Решение № 326 от 25.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 277/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. С решение № 22/13.02.2023 г. по т.д. № 126/2022 г. на СОС са отхвърлени предявените от Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.71 от ТЗ във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.74, ал.1 от ТЗ – 1. За приемане за установено по отношение на ответника качеството на съдружници на ищците в "Булкост" ООД като наследници на починалия съдружник Г. С. К. и 2. За отмяна на решението по т.1 от проведеното на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците на "Булкост" ООД, с което не се признава качеството на съдружници на ищците в "Булкост" ООД. Ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалват изцяло. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивирано е грубо противоречие на решението с чл. 9 ЗЗД, тъй като съдът неправилно приел, че съдружниците не могат валидно да уговорят в дружествения договор, че в случай на смърт на някой от тях неговите наследници стават съдружници в дружеството при заявено желание за това, като прогласил клаузата на чл. 4.3 от дружествения договор на „Булкост“ ООД за нищожна. Според жалбоподателите съдружниците могат, при съобразяване принципа за свобода на договарянето, свободно да договорят такава възможност, в какъвто смисъл била правната теория и практиката в световен мащаб. Несъстоятелен бил и изводът на СОС, че посочената клауза от дружествения договор противоречи на чл. 122 ТЗ, която била императивна, като не било посочено нито в какво се изразява това противоречие, нито имало доводи, обосноваващи императивен характер на нормата. Излагат се доводи, че с клаузата на т. 4.3. от дружествения договор Общото събрание предварително е взело решение за приемане на наследниците за съдружници, както и доводи, обосноваващи защо според жалбоподателите нормата на чл. 122, ал. 1 ТЗ е диспозитивна, доколкото същата засяга вътрешните отношения на съдружниците, а не обществения интерес. Първоинстанционното решение противоречало на принципа, че договорите следва да се спазват. Изводът за неоснователност на предявения иск по чл. 71 ТЗ поради липса на вписване на наследниците като съдружници по чл. 122, ал. 2 ТЗ също бил несъстоятелен, защото именно бездействието на ответното дружество, което било носител на задължението за вписване, да предприеме действия по вписване на това обстоятелство, макар ищците да били приели наследството на праводателя си и да били отправили волеизявления към дружеството относно желанието си да станат съдружници, обуславяло правния интерес от иска, наред с отказа на Общото събрание да констатира, че ищците са заместили починалия съдружник в членственото му правоотношение с ответното дружество. Жалбоподателите са обосновали твърдението си за необоснованост на обжалваното решение, като са посочили, че липсват стройни и логични мотиви, както и че СОС се е позовал на решение на ВКС, постановено при друга фактическа обстановка и в друга хипотеза, неотносима към настоящата. Част от мотивите изцяло възпроизвеждали подадения от „Булкост“ ООД отговор на исковата молба. Излагат се и твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – липса на пълен и точен доклад, непосочване на обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване, липса на разпределение на доказателствената тежест, непосочване и необсъждане на всички доказателства, липса на анализ и тълкуване на клаузата на т. 4.3. от дружествени договор и неоснователен отказ от събиране на доказателства. Изложени са подробни доводи по съществото на спора. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Въззиваемият „Булкост“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който излага доводи за нейната неоснователност. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са твърдели в исковата си молба и уточнителна молба от20.07.2022 г., че са наследници по закон на починалия съдружник в "Булкост" ООД, Г. С. К. в качеството си на негови съответно съпруга, син и дъщеря. Твърдели са още, че като негови наследници са наследили дружествените дялове на наследодателя им в ответното дружество – 22 дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева, като всеки е станал съсобственик на 1/3 ид.ч. от същите. Посочили са, че с чл.4.3, изр.1-во от дружествения договор на "Булкост" ООД съдружниците изрично договорили, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право, поради което и без нарочно решение за приемането им като съдружници ищците имат качеството на такива. Достатъчно било те да са приели наследството и да са уведомили дружеството за желанието си да встъпят в членственото правоотношение. Последващо съгласие на съдружниците не било необходимо, тъй като такова вече било дадено чрез включването му в съдържанието на чл. 4.3 от дружествения договор. Посочили са, че на 23.03.2022 г. ищците уведомили останалите съдружници и управители относно смъртта на Г. К. и обстоятелството, че са негови наследници, заявили са, че приемат неговото наследство, изразили са обща воля за участие в дружеството в качеството на съдружници, заявили са, че приемат дружествения договор на „Булкост“ ООД и са поискали свикване на общо събрание. Твърдят, че горното качество се оспорва от ответника, като на свикано от тях поради бездействие на управителите и проведено на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците на "Булкост" ООД било взето решение по т.1 от дневния ред, с което изрично не се признава качеството на съдружници на ищците в "Булкост" ООД, а това решение било във фрапантно противоречие с чл. 4.3 от дружествения договор. Предвид изложеното са искали да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено наличието на членствено правоотношение между Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К., и „Булкост“ ООД, произтичащо от това, че ищците, в качеството им на наследници на починалия съдружник Г. С. К. имат качеството на съдружници, притежаващи при условията на съсобственост 22 дяла от капитала на „Булкост, като всеки от тях е придобил 1/3 ид.ч. от същите, както и да бъде отменено решението по т. 1 от проведеното на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците в „Булкост“ ООД. Ответникът „Булкост“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете по основание. Поддържали са, че по наследство могат да се придобиват само имуществени права, но не и членствено правоотношение. В случая предмет на наследяване бил само дружествения дял на Г. С.. Приемането на нов съдружник било от компетентността на общото събрание на съдружниците на ООД, поради което, доколкото в случая липсвало решение за приемане на наследниците на съдружника Г. К. за съдружници в "Булкост" ООД, ищците не разполагат с неимуществените права по чл.123 от ТЗ. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени. За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното: Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 186/10.03.2022 г. на Община Костенец, ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са наследници на Г. С. К., починал на •••••••• г., в качеството им на съпруга, син и дъщеря. При служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка в регистъра по партидата на "Булкост" ООД се установява, че наследодателят на ищците е бил съдружник в ответното дружество, притежаващ 22 дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева Видно от обявения по партида на дружеството и представен по делото дружествен договор, с разпоредбата на чл.4.3 от същия съдружниците са приели, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право и че своето желание за участие в дружеството те могат да изразят с писмена молба до Общото събрание, в което заявяват, че приемат условията на дружествения договор. Този текст е записан и в чл. 14 от учредителния акт на дружеството от 29.10.1998 г. Съдружниците в дружеството – Г. В. С. и К. И. Д. са уведомени от ищците на 23.03.2022 г. (видно от личното удостоверяване на датата от всеки от двамата адресати върху копие от уведомлението), че съдружникът Г. К. е починал и ищците са негови наследници; заявили са, че приемат неговото наследство, изразили са обща воля за участие в дружеството в качеството на съдружници; заявили са, че приемат дружествения договор на „Булкост“ ООД и са поискали свикване на Общо събрание. С нотариална покана, връчена на управителите и съдружници на „Булкост“ ООД на 17.06.2022 г. ищците са свикали Общо събрание, като първа точка от дневния ред е „Констатиране качеството на съдружници на Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К., притежаващи в условията на съсобственост 22 дяла всеки от тях на стойност 100 лева от капитала на „Булкост“ ООД.“ Към нотариалната покана са приложени молби от всеки един от ищците до съдружниците, с които заявяват желанието си да бъде констатирано, на основание чл. 4.3 от дружествения договор, че съответният молител е станал съдружник в „Булкост“ ООД, както и че приемат дружествения договор на „Булкост“ ООД. Видно от представения протокол от проведеното на 27.06.2022 год. Общо събрание на съдружниците на "Булкост" ООД, за решението по т.1 от дневния ред („Признаване качеството на съдружници на Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К.“ ) „за“ е гласувал само съдружникът Г. С., притежаващ 8 дяла, а съдружникът К. Д., притежаващ 20 дяла е гласувал „против“, поради което е посочено, че като резултат съдружниците не признават качеството на ищците като съдружници. Решения по останалите точки от дневния ред не са приемани. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: По иска за установяване наличие на членствено правоотношение между ищците и ответното дружество. Настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на този иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не по чл. 71 ТЗ, предвид следното: Съгласно чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство или и отделните си членствени права, когато бъдат нарушение от органи на дружеството. Тези органи могат да бъдат всички, с изключение на Общото събрание, защитата срещу чиито незаконосъобразни решения се осъществява с иска по чл. 74 ТЗ. В случая ищците твърдят, че възникването на членствени правоотношения с дружеството-ответник се оспорва от съдружниците чрез Общото събрание, проведено на 27.06.2022 г., на което, с решение по т. 1 от дневния ред, е отказано признаване на това членствено правоотношение. Ето защо искът не може да бъде квалифициран като специален установителен иск по чл. 71 ТЗ, а следва да се квалифицира като установителен иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК – иск за съществуване на оспорено правоотношение. При установителните искове абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им е наличието на правен интерес. Съобразно тР.та практика на ВКС, (напр. решение № 155 от 19.03.2010 г. по гр.д.№ 4829/2008г. на ВКС, ІV г.о.), за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от ищеца право. В случая ищците защитават правото си на членство с твърдение, че са станали съдружници в ответното дружество по силата на наследствено правоприемство с починалия съдружник Г. К. и след изпълнение предвидените в чл. 4.3 от дружествения договор изисквания, което обстоятелство се оспорва от останалите съдружници, които чрез Общото си събрание не признават качеството съдружници на ищците, поради което и ищците имат правен интерес да предявят иск срещу дружеството за установяване, че са съдружници в него. Въпреки казаното по-горе, че по принцип защитата срещу решенията на Общото събрание се осъществява с иска по чл. 74 ТЗ и такъв всъщност е кумулативно съединен с установителния иск, правният интерес от последния е въпреки това налице по следните съображения: На първо място, соченият при оспорване на членственото правоотношение с ищеца факт (принципната ненаследяемост на членственото правоотношение и неприложимостта на чл. 4.3 от дружествения договор), ответното дружество би имало основание да противопоставя при защитата на всяко последващо твърдяно конкретно нарушение на членствени права на ищците. Това възможно противопоставяне във всеки един бъдещ момент обуславя правния интерес от произнасяне по същество относно съществуването на членственото правоотношение въпреки принципната ненаследиямост на членственото правоотношение, но при евентуално съобразяване клаузата на чл. 4.3 от дружествения договор. До реализирането на последващи факти, изключващи членственото правоотношение, посоченото правоизключващо възражение на ответника, в случай на уважаване на настоящия иск, би се явило преклудирано в следващи производства по защита членствени права на ищците (в сходен смисъл е и Определение №311/26.04.2012 г. по ч.т.д. № 85/2012 г. на ВКС, II т.о.). На следващо място, в конкретния случай искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на Общото събрание, с което се оспорват членствените правоотношения на ищците с „Булкост“ ООД е лишен от правен интерес, поради което и е недопустим, предвид следното: С решение на Общото събрание може да бъде прието съответното предложение за решение по точка от дневния ред или предложението да не бъде прието. В първия случай приемането е обусловено от постигане на съответното изискуемо от закона или дружествения договор мнозинство от гласовете „за“, а вторият случай е тогава, когато не е постигнато такова мнозинство. Несъмнено и в двата случая има прието решение - в първия случай положително, а във втория случай отрицателно, като това деление е условно. При отрицателното решение в конкретния случай то всъщност по съдържание е „не признава качеството на съдружници“ и законосъобразността на това решение на общо основание може да бъде оспорвана от съдружниците, но при наличие на правен интерес за това. В по-старата практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр. Решение № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС II ТО, по т. д. № 898/2010 г., решение № 128/19.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009 г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Приема се, че преценката за допустимост на иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на провеждане на Общото събрание и съответно с оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. След като едно лице твърди наличие на свое потестативно право, то конститутивният иск за реализирането му е винаги допустим. В по-новата практика на ВКС обаче трайно се приема, че и при конститутивните искове, каквито са тези по чл. 74 ТЗ и по чл. 25, ал. 3 ЗЮЛНЦ следва да е налице конкретен правен интерес от иска, за да бъде той допустим. Така съгласно Решение № 150/30.06.2014 г. на ВКС, ІІ т.о по т.д. № 286/2012 г., не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при всеки конститутивен иск правеният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдяния в исковата молба фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника. Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за всички искове, безспорно следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само, когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат. Несъмнено е, че като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е задължен да следи служебно, правният интерес от търсената защита трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса т.е. до последното заседание, преди съдът да пристъпи към постановяване на решение по същество. Същевременно съобразено действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е характерът и на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата специфика позволяват да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружник, съотв. акционера процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на Общото събрание чрез специалния конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение, да се създаде целеното ново правно положение, съобразно предявяването му, спрямо онова, което е съществувало преди между страните, изключа допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. Същото се приема и в други актове на ВКС – напр. решение № 81/25.04.2017 г. по т.д. № 563/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 249/26.05.2017 г. по ч.т.д. № 576/2017 г. на ВКС, І т.о., решение № 254/12.07.2018 г. по т.д. № 1479/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 166/09.04.2021 г. по ч.т.д. № 162/2021 г. на ВКС, I т.о. и др. В съответствие с посочено следва да се приеме, че правото на иск принадлежи на всеки съдружник или акционер, но правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника и с отмяната на това решение ще бъде постигната защита на това право. В случаите когато не е взето положително решение, т.е., не е прието дадено предложение за решение и формално е налице решение за неприемане на направеното предложение, липсва правен интерес от отмяната му. Това е така, тъй като отрицателното решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското дружество. Отмяната му не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – отмяната не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова. Така в случая при отмяна на решението за непризнаване качеството съдружници на ищците не би довело до такова признаване. За да настъпят тези правни последици е необходимо ново и то положително решение на Общото събрание, каквото няма пречка да бъде взето на последващо общо събрание. Изложеното обосновава извод, че ищците нямат никакъв конкретен правен интерес да искат отмяна на решение, с което не се приема съответното предложение по точка от дневния ред, поради което искът е недопустим. Оспорваното решение на Общото събрание обаче е годно да обоснове правният интерес на ищците от иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на оспореното от Общото събрание членствено правоотношение. Ето защо искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен предвид следното: По делото не е спорно между страните, а и се установява от събраните доказателства, че Г. С. К. е бил съдружник в „Булкост“ ООД, като е притежавал 22 дяла от по 100 лева всеки, както и че същият е починал на •••••••• г. Не е спорно и се установява от доказателствата, че ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са негови законни наследници като такива са наследили дружествения дял на починалия съдружник. Установява се още, че ищците са отправили писмени изявления до ответното дружество, че желаят да станат съдружници на мястото на своя наследодател и че приемат клаузите на дружествения договор. Установява се безспорно по делото, че в дружествения договор на ответното дружество е включена клаузата на чл. 4.3 според която наследниците на починал съдружник стават съдружници по право и същите могат писмено да заявят желанието си да станат такива и да заявят, че приемат дружествения договор. Спорно е по делото дали посочената клауза е действителна и ако е действителна, дали ищците само въз основа на нея и изявленията си до дружеството са станали съдружници в него. Безспорно е в съдебната практика, че могат да бъдат прехвърляни, съответно - наследявани само имуществените права на съдружника, неговият дружествен дял (арг. от чл. 129, ал. 1 ТЗ), но не и неимущественото му право на членство, в който смисъл са и възраженията на ответното дружество. Членство се придобива и членствено павоотношение с дружеството възниква само по оригинерен способ – при учредяване на дружеството или чрез приемане на нов съдружник. Един от аргументите, че членството не се наследява е обстоятелството, че, членството в едно дружество с ограничена отговорност се прекратява по посочените в чл. 125 ТЗ начини, един от които е смъртта на съдружника. Придобиването на дружествен дял по наследство обаче е основание или наследникът да поиска да бъде приет като съдружник в дружеството по реда за приемане на трети лица (чл. 129, ал. 1 вр. чл. 122 ТЗ), или ако не желае това, или не бъде приет за съдружник – да получи паричната равностойност на дружествения дял на своя наследодател по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. В случая няма спор, че ищците – наследници на починал съдружник, са наследили неговия дружествен дял и са поискали да станат съдружници в дружеството при условията на чл. 4.3. от дружествения договор. При отговор на въпроса допустимо ли е съдружниците отнапред да уговарят условия, при които наследниците на починал съдружник, (които на практика са трети за дружеството лица) могат да бъдат приети като съдружници, следва да се има предвид смесеният характер на дружеството с ограничена отговорност – то е капиталово търговско дружество, съгласно чл. 64, ал. 3 ТЗ, но има и някои характеристики, типични за персоналните дружества. Така например, съдружниците имат задължение лично да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството (чл. 123 ТЗ) и неизпълнението на това задължение е основание за изключването им (чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ). Прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при ООД не е свободно по принцип, което е съществена отлика от типично капиталовото акционерно дружество, а се извършва по решение на ОС (чл. 122 ТЗ). Именно тези типични за персоналните дружества елементи правят значима личността на съдружниците в ООД. Именно значимостта на личността при ООД изисква да бъде извършван подбор на трети лица, които желаят да станат съдружници и този подбор се извършва от Общото събрание, което съобразно сл. 122 ТЗ взема решение дали да приеме или не дадено трето лице. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото значение на личността при ООД от една страна и свободата на договаряне от друг страна дават възможност на съдружниците да приемат в дружествения си договор условия, на които следва да отговарят приеманите в бъдеще нови съдружници без същите да противоречат на императивните правни норми на ТЗ, изискващи новите съдружници да депозират писмено изявление до дружеството, че желаят да станат съдружници и че приемат условията на дружествения договор. Могат да бъдат предвидени и условия и ред за приемане на наследниците на починал съдружник, включително изисквания, на които да отговарят. Съдружниците могат да изключат възможността наследници да встъпят като съдружници в дружеството и обратно – могат да предвидят, че наследници на починал съдружник могат да придобият членствени права без да е необходимо решение на Общото събрание, като предварително се откажат от правото си на подбор при приемане на нови съдружници. Така безпротиворечиво приема и правната теория – напр. проф. К., А., „Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност“, Сиби 2014 г., стр. 241 и сл. В същия смисъл е и приеманото от проф. Г., О. „Коментар на Търговския закон“, книга II, Софи-Р 1994, стр. 403, доц. С., А. „Наследяване на неимуществени права“, сп. „Собственост и право“, бр. 5/1995 г. и Д-р Б., М. „Дружествен дял в ООД“, Сиела 2021, стр. 196-197 и др. Именно такива условия и ред за приемане на наследници на починал съдружник се съдържат в чл. 4.3 от дружествения договор на „Булкост“ ООД. Смисълът на тази разпоредба, тълкувана смислово и граматически е, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично (по право), без да е необходимо вземането на изрично решение от Общото събрание за приемането им, различно от вече взетото решение при приемане на дружествения договор, стига те да подадат молба, че желаят да станат съдружници и че приемат клаузите на дружествения договор. Посоченото разрешение не противоречи на изискването на чл. 122 ТЗ за приемане на нови съдружници с решение на Общото събрание, поради което тук е ирелевантен въпросът дали тази норма е императивна или диспозитивна. Такова решение вече е налице – същото е взето отнапред относно определена категория трети лица, а именно наследниците на починал съдружник, с приемането на дружествения договор, а доколкото изискуемото се мнозинство за приемане на дружествен договор или изменения в него и за приемане на нови съдружници е все ¾ от капитала (чл. 137, ал. 3 ТЗ), то вземането на такова предварително решение е съвсем възможно. В същото време наследниците – ищци са подали молби до дружеството, в които заявяват желанието си да станат съдружници, както и са заявили изрично, че приемат клаузите на дружествения договор и същите са получени на 23.03.2022 г. Следователно, изпълнени са императивните изисквания на ТЗ за приемане на нови съдружници и съответно – изискванията на дружествения договор за приемане на особена категория лица - наследниците на починал съдружник. Следва да се приеме съответно, че с достигане изявленията на наследниците до дружеството същите стават съдружници и от този момент възниква членственото им правоотношение с дружеството. Същото е налице към датата на исковата молба, а и към настоящия момент, поради което и следва да бъде признато за установено, че ищците са съдружници в ответното дружество, като всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. от собствените на починалия Г. К. 22 дяла от капитала на дружеството. Искът е поради изложеното основателен и следва да бъде уважен. Основателно е оплакването на жалбоподателите, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че за възникване на членствено правоотношение между ищците и ответното дружество е необходимо вписването им като съдружници в търговския регистър. Съдружниците несъмнено подлежат на вписване, съобразно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Това вписване обаче има конститутивно значение за пораждане действието на решението на Общото събрание за приемането им спрямо третите лица – чл. 140, ал. 4 ТЗ. В отношенията с дружеството това решение поражда незабавно действие, а в случая роля на такова решение има т. 4.3. от дружествения договор и заявеното искане от ищците да станат съдружници, ведно с изявлението им, че приемат дружествения договор. По иска с правно основание чл. 74 ТЗ. Съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В случая предвид приетото по иска с правно основание чл. 124 ГПК към датата на оспорваното събрание – 27.06.2022 г., ищците са съдружници и доколкото са присъствали на събранието, искът им е предявен точно 14 дни след провеждането му (на 11.07.2022 г.). В същото време обаче тук важи посоченото по-горе относно липсата на правен интерес от този иск у ищците в конкретния случай, като съдът следи за наличието на правен интерес във всеки етап от производството, а липсата му прави искът недопустим, като производството по него подлежи на прекратяване. Предвид достигане от въззивната инстанция в настоящия й състав до изводи, различни от тези на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му по установителния иск и същият следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта му, в която СОС се е произнесъл по същество по иска с правно основание чл. 74 ТЗ и производството по този иск следва да бъде прекратено. По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на разноски има всяка страна, съобразно уважената и неуважената част от исковете. Жалбоподателят е сторил разноски в общ размер на 4080 лева, от които 80 лева държавна такса и 4000 лева адвокатско възнаграждение (чието уговаряне и изплащане е удостоверено в двустранно подписано пълномощно). Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Съдът го намира за неоснователно. Минималното възнаграждение по всеки иск, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение е в размер на 1250 лева по искове за защита на членствени права. Или при два такива иска то е в размер на 2500 лева. В случая е уговорено по-малко от двойния размер на възнаграждението, като предвид вида и обема на правната защита, обосноваваща значително отделено за това време, възнаграждение в размер на 4000 лева не е прекомерно. Предвид уважената част от жалбата обаче, на жалбоподателя се дължат 2 040 лева. На въззиваемия също се дължат половината разноски, а именно 1000 лева (от общо 2000 лева адвокатско възнаграждение), като направеното и срещу него възражение за прекомерност е неоснователно предвид изложеното по-горе. Решението на първата инстанция следва да бъде отменено в частта за разноските, като на ищците се присъдят 2080 лева за първата инстанция, а на ответника – 1500 лева. Воден от изложеното Апелативен съд – София