Решение № 16395 от 2.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 58244/2024 г.

Производството е образувано по предявени от „Б. С.“ ООД срещу „З. Д. Е.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него, в качеството му на лизингополучател, и „О. Л.“ ЕООД, като правоприемник на „С. Б.“ ЕООД, в качеството на лизингодател, бил сключен договор за финансов лизинг № 1838367••••• от 25.10.2018 г. по отношение на лизингова вещ – товарен автомобил „Дачия“, модел „Докер Ван“ с рег. № ••••••••, с рама № •••••••••••••••. Във връзка с този договор ищецът, като ползвател на лизинговата вещ, сключил като застраховащ договор за застраховка Каско на МПС по застрахователна полица № 005001100••••• от 07.10.2021 г., в полза на застрахования лизингодател със застрахователна стойност 6 801, 45 евро. Твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие – на 27.05.2022 г., около 16: 00 ч., докато застрахованият автомобил бил паркиран в гр. •••••, на ул. „•••••••••••••“, бил блъснат от водача на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № е ••••••, който загубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл вдясно извън пътя и реализирал сблъсък с процесното МПС. За събитието бил съставен протокол за ПТП № ••••••••/27.05.2022 г. от КАТ ПП при РПУ – •••••. Вследствие на удара настъпили множество увреждания. Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като образувал преписка по щета № 050087••••/30.05.2022 г. След събитието автомобилът бил репатриран на посочен от лизингодателя паркинг в гр. Б.град на ул. „•••••••••••••“. Ищецът сочи, че бил уведомен за становището на ответника за наличие на тотална загуба, както и за предложението за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 7 088, 50 лева, след приспадане на стойността на запазените части. Впоследствие бил уведомен, че претенцията нямало да бъде приключена като тотална щета, поради това, че бил проведен онлайн търг, както и че уведомлението за дерегистрация на автомобила следвало да се счита нищожно поради това, че имало желаещ да закупи автомобила за сумата от 5050 лв., без да се прекратява регистрацията му. След това ищецът отново бил уведомен за необходимостта от представяне на регистрационни табели и малък контролен талон за дерегистрация на автомобила. Твърди, че въпреки проведените множество разговори, до момента автомобилът не бил ремонтиран, нито е изплатено обезщетение. Твърди още, че на 25.10.2023 г. между ищеца – лизингополучател, и „О. Л.“ ЕООД, бил сключен договор за прехвърляне на собственост № ••••••••/25.10.2023 г. към договор за финансов лизинг № 1838367•••••/25.10.2018 г., по силата на който ищецът е придобил собствеността върху процесния товарен автомобил „Дачия“, модел „Докер Ван“ с рег. № ••••••••, с рама № •••••••••••••••. Сочи, че застрахователната стойност на автомобила съгласно чл. 46, ал. 2, т. 2, вр. чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, издадена от ЗД „А.“ АД, е в размер на 19 900 лева, както и че стойността на застрахованото МПС към момента на сключване на застрахователния договор е в размер на 11 113, 44 евро с левова равностойност от 21 735, 99 лева. Въз основа на изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца левовата равностойност на сумата от 11 113, 44 евро, възлизаща на 21 735, 99 лева /съгласно уточнителна молба от 06.03.2025 г./, ведно със законната лихва от 02.10.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 527, 43 лева /съгласно уточнителна молба по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК от 06.11.2024 г./, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.06.2022 г. до 01.10.2024 г. Ответникът оспорва иска по основание. Счита, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение в настоящия случай, за който поддържа да е налице тотална щета, тъй като прехвърлянето на собствеността е извършено след края на срока на договора за имуществена застраховка. Навежда още възражение за лимит на отговорността на основание чл. 386, ал. 1 КТ до уговорената в застрахователния договор застрахователна стойност на имуществото. Оспорва иска за обезщетение за забава, като навежда забава на кредитора, обусловена от това, че не е представил информация за банкова сметка. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Л. И.“ АД, оспорва исковете. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства - наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“ с предмет – процесния автомобил, с посочените в договора покрития съгласно ОУ на ответното дружество, сключен от ищеца като застраховащ, в полза на застрахования лизингодател с договорена застрахователна стойност 6 801, 45 евро, обективиран в полица № 005001100••••• от 07.10.2021 г.; наличието на сключен между ищеца, в качеството му на лизингополучател, и „О. Л.“ ЕООД, като правоприемник на „С. Б.“ ЕООД, в качеството на лизингодател, договор за финансов лизинг № 1838367••••• от 25.10.2018 г. по отношение на лизингова вещ – товарен автомобил „Дачия“, модел „Докер Ван“ с рег. № ••••••••, с рама № •••••••••••••••; настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника, застрахователно събитие при описания в исковата молба механизъм, за което бил съставен протокол за ПТП № ••••••••/27.05.2022 г. от КАТ ПП при РПУ – •••••; че по претенцията за изплащане на обезщетение била образувана щета № 050087••••/30.05.2022 г. при ответното дружество. Съгласно представения по делото протокол за ПТП от 27.02.2022 г. събитието е настъпило, като при движение по ул. „•••••••••••••“ в гр. ••••• лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № Е •••••• губи управлението на превозното средство и блъска паркирания отдясно на пътното платно автомобил „Дачия Докер“ с рег. № •••••••, при което го измества и настъпва съприкосновение с МПС 3. Застрахователното правоотношение не само не се оспорва, но и се установява и от представената по делото застрахователна полица № 00500100••••• за застраховка Каско на МПС по отношение на процесния автомобил, с договорена застрахователна сума в размер на 6801, 45 евро. Не се оспорва още, а и се установява от приложено по делото искане, че претенцията за застрахователно обезщетение е заведена на 30.05.2022 г. Не се спори още, че застрахователното правоотношение е сключено при общи условия (неприложени по делото), както и че процесното събитие представлява покрит застрахователен риск. Оспорва се правомерността на отказа на застрахователя да плати обезщетение, основан на оспорената материална легитимация на ищеца и размера на обезщетението. С уведомление изх. № •••••/5/04.07.2022 г., адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД последните са уведомени от ответното застрахователно дружество, че претенцията ще бъде приключена като тотална щета, като се предлага изплащане на обезщетение в размер на 7088, 50 лева след приспадане на стойността на запазените части. Посочено е, че застрахователното обезщетение ще бъде платено на посочената от застрахования банкова сметка, като е поискано представяне на допълнителни документи – копие за свидетелство за регистация на МПС част 2, талон за ГТП, СУМПС на водача, контролен талон, декларация на водача, свидетелство за регистрация на МПС част 1, документ от КАТ за прекратяване на регистрацията и документ за придобиване на застрахованата вещ. Във връзка с приключване на преписката се изисква представяне на документи – свидетелство за регистрация част I – и спрекратена регистрация, и част II, талон за ГТП, СУМПС на водача и контролен талон, декларация на водача за произшествиетол документ от КАТ за прекратяване на регистрацията, документ за придобиване на застрахованата вещ. С уведомление изх. № •••••/6/29.07.2022 г., адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД последните са уведомени от ответното застрахователно дружество, че претенцията няма да бъде приключена като тотална щета поради проведен онлайн търг с най-висока оценка на запазените части от 5050 лева, която сума се приспада от размера на обезщетението, като се изисква представяне на изрично съгласие и банкова сметка за изплащане на обезщетение в размер на 7148, 50 лева. С уведомление № •••••/7/25.11.2022 г. адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД последните са уведомени от ответното застрахователно дружество за отказ за изплащане на обезщетение поради непредставяне на данни за банкова сметка, по която да се изплати същото. Приложен е по делото Договор за прехвърляне на собственост към Договор за финансов лизинг № 1838367•••••/25.10.2018 г. от 25.10.2023 г., водно от който собствеността върху процесния автомобил е прехвърлена от „О. Л.“ ЕООД в полза на „Б. С.“ ЕООД след заплащане на всички дължими суми от лизингополучателя. От приложени фактура № ••••••••••/30.05.2022 г., фактура № 0100004672/25.10.2023 г. и фактура № ••••••••••/16.11.2023 г. се установява заплащане на сумата от 72 лв. с ДДС за репатриране на автомобила от гр. •••••, 240 лв. с ДДС за репатриране на процесния автомобил от Б.град до ••••• и на сумата от 600 лв. с ДДС за репатрирането му от ••••• до Пловдив и от Пловдив до ••••• От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № •••••••, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 18 573, 77 лв., която надхвърля действителната му стойност от 12 981 лева, поради което ескпертът е приел, че е налице тотална щета. Стойността на запазените части възлиза на 2596 лева. Според вещото лице заплатената сума в размер на 72 лв. за репатрация на автомобила до сервиза, в който са правени огледите в Б.град е на по-ниска стойност от средните пазарни цени за услугата. Според допълнителното заключение по САТЕ по делото няма данни, от които да се установи точното място на събитието, а се установява, че е настъпило на ул. „•••••••••••••“ в гр. •••••, която е с дължина от 1685 метра. Въз основа на метериалите по делото вещото лице е заключило, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на автомобил „Фолксваген Туран“. От приложено по делото наказателно постановление № 22-3794-00••••/08.06.2022 г. се установява на последния да е наложено наказание глоба и отнемане на контролни точки. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпването в срока на застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесния автомобил, действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка с него и материалната си легитимация да получи застрахователно обезщетение. При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или твърдението си за наличие на основание за отказ за изплащане на обезщетението. При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните: Настоящият състав намира, че в случая правоимащ по застраховката е именно ищецът и собственик на останките на МПС, който е бил лизингополучател по договор за финансов лизинг № 1838367•••••/25.10.2018 г. Съгласно Решение № 194 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 687/2017 г., I т. о., ТК, което е постановено по приложение на КЗ /отм./, правоприемство по отношение на страна в едно правоотношение е възможно само по време на висящност /съществуване/ на последното. Нормата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) не въвежда различно от това правило /арг. и от ал. 4 на същата разпоредба/. Поради това при придобиване на вещта след изтичане срока на застрахователния договор, сключен със застрахован - праводателя на приобретателя на вещта, приобретателят не замества праводателя си в застрахователното правоотношение, възникнало между него и застрахователя и прекратено с изтичането на срока. Така при сключен договор за застраховка, по който застраховано лице е лизингодателят, ако вещта бъде придобита от лизингополучателя в срока на действие на договора за застраховка, то лизингополучателят встъпва в правата на праводателя си и става бенефициер по застраховката. Ако обаче лизинговата вещ и предмет на застрахователния договор е придобита от лизингополучателя след изтичане на срока на покритието, то лизингополучателят не встъпва по см. на чл. чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) в правата на лизингодателя като бенефициер по застраховка „Каско“. Това тълкуване е актуално и по действащия КЗ, според който по см. на чл. 413, ал. 1 КЗ ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. В случая обаче ищецът не твърди да е налице придобиване от него на лизинговата вещ в срока на покритието по договора за застраховка. Той сочи, че е настъпил покрит риск в срока на покритието и ищецът в качеството му на лизингополучател е предявил претенция за изплащане на обезщетение. Видно от искане от 30.05.2022 г. застрахователят е уведомен за настъпилите вреди по застрахованото МПС от ищеца, който е посочил, че към подаване на искането собственик на МПС е лизингодателят. По образуваната преписка и щета № 050087789/30.05.2022 г. застрахователят е водил кореспонденция с лизингодателя и ищеца като лизингополучател, като с писмо, адресирано до двамата с изх. № •••••/5 от 04.07.2022 г. ги е уведомил за тотална щета, във връзка с което е изискано представяне на 2 бр. регистрационни табели, малък талон и 2 бр. ключове, а впоследствие и второ уведомление № 134-29/6 от 29.07.2022 г., с което уведомява, че претенцията няма да бъде приключена като тотална щета. Така ищецът не твърди да е встъпил в правата на застрахован поради придобиване на актива в срока на действие на договора а по смисъла на чл. 413, ал. 1 КЗ. Ищецът твърди, че след завеждане на щетата и въз основа на изплатени лизингови вноски лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя и ищец правото на собственост над останките от МПС посредством договор за прехвърляне на собствеността № ••••••••/25.10.2023 г. към договор за финансов лизинг № 1838367•••••/25.10.2018 г., по силата на който собствеността върху товарен автомобил „Дачия Докер Ван“ с рег. № ••••••••, с рама № ••••••••••••••••• е преминала изцяло върху „Б. С.“ ЕООД. Според чл. 384 КЗ при изплащането на обезщетение по застраховка относно лизигово имущество лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя. В хипотеза като настоящата на тотална щета обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. Според ал. 3 на чл. 384 КЗ лизингодателят задържа заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг. След това лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка от обезщетението. Поради това при настъпилата тотална щета на имуществото в резултат на ПТП правоимащ по договора да получи застрахователното обезщетение е в типичния случай лизингодателят. Лизингополучателят по договора за лизинг не разполага с пряк иск срещу застрахователя за обезщетението, защото той не е собственик на вещта. Пряк иск срещу застрахователя е легитимиран да предяви лизингодателят. Лизингополучателят може при бездействие на лизингодателя да предяви косвен иск за изплащане на обезщетението срещу застрахователя, по който като съищец участва лизингодателят, комуто ответникът се осъжда да заплати обезщетение, в случай че искът е основателен. След получаване на обезщетението лизингодателят погасява с него съществуващите задължения по договора за лизинг, след което превежда остатъка от обезщетението на лизингополучателя. Нормите на чл. 384, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ са защитни – те охраняват интереса на лизингодателя, че ще получи репариране на вредите при пълно унищожаване на вещта, поради което застрахователят е задължен да преведе обезщетението на него. Задължението на лизингодателя по чл. 384, ал. 3 КЗ към лизингополучателя е изградено на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, тъй като собственикът вече е обезщетен за стойността на вещта чрез получените вноски по лизинговия договор и чрез плащане на застрахователното обезщетение за останалите неизпълнени задължения на насрещната страна по договора за лизинг. В случая обаче видно от ликвидационната преписка, договора за прехвърляне на правото на собственост от 25.10.2023 г., то още в хода на водене на кореспонденцията по ликвидационната преписка лизингодателят е получил плащане на всички задължения по договора за лизинг. Поради пълното изпълнение на договора за лизинг и изчерпване на облигационното отношение чрез изпълнение след постановения отказ на застрахователя да заплати обезщетение лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя правото на собственост над останките от МПС. След уведомяване от застрахователя за наличие на тотална щета и въз основа на пълно заплатените задължения по договора за лизинг, лизингополучателят е сключил договора за прехвърляне на собствеността. Така по силата на този договор лизингодателят престава да е собственик на увреденото МПС и за него не съществува интерес да получи застрахователно обезщетение за това имущество, понеже не съществуват неудовлетворени вземания по договора за лизинг. Ако лизингодателят в конкретната хипотеза получи обезщетението, то той би се обогатил неоснователно с него и би дължал незабавното му превеждане и то в пълен размер на лизингопоучателя по вече изпълнения договор за лизинг. Поради това с договора от 25.10.2023 г. лизингодателят се е отказал от правото да си получи обезщетение. За пълнота следва да се посочи относно възможността на лизингополучателя да води косвени искове със съищец лизингодателя срещу застрахователя, че не съществуват незаплатени задължения по договора за лизинг. Съдът намира с оглед на гореизложеното, че правоимащ по застраховката по конкретния казус, в качеството му на собственик на останките от МПС, се явява именно ищецът. Не се спори, че нанасянето на щети по МПС вследствие на ПТП съставлява покрит риск по застраховката. На следващо място, обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка „Каско“ се определя от закона – чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя на предлагания вид застраховка. Страните по договора са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на освобождаването от застрахователна отговорност са ограничени от императивните разпоредби на закона. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според ал. 2 при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В този смисъл е и клаузата на чл. 17, ал. 3 от приложимите общи условия. Според чл. 387, ал. 1 КЗ страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните. За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът кредитира заключението на САТЕ, от което се установява, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТН, е 18 573, 77 лева, а действителната му стойност – 12 981 лв. След приспадане на стойността на запазените части /2596 лева/ остатъкът от 10 385 лева представлява дължимо застрахователно обезщетение. Към тази сума следва да се добави и сумата от 72 лева, представляваща необходим разход за репатриране на автомобила до сервиз. Недопустимо е включването на други разходи в обезщетението, доколкото в исковата молба не са изложени никакви фактически обстоятелства относно дължимостта им. Възражението на третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат поради паркиране на автомобила на неразрешено за това място остана недоказано по делото, поради което обезщетението не подлежи на намаляване на това основание. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ следва да се уважи за сумата от 10 457 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения на ищцата товарен автомобил „Дачия“, модел „Докер Ван“ с рег. № ••••••••, с рама № ••••••••••••••• застрахован при ответника по застрахователна полица № 005001100••••• от 07.10.2021 г., вследствие на настъпило на 27.05.2022 г., около 16: 00 ч., в гр. •••••, на ул. „•••••••••••••“, застрахователно събитие докато застрахованият автомобил бил паркиран в гр. •••••, на ул. „•••••••••••••“, 29.01.2023 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 02.10.2024 г. до окончателното плащане, като за разликата над сумата от 10 475 лева до пълния предявен размер от 21 735, 99 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 дни от представяне на всички доказателства по чл. 106. В разглеждания случай ответникът оспорва дължимостта на обезщетението за забава, като твърди, че ищецът е изпаднал в забава поради непредставяне на банкова сметка. Това оспорване противоречи както на извънсъдебно изявление на ответника, така и на представената по делото от него застрахователна преписка. В уведомление изх. № •••••/5/04.07.2022 г., адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД, застрахователят е посочил, че определеното обезщетение ще бъде изплатено на „посочената банкова сметка“. Видно от приложен в застрахователната преписка, представена от самия застраховател, в документ от 30.05.2022 г., издаден от „Б. ДСК“ АД, е посочена банкова сметка и титуляр на същата. От друга страна с първото уведомление изх. № •••••/5/04.07.2022 г., адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД, ответникът е поискал представяне на други доказателства, а именно копие за свидетелство за регистация на МПС част 2, талон за ГТП, СУМПС на водача, контролен талон, декларация на водача, свидетелство за регистрация на МПС част 1, документ от КАТ за прекратяване на регистрацията и документ за придобиване на застрахованата вещ. Следователно към тази дата застрахователят не е разполагал с всички необходими документи. С последващо уведомление изх. № •••••/6/29.07.2022 г., адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД, е поискано представяне на изрично съгласие и банкова сметка за изплащане на обезщетение в размер на 7148, 50 лева, а с уведомление № •••••/7/25.11.2022 г. адресирано до „О. Л.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД последните са уведомени от ответното застрахователно дружество за отказ за изплащане на обезщетение поради непредставяне на данни за банкова сметка, по която да се изплати същото. Ищецът не доказва 15 дни преди началната дата на периода, за който претендира обезщетение, да е представил всички необходими документи, но съгласно изявленията на ответника застраховател, съдът намира, че най-късно на 29.07.2022 г. вече е разполагал с необходимите документи, щом се е позовал единствено на липсата на посочена банкова сметка, непосочването на която обаче се опроверга по делото. Ето защо съдът намира, че периодът на забавата е от 14.08.2022 г. С помощта на общодостъпен калкулатор съдът определи размера на дължимото обезщетение на стойност 2810, 35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2022 г. до 01.10.2024 г., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата над сумата от 2810, 35 лв. до пълния предявен размер от 4 527, 43 и за периода от 13.06.2022 г. до 13.08.2022 г. искът следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора право да бъдат присъдени разноски в тяхна полза имат и двете страни. Ищецът е претендирал разноски в общ размер от 2100 лв. з аплатено адвокатско възнаграждение, от които 331, 83 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и 1104, 58 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото не е представен документ за заплащане на същото. От друга страна, макар в списъка да не са посочени направените разсноски в общ размер от 1350, 54 лв. за платена държавна такса и депозит за експертиза, същите следва да бъдат взети предвид при изчисление на дължимите разноски, доколкото списъкът по чл. 80 ГПК има значението на процесуална предпоставка за допустимост на молба по чл. 248 ГПК, без това да му придава значение на основание за плащане на сумите. Въз основа на изложеното и с оглед уважената част от претенциите в полза на ищеца се дължат разноски в размер от 683, 17 лева. В полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 197, 66 лева. Воден от горното, съдът