Решение № 2958 от 3.5.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 12468/2014 г.

Производството е образувано по искова молба на „С.ЗА П.П.НА П.“, квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за преустановява или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на интересите на потребителите, против „П.к.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск, на основание чл. 186, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗЗП вр, чл. 143 ЗЗП вр. чл. 379 ГПК, за преустановяване на действие, с което се нарушават колективните интереси на потребителите, изразяващо се във включване в Общите условия на „П.к.Б.“ ЕООД към Договор за потребителски К.на изложените в исковата молба неравноправни клаузи. С предявения иск се защитава колективния интерес на всички физически лица, които, действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност са сключили договор за потребителски К.с ответното дружество, в периода след приемане на оспорените общи условия – 21.07.2014г., като са се съгласили и са приели изрично тези общи условия по реда на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, както и потребителите, които са сключили договор за потребителски К.преди 21.07.2014г. и които не са заявили, че ги отхвърлят по реда на чл. 16, ал. 3 ЗЗД. Ищецът излага съображения, че е квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за преустановява или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на интересите на потребителите. Навежда доводи, че посочените в исковата молба клаузи от ОУ към отпусканите от ответника потребителски К.и са неравноправни, респективно нищожни на други основания. Твърди, че клаузата на чл. 7.1.1. от ОУ противоречи на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗПК, предвиждайки че срокът по нея започва да тече не от деня на получаването, а от определен брой дни от деня на сключване на договора, като по този начин създава неравновесие между правата на потребителите и тези на ответното дружество. Излага съображения, че клаузата на чл. 7.1.2., т. 1 от ОУ създава допълнително условие за правото на отказ на потребителя по чл. 29 ЗПК, непредвидено в тази разпоредба – постъпване на уведомлението за прекратяване на К.а преди изтичане на 14-дневния срок. Поддържа, че клаузата на чл. 7.1.2., т. 2 от ОУ е неравноправна, като в нея се предвиждат допълнителни условия за упражняване на правото на отказ от договор за К., непредвидени в чл. 29 ЗПК – посочване на номера на договора за потребителски К.и постъпване на отпуснатата сума преди изтичане на предвидения 30 дневен срок. В тази връзка, изтъква, че за да се счете 30-дневния срок спазен, следва единствено да е наредена дължимата сума, доколкото реалното постъпване на сумата при К.ора зависи от действията на едно трето лице – обслужващата банка. Твърди, че разпоредбата на чл. 7.1.2., т. 2 от ОУ е неравноправна и поради това, че изначално определя момента за усвояване на К.а - „не по-късно от един ден“. Излага съображения, че клаузата на чл. 7.2.1 от ОУ е в противоречие с чл. 32 ЗПК, като предвижда условия за предсрочното погасяване на К.а, които не са предвидени в тази разпоредба. Идентични доводи са наведени и относно клаузата на чл. 7.2.4. от ОУ. Твърди, че в клаузата на 8.3 от ОУ са предвидени задължения на потребителя, които не са нетипични за договора за заем, респ. К., посочва, че по отношение на договора за потребителски К.е неприложими разпоредбите на чл.430-чл.432 ТЗ. Сочи, че К.орът няма правен интерес от информацията по тази клауза. Поддържа, че клаузата е неравноправна, поради това, че в нея не е конкретизирано достатъчно ясно каква точно информация следва да се предостави на К.ора. Счита за неравноправна и клаузата на чл. 8.4, т. 1 от ОУ, доколкото същата въвежда нетипични за договора задължения, дава възможност на К.ора да интерпретира поведението на потребителя изцяло в негова полза, както и създава възможност за злоупотреба от страна на ответното дружество. Твърди, че неравноправна е и клаузата на чл. 8.4, т. 3 от ОУ, като същата нарушава драстично правата на потребителите и неправомерно възможността му да се разпорежда със свое имущество, при положение, че погасява добросъвестно вноските си по К.а, в същото време излага, че тази клауза противоречи на разпоредбите на чл. 134 и чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че с тази уговорка на К.ополучателите се възлагат многобройни и тежки допълнителни задължения по договора за заем. Моли да се прогласи и нищожността на клаузата чл. 12.3. Твърди, че клаузата е неясна, доколкото се предвижда както прекратяване на договора, така и прогласяването на предсрочна изискуемост на задълженията по него. Поддържа, че клаузата, с която е предвидена предсрочна изискуемост при просрочие от 30 дни противоречи на императивната разпоредба на чл. 71 ЗЗД. Посочва, че клаузата е нищожна и като неравноправна, като изключва правото на потребителя да изпълни задължението си в уговорения срок. Излага, че клаузата е неравноправна и в частта, с която се предвижда „автоматично прекратяване“ на договора без да е изпращане на уведомление покана и др., като противоречаща на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която основание за прекратяване на договора е просрочие от 30 дни, като то не съставлява неизпълнени, което е значително с оглед интереса на К.ора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Навеждат се доводи и за недействителност на клаузата на чл. 12.4. от общите условия, като противоречаща на правилото на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, в същото време твърди, че клаузата е неравноправна, доколкото възлага на потребителите задължение, което не съществува по закон, постановява търговеца да получи нещо без да има основание за това, както и че задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че е неравноправна клаузата на чл. 12.5. от общите условия, като противоречаща на правилото на чл. 71 ЗЗД, чл. 87, ал. 1 и 4 ЗЗД. Излага, че е недействителна клаузата на чл. 12.5.5. като противоречаща на морала и добрите нрави. Посочва, че е неравноправна клаузата на чл. 13.1. от общите условия, като за потребителите не съществува възможност да променят адреса си за кореспонденция. Твърди, че е неравноправна клаузата на чл. 13.3. от общите условия, доколкото недопустимо се въвежда презумпция за получаване от страна потребителите на изявления и документи по договора. Излага съображения за неравноправност и на клаузата на чл. 16.6., доколкото същата предвижда, че при промяна на общите условия за потребителя съществува възможност единствено да прекрати договора или да остане обвързан от новите общи условия. Ответникът оспорва иска. Твърди, че предвиденият в чл. 7.1.1. срок от 5 работни дни е напълно достатъчен за достигане на договора за К.и общите условия до потребителя и е съобразен със средните срокове за доставка на операторите на пощенски услуги. Поддържа, че съгласно общите условия, за да се счете спазен срокът по чл. 7.1.2., т. 2 е достатъчно изявлението за отказ от договора да бъде изпратено от потребителя. Излага съображения, че посочването на номера на договора за потребителски К.не е необходимо условие за упражняване на правото на отказ от К.а. Навежда доводи, че съгласно разпоредбите на чл. чл. 75, ал. 3 ЗЗД, респ. чл. 305 ТЗ когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, •••еряване сметката на К.ора. Посочва, че правилото на чл. 7.1.2., т. 2 е съобразено с нормалните срокове за извършване на безкасови плащания по банков път и е въведено с оглед необходимостта от точното изчисляване на годишния процент на разходите по К.а. Твърди, че писменото известяване за предсрочното погасяване на К.а, съгласно чл. 7.2.1. от общите условия не е въведено като условие за предсрочното погасяване на К.а и е стандартна практика в оборота. Поддържа, че правилото на чл. 7.2.4 от общите условия е въведено с оглед интереса на потребителя и с оглед уреждането на отношенията между страните във връзка с частичното предсрочно погасяване на К.а. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузата на чл. 8.3. от общите условия. Навежда доводи, че договорът за потребителски К. е вид банков К., като К.одателят има интерес да знае какво е финансовото положение на потребителя, като дължимата информация е достатъчно конкретизирана. Излага съображения, че правилото на чл. 8.4.1. е съобразено с принципа за добросъвестност, като той има интерес К.ополучателят да заплаща редовно публичните си и други задължения, доколкото би търпял конкуренцията на другите К.ори на потребителя в случай че се стигне до принудително изпълнение върху имуществото му. Посочва, че клаузата на чл. 8.4.3. не е неравноправна, като тя е израз на правилото на чл. 71 ЗЗД – потребителят намалява дадените от него обезпечения, доколкото съгласно чл. 133 ЗЗД, цялото негово имущество служи за обезпечение на К.орите му. Във връзка с клаузата на чл. 12.3., твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на К.а е несъвместимо с продължаването на действието на договора, посочва, че ако К.одателят, чиито К. е обявен за предсрочно изискуем се освободи от задълженията си по погасителен план, то той би бил поставен в по-благоприятно положение от К.ополучателите, които изпълняват точно и добросъвестно задълженията си, навежда доводи, че просрочие от 30 календарни дни е значително с оглед интереса на К.ора, поддържа, че предвидените в договора неустойки не са уговорени в противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че клаузите на чл. 12.5.1., 12.5.2. и 12.5.4. не са неравноправни, като не изключват приложението на чл. 87, ал. 1 и 4 ЗЗД. Навежда доводи, че клаузата на чл. 12.5.5. не е неравноправна и не противоречи на морала и добрите нрави, като договорът за потребителски К. е такъв, сключван с оглед личността на една от страните. Поддържа, че клаузата на чл. 13.1. не изключва възможността, потребителят да посочи друг адрес за кореспонденция, като в същото време правилата за доброволно представителство важат и в отношенията по договори за потребителски К., доколкото законът не предвижда отклонение в това отношение. Излага, че с клаузата на чл. 13.3. от общите условия не се установява презумпция за връчването на документи и изявления във връзка с договора. Твърди, че всички атакувани клаузи са изменени или отменени и в този смисъл е отпаднал правният интерес от предявеният иск, евентуално, тази промяна води до неговата неоснователност. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е колективен иск по чл. 186, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 379 ГПК. Ищец по делото е „С.ЗА П.П.НА П.“, квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики, които са в нарушение на колективни интереси на потребителите, включена със Заповед № РД-16-163о/22.11.2012 на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 ЗЗП и е активно процесуално легитимирано лице на основание чл. 379, ал. 2, пред. 2-ро ГПК. По делото не се спори, че ответникът по делото „П.к.Б.“ ЕООД сключва договори за потребителски К. при общи условия. Атакуваните клаузи са част от приети от ответното дружество общи условия Версия 01/21.07.2014г. Ответникът излага съображения за недопустимост на иска, поради отпадане на правния интерес от предявяването му, доколкото всички обжалвани клаузи от общите условия са отменени или изменени. Съдът намира тези доводи за неоснователни. С искът по чл. 186 ЗЗП се претендира осъждането на ответника да преустанови действия, което уврежда колективния интерес на потребителя и което противоречи на ЗЗП, включително действията, които представляват неравноправни клаузи в общите условия /чл. 187, т. 2 ЗЗП/, поради която неравноправност същите са нищожни. Предвид това, предмет на установяване по предявения иск по чл. 186 ЗЗП за осъждане на ответника да преустанови действието на конкретни клаузи от общите условия е именно тяхната нищожност, поради неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради което искът по чл. 186 ЗЗП включва произнасянето на съда и по действителността на атакуваните разпоредби от общите условия /Решение № 103/10.08.2015 г. по т.д. № 1112/2015 г. на II ТО на ВКС/. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК и задължително за настоящия състав Решение № 110 от 15.08.2016 г. по т. д. № 827/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС интересът от установяване на нищожност на неравноправните клаузи не е отпаднал с приемането на нови общи условия в хода на процеса, доколкото потребителите могат успешно, в рамките на давностния срок, да предявяват искове за защита на увредените си права, като се позовават на решението по чл. 379, ал. 2 ГПК, вр. чл. 386, ал. 1 ГПК. В случай, че делото бъде прекратено, потребители - страни по производства, образувани във връзка с вече възникнали при приложението на процесните клаузи права и задължения, в това число и за настъпили вреди, не биха могли да се ползват от силата на пресъдено нещо на решението по колективния иск и ще бъдат принудени да установяват наново неравноправността на процесните общи условия. От друга страна, трудно могат да се приемат доводите, че към момента няма обвързани К.ополучатели по сключените от ответника договори. Това обстоятелство не е установено, а и като се има предвид обемът на сключваните от ответника договори би било изключително трудно да се установи, че всеки един от съконтрахентите му е бил уведомен по реда на чл. 147б ЗЗП. В същото време, дори да се приеме, че общите условия са промени по реда на тази разпоредба, промяната, в общия случай, има действие за напред, но не обхваща вече възникнали права и задължения на страните по договорите за К. или евентуалната отговорност на ответника за причинени на К.ополучателите вреди от прилагането им, като в представените последващи общи условия не е налице клауза за обратно действие и начин за уреждане на отношенията при това тяхно прилагане. Отговорът на този въпрос е от значение и за разпределение на тежестта за разноски по делото. Предвид изложеното предявеният иск е допустим и съдът дължи произнасяне по същество. Със Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския се транспонират редица директиви на Европейския съюз, приети с оглед хармонизиране на законодателствата на отделните държави-членки по отношение на предоставянето на физическите лица, в качеството им на потребители, на редица основни права в отношенията им с продавачи и доставчици на стоки и услуги и защитата им от неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143 ЗПП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С оглед зачитане последиците от неравноправността същата следва да не е индивидуално уговорена – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Несъответствието на клаузата с изискванията за добросъвестност не следва да се разглежда самостоятелно, а като последица от и изражение на създаденото неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Този извод се подкрепя и от формулировката за неравноправна клауза дадена в чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО/, където е посочено, че за неравноправни се приемат клаузите, които не са индивидуално договорени, когато „въпреки изискването за добросъвестност“, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията произтичащи от договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни– чл. 146 ЗЗП /„необвързващи“, съгласно чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО/. Въведената в европейското и национално право система на защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗПП неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. В същото време разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП съдържа неизчерпателен списък на конкретни хипотези, водещи до неравноправност на дадена клауза. В решенията си по преюдинциални запитвания по приложение на Директива 93/13/ЕИО, Съдът на Европейските общности е имал възможност да се произнесе неведнъж по отношение на въпросите какво конституира неравноправна клауза, какви са критериите при преценката за наличието й, трябва ли националният съд да следи служебно за наличието им, правомощията му при установяването на неравноправност и др. Практиката на Съда на Европейските общности са източник на правото и е задължителна за националните съдилища. В Решение по дело C-226/12 Constructora Principado SA срещу José Ignacio Menéndez Álvarez, Съдът на Европейския сьюз е решил, че - член 3, параграф 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на „значителна неравнопоставеност“ не изисква непременно разходите, възложени в тежест на потребителя с договорна клауза, да имат по отношение на същия значително икономическо въздействие с оглед на стойността на разглежданата сделка, но може да произтича от самия факт на достатъчно тежко посегателство над правното положение, в което е поставен този потребител, като страна по договора, по силата на приложимите национални разпоредби, независимо дали под формата на ограничаване на съдържанието на правата, които според тези разпоредби той извлича от договора, или под формата на пречка за тяхното упражняване, или пък на поставянето в негова тежест на допълнително задължение, непредвидено от националните правила. В същото време, в Решение по дело С-415/11 М.А.срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa), съдът е приел, че понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. В решението е прието също така, че за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори. В решение по дело С-377/14 Radlinger и Radlingerová се изтъква, че националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че последните да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им, като aко на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от посочената директива, тъй като би отслабило възпиращия ефект за продавачите и доставчиците от това, че неравноправните клаузи просто не се прилагат за потребителя. С оглед разнообразния предмет на атакуваните клаузи, неравноправността на всяка една от тях следва бъде преценена по отделно, при съблюдаване на установените в чл. 145 ЗЗП и цитираните решения по чл. 267 ДФЕС общи критерии, като в същото време се имат предвид и изброените в чл. 143 ЗЗП хипотези. Предмет на разглеждане са клаузите в Общите условия към договорите за потребителски К.и – Версия 01/21.07.2014 г. По отношение на клаузата на чл. 7.1.1. от Общите условия. С тази клауза ответникът е предвидил, че 5 календарни дни е достатъчно дълъг срок за получаване на договора за потребителски К., както и общите условия и погасителния план към него, поради което в случаите, когато К.ополучателя се е съгласил същите да му бъдат изпратени по реда на чл. 13.1. има право да се откаже от договора в срок от 14 + 5 календарни дни от датата на сключване на договора. Принципно е допустима уговорка между страните, че изявлението на едната от тях ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира, респективно необоримо презюмира, недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на К.ора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа за връчване, както и ако според договора, опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. При тълкуването на такава клауза, би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител – така постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В конкретния случай трудно може да се счете, че предаването на общите условия и погасителният план на едно трето за правоотношението лице – операторът на пощенски услуги, с което К.одателят е в договорни отношения може, да се счете като полагане на дължимата грижа. Съгласно уредения в тази клауза начин на връчване, за се счете, че общите условия и погасителния план са получени, въобще не е нужно да е извършен фактически опит за връчването им. По този начин се възлага в тежест на К.ополучателя по договора риска от евентуална забава или невъзможност за достигане на документите поради причини от извънреден характер, както и поради неизпълнение от страна на оператора на пощенски услуги. В този смисъл е без значение какъв е обичайният срок за доставяне на документи от различните оператори на пощенски услуги в страна. Това положение, като се има предвид големия обем пратки от такова естество и търговските взаимоотношения между К.одателя и съответния оператор на пощенски услуги, създава възможност и за увреждане на интересите на К.ополучателите, доколкото те биха били препятствани от упражняването на правото си на отказ от договора. Това положение създава значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и ответника при сключваните от последния договори за К.. Тази клауза създава значително по-неблагоприятно положение за К.ополучателите от предвидените в националното законодателство режим за получаване на документи и съобщения и правните последици от това получаване. От разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2-ра може да се направи извод, че началото на 14-дневния срок е фактическото получаване на общите условия и погасителния план. Това правило е израз на едно от основните права на потребителя – правото на информация за стоките и услугите – чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗЗП. На потребителя следва да се даде реално възможност да се запознае обстойно с цената и условията на предлаганата услуга и да вземе информирано решение дали желае да продължава да е обвързан от договора за потребителския К.. Този извод съответства и на принципа, че упражнените преобразуващи права пораждат техните правни последици при достигането на волеизявлението на носителят им до насрещната страна по правоотношението. В конкретния случай, с получаването на общите условия и погасителният план не се упражнява потестативно право на ответника, но от този момент К.ополучателя се поставя в срок за упражняване на негово право. Клаузата се вписва и в хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 9 ЗЗП, като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, както и на чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Правилото на чл. 7.1.1. би имал за последица съкращаване на срока по чл. 29 ЗПК и по този начин потребителят би останал обвързан от сключения договор за потребителски К. без да има възможност пълноценно да се запознае с неговите клаузи, като в същото време не би имал възможност да прецени икономическите последици от него. Предвид изложеното клаузата на чл. 7.1.1. от общите условия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което е и нищожна по смисъла на чл. 146 ГПК. По отношение на клаузата на чл. 7.1.2., т. 1 от Общите условия. С посочената клауза е предвидено, че К.ополучателят е длъжен писмено да уведоми К.ора за отказа си от сключения договор преди изтичането на срока по чл. 7.1.1.