анюитетна вноска и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва за периода от 01.08.2008г. до 12.10.2011г., заедно със законната лихва от 12.10.2011г. до датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер 5384.25 лв. По въззивна жалба от “Банка Пиреос България” АД, II-Д въззивен състав на Софийски градски съд, ГО, по гр. дело №13086/2013г. е потвърдил с решението си от 09.06.2014г. решението на СРС. Решението на въззивния съд не е подлежало на касационно обжалване.

Ответницата не е обжалвала постановеното решение на Софийски районен съд, но е изготвила отговор от 17.09.2013г. на въззивната жалба. Пред въззивния съд сегашната ищца е била представлявана от друг адвокат, упълномощен от нея.

Видно от приложеното по гр. дело №71291/2019г. на СРС пълномощно (л.5), ищцата отново на 04.02.2016г. е сключила с ответницата договор за оказване на правна защита и съдействие за образуване, защита и процесуално представителство по дело срещу Банка Пиреос АД. В изпълнение на поръчката ответницата е изготвила искова молба срещу банката за следващ период, образувана на 11.04.2016г. в гр. дело №19655/2016г. на СРС. Ответницата не я е представлявала при разглеждането на това дело, тъй като с Декларация от 24.08.2016г. ищцата е оттеглила пълномощието си от адв. К.. От представеното определение №226564/26.09.2019г. по гр. дело №19655/2016г. се установява, че със заповед №АС-347/18.09.2019г. на Председателя на СРС делото е било преразпределено на друг съдия докладчик, който е постановил решение по същото. С решение №50344/24.02.2020г. по делото Софийски районен съд, III ГД, 176 състав, е осъдил “Юробанк България” АД да заплати на Р. Д. Д. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 10761.84 лв, представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №98/R/2008 от 03.04.2008г. за периода от 12.10.2011г. до 24.07.2015г., заедно със законната лихва от 07.04.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер 14584.40 лв, както и иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 7243.44 лв, явяваща се платена без основание такса за управление на кредита за периода от 12.10.2011г. до 24.07.2015г. По въззивни жалби от “Юробанк България” АД и от Р. Д. Д., IV-А въззивен състав на Софийски градски съд, ГО, по гр. дело №8886/2020г. с влязло в сила на 20.06.2022г. решение №261526/03.05.2022г. е потвърдил решение №50344/24.02.2020г. на СРС.

Не се спори, че отношенията между настоящите страни са се влошили и по повод неплащане на адвокатското възнаграждение на ответницата по гр. дело №19655/2016г. на СРС. С влязло в сила на 18.09.2018г. решение №462281/01.08.2018г., Софийски районен съд, ГО, 153 състав, е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Р. Д. Д. дължи на Р. И. К. на основание чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв сумата 1659.67 лв, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №0146658/04.02.2016г., ведно със законната лихва от 29.06.2017г. до плащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 204.18 лв обезщетение за забава за периода 14.04.2016г. -29.06.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №43035/2017г. на СРС, 153 състав, като е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД да разликата до пълния предявен размер 236.05 лв и за периода 05.02.2016г. – 13.04.2016г.

Съгласно чл.40, ал.2, ЗА, адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, а съгласно ал.3, адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.

Съгласно чл.43, ал.1 ЗА, адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.

Съгласно чл.9 от Етичен кодекс на адвоката, при упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги.

Съгласно чл.11, ал.4 от Етичен кодекс на адвоката (предишна ал.3), адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита. Съгласно ал.5 (предишна ал.4), адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време, знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.

Твърденията на ищцата, че ответницата като не е увеличила цената на иска и не е обжалвала постановеното решение по гр. дело №43052/2011г., забавила е подаването на исковата молба, образувана в гр. дело №19655/2016г. и не е подала жалба за бавност по същото, е нарушила задълженията, вменени й с цит. по-горе разпоредби, са неоснователни.

Решаващият съд по гр. дело №43052/2011г. е основал решението въз основа на заключението на първоначалната и допълнителна счетоводна експертиза. Ищцата е очаквала по-благоприятен резултат от постигнатия, както и от обжалването на решението пред СГС. Такъв не е бил постигнат, но това не се дължи на бездействието на ответницата като неин пълномощник. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът поема задължение за правна защита, а не за определен резултат, което би било в противоречие с правилата на адвокатската етика. Възприемането на заключението на експертизата е изцяло от компетентността на съда, както и кредитирането на определени доказателства не може да се вмени във вина на адвоката, а е изцяло в правомощията на съда на кои доказателства да се позове при постановяване на съдебния акт.

Не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за неизпълнение на договорни задължения, изразяващи се в неизвършване на конкретни действия – да увеличи цената на иска по гр. дело №43052/2011г., да обжалва решението по същото и неподаване жалба за бавност по гр. дело №19655/2016г. Адвокатът няма конкретно задължение да води защитата на своя клиент по определен начин. За неизвършването на конкретно процесуално действие, което адвокатът е преценил, че не е в полза на клиента, адвокатът не носи деликтна отговорност.

Що се касае до обстоятелството, че ответницата е забавила подаването на исковата молба по гр. дело №19655/2016г., следва да се отбележи, че когато задълженията, поети с договора за правна защита и съдействие от 01.04.2011г. от страна на довереника (ответницата) са изпълнени – гр. дело №43052/2011г. е приключило с влязло в сила решение, с това взаимоотношенията между страните по договора приключват. От представената по делото електронна кореспонденция между страните се вижда, че внасянето на исковата молба по гр. дело №19655/2016г. се е забавило както поради уточняване на претенциите на ищцата към банката, така и поради неплащане на дължимото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.36 ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ, съгласно чл.2 от Наредба №1/9.07.200г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От изложеното следва, че по делото не са доказани съществени отклонения от поетите с мандатните договори задължения на ответницата.

Този извод на съда не се променя от показанията на свидетелката Ц. Г. Д., майка на ищцата, която не е участвала пряко във водените разговори между страните по делото – адвокат и клиент. Свидетелката установява, че ищцата е била недоволна от съдебното решение и е искала да го обжалва, за да го промени, във вр. с което многократно е търсила ответницата по телефона. Заявява, че е чула разговор помежду им, а това, което знае, е по думи на ищцата.

Неотносими към спора са и показанията на свидетеля П. Е. И., съжителстващ с ответницата на семейни начала, който заявява, че като “неофициален консултант” е помагал на ответницата да направи изчисленията на сумите, претендирани от ищцата към Банка Пиреос АД.

При това положение съдът намира предявения на основание 51 ЗА във вр. с чл.79, ал.1, предл.2, вр. с чл.82 ЗЗД неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото съдът не обсъжда останалите възражения, в т.ч. възражението за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответницата 1145 лв разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Мотивиран така, съдът