Решение № 3036 от 4.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 685/2024 г.

Административен съд - Благоевград04.10.2024 г.докладчик Иван Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-125/ 30.04.2024г. на Директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата на “Т. Б. Д“ АД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: [населено място], район “Красно село“, [улица], представлявана от Изпълнителните директори А. А. и М. Г. срещу действия на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област] обективирани в Разпореждане за разпределение на суми по изп. дело № 231378511/ 2023г. с изх. № [рег. номер]-125-0000850/ 08.01.2024г. ОТМЕНЯ действията на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област], обективирани в Разпореждане за разпределение на суми по изп. дело № 231378511/ 2023г. с изх. № [рег. номер]-125-0000850/ 08.01.2024г., издадено от М. Т. - Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област]. ВРЪЩА административната преписка на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – [област], офис [област] за произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, с адрес: [населено място], [улица], представлявана от Изпълнителния директор да заплати на “Т. Б. Д“ АД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: [населено място], район “Красно село“, [улица], представлявана от Изпълнителните директори А. А. и М. Г., сумата от 1 050.00 лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща сторени разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /по аргумент на чл. 268, ал. 2 от ДОПК/. Преписи от решението да се връчат на страните. Съдия: /п/ Иван Петков Вярно с оригинала!

Мотиви

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена жалба от “Т. Б. Д“ АД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: [населено място], район “Красно село“, [улица], представлявана от Изпълнителните директори А. А. и М. Г., чрез проц. представител - адв. А. К. против Решение № ПИ-125/ 30.04.2024г. на Директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу действията на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област], обективирани в Разпореждане за разпределение на суми по изп. дело № 231378511/ 2023г. с изх. № [рег. номер]-125-0000850/ 08.01.2024г., издадено от М. Т. - Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област]. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваните действия на публичния изпълнител, обективирани в оспореното разпореждане са незаконосъобразни. Счита, че публичният изпълнител незаконосъобразно не го е конституирал като взискател по изпълнителното дело като присъединен по силата на закона кредитор с особен залог, и не е извършил разпределение в негова полза /привилегирован кредитор/ на сумата от 52 789. 82 лв., постъпила от запор по сметка в банката. “Т. Б. Д“ АД била заложен кредитор /с особен залог по Закона за особените залози /ЗОЗ/ на ЕТ “....“ – земеделски производител, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Петрич, с обезпечени вземания по Договор за кредит № 6123.0623-А1/ 16.06.2023г. Особеният залог бил върху парични средства на ЕТ “....“ – земеделски производител, по банкови сметки в “Т. Б. Д“ АД, и бил вписан в Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/ с № 2023062200823. Жалбоподателят двукратно уведомил НАП за правото си на предпочтително удовлетворение, вкл. и с Молба вх. № 180/ 04.01.2024г., т.е. 4 дни преди да бъде издадено процесното разпореждане. Твърди, че качеството на присъединен кредитор с особен залог се добива автоматично и законът не го поставя в зависимост от активните действия на лицето, а публичният изпълнител е длъжен когато установи такива кредитори да ги конституира служебно. Твърди и, че е следвало да бъде извършено разпределение на сумата по запора, тъй като кредиторите са били повече от един и сумата е недостатъчна за пълното им удовлетворяване. Моли оспореният акт да бъде отменен, както и да бъдат отменени потвърдените действия на публичния изпълнител, обективирани в издаденото разпределение на суми извършено публичния изпълнител, като се дадат и съответни указани на същия – за зачитане правата на банката- жалбоподател. В съдебно заседание, и в писмени бележки, жалбоподателят, чрез проц. си представител – адв. Кеворкян, поддържа развитите в жалбата доводи. Претендира присъждане на разноски за внесена държавна такса адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, чрез проц. си представител – гл. юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП в минимален размер. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Установява се, че от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област] са предприети действия за събирането на просрочени и изискуеми публични вземания спрямо длъжника ЕТ “....“ по образувано срещу него изпълнително дело с № 231378511/ 2023г. Предприети са по същото изп. дело действия по обезпечаването на задълженията му, чрез налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в “...“ АД, с Постановление изх. № [рег. номер]-022-0072342/ 03.10.2023г. с титуляр: Г. С. С. и ЕТ “....“. Предприети са и действия по налагане на запор от трето лице с Постановление изх. № [рег. номер]-022-0092092/ 08.12.2023г. - към Държавен фонд “Земеделие“, като е издадено и Разпореждане за изпълнение № [рег. номер]-009-0012210/ 08.12.2023г., връчено на 11.12.2023г. На 03.10.2023г. при жалбоподателя “...” АД е постъпило запорно съобщение по процесното изп. дело № 231378511/ 2023г. по описа на ТД на НАП - София, офис [област], издадено от Главен публичен изпълнител. На 06.10.2023г. “...” АД е изпратила отговор изх. № РИД-000-10305, че запорът е наложен, и е уведомила публичния изпълнител, че съгласно Договор за особен залог на вземания № 6123.0623-А1/ 16.06.2023г., сключен със Земеделски производител ЕТ “....“, с ЕИК..., представляван от Г. С., в нейна полза има учреден първи по ред залог по реда па ЗОЗ върху: всички настоящи и бъдещи вземания от ДФЗ в размер на не по-малко от 80 707. 70 лв., представляващи очакваните от ДФЗ - РА субсидии за подпомагане за кампания 2023г.; всички настоящи и бъдещи вземания от ДФЗ, представляващи очакваните субсидии за подпомагане на земеделските кампании по схемите подкрепяни и изплащани от ЕФГЗ, от ЕЗФ, ЕЗФРСР, ДБ за периода 2023г. вкл.; вземания по сметка на кредитополучателя в банката с IBAN № BG04DEMI92401000306972, по която ще постъпват заложените вземания, както и на всички настоящи и бъдещи вземания по всички сметки открити и които ще бъдат открити при банката, без оглед вида и валутата на сметката; Първи по ред особен залог по сметка на Залогодателя с IBAN № BG58DEMI92401000306970, по която са блокирани средства за заплащане на месечни лихви по кредита в размер на 2 700 лв. Този отговор е пристигнал в ТД на НАП – София, офис [област], на 10.10.2023г., видно от Известие за доставка – л. 13 от делото. На 04.01.2024г. в ТД на НАП - София офис [област] е входирана молба от “Т. Б. Д” АД, вх. № 180/ 04.01.2024г, , в която отново е описана привилегията на банката, приложена е изискуемата Декларация с нотариална заверка на подписите и Удостоверение от ЦРОЗ, както и потвърждение за извършеното вписване, и е поискано да бъде извършено разпределение на сумите, постъпващи от запорираните сметки, върху които е учреден първи по ред залог по реда на ЗОЗ /л. 17- 40 от делото/. На 05.01.2024г. от “Т. Б. Д” АД по изп. д. № 231378511/ 2023г. от сметката на ЕТ “....“ е излъчен превод на сума в размер на 52 789. 82 лв. /петдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща цялата сума по запорното съобщение /л. 19 от делото/. С Разпореждане за разпределение на суми по изп. дело № 231378511/ 2023г. изх. № [рег. номер]-125-0000850/ 08.01.2024г., издадено от М. Т. - Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област] е разпоредено разпределение на плащането в размер на 52 789. 82 лв. постъпило на 05.01.2024г. от “Т. Б. Д” АД срещу длъжника Г. С. по сметката за принудително изпълнение на НАП, като в табличен вид подробно е посочено кои точно суми като главница, лихви и разноски са погасени за дълга на длъжника /л. 131- 133 от делото/. На 11.01.2024г. с Писмо изх. № [рег. номер]-178-0000339/ 09.01.2024г. Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област], е уведомил жалбоподателя, че преведената сума от него е разпределена за погасяване на публични задължения на длъжника ЕТ “....“ /л. 11 от делото/. На 18.01.2024г. срещу извършеното разпределение “Т. Б. Д” АД е подала жалба с вх. № 1395/ 18.01.2024г. пред Директора на ТД на НАП - София, който се е произнесъл с Решение № ПИ-24/ 30.01.2024г. /л. 54 и 55 от делото/, като я е оставил без разглеждане. Решението на Директора на ТД на НАП – София е обжалвано пред Административен съд – гр. [област], който с влязло в сила Решение № 1078/ 08.04.2024г. пост. по адм. д. № 187/ 2024г. по описа на съда е отменил обжалваното решение, като е приел, че сезиращата ответника жалба е допустима, върнал е делото като преписка на Директора на ТД на НАП – София за ново произнасяне. В изпълнение на указанията на Административен съд – гр. [област] по адм. д. № 187/ 2024г. по описа на съда, ответникът е постановил оспореното с настоящата жалба решение - № ПИ-125/ 30.04.2024г., с което се е произнесъл по същество на сезиращата го жалба срещу извършеното разпределение на суми от страна на публичния изпълнител по процесното изп. дело, като я е оставил без уважение. В 7- дневен срок от връчването на Решение № ПИ-125/ 30.04.2024г., “Т. Б. Д” АД, е подала жалба срещу акта на ответника, инициирала настоящото съдебно производство. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация /в тази насока е влязлото в сила Решение № 1078/ 08.04.2024г. пост. по адм. д. № 187/ 2024г. по описа на Административнен съд – гр. [област]/ и интерес от оспорването – адресат на акта в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Делото е подсъдно на Административен съд - [област] по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по постоянния адрес на длъжника, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения. В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при условията на заместване, с оглед и представените заповеди - № 1149/ 15.04.2024г. и № 1502/ 02.11. 2023г., в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област], в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият обжалван акт – разпределение на суми по изп. дело, също е издаден от оправомощен за това орган – главен публичен изпълнител, и в рамките на неговата компетентност. Жалбоподателят твърди, че е присъединен кредитор по право в изпълнителното производство, по което оспорва извършените изпълнителни действия. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ДОПК кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, да се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Алинея 2 на чл. 194 от ДОПК вменява задължение на публичния изпълнител да уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ДОПК обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума с изключение на кредитор с вписан особен залог се запазва по сметката на Националната агенция за приходите и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността при условие, че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Публичният изпълнител разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен залог сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане. Съгласно цитираните разпоредби заложният кредитор, в чиято полза има учреден особен залог по реда на ЗОЗ, винаги се смята за присъединен взискател с право на предпочтително удовлетворяване в изпълнителното производство пред публичния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху заложеното имущество, като публичният изпълнител е длъжен да го уведоми за започнатото изпълнително производство и за предприетите действия по изпълнението, отнасящи се до предмета на особения залог и следва да пристъпи към разпределение и предаване на сумата на кредитора с вписан особен залог след представяне на удостоверение от ЦРОЗ за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане. В случая публичният изпълнител не е спазил така регламентираните правила за извършване на разпределение на суми, събрани чрез принудително изпълнение, насочено върху имущество на длъжника, предмет на особен залог по смисъла на ЗОЗ, като не е зачел правата на заложния кредитор с вписан особен залог върху това имущество. Не са налице данни за уведомяване на обезпечения кредитор – “Т. Б. Д“ АД за започнатото изпълнително производство, което представлява нарушение на чл. 194, ал. 2 от ДОПК. Жалбоподателят е уведомен за започналото срещу залогодателя по договора за особен залог изпълнително производство едва с изпращането на запорното съобщение по процесното изп. дело, получено от Банката, на 03.10.2023г. Доколкото публичният изпълнител е пристъпил към изпълнение върху заложено имущество – предмет на особен залог по ЗОЗ, той е бил длъжен да присъедини като взискател в изпълнителното производство заложния кредитор - “Т. Б. Д“ АД, съобразно разпоредбите на чл. 10, ал. 3, изречение първо във връзка с чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ. Действително присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до разпределението на събраните суми /чл. 217, ал. 2 от ДОПК/, но в случая, доколкото се касае за присъединен по право взискател, какъвто е заложният кредитор по отношение на заложеното имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения, това присъединяване е станало ex lege /по силата на закона/, поради което публичният изпълнител е следвало да разпореди присъединяването му още с връчването на запорното съобщение за налагане на обезпечителна мярка върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на ЕТ “....“ в “Т. Б. Д“ АД, които са предмет на договора за особен залог. В случая публичният изпълнител не само, че не е сторил това, но и не е включил банката изобщо в разпределението. Преведената от жалбоподателя сума на 05.01.2024г. в размер на 52 789. 82 лв. е разпределена на 08.01.2024г. с Разпореждане за разпределение на суми по изп. дело № 231378511/ 2023г. изх. № [рег. номер]-125-0000850/ 08.01.2024г. издадено от М. Т. - Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис [област], въпреки че двукратно до момента – с Писмо- отговор изх. № РИД-000-10305/ 06.10.2023г., получено в ТД на НАП – София, офис [област] на 10.10.2023г., и с нарочна молба от 04.01.2024г. вх. № 180/ 04.01.2024г. по описа на ТД на НАП – София, офис [област], “Т. Б. Д” АД, е посочила привилегията си на кредитор с особен залог учреден по реда на ЗОЗ, приложила е изискуемата се Декларация с нотариална заверка на подписите и Удостоверение от ЦРОЗ, както и потвърждение за извършеното вписване, и е поискала да бъде извършено разпределение на сумите, постъпващи от запорираните сметки, върху които е учреден първи по ред залог по реда на ЗОЗ в нейна полза. Освен това публичният изпълнител при разпределяне на постъпилата сума е следвало да я определи за жалбоподателя “...“ АД, като кредитор с вписан първи по ред особен залог върху сметките, от които е излъчен превода на разпределените суми. Това следва от еднозначната разпоредба на чл. 194, ал. 3 от ДОПК, според която обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. В случая публичният изпълнител не е спазил така регламентираните правила за извършване на разпределение на суми, събрани чрез принудително изпълнение, насочено върху имущество на длъжника, предмет на особен залог по смисъла на ЗОЗ /запор на сметките на длъжника в банката/, като не е зачел правата на банката като заложен кредитор с вписан първи по ред особен залог върху това имущество, въпреки, че е бил уведомен двукратно /както бе посочено по- горе/ за залога върху сумите по сметки на длъжника и върху вземанията му от Държавен фонд “Земеделие“ преди да извърши разпределението на 08.01.2024г. Следователно, с решението на ответника, с което са потвърдени обжалваните пред него действия на публичния изпълнител, обективирани в издаденото разпореждане за разпределение на суми по изп. дело № 231378511/ 2023г., не са отчетени изобщо правата на Банката- жалбоподател, като привилегирован кредитор. Това представлява съществено нарушение на императивната разпоредба на чл. 194, ал. 3, изречение първо от ДОПК, предвиждаща предпочтително удовлетворяване на обезпечения кредитор пред другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му, вкл. и по отношение на публичните вземания на държавата, а това нарушава освен посочената норма и уредените в чл. 10, ал. 1 от ЗОЗ и чл. 136, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗД привилегии. При наличието на тези факти, постъпилата по процесното изпълнителното дело от сметките на длъжника в “...“ АД сума от 52 789. 82 лв., е трябвало да бъде разпределена в полза на банката като привилегирован кредитор с първа по ред привилегия, а не за погасяване на публичните задължения на длъжника. С оглед гореизложеното, оспореното решение на ответника и потвърдените с него действия на публичния изпълнител, обективирани в издаденото разпореждане за разпределение на суми по процесното изп. дело са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а преписката следва да се върне на публичния изпълнител с указания да съобрази правата на заложния кредитор - “...“ АД, като първи по ред заложен кредитор, имащ право на предпочтително удовлетворяване, и извърши разпределение на сумата, събрана чрез изпълнение, насочено срещу заложеното имущество на ЕТ “....“, съобразно нормите, регламентиращи посочените права на кредитора, а именно – в полза на банката- жалбоподател. При този изход на спора, и предвид направеното искане, съдът намира, че следва да бъде осъдена НАП да заплати на жалбоподателя сторените разноски по делото в общ размер на 1 050. 00 лв., от които 50. 00 лв.– за внесена държавна такса и 1 000. 00 лв.– за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът

Цитирани разпоредби

19