РЕШЕНИЕ

№ 531

гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20221100901625 по описа за 2022 година Предявени са обективно кумулативно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗО и чл.86, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на дружество, извършващо дейност като болнично лечебно заведение – многопрофилна болница за активно лечение, по смисъла на чл.9, ал.1 и чл.10а от ЗЛЗ, сключил на 22.05.2018 г. с ответника договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който се задължил да изпълнява срещу заплащане болнична помощ на здравноосигурени лица по пар. 2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и за 2019 г. и на лица по пар. 9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки по приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, определени в чл.1, ал.1 от договора, а ответникът се задължил да заплаща дейностите по единични цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности, до 25- то число на месеца, следващ отчетния, а при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди, че за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. извършил дейности, които надхвърлят определените в договора месечни лимити в общ размер 295 117, 60 лв. ( така уточнение в съдебно заседание на 21.03.2023 г. Ответникът следвало да заплати тези дейности, доколкото са част от предмета на договора и са прогнозни, а болницата е изпълнила задължението си да предостави медицинската помощ на здравноосигурените лица, които не са обвързани от лимитите, тъй като не са страна по договора и не може да им бъде отказано лечение, а сумата за м.12.2019 г. е дължима, поради упражняване на правото по чл.369, ал.8 от НРД2020/2022 да прехвърли икономия за м.04.2020г. за периодите по чл.368, ал.1 от НРД2020/2022 г., в които попада. В тази връзка счита, че клаузите от индивидуалния договор за оказване на болнична помощ, между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ, които уреждат забрана да се отчитат дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи тези за съответния месец, от Приложение 2, са нищожни поради противоречие с императивни правни норми – чл.4, ал.1, чл.55, ал.3, т.2, 5 и 6 ЗЗО и чл.35, т.1, вр. чл.26, ал.2 и чл.25 ЗЗО, поради което не подлежат на изпълнение и нямат за последица нищожност на целия договор, предвид обществената му значимост. Предвид неизпълнението ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху посочената главница в размер 90 425 лв. за периода 25.04.2019 г. – 31.08.2022 г. В евентуалност, в случай, че не е налице посоченото по – горе договорно задължение за плащане и доколкото ответникът, съгласно действащото законодателство дължи заплащане на стойността на оказаната медицинска помощ на здравноосигурени пациенти, неизвършвайки плащане, се обогатява неоснователно за сметка на лечебното заведение.

Ответникът признава факта на сключване на договора със соченото в исковата молба съдържание, но оспорва исковете с твърдения, че в договора е уговорен определен обем медицинска помощ, по вид болнична и по стойност, съгласно Приложение 2, което не се покрива с понятието „основен пакет от здравни дейности“, а процесните дейности са извън уговорения обем. Оспорва да е възникнало правото по чл.369, ал.8 от НРД2020/2022 за м.12.2019 г. с твърдения, че съгласно ал.12 на същия член ал.10 и 11 не се прилагат за дейности, отчетени по реда на предходни НРД, а м.12 се отчита именно по такъв ред. Твърди, че лимитът е въведен за осигуряване на териториално разпределение на средствата като ги разпределя между изпълнители за цялата страна, с което не се ограничава, а осигурява право на достъп до медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, а правото на достъп не е равнозначно на правото на избор на изпълнител. Твърди, че не е приемал надлимитните дейности нито изрично, нито с конклудентни действия, а дори и договора да има характеристики на договор в полза на трето лице, ищецът не може да се позовава на права на това трето лице ( ЗОЛ ). Резервът по чл.25 от ЗЗО, за непредвидени разходи е за форсмажорни обстоятелства, каквито процесните не са, поради което този довод на ищеца за наличие на излишък е неоснователен. Липсва норма, която да разделя заплащане на дейността, според нейния характер – планов или спешен и правилата важат за дейност, попадаща в предмета на договора, поради което лимитът важи и за спешните случаи, но последните имат приоритет пред плановите, които следва така да се организират, че да има във всеки един момент ресурс за спешна помощ. Относно твърдението за прогнозни стойности на дейностите по договора, твърди, че чл.56г от ЗЗО е отменен преди сключване на процесния договор, поради което е неприложим, а отделно от това след одобряването им от НЗОК стават част от общата стойност на разходите, разпределена за всяка РЗОК, която определя стойностите по договорите с изпълнителите на БМП, които вече не са прогнозни, а определени в Приложение 2 към договора. Счита неоснователно възражението за нищожност на клаузите от процесния договор, определящи лимити, тъй като съгласно чл.4 от ЗЗО обемът и обхватът на здравните дейности е определен и това е рамката, в която здравоосигурените лица могат да ползват помощ, на което клаузите на договора не противоречат, а извод за тяхната нищожност, би имал за последица нищожност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като договорът не би се сключил за неограничен обем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница за периода м.03.2018 г. – м.07.2018 г.. Оспорва иска за лихва поради акцесорния му характер, спрямо неоснователния иск за главница.

В допълнителната искова молба и съдебно заседание ищецът уточнява размера на иска за главница на сумата 295 117.60 лв., предвид допуснатите несъответствия при сбора на отделните суми по посочените в исковата молба фактури. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, с твърденията, че плащанията нямат характер на периодични задължения, тъй като зависи от ползване на медицинската помощ от трето лице, имащо случаен характер. Допълва възражението за нищожност на клаузите за определяне на лимити с твърдения, че противоречат на закона, тъй като правото на лечение и правото на избор на лечебно заведение са свързани и последното не може да бъде ограничавано. Липсата на пари не може да освободи ответника от задължение да заплаща лечение на здравноосигурени лица, на което задължение е единствен длъжник. Счита неправилно тълкуването на чл.2, ал.1 от ЗЗО и чл.52 от КРБ, тъй като пакет дейности означава видове дейности, а не стойност. Твърди, че след като е извършил дейностите, и здравноосигуреното лице не дължи плащане, следва да се заплатят от НЗОК, на която държавата е възложила заплащане на медицинската помощ. Възражението за нищожност на целия договор, в случай на нищожност на клаузите, въвеждащи лимити, твърди, че е неоснователно, доколкото за ответника е налице задължение да сключи договор за възлагане извършването на медицинските дейности на лечебни заведения, тъй като по този начин държавата осигурява безплатно здравеопазване.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът твърди, че периодичният характер на задължението за плащане, произтича от това, че закупуването на обема здравни услуги се извършва в месеца, следващ отчетния, а не се преценява на годишна база. Поддържа вече изложените, в отговора възражения по основателност на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59 от ЗЗО.

Предявеният главен иск е за реално изпълнение на задължението по сключени между страните договор за заплащане на предоставена медицинска помощ и амбулаторни процедури на здравноосигурени лица. Страните не спорят по фактите от фактическия състав, от който е изведено съдебно предявеното право – сключени договори за оказване на болнична помощ и амбулаторни процедури със съдържанието, посочено в исковата молба и факта на извършване на дейността.

Така установен като безспорен по делото е сключен между страните договор № 22- 2441/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл.59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който договор ищецът се е задължил да изпълнява срещу заплащане болнична помощ на здравноосигурени лица по пар. 2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и за 2019 г. и на лица по пар. 9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки по приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, определени в чл.1, ал.1 от договора, а ответникът се е задължил да заплаща дейностите по единични цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности, до 25- то число на месеца, следващ отчетния, и договор № 22-6974 за извършване на амбулаторни процедури от м.05.2018 г. Безспорен по делото е и фактът, че процесните дейности, попадат в обхвата на уговорените с договора видове, както и че са извършени, по отношение на здравноосигурени лица по клинични пътеки за предоставена болнична помощ над уговорените лимити на обща стойност 295 117.60 лв. за периода м.03. - м.08 2019 г. и м.12.2019 г. Спорът по делото е концентриран по правото, относно това дължи ли ответникът заплащане на дейности, извършени извън уговорените ограничения в обема и стойността на медицинската помощ.

Отговорът на спорния правен въпрос съдът намира, че следва да бъде даден като се изходи от характера на сключения между страните договор.

Договорът, сключен между Националната здравноосигурителна К. и МБАЛ „С.С.“ ЕООД е административен, съгласно легалната дефиниция на чл.19а АПК ( ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г. ), което е приложимо материално право към датата на сключване на договора, по – късно уточнена с разпоредбата на § 129 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /ЗИДАПК, обн. ДВ бр. 77/18.09.2018 г./ и изменението на чл.45а ЗЗО.

Административният договор между болнично лечебно заведение, по смисъла на чл.9, ал.1 и чл.10а от ЗЛЗ, и НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки се сключва за постигане на обществено значима цел, определена като национален приоритет, съгласно чл.2 от Закона за здравето, а именно предоставяне на пакет от здравни услуги на трети лица, гарантиран от задължителното здравно осигуряване – чл.45 ЗЗО. Посочената цел е гаранция за осъществяване на конституционното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, съгласно чл.52 от КРБ. Именно, за постигането й същественото съдържание на този договор не е резултат от упражнена свобода на договаряне, а е законово, следващо от императивни правни норми - на ЗЗО, и на нормативен административен акт ( Национален рамков договор). Така, предметът на договора, а именно групите медицинска помощ и целите за които се предоставя ( диагностична, превантивна, лечебна и рехабилитационна ), гарантирани от задължителното здравно осигуряване, са уредени императивно, в чл.45 от ЗЗО, както и задължението на НЗОК да заплаща същите от бюджета.

С Националните рамкови договори се уреждат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и редът за сключване на договори с тях; отделните видове медицинска помощ, в рамките на групите по чл. 45 ЗЗО, условията и реда за оказване на помощта по т. 2, обемите ( не лимитите ), цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2.

На договаряне, с договорите между РЗОК и изпълнителя, подлежи единствено детайлизирането на реда за предоставяне на помощта и конкретните изисквания към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ. Свободата на договаряне е ограничена и от чл. 55, ал. 3 от ЗЗО, който установява забрана да се уговарят изисквания за минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ, както и условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК.

Единственото, допустимо ограничение на отговорността на НЗОК да заплати предоставена помощ, е установено в чл. 51 от ЗЗО, а именно ако предоставената медицинска помощ е извън обхвата на чл. 45 от ЗЗО и договореното в Националния рамков договор.

От изложеното следва, че клаузи на административния договор, които изключват отговорността на възложителя да заплати на изпълнителя суми, надвишаващи, уговорените стойности, съгласно Приложение № 2 към договора са нищожни, поради противоречие с императивни правни норми – чл.4, ал.1 oт ЗЗ и чл.55, ал.3 ЗЗО ( в този смисъл Решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, ТО ). Независимо, че с изменението на чл.55, ал.3 ( ДВ бр. 98 от 15.12.2016 г. ) т.5, която установява забрана НРД да въвежда максимален брой дейности и разпределяне на квоти между изпълнителите, е отменена горният извод следва от посочената цел на договора. По същество, установяването на лимит на болничната медицинска дейност, която болничното заведение може да оказва, има за пряка последица възпрепятстване на свободния избор на осигурения на изпълнител на медицинска помощ, както и възможно териториално ограничение за ползване на помощта там, където осигуреният се намира.

От анализа на същественото съдържание на договора може да се направи извод, че уговорените обеми и стойности на медицински дейности са прогнозни, а размерът на окончателното задължение на НЗОК да ги заплати, се определя към края на периода, за който договорът е сключен, или на определените в договора тримесечни периоди. През тези периоди, болничното заведение следва да предостави уговорените медицински услуги на лицата, от кръга на ползващите се, дори и да са достигнати уговорените стойности по Приложение № 2 за съответния месец, тъй като в противен случай би възпрепятствал свободния избор от осигурения на изпълнител на медицинска помощ. Тези лица биха получили помощта през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите и в тази хипотеза ответникът дължи заплащане на тези услуги. Горното сочи, че уговорените лимити са прогнозно разпределение на бюджетния ресурс, с оглед териториално обезпечаване на предоставянето на медицинската помощ, а не лимитиране на отговорността на НЗОК. Обезпечаването на финансовата дисциплина при разходване на бюджета за заплащане на тази дейност следва да бъде постигнато чрез извършване на прецизна експертна оценка при разпределянето на този ресурс, за това дали всяко болнично заведение, с което се сключва договор, може да осигури качествено завършване на клинична пътека, съответно да се извършва прецизен контрол дали дейностите, включени в съответните пътеки са извършени, извършени ли са в пълнота или действително извършеното отговаря на дейност на по – ниска стойност, но не и чрез отказ за заплащане на извършени дейности. След като болничното заведение изпълнява договорното си задължение да предоставя уговорената медицинска помощ на ползващите се лица и не действа на свой риск, извършеното следва да бъде заплатено от задълженото лице НЗОК, което може да се освободи само ако медицинската помощ е извън обхвата на чл. 45 от ЗЗО и договореното в Националния рамков договор.

В подкрепа на извода, че предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия, в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са и разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК; разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018 г., предоставяща възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в приходната част на бюджета като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК; разпоредбата на § 10 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018 г., предоставяща възможност на НС на НЗОК да взема решения за авансово разходване на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1. 4 "Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи" за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.

В НРД за медицинските дейности за 2018 г., в Раздел ІХ -"Условия и срокове за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ" /чл. 358/ е уредена процедура по обосноваване и заявяване за плащане от изпълнителя на извършени медицински дейности по КП на стойност над договорените лимити. Разпоредбата на чл. 16 и чл.17 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г., приети с решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-6 /26.01.2018 г., изм. и доп. с решение №РД-НС-04-33/14.05.2018 г., изм. и доп. с решение №РД-НС-04- 50/27.07.2018 г. урежда начина и предоставя компетентност на НЗОК да утвърждава корекции по стойностите на разходите за болнична медицинска помощ, в съответствие с параметрите на средствата по бюджета при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК.

Закупуване на надлимитни дейности е уговорено и в чл.39, ал.3 от договор № 22- 2441/22.05.2018 г. и допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., в който е предвидена възможност въз основа на получено от изпълнителя мотивирано предложение за промяна на определените стойности, възложителят да внесе мотивирано предложение до НС на НЗОК за коригиране на определените стойности в Приложение № 2, които корекции се утвърждават, в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурени плащания за БМП на национално ниво.

Описаният ред за заплащане на надлимитната дейност и параметрите, при които се плаща, не е аргумент за това дали НЗОК дължи заплащане на такава извършена дейност, а за това кога дължи и по какъв ред се установяват, проверяват и признават тези дейности, което е с цел изпълнение на ежегодното бюджетно планиране, чрез управление на бюджетните процеси в рамките на една бюджетна година и използване на съответните резерви.

При заявено плащане на извършени надлимитни дейности НЗОК не може да откаже, а следва да спази реда, описан по – горе за проверка извършване на дейността и изготвяне на мотивирано предложение за корекции в договорените стойности, в съответствие с параметрите на средствата по бюджета. Липсата на такива средства няма за последица освобождаване на НЗОК от задължението да плати дейностите, а има отношение към началния момент на забавата, в случай, че не могат да бъдат покрити от бюджета за съответната година.

По делото е безспорно, че дейностите, за които се иска плащане попадат в обхвата на НРД, както и че същите са извършени и заявени за плащане пред ответника с представените по делото писма.

Предвид изложеното и изводът, по – горе за нищожност на клаузата на чл.41а от договора за предоставяне на болнична помощ, предвиждаща, че не се заплаща болнична помощ в нарушение на договорените обеми и лимити, извършената медицинска дейност подлежи на заплащане от възложителя, при установени по делото извършени от изпълнителя дейности в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности.

С оглед извода за възникване на вземането на ищеца за плащане на стойността на извършените по договорите дейности следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.

Задължението за заплащане на надлимитна дейност няма повтарящ се, а случаен характер, тъй като възникването му е изцяло обусловено от това дали и кога изпълнителят ще предостави на здравноосигурени пациенти медицинска помощ над уговорените в договора лимити, което е резултат от случаен и свободен избор на изпълнител, от страна на тези лица. Предвид изложеното това задължение не притежава характеристиките на „периодично плащане“, по смисъла на даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 г., по т. д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД, поради което се погасява с общата петгодишна давност.

Началният момент на давността е датата на изискуемост на вземането. Уговорените в чл.46 от договора падежи не намират приложение, относно задължението за плащане на надлимитна дейност, тъй като са уговорени за заплащане на дейност в уговорените обеми и стойности по Приложение № 2 от договора.

По въпроса кога настъпва изискуемостта на задължението на НЗОК за заплащане на надлимитна дейност е формирана практика на ВКС, обективирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 141 от 21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г., ВКС, І т. о., с което е прието, че изпълнение на задължението за плащане на надлимитните дейности НЗОК дължи до приключване на финансовата година, в която са извършени, т. е. до 31.12. на съответната година.

Даденото разрешение е мотивирано с това, че в цитираните по – горе нормативни актове, действащи през процесния период, уреждащи ред за заплащане на надлимитна дейност, не е предвиден срок за заплащане на тези дейности. Въпреки липсата на изрично предвиден срок за плащане на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ, в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /надлимитна дейност/, в тези случаи се приема, че не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Това е така, тъй като нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност урежда финансовата рамка на сключения административен договор между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответния годишен бюджетен закон. В чл. 55а от ЗЗО е въведено правилото, че Националната здравноосигурителна К. планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл. 24, т. 8 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Тези разпоредби са израз на принципа на ежегодност на бюджетното планиране, в съответствие с който НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени / при липса на други нормативно установени предвиждания/. За целта са установени различни, посочени по - горе механизми за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити. Тези правомощия могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година. Предвид изложеното НЗОК следва да изпълни задължението си за плащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени / в случая 31.12.2019 г. /, ако са заявени от изпълнителя до приключване на тази година. Така от 01.01.2020 г. до 01.09.2022 г., когато е подадена исковата молба, с която е предявен искът, не е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, поради което релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност, е неоснователно.

Следователно, предявените главни искове за заплащане на сумата 295 117.60 лв., представляваща стойност на надлимитна дейност, от които сумата 292 677.60 лв. за периода м.03.2019 г. – м.08.2019 г. и м.12.2019 г. по договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. и сумата 2440 лв. за периода м.04.2019 г. – м.05.2019 г. по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22 – 6974, сключен м.05.2018 г., са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на главния иск не е сбъднато вътрешно процесуалното условие, при което е предявен евентуалният с правно основание чл.59 ЗЗД, поради което следва да бъде оставен без разглеждане.

Относно исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Както беше посочено НЗОК следва да изпълни задължението си за плащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени / в случая 31.12.2019 г. /, поради което в деня следващ тази дата изпада в забава и дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва, доколкото и в отговора на исковата молба ответникът не оспорва твърдението за неизчерпан бюджет на НЗОК за 2019 г., включително резерв, което както беше посочено би могло да бъде относимо към забавата. За периода 01.01.2020 г. – 31.08.2022 г. ( до датата на предявяване на иска ), изчислена с помощта на компютърна система законната лихва върху главницата от 257 196, 60 лв. ( за м.03 – м.08.2019 г. ) е в размер 69 585.96 лв. За главницата 37 921 лв. ( за м.12.2019 г. ) ищецът признава, че е поискал плащане с писмо от 11.05.2020 г., т. е. след изтичане на бюджетната 2019 г., поради което за това плащане ответникът е изпаднал в забава на 01.01.2021 г., а не на 01.01.2020 г. От тази дата до 31.08.2022 г. лихвата за забава е в размер 6404.42 лв.

Предвид изложеното исковете за лихва за забава върху вземанията за главница в общ размер 257 196, 60 лв. са основателни за сумата 69 585.96 лв. и за периода 01.01.2020 г. – 31.08.2022 г. и следва да бъдат отхвърлен за пълния предявен размер от 80 699 лв. ( съобразно сбора на посочените в исковата молба отделни претенции ) и за периода 25.04.2019 г. – 31.12.2019 г. Искът за лихва за забава върху главницата от 37 921 лв. за м.12.2019 г. е основателен за сумата 6404.42 лв. и за периода 01.01.2021 г. – 31.08.2022 г. и следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 9996 лв. и за периода 25.01.2020 г. – 31.12.2020 г. По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, в размер 14 834.05 лв. Ответникът не претендира разноски.

При тези мотиви Софийски градски съд,