Мотиви към Решение № 765 от 28.7.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2591/2023 г.

производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 331, ал. 1, вр, чл. 330, ал. 1 от НК.

Това престъпление е част от общоопасните престъпления, уредени в гл. 11 от особената част на НК, при които се застрашават или увреждат лични и/или имуществени права на неопределен кръг лица, като конкретно за палежа е характерно, че обществената опасност произтича от особения начин на извършване на престъплението.

На първо място от обективна страна изпълнителното деяние на палежа се изразява в „запалване“ на предмета на престъплението. Това означава предизвикването на бурна окислителна реакция с него, като деянието е довършено, когато предметът започне да гори със собствен огън. В процесния случай безспорно се установява, че пожарът е започнал от заплаването на събраната от обвинеямия растителност. Според пожаро-техническата експертиза непосредствената причина за възникването му е небрежно боравене с открит огън, като предпоставките за това са наличие на суха тревна растителност. Запалили се клоните на лозата, които се простирали наляво и надясно, като тези откъм лявата страна са по-дълги и преминават по цялата дължина на къщата, стигайки до покрива. От тях огънят се прехвърля на горимата покривна конструкция на двужетажната сграда. След изгаряне на покрива, огънят се прехвърля на втория етаж, а от него преминава и на първия етаж. Така се стига до изгаряне на цялата масивна тухлена двуетажна сграда.

Предмет на непредпазливия палеж по чл. 331, ал. 1 от НК е имот по чл. 330, ал. 1 от НК- такъв със значителна стойност и чужд за дееца. В случая, запалената покривна конструкция, представляваща обща част от имотите на собствениците в сградата, е чужда собственост за обв. Ш. и е на значителна стойност- 11 197, 66 лева, съобразно приетите в съдебната практика критерии, а именно надхвърлящи размера на 14 работни минимални заплати за страната или към 27.10.2022 г. /710, 00 лева/ - общо 9940 лева.

Налице е и годен субект на престъплението, който в случая може да е всяко наказателноотговорно лице, което не е собственик на запаления имот.

От субективна страна обв. Ш. е действал виновно при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК във вида на т.нар. „престъпна небрежност“, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, които биха могли да настъпят при палене на растителност, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, и тази проявена небрежност е довела до причиняване на общественоопасния резултат. Същият е следвало да се увери, че е нямало как да причини пожар в имота, но въпреки взетите от него мерки (опънал маркуч за вода), са настъпили вредните последици. С. Ш. не осигурил отстояние от пет метра на изсъхналата растителност спрямо други горими обекти и предприел боравене с открит огън, като по този начин допуснал разпространение на огъня, довел до цялостно изгаряне на постройката, представляваща масивна двуетажна къща с всички вещи, намиращи се в нея.

Тук се налага следното уточнение. В обстоятелствената част на обвинителния акт е е посочено, а и от материалите по делото става ясно, че всички посочени в диспозитива вещи са унищожени. Това обстоятелство не е релевантно към обвинението по чл.331, ал.1 от НК. За съставомерността на престъплението по основния състав на чл. 331, ал. 1 НК е от значение общата стойност на запаленото имущество, а не стойността на настъпилите увреждания – в този смисъл Решение № 470/21.01.2010 г. по н.д. № 489/2009 г. по описа на ІІ н.о., Решение № 402/12.11.2009 г. по н.д. № 473/2009 г. по описа на ІІ н.о. Настъпилите в резултат на осъщественото престъпление вреди представляват съществен признак на престъплението по квалифицирания състав на чл. 331, ал. 3 НК, но не и по основния по чл. 331, ал. 1 НК.

Разпоредбата на чл. 331, ал. 3 НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, ако са последвали значителни вреди, което в случая в така, тъй като се установява, че целото имищество, което е на значителна стойност, е изгоряло. Същевременно обвинение по чл.331, ал.3 от НК не е предявено на обвиняемия. Престъплението по чл. 331, ал. 3 от НК е по-тежко наказуемо от основния състав на непредпазлив палеж, поради което (макар и да разполага с доказателства за всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл.331, ал.3 от НК) съдът не може да преквалифицира деятелността на Ш. и да го признае за виновен за престъпление по чл.331, ал.3 от НК. Ето защо и обвиняемият бе признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 331, ал. 1, вр, чл. 330, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години. В същото време по отношение на обвиняемия Ш. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, когато е непредпазливо;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди (за съставомерността на деянието по чл. 330, ал. 1 от НК е без значение причинения резултат);

3. към процесната дата обвиняемият Ш. е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са налице множество престъпления;

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства относно материалното положение на обвиняемия.

Съдът отчита като отегчаващо обстоятелство размерът на причинените с деянието щети.

В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви, а също и че не е осъждан (действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер, а лицето не е осъждано за каквито и да е престъпления). На следващо място, деянието е извършено при по-малко укоримата форма на непредпазливост – небрежност. Също така, обвиняемият е оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство. Следва да се отчете, че самият обвиняем е започнал сам да гаси възникналия пожар. Поради тези съображения, отчитайки и имотното състояние на обвиняемия, който към момента е пенсионер, съдът счита, че спрямо него следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.

Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По веществените доказателства:

По делото на л. 42 от ДП е приложено веществено доказателство- диск, което следва да остане приложено по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде унищожено по предвидения ред.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 841, 60 лева, представляваща заплатени в хода на досъдебното производство възнаграждения на вещи лица, които обвиняемият следва да заплати в полза на ОДМВР-гр.• Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по сметка на РС-• и сумата от 5, 00 (пет) лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: