Решение № 20765 от 14.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 9559/2022 г.
Софийски районен съдПърво гражданско отделение14.12.2023 г.докладчик ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН ••••••••••, с адрес /административен адрес/ срещу Е. Л. Х., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес /административен адрес/, с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Е. Л. Х. да заплати н а Е. Д. М. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес, притеснение причинени от бездействие на ответника по неотстраняване на нередовности по искова молба депозирана по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, 22 състав, ведно със законната лихва от 18.01.2022г. до окончателното плащане. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Поради тези правни съображения – при недоказаност на противоправността на деянието на ответницата, така и причинно-следствената връзка между деянието и твърдения вредоносен резултат – причинени болки и страдания на ищеца, поради което не е възникнала нейната деликтна отговорност и предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан. По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора на ищеца не следва да му се присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на разноски, но такива не се претендират. Воден от горното, Софийски районен съд,