Решение № 13186 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2390/2024 г.

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Ч. С. П., с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], срещу Решение № 1/27.09.2024 г. на Директора на Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ – София (ПГД), с което е отказан достъп до обществена информация по негово Заявление с вх.№ 1/16.09.2024 г. В жалбата се твърди неоснователност и незаконосъобразност на оспорвания отказ за достъп до обществена информация. Изложени са аргументи, че исканата информация е обществена, тъй като е свързана с финансовата дейност на държавното училище, финансирано със средствата от Държавния бюджет на Република България и съфинансирано от Европейския съюз чрез трансфери по проекти и програми. Подчертава се, че предоставянето й ще даде възможност на жалбоподателя да си състави мнение за финансовата дейност на учебното заведение. Посочва, че нормата на чл.31 от ЗДОИ създава спрямо задължените субекти пряко и неотменимо законово задължение да предостави исканата информация. По отношение на т. 2 от искането - за представяне на извлечения от банковата сметка на учебното заведение, посочва, че специалният ред по Закона за кредитните институции е приложим единствено за кредитните институции, а не за целите на административното производство и за институциите, титуляри на банкови сметки, които разходват публични средства. Подчертава, че искането му е било да се информира от извлечения, а не от самата банкова сметка, като тези извлечения представляват документи, съдържащи сведения за финансовата дейност на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект. Счита, че така постановеният отказ за достъп до обществена информация е немотивиран и несъобразен с надделяващия обществен интерес. Последният аргументира с увеличаване отчетността и прозрачността на учебното заведение, и допълнително сочи на липсата на дори едно от основанията за отказ от предоставяне на достъп до информацията. Отправя искане за отмяна на решението на Директора на ПГД „Елисавета Вазова“ – София и задължаването й да предостави поисканата информация в заявената форма на достъп. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. С допълнителна молба сочи, че по друго идентично негово заявление по реда на ЗДОИ до Директора на Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ – София, му е предоставен достъп до исканата информация, като представя и доказателства за това. Посочва, че приема отказа на ответника да предостави исканата му информация като индикация за наличието на незаконни финансови практики в неговата дейност. Ответникът по жалбата – Директорът на Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ – София (ПГД), чрез пълномощника си - адв. С. С. от АК-Перник, в депозиран писмен отговор оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Посочва, че оспореното решение, с което е отказан достъп до обществена информация е законосъобразно, обосновано и правилно. Счита, че с подаденото заявлението се иска достъп до информация, която има характера на служебна, а не на обществена такава, тъй като в разходните документи на образователната институция се съдържат данни, представляващи търговска тайна и лични данни по смисъла на Закона за счетоводството, а извлечението от банковата сметка на учебното заведение представлява защитена банкова тайна по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ. С тези доводи пледира за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на сторените разноски. Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Началото на административното производство е поставено със Заявление вх.№ 1/16.09.2024 г. от Ч. С. П. до Директора на Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ - София, с което същият е поискал предоставяне на следната информация: по т.1 „Всички разходни документи, по които има счетоводни записвания и по които образователната институция е направила плащане, за периода от 01/01/2024 до 01/09/2024г.“, и по т.2 „Извлечение/я от банковата/те сметка/и на образователната институция за периода от 01/01/2024 до 01/09/2024 г.“. Заявителят е уточнил, че иска да получи информацията във формата на обикновени сканирани копия (със заличени лични данни - по смисъла на закона), изпратени по електронен път в информационната система за сигурно електронно връчване (ССЕВ). По така подаденото заявление за достъп до обществена информация, Директорът на Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ - София е постановил оспорваното решение № 1/27.09.2024 година, с което е отказал предоставяне на поисканата информация на няколко основания. Счел, че поисканата информация не представляват обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Приел, че разходните документи на образователната институция представляват търговска тайна, тъй като засягат правата и задълженията на трети лица и същите могат да бъдат предоставени единствено и само при изричното писмено съгласие на третите лица. Мотивирал отказа и с обстоятелството, че извлеченията от банковата сметка на образователната институция представляват банкова/търговска тайна по смисъла на Закона за кредитните институции. Разкриването й не попада в обхвата на ЗДОИ, тъй като тази информация се ползва със специална защита и се извършва по специални правила в определени от Закона за кредитните институции случаи. По делото е приложена и приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт. В допълнение с молба с.д.№ 15676/28.10.2024 г. от жалбоподателя са представени и приобщени доказателства на оптичен носител, представляващи предоставен достъп по реда на ЗДОИ, а именно документи по идентично негово заявление по реда на ЗДОИ до Директора на Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ – София. Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения: Столичната Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“, чрез представляващия я директор, е адресат на заявлението. Гимназията е задължен субект от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ във вр. с § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ. Съгласно чл.38, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл. 29, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование, училището е институция в системата на училищното образование, която е юридическо лице. По делото не е спорно, че гимназията е институция в системата на училищното образование, която разполага с делегиран бюджет, финансиран със средства от държавния бюджет, общинския бюджет, европейски фондове и други (арг. чл. 280, ал. 1 от ЗПУО). Съгласно разпоредбата на чл. 289, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, системата на делегираните бюджети дава право на директора на училището на второстепенен разпоредител с бюджет. Оспореният ИАА е издаден от компетентен орган – административният ръководител на Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ – София, който има правомощие да се произнесе по подаденото заявление по ЗДОИ, съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, т.е. актът не е нищожен. В производството по издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на задължения субект. Решението е постановено в изискуемата от специалния ЗДОИ писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически и правни доводи за достигнатия краен резултат. Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до въпроса представлява ли исканата от жалбоподателя информация обществена такава или не, преценявана в контекста на обстоятелствата и мотивите, при които същата е била поискана. Правото да се търси и получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията, кореспондира със задължението на съответните субекти да осигуряват достъп до обществено значима информация. Според легалната дефиниция на понятието, дадена от законодателят с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, „обществена“ е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията следва да отговаря на тези две условия едновременно, за да се определи като обществена. Под "обществен живот" се разбира живота на обществото като група хора. За второто условие е от значение да се отбележи, че за да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е пряко обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел. В светлината на гореизложеното, съдът намира, че при издаването на оспорения ИАА, в частта му по т. 2, е приложен правилно материалният закон. Условие за предоставяне на обществена информация е да се установи наличието на всички положителни материални предпоставки на закона, както и отсъствието на която и да е от негативните материални предпоставки, предвидени от законодателя, при наличие на които задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ може да откаже достъп да обществената информация. Правилен е изводът на органа, изложен в оспореното решение, че поисканата информация представлява защитена банкова тайна, на основание чл. 62, ал.2 от ЗКИ, която информация може да бъде предоставяна единствено по реда и при условията на чл.62, ал.5 от ЗКИ. Т.е., в случая редът и основанията по ЗДОИ за предоставяне на подобен род информация е изключен. А след като информацията, съдържащата се в извлеченията от банковата сметка на учебното заведение съставлява банкова тайна по чл. 62, ал.2 от ЗКИ, налице е ограничението по чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, тълкувано във връзка с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл.7, ал.1 от закона. Предвид специфичния характер на въпросната информация и регулираните във връзка с нея обществени отношения, законодателният подход е довел до разписване на строга процедура по предоставянето на достъп до нея, в изключителни случаи и след санкция на съда, която процедура изключва приложението на ЗДОИ. Не по този начин, обаче, стои въпросът с поисканата по т.1 от заявлението информация. Депозираното от жалбоподателя заявление в частта му по т. 1 отговаря на формалните изисквания на чл. 25 от ЗДОИ и съдържа предвидените в тази разпоредба реквизити, като жалбоподателят изрично и добросъвестно е подчертал необходимостта от заличаване на съответните лични данни. Настоящият състав намира, че поисканата информация по т. 1 от заявлението съставлява обществена информация по смисъла на закона. Същата се явява служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, доколкото е свързана с организацията на дейността на учебното заведение. Тази информация касае обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно размера на разходите на публични средства при осъществяване на дейността на задължения субект, и дали те са били необходими и адекватни за постигане на преследваните цели. Исканата информация не попада в обхвата на ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като е налице надделяващ обществен интерес във връзка с прозрачността и обществения контрол върху разходването на публични средства. По идентични съображения, информацията не попада и в ограничението на чл.17, ал.2 от ЗДОИ, макар и декларативно да е определена от органа като „търговска тайна“ - същият не е мотивирал отказа си на това основание със специфичните обстоятелства, изискуеми по чл.17, ал.3 ЗДОИ. Информацията касае разходването на финансовите средства от делегирания бюджет на гимназията, свързана е с обществения живот в Република България и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, което изпълнява изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и съответства на целите на закона. Наред с това, с разпоредбите на §1, т.5, б. ”а”, “в”, “г” и “е” и т.6 от ДР на ЗДОИ, законодателят е въвел необорима презумпция кога е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информация, включително такава, която би могла да се определи като “търговска тайна”, като посочените хипотези очевидно отговарят на характера на поисканата информация и евентуалните цели на заявителя - повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Предвид изложеното, съдът намира, че за адресата на заявлението, който е задължен субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ, е съществувало задължение да предостави информацията по т.1. Тя трябва да е налична при ответника, тъй като поисканите разходни документи са за близък период от време - от 01.01.2024 г. до 01.09.2024 г., и съобразно ЗСч, следва да са осчетоводени в съответния период и да се съхраняват в счетоводството на образователната институция. В счетоводните регистри трябва да е налична информация за извършените разходи за посочения период, която в зависимост от функционалността на използвания от учебното заведение програмен продукт и прилаганата аналитичност би трябвало да позволяват извеждането на исканите данни, със заличаване на личните такива по смисъла на закона. Предвид основателността на жалбата срещу решението по т.1 от заявление вх.№ 1/16.09.2024г., жалбоподателят има право на разноски, каквито обаче, същият изрично заявява, че не претендира. Предвид неоснователността на оспорването срещу решението на органа по т.2 от заявление вх.№ 1/16.09.2024 г., на осн. чл.143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на жалбата. По делото са представени доказателства за заплатено такова в размер на 420 лева, т.е. жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на ответника сума в размер на 210 лв. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника и предвиденото в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.04.2004г. минимално такова от 1000 лева, ползвано като референтна стойност. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 40 от ЗДОИ, съдът