Решение № 5885 от 29.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3601/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Окръжна прокуратура – гр. Сливен, в качеството й на взискател срещу разпореждане от 21.01.2025г по изп.д. № 1461/2023г по описа на ДСИ на СИС при СРС, 16 уч. за отказ да се извършат действията изискани от взискателя в молбата му от 20.01.2025г. В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъпобразен, тъй като си съдебни изпълнител не упражнил правомощията си съгласно чл.400 ал.1 изр.2, вр. чл.426 ал.4. вр. ал.1 и сл. от ГПК чрез събирането на информация да изпълни със съдържание разпоредбата на чл.465 от ГПК и опише имуществото, спрямо което са наложени обезпечителните мерки. В срока за отговор длъжникът В.Г.В., с ЕГН •••••••••• счита жалбата за неоснователна. Посочва, че добросъвестно е уведомил съдебния изпълнител, че не разполага с информация за местонахождението на процесните МПС, че същите са „продадени“ от него преди години. Посочва се и че съгласно чл. 465 ГПК вещта се описва от съдебния изпълнител, само ако се намери в държане на длъжника и то при липса на други данни за нейния собственик. Съдения изпълнител мотивира отказа. Посочва, че СИ описва движимите вещи, само ако ги намери във владение на длъжника /чл. 465 ГПК/, което не включва издирването на същите и връщането им в държане на последния. Въпреки това и с цел подпомагане на изпълнението е извършил по своя преценка част от исканите от взискателя справки в СДВР, КАТ, ПАМДТ, Гранична полиция за изясняване местонахождението и собствеността на автомобилите, но въпреки това те не са установени. Посочва и че ответникът е длъжен да търпи последиците от едно принудително изпълнение, но не е длъжен да съдейства. Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна: Изпълнително дело №1461/23г. е образувано на 26.06.23г. в СИС гр.Сливен. под №426/23г., за налагане на обезпечителни мерки срещу ответника В.Г.В., с ЕГН ••••••••••. След налагане на мерките от ДСИ при PC- гр.Сливен. делото е препратено на ДСИ при PC- гр.София, по постоянен адрес на ответника за извършване на опис и оценка на запорираните МПС. По делото многократно са насрочвани опис-оценка на 6 бр.МПС. в периода 22.11.23г.- 04.12.24г.. като е описано единствено МПС, което се ползва от ответника. а именно: Фолксваген „Туарег“, с рег.№ ••••. Досежно лек автомобил Фолксваген „Тауран“ се посочва, че неговото местонахождение е в сервиз в гр.Сливен, а за мотоциклетьт „Сузуки Бургман“ - в Гърция. За останалите 3бр. автомобили ответникът твърди, че са продадени преди повече от 15 години и не знае къде е тяхното местонахождение. На 24.01.24г е извършен опис на намиращите се в държане МПС на ответника В.Вълчев, като последния представя декларация, че фигуриращите като негова собственост в справката на КАТ-СДВР МПС БМВ 530Д, МЕРЦЕДЕС Е230 и АЛФА РОМЕО 155 със съответните рег.номера, не са в негова фактическа власт, че не знае къде е тяхното местонахождение и че са прехвърлени преди повече от 20 години на трети лица, но продажбите не са оформени официално и няма документи за това. Извършено е посещението от ДСИ на адреса на ответника на 13.12.24г и оглед на съседни улици, но МПС не са установени. Въпреки това на 23.12.24г. ОП Сливен отново подава молба до ДСИ за предприемане на действия по опис, оценка и предаване на вещите за пазене съгл. чл. 465 – чл. 472 ГПК. В отговор на това искане, на 23.12.2024г. ДСИ издава разпореждане, с което указва на взискателя, да посочи по делото местонахождението на автомобилите, в противен случай не може да извърши исканите действия по тяхното описване и че ще препрати делото на ДСИ при PC Сливен за извършване на опис-оценка на МПС, което се намира в техния съдебен район. На 06.01.25г. взискателят изисква ДСИ да направи за пореден път справки за неописаните МПС, а на 20.01.25г. подава молба за извършване на нов опис без посочване на конкретно местонахождение на МПС, по която е постановен обжалвания отказ. При така установените факти съдът намира отказът за правилен и законосъобразен. Съдебният изпълнител е извършил необходимите действия за установяване на регистрираните на името на длъжника моторни превозни средства, в това число са изискани и справките посочени от взискателя, като дори и след получаване на данните от тях, не е установено тяхното реално местонахождение. Задължението за съставяне на опис не включва действия по фактическото издирване на вещите от съдебния изпълнител и връщането им в държане на длъжника. Последният също не е длъжен да съдейства на съдебния изпълнител и взискателя. Обектът на принудителните мерки може да бъде посочен и от взискателя, ако последния има данни за това къде фактически се намира той – арг. от чл.426, ал. 2 ГПК. В случая без други данни за конкретното местонахождение на 3-те броя МПС, съдебният изпълнител е в невъзможност да изпълни изискванията на чл. 465 ГПК, без значение колко пъти ще посети адреса на длъжника и независимо от броя на справките, които ще изиска в изпълнение на задълженията си по чл.426, ал. 4 ГПК от посочените от взискателя държавни органи. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. При тези мотиви, съдът