Решение № 2 от 3.1.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 821/2023 г.

Производство по реда на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена жалба от „•••” АД, със седалище и адрес на управление в Република България, гр. К. •••, ул. “•••” №•••, община К., област Ш., ЕИК •••, представлявано от адв. Д. Д. Д. – взискател против действията на ЧСИ В.П., действащ по заместване на ЧСИ Ц.Н. – постановление от 20.07.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№42/2012г. В жалбата се сочи, че постановлението не съдържа каквито и да било фактически констатации за датата и вида на последните поискани от взискателя изпълнителни действия. Това води до липса на мотиви и следователно е нищожно. Твърди, че е издадено от некомпетентен орган, защото района на действие на ЧСИ В.П. е ОС-Ловеч, а не е посочено правното основание на заместването. Счита прекратяването за незаконосъобразно, тъй к а т о съдебният изпълнител не е взел предвид обстоятелството, че от 2014 г. делото е присъединено към изп.д. № 441/2011 г. за съвместно разглеждане. След присъединяването на делото, ••• АД е искало изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането си по изп.д. 441/2011 г., респ. съдебният изпълнител е извършвал такива, които следва да ползват и двете производства. Липсва основание за перемпиране на изп.д. №42/2012, присъединено към изп.д. 441/2011 г., най-малкото поради следните поискани от присъединения по изп.д. 441/2011 г. взискател ••• АД изпълнителни действия по изп.д. 441/2011 г., а именно: Последно от ••• АД е поискано с Молба с вх. № от 26.10.2022 г. - запор върху банкови сметки, открити на името на длъжника в друга банка, различна от ••• АД, като са изцяло заплатени дължимите към ЧСИ Н. такси; Предходното изпълнително действие е поискано с Молба с вх. № от 28.10.2020 г., т.е. преди по-малко от две години, като с нея също е поискано налагането на запор на всички банкови сметки на длъжника в ••• АД, като изцяло са заплатени дължимите към ЧСИ Н. такси; По-малко от две години преди това - с Молба с Молба от м.декември, 2018 г. е поискано налагането на запор на банкови сметки, като изцяло са заплатени дължимите към ЧСИ Н. такси; Отново по-малко от две години преди преждепосочената молба - с Молба от м. януари 2017 г. също са поискани запори на сметки. Преди гореописаните изпълнителни действия са поискани множество такива през 2016, 2014 г., 2013 г. и т.н. В заключение счита, че не са налице предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и изпълнителното производство е неправилно прекратено, като моли да се прогласи нищожност на постановлението или алтернативно да се отмени, като незаконосъобразно. Към жалбата е постъпила молба-допълнение, в която се повтарят развитите доводи, като се иска да бъде изискано и копие от изп.д.№441/2011г. по описа на ЧСИ Ц.Н.. В законния срок не е постъпило писмено възражение от ответната по жалбата страна и длъжник в изпълнителното производство „•••“ АД гр.С.. Депозирани са мотиви от ЧСИ В.П. по заместване на ЧСИ Ц.Н.. В тях са описани извършените по озп.д.№42/2012г., като заявява, че последната подадена молба по делото от страна на взискателя е с вх. № 584/18.02.2013 г. с искане да бъдат извършени справки в Национална агенция по приходите (НАП) и информация за открити банкови сметки на длъжника. След това молби по делото не са подавани и поради това счита, че са налице предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като независимо от присъединяването му като взискател по другото дело и извършваните по него действия, не прекъсват перемцията по настоящето. Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема за установено следното: По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата. Взискателят •••” АД обжалва постановление от 20.07.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№42/2012г. на ЧСИ В.П., действащ по заместване на ЧСИ Ц.Н.. Същият е уведомен на 08.08.2023г., а жалбата е подадена на 18.08.2023г., поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно чл. 435 ал.1 т.3 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата: Жалбата е неоснователна. Изпълнителното производство е образувано срещу длъжника „•••“ АД, ЕИК •••, по молба с вх. № 01343/20.07.2010 г. от взискателя „•••“ АД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „•••“ №••• въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 16.06.2010 г. на основание съдебно решение по т.д. № 221/2009 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. Първоначално е е образувано изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ В.И.. По делото са наложени запори върху движими вещи, собственост на длъжника. По молба от взискателя е предадено на ЧСИ И.М., като е преобразувано под изпълнително дело № •••, а в последствие на ЧСИ Ц.Н., като е преобразувано под изпълнително дело № •••. През 2012г. е извършван опис на движими вещи и след това са проведени няколко търга за продажбата им, но са обявени за нестанали, поради неявяване на продавачи. С молба вх. № 584/18.02.2013г. взискателя е поискал да бъдат извършени справки в Национална агенция по приходите (НАП) и информация за открити банкови сметки на длъжника. След това по делото няма входирани документи с искане за предприемане на изпълнителни действия. При така изложените факти, съдът намира следното от правна страна: Оплакването, че постановлението е нищожно, тъй като не съдържа фактическа част – мотиви, както и че е издадено от некомпетентен орган – не е посочено правното основание на заместването е неоснователно. В чл.434 от ГПК са посочени актовете, с които съдия-изпълнителя се произнася за да удостовери своите действия. В тази норма няма изискване за мотивирането им, а в процесното постановление дори са изложени съображения. Заместването на ЧСИ от друг ЧСИ е уредено в чл.40 от ЗЧСИ и няма изискване към всяко едно от делата да се прилага договора за заместване. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението, със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В настоящият случай се установява наличието на посоченото основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бездействие на взискателя в продължение на повече от две години след обявяване на последния търг на 17.04.2012г. за нестанал. С молбата вх. № 584/18.02.2013г. не се иска същинско действие по изпълнението, но дори и да се приеме, че същата е относима към вече предприетите действия – запори и съответно се иска тяхното актуализиране или налагане на нови, то към 20.07.2023г., когато е издадено постановлението за прекратяване е изтекъл срок много по-голям от две години – повече от десет години. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. д. № 2/2013г, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая не са налице никакви извършени изпълнителни действия от 17.04.2012 до прекратяването му, нито е посочен нов изпълнителен способ от взискателя, нито последният е поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на паричното вземане, предмет на делото, поради което е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не съставлява подобно действие и присъединяването към висящото изпълнително производство №411/2011г., на ЧСИ Ц.Н., върху което се акцентира в жалбата, независимо от обстоятелствата дали в него са предприемани действия по принудително изпълнение. С ъ гл а с н о чл. 456, ал. 1 и ал. 2 от ГПК последиците от присъединяването се изразяват в придобиване на права от присъединения взискател в производството в същия обем като правата на първоначалния взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединения взискател. Анализът на нормата обуславя извода, че последиците от присъединяването, засягащи правната сфера на присъединеният взискател, се отнасят до изпълнителното производство, към което се е присъединил, а не към изпълнителното производство, образувано по негова молба. С оглед на това не може да се приеме, че извършваните в производството по изп.д.№411/2011г. на ЧСИ Ц.Н. действия на принудително изпълнение прекъсват двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в производството по изп. д. № 42/2012 г. на същия ЧСИ. Разпоредбата на чл. 456, ал. 1 ГПК урежда възможността други кредитори, които имат парично вземане срещу същия длъжник, да го предявят за събиране във вече образувано по молба на друг взискател изпълнително производство и да се удовлетворят от събраната по изпълнителното дело сума. На тези присъединени кредитори законът признава в изпълнителното производство същите права, каквито признава и на първоначалния взискател, като предвижда и че те се ползват от извършените до присъединяването изпълнителни действия. Не е налице основание обаче, поискани и извършени по друго изпълнително дело действия /в случая изп.д.№411/2011г. на ЧСИ Ц.Н./ да произведат ефект по изпълнителното дело, по което взискателят се е присъединил, доколкото всяко производство има собствено процесуално развитие, а законът не предвижда подобна последица само поради съвпадение на страните по двете изпълнителни производства. В този аспект са и Решение № 187 от 30.11.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 1717/2021 г.; Решение № 260373 от 6.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 8393/2020 г.; Решение № 968 от 25.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1380/2023 г. Предвид всичко гореказано въззивният състав на съда намира издаденото постановление за прекратяване на изпълнителното производство за законосъобразно, а жалбата за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Воден от горното, Плевенски окръжен съд