Решение № 1520 от 29.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 823/2025 г.

производство като трето лице-помагач на страната на ответното сдружение, след като е инициирал производство по оспорване на процесните решения. Очевидно в случая, неговият интерес не е да помага на ответното сдружение за издействане на благоприятно решение, нито е налице такъв във връзка със защитата на накърнено негово лично членствено право или интерес. Третото лице П. К. също е реализирал правото си да оспори взетите решения от общото събрание на БОК като е инициирал отделно исково производство, като неговият интерес за постигане на еднопосочни решения по двете дела, не обосновава наличието на правен интерес от встъпване в настоящото производство като трето лице-помагач на страната на ищеца, а единствено да поиска съединяването на делата по реда на чл.213 ГПК. Постановяване на неблагоприятно за ответника решение, каквото би било отмяната на решенията на общото събрание не може да се отрази на членствените права и задължения на П. К.. Обстоятелството, че във връзка с оспорените решения на БОК са образувани множество дела, част от които не са съединени за разглеждане в едно общо производство не може да се третира като такова, обосноваващо възникването на правен интерес от встъпване като трето лице-помагач на страната на ищеца от третото лице К. по всички образувани и висящи подобни дела. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отмени определенията си за конституиране като трети лица-помагачи на Ж. В. и П. К., като исканията им за конституирането им като такива, следва да бъдат отхвърлени. Предвид липсата на основание за участие в процеса на Ж. В. като трето лице лице- помагач, не е налице основание да бъде уважена и молбата му, постъпила след обявяването на делото за решаване, за отмяна от съда на определението, с което да даден ход на делото по същество. Относно основателността на предявените искове. Исковата молба е подадена в срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, тъй като 19 и 20 април на 2025г. са почивни дни-събота и неделя, а 21.04.2025г. също е почивен ден-Великден. Затова, след като исковата молба е подадена чрез куриер на 22.04.2025г., а представляващият ищцовата федерация като участник в общото събрание е узнал за атакуваните решения още в деня на вземането им- 19.03.2025г., се налага извода, че исковете са предявени в законоустановения преклузивен срок и са процесуално допустими. При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел, съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуалната и материалната им незаконосъобразност, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск намиращ опора в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. В производството по делото, чрез отделянето като безспорни на ред факти и обстоятелства се установи, че на проведеното на 19.03.2025г. Общо събрание на БОК са били представени отчет за дейността на БОК за периода април 2024 - март 2025г. (т. 1 от Дневния ред), счетоводен отчет и доклад на одитора за 2024г. (т. 2 от Дневния ред), доклад на контролния съвет за периода април 2024 - март 2025 г. (т. 3 от Дневния ред) и програма за дейността на БОК за 2025 г., предвид което липсва основание да се счита, че е било налице соченото от ищеца нарушение при вземането на решенията по т.1-3 от дневния ред, поради липсата на представени отчети и доклади на събранието. От приетия като писмено доказателство протокол от общото събрание се установи, че решенията за освобождаване от отговорност на членовете на Изпълнителното бюро, Контролния съвет и Председателя на БОК са взети единодушно, поради което не е налице основание да се счита, че решението по т.8 от протокола е незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ е посочено, че „Ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най- малко един месец преди насрочения ден.“ В разглеждания случай, се установява, че диспозитивните законови правила са допълнени от чл. 32, ал. 3 от Устава на ответното сдружение, в която е предвиден допълнителен начин за оповестяване на поканата за свикване на общото събрание. Съгласно тази разпоредба поканата за свикване на общото събрание освен публикуване по партидата на БОК в РЮЛНЦ и поставянето и на мястото за обявяване в сградата, в която се намира управлението на БОК, следва да се изпрати и до всички членове по пощата или по имейл. От страна на ответното сдружение въпреки изискването на такива не бяха представени доказателства за изпращането на покани за свикването на общото събрание до членовете на сдружението по пощата или на съответните им електронни пощи. От страна на БОК беше представена екранна снимка от изходящата поща с адрес: nocbulgaria@bgolympic.org, от която се установи, че в периода от 30.03.2017г. до 18.07.2024г. не е водена изходяща кореспонденция, както и от 30.07.2024г. до 27.02.2025г. Тези данни, предвид това, че представляващият все още председател на БОК с изтекъл мандат С. К., вероятно няма интерес от установяването на факта на изпращане на поканите по пощата или имейл до членовете на БОК, въпреки, че установяването му е в тежест на БОК, наред с обстоятелствата, че е било взето изрично решение от ИБ на БОК от 21.01.2025г. за свикване на събранието и за изпращане на поканите до всички членове на БОК по пощата и/или по имейл, както и за поставянето й на мястото за обявления в централата на БОК, установеното участие на общото събрание на 83 от общо 86 членове на сдружението, като неявилите се и нерегистрирани за участие в събранието членове са били единствено индивидуалните членове: В.Й., Г.Г. и И.Л., за които не се установи по какви причини са отсъствали, но не се и твърди, че не са били уведомени посредством писма или имейли за свикването на събранието със съответния дневен ред, за настоящия съд води до извода, че събранието е било свикано редовно, в съответствие с правилата на чл. 32, ал.3 от Устава. В производството по делото се установи, че „Българска голф асоциация“, „Българска федерация по крикет“, „Българска федерация по ски“, „Асоциация за Университетски спорт „Академик“, „Български туристически съюз“ не са били представлявани на събранието от законните си представители, а от надлежно и изрично упълномощени за това лица, поради което липсва нарушение на закона или устава поради допускането им до участие на общото събрание и съответно при гласуването им по точките от дневния ред. Налице е единствено съмнение относно това, дали проф.А.А. е бил надлежно упълномощен да представлява „Българска федерация Хокей на трева“, доколкото от страна на БОК в тази връзка е представено пълномощно за него, от което не се установява, той да е надлежно упълномощен да представлява федерацията на общото събрание, но сред публикуваните във връзка със Заявление №20250617102945 за вписване по партидата на БОК документи, се намира изрично пълномощно подписано от председателя на тази федерация Й.Ш., което е без дата, но съгласно което А.А. е упълномощен да представлява федерацията на общото събрание на БОК. Тези данни съпоставени с обстоятелството, че от доклада на мандатната комисия не се установява да е бил налице спор, относно редовното упълномощаване на проф. А.А. да представлява „Българска федерация Хокей на трева“ и непредставянето от страна на БОК на цялата документация във връзка с проведеното общо събрание, а само някои избрани документи, сред които и общото пълномощно за А.А., за съда води до извода, че последният е представил при регистрацията си надлежно пълномощно, а именно това, което е публикувано в РЮЛНЦ във връзка със Заявление №20250617102945. Отделно от изложеното, дори да се приеме, че А.А. не е бил надлежно упълномощен да представлява „Българска федерация Хокей на трева“ и въпреки това е бил регистриран като представител на тази федерация, участвал е в събранието и е гласувал, подобно нарушение не е в състояние да опорочи взетите с единодушие и огромно мнозинство не само от присъствалите, а от всички членове на БОК, решения на общото събрание, проведено на 19.03.2025г. В производството по делото се установи, че предложението с кандидатурата на В. Л. за председател на БОК е подадено в деловодството на сдружението на 27.02.2025г. Това ще рече, че срокът по чл.35, ал.1 от Устава на сдружението е бил спазен. Това е така, защото той е определен като 20-дневен преди датата на провеждане на събранието. В случая той следва да се брои назад от деня предхождащ датата на събранието -19.03.2025г. или от 18.03.2025г., като последният ден, в който кандидатурата може да бъде подадена е именно 27.02.2025г., защото това е 20-тия ден преди датата на общото събрание. В случая съдът намира, че това изчисление на срока съответства напълно и на предвидените в чл.72, ал.1 ЗЗД и чл.60, ал.5 ГПК правила, между които впрочем липсва принципно различие. Затова съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че срокът за подаване на кандидатурата на В. Л. за председател на БОК във връзка с проведения на 19.03.2025г. избор от общото събрание не е бил спазен, поради което не е налице и соченото нарушение на устава. Съгласно чл.36, ал.1 от Устава., кандидатите за членове на Изпълнителното бюро (ИБ) и на Контролния съвет (КС) се предлагат от новоизбрания председател, както и от всеки член на общото събрание, като според чл.37, ал.2 изборът се провежда с тайно гласуване. При тази уредба на избора на членове на ИБ и КС, след като освен предложените от страна на новоизбрания председател членове на ИБ и КС не са били предложени други лица от страна на членове на сдружението, не е била налице пречка изборът им да бъде осъществен чрез тайно гласуване по отношение на всички тях в една листа, а не поотделно за всеки един член на тези органи. Общото събрание не е взело решение за провеждане на отделно гласуване за всеки един от членовете на ИБ и КС, а доколкото определянето на предложения за утвърждаване техен персонален състав е предвидено като правомощие на новоизбрания председател, което е било реализирано, без наличието на алтернативно издигнати кандидатури от страна на останалите членове на сдружението, гласуването е било проведено за всички тях заедно. Този начин на гласуване не представлява нарушение на правилата предвидени в устава или закона, поради което не може да се счете за нарушение, което да доведе до отмяната на взетите решения по т.10 и т.11 от дневния ред, съответно от протокола на проведеното общо събрание. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива те следва да бъдат отхвърлени. Страните не са претендирали разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от гореизложеното, съдът