Решение № 186 от 26.2.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1484/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищцата - твърди в исковата си молба, че била депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и било образувано ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което, срещу ответника, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която било подадено възражение. На 19.09.2022 г., в 7: 21 часа, подала телефонен сигнал към Общински приют за безстопанствени животни С. относно премахване на труп на безстопанствено гръбначно животно - к., което се намирало на -. В 8: 38 часа отказала сигнала, защото установила, че „трупът" дишал слабо, гръбначното животно било в тежко здравословно състояние. Поради това в 8: 40 часа подала телефонен сигнал към горещ телефон на ответника относно безстопанствено гръбначно животно - к. в нужда от спешна ветеринарномедицинска помощ, който й било отказано да бъдел входиран от служителк., която я препратила към Б.. В 8: 44 часа се свързала с последното. Мъжът, който отговарял на телефона, не знаел с коя ветеринарна клиника имал сключен договор ответникът и й казал да се обади след 10 минути, за да можел да намери информацията, която я интересува. В 8: 55 часа се обадила отново в Б., откъдето й дали телефона на регистратурата на У.. В 8: 56 часа се обадила на регистратурата на болницата, откъдето й казали, че можели да поемат животно на ответника само и единствено с изготвени документи от Приют за безстопанствени животни С.. В 8: 59 часа се обадила на Приют за безстопанствени животни С. и те й казали да изчака обратна връзка от тях. В 9: 31 часа й се обадили обратно и й казали, че нямали сключен договор за извозване и обгрижване на к., и ако се отзовели на сигнала щели да бъдат санкционирани от ОДБХ С.. Подала онлайн сигнал чрез онлайн платформата на ответника в 9: 27 часа, к. описала случилото се. Отговор получила в 09: 47 часа, който гласял: „Здравейте, О. няма човек/звено, което да се занимава и да транспортира к.." Спазвайки задълженията си к. гражданин на Р.Б. по чл. 16 ал. 1 ЗЗЖ, и поради отказа на ответника да изпълнел задължението си по чл. 16 ал. 2 от с.з., предприела действия за настаняване на животното в най-близк. възможна ветеринарномедицинска клиника, предвид тежк. му здравословно състояние, в 9: 51 часа. В 10: 00 часа подала онлайн сигнал с вх. № 4777 чрез онлайн платформата на ответника, к. го информирала за местоположението на безстопанственото гръбначно животно - к.. В 10: 09 часа получила отговор на сигнала си, който гласял: „Здравейте, както са Ви обяснили, О. не може да вземе отношение за бедстващо к.. Имаме само Приют, който е за кучета." С оглед изложеното предоставила направените разходи по обгрижването на неидентифицираното безстопанствено гръбначно животно - к., намерено на територията на ответника в тежко здравословно състояние, със сигнал вх. № 10-03- 1346/02.11.2022. На 10.11.2022 г. ответникът изпратил отказ за доброволно изплащане с изх. № 10-11-13628/10.11.2022. При това ищцата го приканила да преразгледа решението си с вх. № 10-01/7165/12.12.2022, но не получила отговор в срок. От епикриза от 19.09.2022 г. било видно, че липсвал идентифик.р на животното за безстопанствено животно, по анамнеза, то било намерено на улицата в безпомощно състояние. При приема му било в предагонално състояние. Наличен бил -. Както и множество други манипулации за да можело да оздравее и се върне към нормален живот. Задължението на ответника било по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ. След к. бил уведомен от нея за инцидента бил длъжен да осъществи спешна ветеринарно медицинска помощ, както и да настанял к. в приют или друг обект, и да вземел мерки за неговото лечение. Доколк. след к. го уведомила и той не бил предприел действия, сторените от нея разходи по лечение на к., следвало да й се възстановят, к. спрямо ответника бъдело установено, че дължал обезщетение в посочения в заповедта за изпълнение и исковата молба размер. Общо направените разноски от нея по лечението и обгрижването на животното възлизали на 463.84 лева, които можели да бъдат внесени по посочената в исковата й молба банкова сметка. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 463.84 лева за главница от невърнати разходи по осъществено лечение на безстопанствено к. и законна лихва върху главницата от 19.09.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски. Ответната О. заема становище за неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника й в представения в срок отговор и в хода на делото по същество. Съдът, след к. прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: На 10.02.2023 г., за процесните вземания, ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 610 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което на 14.02.2023 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК. Поради това на 06.04.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищцата е предявила срещу него по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 10.02.2023 г., когато е подала в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу същия (чл. 422, ал. 1 ГПК). От кредитираната част от показанията на разпитаната по делото свидетелка - (чл. 145- 146), преценени съвкупно с представените от ищцата и неоспорени от ответника по делото писмени доказателства (л. 12-34 и 120-128), и заключението на назначената по делото съдебна ветеринарно-медицинска експертиза (л. 106-110), което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липС.а на противоречие с останалите доказателства, с изключение на тълкуването на вещото лице на нормите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗЗЖ, защото това е правен въпрос, за отговор на който не са нужни специални знания в облаС.а на ветеринарната медицина, с които съдът да не разполага (чл. 195, ал. 1 ГПК), се установява несъмнено, че в раната С.рин на 19.09.2022 г. ищцата и свидетелк. -, -, слизали от - (св. -). Когато достигнали на - ищцата видяла к., която лежала на тротоара без жизнени показатели. Поради това със свидетелк. - я помислили за труп (св. -). Ищцата се обадила по телефона за прибирането му на О. за безстопанствени животни в С.. Оттам я уведомили, че ще изпратят екип да прибере трупа, до пристигането на който я помолили да го сложи в чувал и подготви за предаване (св. -). Поради това, след края на разговора, ищцата - (св. -). При поставянето на к. в него обаче установила, че същата диша. Поради това се обадила на горещия телефон на ответната О., откъдето я посъветвали да се обади на Б., откъдето я посъветвали да се обади на Т., откъдето я посъветвали да се обади на О., където я оставили „на изчакване“, поради което тя подала до О. представения по делото сигнал № 4775 за бедстваща к. в критично състояние (л. 123). Възраженията на пълномощника на ответната О., че такъв сигнал не бил подаван от ищцата на горещия телефон, защото не бил отразен на представения списък със сигнали на този телефон по делото, е неоснователно, защото от същия списък е видно, че отразява само сигналите на този телефон в периода от 7.30 часа до 9.08 часа на 19.09.2022 г., но не и тези след това (л. 132-133). На сигнала си ищцата получила отговор, че О. няма човек/звено, което да се занимава и транспортира к. (л.123). След к. не получила „съдействие и помощ от посочените институции, ищцата решила да извърши тяхната работа“, и завела к. в най-близк. клиника, която била на около 100 метра – В. (св. -). Обадила се по телефона на дежурният ветеринарен лекар да дойде по-рано, защото к. била много зле (св. -). Док. го чакала подала сигнал през онлайн платформата на ответната О. (св. -). С него я уведомила, че к. е настанена за реанимация във В., тъй к. бил най-близък, и помолила за последващи действия за обгрижването й (л. 124). Получила отговор, че ответната О. не може да вземе отношение към бедстващото к., защото има само приют, който е за кучета (л. 125). При прегледа във В. дежурният ветеринарен лекар установил, че к. е - (т. 1 ЗВМЕ, л. 109). На животното е поставена диагноза – - (л. 108). - (л. 108). - (л. 108). Лекувана е - (л. 108). Според т. 4 от ЗВМЕ, тези настъпили увреждания при к. са налагали получаването на спешна и квалифицирана ветеринарномедицинска помощ (л. 110). За продължилото от 19.09.2022 г. до 28.10.2022 г. нейно лечение ищцата е заплатила сумата от общо 374.45 лева, от която е платила съответно на 20.09.2022 г. - общо 79 лева (л. 23-24), на 23.09.2022 г. – общо 74.60 лева (л. 22), на 26.09.2022 г. – общо 6.40 лева (л. 20-21), на 29.09.2022 г. – общо 19.55 лева (л. 18-19), на 05.10.2022 г. – общо 46.20 лева (л. 16-17), на 06.10.2022 г. – общо 78 лева (л. 14-15), на 14.10.2022 г. – общо 36.20 лева (л. 12-13), и на 29.10.2022 г. – общо 34.50 лева (л. 25-26). Останалите заплатени от нея разходи от общо 89.39 лева до исковата сума от 463.84 лева, ищцата е заплатила за закупуване на - (л. 27). Последните и заплатените от нея на 11.11.2022 г. разходи от 40 лева за - (л. 28-29), не са според вещото лице неотложни разходи за лечението му (л. 108). От признанията на ищцата в хода на делото по същество се установява още, че същата е - к. в деня, когато е предала същата на хора, които са пожелали да се грижат за нея (л. 147). От съвкупната преценка на признанията й в хода на делото по същество и показанията на свидетелк. - се установява още, че след случая по делото ищцата е - (св. -). След служебна проверка в търговския регистър, съдът установи, че -. Съдът не кредитира, защото противоречат на останалите доказателства и са изолирани, което в съчетание с - с ищцата по делото оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към достоверноС.а на показанията на свидетелк. - в останалата им част, че на спешния телефон на ответната О. ищцата получила отговор на 19.09.2022 г., че същата О. нямала човек/звено, което да се занимавало и транспортирало к. (защото в тази им част показанията й противоречат на представения от самата ищца сигнал № 4775, от който е видно, че от спешния телефон на ответната О. я препратили на Б., от където - към Т., от където я препратили към О. в С., откъдето я оставили на изчакване и едва тогава е подала този сигнал до О., на който, а не на горещият й телефон, е получила горепосочения отговор - л. 123), че ищцата звъняла на 19.09.2022 г. и на спешния телефон на Б., откъдето получила отговор, че нямало какво да направят и й предложили да прибере к. (защото в тази им част показанията на тази свидетелка са изолирани, защото не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото), че направеният на 19.09.2022 г. във В. троен тест на к. се оказал положителен и за - (защото в тази им част показанията на същата свидетелка противоречат на представената от ищцата епикриза от 19.09.2022 г. и ЗВМЕ, където е отразено, че този тест е бил отрицателен за това заболяване - л. 30 и 108), както и че ищцата търсела - (защото в тази им част показанията на същата свидетелка противоречат на ЗВМЕ, според което, закупената от нея за изхранването на к. храна е „вносна и скъпа“ - л. 108) (чл. 172 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по делото. При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищцата искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване на нейно вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за невъзстановените й от ответната О. разходи от 463.84 лева за лечение на безстопанствената к., със законна лихва върху същите от 19.09.2022 г. до изплащането им, са недоказани още в своето основание (чл. 61, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това, к. неоснователни, следва да бъдат изцяло отхвърлени, заедно с обусловеното/зависимо от уважаването им акцесорно нейно искане за присъждане и на сторените по делото и в заповедното производство разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно. Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в разпоредбите на чл. 60 – чл. 62 ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване/мандат. Определението на този правен институт се извежда от нормите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, според които, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, както ако би бил упълномощен, док. заинтересуваният може да я поеме. Облигационното правоотношение от воденето на такава чужда работа без пълномощие, се поражда между лицето, което съзнателно предприема извършването й (управител/гестор), и лицето, в чиято правна сфера се извършват действията (заинтересовано лице/доминус). По дефиниция обаче, при този правен институт, субектите в същото облигационно правоотношение могат да бъдат само равнопоставени (Опр. 783-2017-IV г.о. ). Това следва и по аргумент от чл. 60, ал. 2 ЗЗД, защото в правоотношенията на власт и подчинение, няма упълномощаване, а делегиране на властнически правомощия/функции между органи на власт, и то само в предвидените от закона случаи. Поради това гестията по чл. 60-62 ЗЗД е неприложима при административната дейност на органите на държавна и местна власт, защото отношенията при същата дейност са на власт и подчинение, а не равнопоставени (аргумент от §1, т. 1 ДР на АПК). Поради това, при неизпълнение от държавни или общински органи на законовите им правомощия/публични функции, те не могат да бъдат изпълнени от граждани или юридически лица, още по-малко с последиците по чл. 60-62 ЗЗД, защото тези властнически правомощия/функции са възложени от законодателя само на тези органи в обществен, а не в частен интерес. Поради то-едставляват „чужда работа“ по смисъла на чл. 60-62 ЗЗД, която да може да бъде извършена от граждани или юридически лица. Задълженията, които законите възлагат на административните органи, се изпълняват с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на административни наказания (т. 1 ТП № 2-2015-ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС ). А такива актове могат да издават само съответните, компетентни по материя, място и степен, органи на държавна и местна власт, на които това е възложено със закон от законодателя. Иначе актовете им ще бъдат нищожни (ТР 2-1991-ОСГК). А след к. е така, на още по-голямо основание и правомощията/функциите на същите органи на държавна и места власт не могат, при тяхно бездействие, да се изпълнят от граждани и юридически лица, защото последните не са органи на власт, които да са оправомощени със закон да ги изпълнят. С.. 4 от ППВС № 4/1976 г. е прието, че в рамките на своята компетентност административният орган сам решава въпроС.е, с разглеждането на които е натоварен, и дори по-горестоящият орган, независимо от естеството и обхвата на съществуващата ведомствена подчиненост, не може да измести компетентния орган. На още по-голямо основание поради това и гражданите и юридическите лица не могат, при бездействие на компетентния административен орган, да изпълнят неговите правомощията/функциите, позовавайки се на нормите на чл. 60-62 ЗЗД, защото те са приложими само между равнопоставени правни субекти – физически и юридически лица, каквито не са органите на държавна и местна власт. Поради това последните не могат да делегират властническите си функции/правомощията на граждани и юридически лица, а само на други държавни или местни органи на власт, и то само в предвидените от закона случаи (Р 10765-2004-III о. ВАС). В този случай обаче не става въпрос за упълномощаване, а за делегиране на властническа компетентност. Поради това и гражданите и юридическите лица не могат, поради липса на овластяване от закона С.акава компетентност, при бездействие на държавните или местни органи на власт, да изпълнят техните, възложени им със закон, правомощия/функции, респективно да „предприемат вместо тях управлението на тази им работа, за която знаят, че е чужда, без да са натоварени“, защото тази предвидена в нормите на чл. 60-62 ЗЗД гестия, е неприложима между такива неравнопоставени субекти. Именно поради това, за реализиране на отговорноС.а на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна им дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени, к. незаконосъобразни, или обявени за нищожни, подзаконови нормативни актове, законодателят е предвидил специален законов ред за обезщетяване по ЗОДОВ, който дерогира поради това общия такъв по чл. 45 и сл. ЗЗД, именно защото последният се прилага между равнопоставени субекти, а не при причиняване на вреди на граждани или юридически лица от административната дейност на органите на Държавата или О. (чл. 1 и сл. ЗОДОВ). Настоящият случай е именно такъв. При него кметът на ответната О. е орган на изпълнителната власт в същата О. (чл. 139, ал. 1 КРБ). Нему са възложени с нормите на чл. 16, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 56 ЗЗЖ, властническите правомощия да съдейства за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на такива болни или наранени животни по ал. 1, к. откритата от ищцата на 19.09.2022 г. горепосочена безстопанствена к., заболяванията на която са налагали според ЗВМЕ осигуряване на спешната й ветеринарномедицинска помощ в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 – 3, в който незабавно да се предприемат мерки за лечението й по чл. 16, ал. 3 ЗЗЖ, които в случая няма данни да са били изпълнени. Това обаче по никакъв начин не е делегирало/предоставило възможност на ищцата да ги изпълни вместо този орган на ответната О. по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ, още по-малко с последиците по чл. 60-62 ЗЗД, защото последните са неприложими между такива неравнопоставени субекти и се дерогират от специалните такива на ЗЗЖ, които уреждат обществените отношения между такива органи на държавна и местна власт по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ от една страна, и гражданите и юридическите лица от друга страна, при такива случаи на защита на животните и механизмите за нейното осъществяване (чл. 1, ал. 1 ЗЗЖ). А в тези специални норми на ЗЗЖ не е предвидено делегиране на гражданите/юридическите лица да изпълнят, при бездействие на същите органи по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ, тези техни правомощия по чл. 16, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 56 ЗЗЖ, за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на болни или наранени животни в приют, или друг обект по ал. 6, т. 1 – 3, в който незабавно да се предприемат мерки за лечението им. Поради това и в случая, неизпълнението от кмета на ответната О./друг неин орган или длъжностно лице, на които е било възложено изпълнението му, на правомощието му по чл. 16, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 56 ЗЗЖ, да съдейства, след обаждането на ищцата, за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на болната безстопанствена к. в приют, или друг обект по ал. 6, т. 1 – 3, в който незабавно да се предприемат мерки за лечението й по чл. 16, ал. 3 ЗЗЖ, не обуславя основателност на иска й по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на нейно вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане от същата О. на разходите в размер на исковата сума от 463.84 лева, които ищцата е направила, за предприетото от нея след същото бездействие лечение на същата безстопанствена к., със законната лихва от 19.09.2022 г. до изплащането й. Тъкмо напротив. Биха могли да обусловят (при наличие и на останалите елемeнти от фактическия му състав) само неин иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на тези причинени й от същото бездействие имуществени вреди - загуби от същото лечение в размер на исковата сума. Не възникнало на това основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче, а на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, нейно вземане в размер на исковата сума от 463.84 лева, със законната лихва от 19.09.2022 г. до изплащането й, ищцата е предявила за признаване на неговото съществуване с предявените от нея против ответника искове по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото. А те не могат при това положение да бъдат разгледани и уважени на това друго, незаявено от нея основание (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Още повече, че са и подсъдни при същото на административен, а не на настоящия съд (чл. 1, ал. 1 и 2 ЗОДОВ). В този смисъл, застъпвайки със заявлението и исковата си молба по делото тезата за дължимост на исковата сума на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, поради бездействие на ответната О., ищцата очевидно смесва качеството й на юридическо лице и гражданскоправен субект по чл. 14 ЗМСМА, С.ова на кмета й, който е административен орган на изпълнителната й власт и субект на административното право в същата О. по чл. 38, ал. 1 ЗМСМА, комуто с императивните норми на чл. 16, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 56 ЗЗЖ, е възложено властническ. правомощие да й съдейства за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на откритата от нея на 19.09.2022 г. горепосочена безстопанствена к. в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 – 3, в който незабавно да се предприемат мерки за лечението й по чл. 16, ал. 3 ЗЗЖ. В този случай обаче, кметът на ответната О. няма качеството на равнопоставен на ищцата гражданско-правен субект, а на административен орган на изпълнителната й власт. Поради това ищцата не може сега основателно, при бездействието му да изпълни правомощието си по чл. 16, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 56 ЗЗЖ, да й осигури спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на същата горепосочена болна безстопанствена к. в приют, в който незабавно да се предприемат мерки за лечението й, да иска с предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК признаване на нейно вземане за възстановяване от същата О. на това основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД на сторените от ищцата разходи от 463.84 лева за лечението на същата к., със законната лихва от 19.09.2022 г. до изплащането им. Ето защо тези й искове по делото по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване съществуването на такова нейно главно и акцесорно вземания по чл. 61, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намери за недоказани още в своето основание (чл. 61, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това, к. неоснователни, следва да ги отхвърли изцяло, ведно с акцесорното й искане за присъждане на сторените по делото и в заповедното производство разноски, без преди това да ги обсъжда и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно. При този изход на делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски, изчерпващи се в случая с дължимо му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй к. е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОС.К). При този изход на делото, ищцата няма право на сторените от нея разноски в настоящото и заповедното производства, поради което такива не й се присъждат с настоящото решение (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОС.К). Воден от горните мотиви, С. районен съд