РЕШЕНИЕ

№ 17911

гр. С., 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октоМ.и през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110107922 по описа за 2022 година Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 10 919, 20 евро /с левова равностойност 21 356, 09 лв./, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „К.“ за застрахователно събитие, настъпило на 23.08.2017 г. в гр. С., поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.02.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за л. а. „Ф.“, рег. №., собственост на А. М.. Посочва, че на 23.08.2017 г. в гр. С., О., е настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил и товарен автомобил с рег. №., застрахован със застраховка „Г.“ при ответника. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на товарния автомобил, който е бил спрял на платното в лентата за движение, без да е включил аварийни светлини и без да е поставил триъгълник или друг сигнА.зиращ знак. Вследствие от произшествието, застрахованият при ищеца л. а. „Ф.“, рег. №. бил напълно увреден, което било квА.фицирано от ищеца като „тотална щета“, оценена на 11 419, 20 евро. Ищцовата страна посочва, че на 31.08.2017 г. е заплатила на застрахованото лице обезщетение в размер на 10 919, 20 евро, след приспадане на самоучастие в размер на 500, 00 евро. Счита, че изплатената сума следва да му бъде възстановена от ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, управлявал товарния автомобил с рег. №..

Моли искът да бъде уважен и претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска, при възражения, че описаният от ищеца механизъм на процесното ПТП не отговаря на действителността, както и че произшествието е настъпило изключително по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, който се е движил в процесния участък със 120 км./ч. при разрешена скорост от 80 км./ч. В условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на резултата. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита същия за завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди.

Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

В случая се касае за частноправно отношение с международен елемент по смисъла на чл. 1, ал. 2 КМЧП, тъй като ищецът е дружество със седА.ще и адрес на управление в Г., а ответникът - дружество със седА.ще и адрес на управление в Б.. Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа спора съобразно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 18 КМЧП, доколкото Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/ и Регламент (Ео) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/ не уреждат въпросите относно компетентния съд.

По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и характера на процесното вземане, което предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

Касае се за претенция, подчинена на сложен фактически състав, който включва елементите на непозволено увреждане, на прекия иск срещу застрахователя по г. на виновното лице и на суброгация в правата на кредитора по прекия иск от трето лице застраховател, което е обезщетило пострадА.я на основание застрахователен договор.

Следователно на първо място по отношение на предпоставките на деликта - основанието и границите на отговорността, определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за извършени от тях противоправни действия, нА.чието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение, следва да се определят в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/, след което на второ място следва да се определи в съответствие с чл. 7 от Регламент (Ео) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/, кое е приложимото право спрямо договора за застраховка, сключен между застрахователя – ищец и съответното застраховано от него лице, за да се прецени дА. и в каква степен този застраховател може по пътя на суброгацията да упражни правата на пострадалото лице спрямо застрахователя по г. на делинквента.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент /Рим II/ освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В съображение 17 от Регламента е дадено тълкуване, че при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото.

Застрахованото от ищеца в случая имущество - л. а. „Ф.“, рег. №., е било увредено на територията на Б., ето защо приложение следва да намери българският материален закон.

По делото не е спорно нА.чието на вА.ден договор за имуществено застраховане за л.а. „Ф.“, рег. №., в изпълнение на който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и нА.чието на вА.ден договор с ответника за застраховка Г. за товарен автомобил М. с рег. №. към датата на процесното ПТП, като тези обстоятелства се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

От представената от С. административнонаказателна преписка №. от 23.08.2017 г. се установява, че на същата дата около 11, 30 часа в гр. С. на о. път на моста над бул. „Л.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „Ф.“ с рег. №. и товарен автомобил М. с рег. №. с прикачено ремарке с рег. №.. Произшествието е посетено от органите на М., които са съставили на място протокол за ПТП от 23.08.2017 г. В протокола е посочено, че поради несъобразена скорост с интензивността на движението водачът на лекия автомобил е настигнал и се е ударил в движещия се пред него камион. На водача на лекия автомобил - А. М., е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП с влязло в сила на 31.08.2017 г. наказателно постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 23.08.2017 г. По делото са разпитани като свидетели участниците в процесното ПТП.

Със съдебна поръчка в Г. са разпитани водачът на л.а. Ф. с рег. №. А. М. и неговия син Д.А., а в открито съдебно заседание на 18.07.2023 г. е разпитан водачът на товарен автомобил М. с рег. №. А. А.. Свидетелите потвърждават датата и мястото на произшествието, както и че същото е настъпило в най дясната лента за движение от пътното платно на прав участък и при ясно време. Лекият автомобил се е ударил отзад в прикаченото към товарния автомобил ремарке /цистерна/. Според водача А. М. и пътника в лекия автомобил Д.А., са се движили със скорост около 120/130 км/час, когато са забелязА. товарния автомобил пред тях. Първоначално предположили, че камионът се движи, но като наближили, осъзнА., че е спрял. Според водача на товарния автомобил А. А., не се е движил с висока скорост, тъй като цистерната е била пълна с гориво. Непосредствено преди произшествието е намА.л скоростта, тъй като пред него е имало движение, след което е усетил удар в задната броня на цистерната.

Според приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно- автотехническата експертиза пътнотранспортното произшествие е настъпило в най – дясната лента за движение на прав участък от пътя и при липса на препятствия, ограничаващи видимостта, която е била повече от 100 метра. Лекият автомобил Ф. се е движил с около 50 – 60 км/час по – висока скорост от влекача М., като всички увреждания по лекия автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Според приетото и неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно-автотехническата експертиза водачът на лекия автомобил Ф. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се е движил със скорост по – ниска или равна на 103 км/час и е задействал спирачната уредба в момента, в който е възприел за пръв път цистерната пред него.

При тези данни съдът намира, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че процесното ПТП е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил, чиито застраховател по ГО е ответникът. Не се установява последният да е бил спрял на пътното платно, както твърди ищеца. При съпоставка на скоростта на лекия автомобил 120 – 130 км/час /по твърдения на самия водач и на пътника/ и посоченото от вещото лице, с оглед вида на вредите по автомобила, че последният се е движил с 50 – 60 км/час по – висока скорост от тази на камиона, следва извод, че товарният автомобил към момента на удара се е движил с около 70 км/час. Тази скорост съответства и на посоченото от водача му, че не се е движил с висока скорост, от една страна поради това, че е бил натоварен, а от друга, поради фабричното ограничение скоростта на тежкотоварните автомобили до 90 км/час. Отделно от това пътнотранспортното произшествие е станало извън населено място – на западната дъга на С. о. на моста на детелината с бул. „Л.“. Независимо че е продължение на автомагистрала „Л.”, С.т о. не е магистрала и ограничението на скоростта за движение на леките автомобили е 90 км/час съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не 140 км/час, предвидени за автомагистрА.. В този смисъл, ако водачът на застрахования при ищеца лек автомобил се бе движил с допустимата в закона скорост, би имал по – ясна представа за скоростта на движещия се пред него тежкотоварен автомобил, разстоянието по между им и изобщо би имал възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие, както изисква разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, включително и да избегне процесния удар, както посочва и допълнителното заключение на експерта. При установените по делото данни за слънчево и ясно време, броя на пътните платна и правия участък на пътя, водачът на л. а. Ф. е следвало да съобрази скоростта си единствено с интензивността на движението за да намА. скоростта и в случай на необходимост да спре, при възникне опасност за движението. Последният очевидно не е сторил това, след като е забелязал автоцистерната на значително разстояние преди удара, както сочи синът му в показанията си пред делегирания съд в Г., с което е нарушил правилата за движение по пътищата, което е станало причина за настъпването на процесното ПТП.

Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. депозит за експертиза, 70 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът