Решение № 79 от 24.6.2022 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 67/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция ( ТД ) Митница Русе, Агенция Митници чрез пълномощник срещу Решение № 48 от 25.03.2022 г. на Ловешки районен съд, постановено по НАХД № 305/2021 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски в размер на 120 лв. Касационният жалбоподател – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по делото ––„Винал“ АД, ЕИК 110014889 - редовно призован - не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представил е писмени бележки чрез пълномощник, с които оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна, макар и не точно по изложените в нея съображения. С обжалваното решение Ловешкият районен съд ( ЛРС ) е отменил наказателно постановление ( НП ) № 84/2020 г. от 25.02.2021 г. на Зам.-Директор на ТД „Дунавска“ на основание ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ и във връзка с управлявано от Р.П.Ц. на основание чл. 126а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), чл. 88, ал.2 от същия закон, чл. 73, ал.1 и ал.2, чл. 76, ал.1 и ал.2, т.3, б.а и б.ж от Правилника за прилагане на ЗАДС ( ППЗАДС ) във връзка с чл. 18, чл. 53 и чл. 83 от ЗАН, с което на„Винал“АД гр. София са наложени следните административни наказания: 1.Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. 2.Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. 3. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за констатирано нарушение за данъчен период 01.12.2018 г.- 31.12.2018 г. 4. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. 5. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. 6. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. 7. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. 8. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. 9. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. 10. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. 11. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. 12. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. 13. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.12.2019 г. -31.12.2019 г. 14. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за нарушение, установено данъчен период 09.08.2006 г. – 11.02.2020 г. 15. Имуществена санкция в размер на петстотин лева за данъчен период 01.02.2020 г. – 11.02.2020 г. С обжалваното решение ЛРС е осъдил ТД Митница Русе да заплати на Винал АД гр. София сумата от 710 лева за направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита. За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е неправилно квалифицирано с АУАН и НП. За цитираните в НП нарушения отговорността на дружеството е следвало да бъде ангажирана по чл. 113, ал.1 от ЗАДС, която разпоредба съдържа санкция за лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ/електронен административен документ в счетоводството си или в регистъра „Дневник за стоковите наличности“. Прието е с обжалваното решение, че отговорността на дружеството неправилно е ангажирана по реда на чл. 126а, ал.1 от ЗАДС, тъй като тази санкционна норма е приложима в случаите на нарушения а разпоредбите на ЗАДС и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, когато не е предвидена специална санкционна норма за дадения вид нарушение. В конкретната хипотеза нормата на чл. 113, ал.1 от ЗАДС изключва приложението на чл. 126а от ЗАДС, поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Освен това Районният съд е приел, че неправилното отразяване или незавеждане на всяка една операция ( каквито са изброени в АУАН и НП ) в регистъра „Дневник за стоковите наличности“ или счетоводството е самостоятелно основание за налагане на санкция, съобразно нормата на чл. 113 от ЗАДС, а не както е сторил административно наказващият орган ( АНО ) да налага санкция за ревизиран месечен период. Решението е неправилно. Съгласно чл. 126а, ал.1 от ЗАДС, всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите орган, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1 000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. Според чл. 113 от ЗАДС, лице което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ/електронен документ в счетоводството си или в регистъра "Дневник за стоковите наличности", или в акцизната декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв. В чл. 63, т.7 от ЗАНН ( в актуалната редакция към ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 ) е регламентирано, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; 2. намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; 3.замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал.2; 4.намали размера на наложената имуществена санкция; 5.отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл. 20, 21 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; намали или увеличи размера на обезщетението. Съгласно чл.58д от ЗАНН в редакцията към ДВ, бр. 109 от 2020 г. в сила от 23.12.2021 г., на обжалване и протестиране подлежат: 1.наказателното постановление; 2.предупреждението по чл. 28; 3.резолюцията за прекратяване на административно наказателното производство; 4.електронният фиш. В настоящия случай ЛРС е приел, че АНО неправилно е квалифицирал в НП нарушението като такова по чл. 126а, ал.1 от ЗАДС, за което е предвидено наказание за нарушителя глоба в размер от 200 до 1 000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2 000 лв., а е трябвало да го квалифицира като нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗАДС, която разпоредба предвижда за извършеното нарушение да се налага административно наказание имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв. Тъй като нарушителят е търговско дружество, на него може да му бъде наложено административно наказание имуществена санкция. В този случай ЛРС след като е приел, че неправилно АНО е квалифицирал извършеното от търговското дружество нарушение, е следвало да обсъди дали при това положение са налице предпоставките на чл. 63, т.7 от ЗАНН за изменение на издаденото НП. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящия съдебен акт. По искането на касационният жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 120 лв. настоящият касационен състав не може да се произнесе по аргумент от чл. 226, ал.3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен състав