РЕШЕНИЕ

№ 4123

гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100112802 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, която е сключила с ответниците А. Ч. и А. Ч., граждани на Руската федерация, Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот от 07.06.2008г. По силата на договора, Банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 29 900 евро за покупка на недвижим имот, със срок на връщане до 07.09.2018г. Кредитополучателите са усвоили изцяло сумата, изпълнила са частично задължението си да върнат уговорените вноски, но от 17.11.2014г. са в просрочие с 46 вноски по главницата и 45 вноски по лихвата. Ищецът посочва, че общият размер просрочена сума по главницата е 14 189, 62 евро, а общия размер просрочена сума по лихвата е 2 350, 09 евро. Отделно от това, ищецът твърди, че ответниците му дължат и сумата 12 628, 21 евро наказателна лихва за периода 17.11.2014г. – 21.10.2021г., дължима на основание т.6.2 от договора за кредит, както и сумата 141, 78 евро такса за служебно подновено вписване на ипотека. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят претендираните суми.

Ответниците А. Ч. и А. Ч. не са депозирали отговор на исковата молба, не са оспорили исковете, не са направили възражения, доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 07.08.2008г. ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД и ответниците са сключили договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, съгласно който Банката е предоставила на ответника А. Ч., кредитополучател, и на А. Ч., солидарен длъжник, и двамата граждани на Руската федерация, без регистриран адрес с Р България, банков кредит в размер на 29 900 евро за закупуване на недвижим имот в Р България – апартамент №110, на 5 етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда № 67653.1.875.3.48 в гр.Смолян.

В раздел ІІІ чл.6.1 от договора е уговорена фиксирана годишна лихва за първата година от кредита в размер на 8, 15%, а след това срок лихвеният процент е плаващ, определен в размер на действащия 6м. EURIBOR плюс фиксирана надбавка от 3 пункта, но не по-малко от 8, 15%. В чл.6.2 е уговорено, че при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата – върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита, банката събира от кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорената по т.6.1, респ.6.1.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. В чл.7.4 е уговорено, че при подготвяне на документи за вписване на законна ипотека, банката събира еднократна такса в размер на 336лв. в р.V, чл.11 е уговорено, че кредитът се погасява на 120 равни месечно вноски, дължими ежемесечно на 15-то число, като крайния срок за издължаване на кредита е не по-късно от 7.09.2018г. В чл.11.3 е уговорена солидарната отговорност на кредитополучателя и солидарния длъжник по отношение изпълнението на задълженията по договора.

Кредитът е обезпечен с първа по ред законова ипотека върху закупения с кредита недвижими имот.

Видно от приложения погасителен план към договора, Приложение №1, месечната вноска по кредита е била 367, 01 евро / изключение е последната вноска, която е уговорена на 367, 40 евро/.

Представен е и нотариален акт, видно от който на 08.08.2008г. ответниците са закупили апартамента в гр.Смолян, описан в договора за кредит. По искане на Банката, ипотеката върху имота е подновена през 2018г.

Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява следното: Кредитът е усвоен от ответника Ч. на 14.08.2008г. По договора са погасени задължения за главницата в размер на 15 710, 38 евро и договорна лихва в размер на 11 800, 73 евро. Последно постъпилата сума за погасяване на задълженията по кредита е от 12.12.2014г. в размер на 830 евро. Кредитът е с просрочие от 17.11.2014г. Към датата на падежа на последната погасителна вноска по договора има падежирали и непогасени 46бр. месечни вноски за периода 17.11.2014г. до 15.08.2108г. в общ размер от 16 539, 71 евро, от които 14 189, 62 евро – главница, 2 350, 09 евро – непогасена договорна лихва за периода 15.12.2014г. – 15.08.2018г. и 4545, 41 евро – непогасена наказателна лихва за периода 17.11.2014г. – 15.08.2018г. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 22.10.2021г. наказателната лихва е нараснала в общ размер на 12 628, 21 евро. Или към датата на подаване на исковата молба в съда задължението по кредита е в размер на 29 167, 92 евро.

Вещото лице е установило, че по договора има непогасени такси във връзка с подновяване на договорната ипотека в размер на 141, 78 евро.

Вещото лице е установило, че за целия срок на договора лихвения процент не е променян, прилаганият лихвен процент е бил 8, 15%.

Лихва не е капитализирана по договора от банката. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните.

Ищецът е правоприемник на МКБ Юнионбанк ЕАД от 2013г. чрез покупка на 100% от капитала й.

Ответниците са граждани на Русия и имат там постоянното си местоживеене.

Съдебните книжа са им връчени редовно чрез съдебна поръчка на известния адрес, съобразно правилото на чл.33 ал.1 от КМЧП. Не са посочили съдебен адрес в България, нямат пълномощник по делото. Предупредени са за последиците на чл.40 ал.2 от ГПК, респ. чл.33 ал.3 от КМЧП при връчване на съдебните книжа.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Тъй като ответниците имат последно известно местоживеене в трета държава, налице е спор с трансграничен елемент. Съдът следи служебно за международната си компетентност и без да е повдигнато възражение от страните /арг. от чл.28 от КМЧП/. Ето защо на първо място следва да се обсъди дали настоящия съд е международно компетентен да разгледа предявения от Банката иск.

Съгласно чл.15 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл.4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в РБългария. В случая, съгласно сключения между страните договор за кредит, мястото на изпълнение на задължението по договора е в България, където се правят плащанията по погасителните вноски.

Същото разрешение досежно международната компетентност на българския съд се следва и при прилагане на правилата на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, които са част от националното ни право. Регламентът установява общото правило за компетентност в чл.4 пар.1, съгласно което спорът по граждански и търговски дела е подсъден на съдилищата на държавата членка, където ответникът има местоживеене. В чл.7 ал.1 т.б, тире 2 е уредена специална компетентност на съда по дела свързани с изпълнение на задължения по договор – в случай на договор за предоставяне на услуги, компетентен е съда в държавната членка, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. В чл.17 е уредена компетентността на съда при потребителски договори, вкл. договори за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки – компетентен е съда, където потребителят има местоживеене / б.в на т.1 на чл.17/. Въпросът е дали ипотечния кредит за покупка на недвижим имот е договор, който попада в обхвата на чл.17 т.1 б.в от Регламента. По правило всяко отклонение или изключение от общо правило трябва да се тълкува стеснително. Ако регламентът ползва думата „стока“, то няма основание да се счита, че тази дума обхваща и недвижимите имоти. Съдът счита, че ипотечният договор за кредит не попада в изключението на чл.17, въпреки, че по см. на Закона за защита на потребителите тази кредит е потребителски договор. Тълкуването на понятията, ползвани във всеки регламент, са само за целите на съответния регламент. Те не могат автоматично да се пренасят при тълкуването на друг регламент, освен ако това не е изрично прието. Договорът за ипотечен кредит попада в категорията договори за предоставяне на услуги по чл.7 ал.1 т.б, тире 2. В този смисъл е и задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - решение от 15.07.2017г. по дело С-249/16. „В договор за кредит, сключен между кредитна институция и заемател, предоставянето на услугите се състои в предаването на втория на парична сума от първия, като платеното от заемателя възнаграждение по принцип е под формата на лихви“. По дело свързано с такъв договор, компетентен е съдът по мястото на изпълнение на въпросното задължение – чл.7 ал.1 б.а от Регламента. В същото решение по дело С-249/16 СЕС приема, че когато не е уговорено друго, мястото, където са предоставени услугите по см. на чл.7 т.1 б.б, второ тире от Регламент 1215/2012, при предоставянето на кредит от кредитна институция, е мястото, където се намира седалището на тази институция. В настоящия случай кредитната институция е българска банка със седалище в гр.София. И в този случай компетентен е българския съд, а с оглед мястото на седалището на ищеца и размера на цената на иска, определени съобразно националните правила – Софийски градски съд.

Уговорената в чл.27 от договора арбитражна клауза е нищожна, съобразно разпоредбата на чл.19 от ГПК. Ответниците са потребители по см. на пар.13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което спора с ищеца не може да бъде решен от арбитражен съд.

Приложимо към спора е българското материално право, като избраното от страните приложимо право, съгласно чл.28 от договора за кредит.

По съществото на спора. Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължените си и е предоставила на кредитополучателя, ответника Ч., уговорената парична сума за покупка на имот в евро, в размер на 29 900 евро. Предоставената сума е усвоена от кредитополучателя Ч. изцяло. Ответникът, в качеството на кредитополучател, не е изпълнили точно задължението си да върне сумата като заплаща ежемесечно анюитетни вноски в уговорения срок. Същият е преустановил плащанията на уговорения размер анюитетни вноски, като плащанията му са в просрочие от 17.11.2014г. Договорът между страните не е прекратен или изменен, т.е. между тях продължава да съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между тях. Запазено е действието и на погасителния план.

Въпреки, че ответниците са граждани на трета държава, по отношение на тях също са приложими правилата за защита на потребителите, които са част от националното право на решавания съд. При извършената служебна проверка съдът не установи договора за кредит между страните да има неравноправни клаузи, които да попадат в приложното поле на Закона за защита на потребителите и на Директива 93/13 /последващите приети Директиви 2008/48 и 2014/17 не си приложими към процесния договор, сключен през 2008г./, и да имат отношение към дължимата главница, лихви и разноски, които са предмет на настоящото дело. Не е налице промяна в прилагания от банката лихвен процент, или в други условия, при които е предоставен кредита. Не се установи банката да е извършила промени в договора във вреда на ответниците. Банката не е капитализирала лихви. Не се налага намеса на съда в полза на ответниците, за да компенсира възникнала неравноправност в отношенията им с банката.

Установи се, че от получения кредит от 29 900 евро, ответникът Ч. е погасил задължения за главница в размер на 15 710, 38 евро и за договорна лихва в размер на 11 800, 73 евро. Съгласно погасителния план и заключението на експертизата, непогасената главница е в размер на 14 189, 62 евро, а на договорната лихва – в размер на 2 350, 09 евро. Тъй като е нарушил сроковете за погасяване на главницата по кредита, на основание чл.6.2 кредитополучателят дължи наказателна лихва върху просрочената част от главницата за времето на просрочието. Към датата на подаване на исковата молба в съда, или за периода 17.11.2014г. – от който момент кредитът е в просрочие, до 21.10.2021г., размерът на наказателната лихва е в размер на 12 628, 21 евро. На основание уговореното в чл.7.4 от договора, кредитополучателят дължи и разноските за частичното подновяване на ипотеката в размер на 141, 78 евро, съобразно заключението на експерта.

Исковете са основателни и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.

Задължение за заплащане на дължимите по кредита суми е възникнало и за ответницата Чурина. Солидарната й отговорност по см. на чл.121 от ЗЗД е изрично уговорена в чл.11.3 от договора. В резултат на тази уговорка ответницата е длъжник по договора наред с ответника Чурин. В съответствие с правилото на чл.122 от ЗЗД, банката е насочила вземането си срещу двамата длъжници и може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях.

По разноските: Ищецът претендира разноски по списък в размер на 3734, 69лв. Такива са направени за държавна такса в размер на 2292, 99лв., за разноски за експертизата - 400лв., за разноски за превод – 235, 62лв. за юрисконсултско възнаграждение – 450лв., за превод на книжа - 591, 70лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват изцяло направените от него разноски в общ размер на 3734, 69лв.

Воден от горното, съдът