Решение № 154 от 20.3.2012 г. на Административен съд - Добрич по дело № 620/2011 г.

Производството е по реда на гл.Х от АПК във вр. с чл.215 и сл. от ЗУТ. Образувано е по жалба от И.Ф.Л. •••, подадена чрез процесуалния му представител адв.С.И., срещу заповед № ДК-02-СИР-147/18.07.2011г на Началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Едноетажна постройка № 26”, находяща се в ПИ 83017.506.399 по кадастралната карта на гр.Шабла, УПИ VІ, кв.1 по ПУП на къмпинг “Добруджа” гр.Шабла. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и че е незаконосъобразна, поради което се иска да бъде отменена. Излагат се възражения, че в заповедта липсват мотиви от кого е извършено строителството, чия собственост е теренът, върху който е построена сградата и какви права са предоставени на строителя. Твърди се, че имотът не е идентифициран по местоположение, граници и размер. Оспорва се изводът на административния орган за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ по отношение на процесната постройка. В представеното писмено становище на процесуалния представител на жалбоподателя се правят допълнителни възражение за незаконосъобразност на заповедта. Излагат се твърдения, че съставеният констативен акт № 70/ 27.09.2010г е издаден в друго административно производство и не може да послужи като основание за издаване на обжалваната заповед.Твърди се, че жалбоподателят не следва да бъде адресат на заповедта, защото няма качество на лице по §3 от ДР на Наредба № 13/ 23.07.2001г. Ответникът, представляван от Гл.юрисконсулт З.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изпратеното до съда становище, в което е посочено, че процесната постройка е изградена през 1978-1979г в нарушение на разпоредбата на чл.224 от ППЗТСУ-без издадено разрешение за строеж, както и без да са изпълнени условията на чл.9 от Закона за горите/отм./- без промяна на предназначението на земята, която е част от горски фонд. Постройката не представлява търпим строеж, поради това че към датата на построяването и няма одобрявани ПУП, ЗРП или застроителни решения. Тези условия не са налице и по сега действащия ЗУТ, поради това че не е променено предназначението на терена и постройката не е включена в режим на бъдещо застрояване. По делото е конституиран като заинтересована страна министърът на земеделието и храните. Съдът взе предвид, че производството по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ се развива между собственика на постройката и началника на РДНСК, но счита, че в настоящия случай е допустимо конституирането на министъра на земеделието и храните на основание чл.153, ал.1 от АПК. Преценката за премахването на незаконен строеж задължително преминава и през преценка дали този строеж е търпим. Изследването на търпимостта на строеж зависи от неговото съответствие с устройствените планове и със строителните правила и норми, действали съм момента на изграждането и към момента на издаване на заповедта за премахването на строежа. В настоящия случай, поради това че теренът, върху който е изградена постройката е част от Държавен горски фонд, за законосъобразното построяване на тази сграда е било необходимо спазването на чл.9 от Закона за горите /1958г отм./ и чл.55 и чл.56 от Закона за горите / 2011г /, които се явяват специални закони. Изследването на въпроса дали към момента на изграждане на процесната постройка и към настоящия момент е било налице съгласие за предоставяне право на ползване или за учредяване на право на строеж в горски територии, налага участието в процеса на министъра на земеделието и храните, на когото законът възлага тези правомощия. Процесуалният представител на министъра на земеделието и храните, юрисконсулт Христова, не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и е процесуално допустима. Събраните по делото доказателства установяват следната фактическа обстановка: Със заповед № ДК-02-СИР-147/18.07.2011г на Началника на РДНСК Североизточен район е наредено на основание чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, да бъде премахнат незаконен строеж “Едноетажна постройка № 26”, находяща се в поземлен имот 83017.506.399 по кадастралната карта на гр.Шабла, УПИ VІ, кв.1 по подробен устройствен план на къмпинг “Добруджа”, гр. Шабла, собственост на И.Ф. Л. •••. В заповедта са изложени мотиви, че за извършено строителство няма издадено разрешение за строеж и одобрен и съгласуван инвестиционен проект, поради което е налице незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Не е налице и търпим строеж, тъй като той не е бил допустим по действащите към момента на изграждането му/1978-1979г/ подробен устройствен план и правила и нормативи, не е допустим и по сега действащия ПУП. На основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е съставен констативен протокол от 21.06.2011г от служители на РДНСК Североизточен район-сектор Добрич, в който е констатирано, че няма промяна от описаното в констативен акт №70/27.09.2010г, а именно- изпълнена е едноетажна масивна постройка върху бетонова основа и тухлени стени; с покривна конструкция-дървена, едноскатна; с дървена дограма; захранена с Ел и ВиК. Описаната постройка е разположена върху държавен имот-част от държавен горски фонд. В подаденото възражение срещу констативния акт, жалбоподателят е възразил, че административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават изводите му, както и не е посочил дали строежът е узаконим. Жалбоподателят установява правото си на собственост върху процесния обект с нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства вх.№ 3295/19.07.2007г на нотариус при РС-Каварна. Приложеният договор за покупко-продажба /л.291 от делото/ се отнася за постройки, различни от процесната. Представено е по делото удостоверение от Гл.архитект на община Шабла, в което е посочено, че постройката би могла да бъде узаконена след приемане на окончателния подробен устройствен план, който към момента на издаване на удостоверението е бил в проект. След направено искане на жалбоподателя, по делото е приложено копие от регистъра на издадените разрешения за строеж през периода 1972-1978г за постройки в къмпинг “Добруджа” гр.Шабла. От регистъра е видно, че няма издадено разрешение за строеж за почивна база ”Лагер Елисейна”, част от който е процесната постройка. По делото е приложено подробно становище и писмени доказателства, представени от ТП “Държавно ловно стопанство Балчик”, на територията на която е изграден къмпинг “Добруджа” гр.Шабла. Писмените доказателства потвърждават факта, че поземлен имот 83017.506.399 по КК на гр.Шабла, УПИ VІ, кв.1 е част от Държавен горски фонд, включен в територията му още от 1952г. От тази година се поддържа регистър на предоставените площи за ползване от различни държавни организации. Предоставянето се е извършвало с нарочна заповед на Комитета по горите. В становището са цитирани тези заповеди. А към становището са приложени Списък на предоставените площи от горски фонд /л.162/ и Протокол на комисия въз основа на заповед № 96/11.02.1997г на зам.областен управител на област Варна /л.170/, в които са изброени всички извършени строежи на териториите на ДГФ. В този протокол в раздел ІІ-община Шабла, т.6 е вписано обстоятелството, че в отдел 24, под.4-Почивна база “Гара Елисейна” ЕООД е извършено строителство без заповед на Комитета по горите –София и без строителни книжа. По делото е изготвена техническа експертиза от вещо лице- инж.П.М., в която е дадено описание на процесната постройка – масивна едноетажна постройка със застроена площ от 80 кв.м., изпълнена на бетонни основи, с тухлени стени, покрити с пръскана мазилка.Има захранване с ел.енергия, вода и канализация, като видно от писмените доказателства, строителството е изпълнено през 1979г. Към момента на изграждането на постройката в община Шабла не е имало одобрен устройствен план за този терен. Сега действащия ПУП-ПР на къмпинг “Добруджа” е одобрен през 2004г. По този план постройката се намира в поземлен имот - пл.№109, парцел VІ-1-9, кв.1, отреден за “Почивна база”. Във връзка с възражение на жалбоподателя, че със заповед № 2776/ 26.09.1972г на министъра на горите и опазване на околната среда е разрешено на ЦС на БПС да построи в землището на гр.Шабла, в подотдел 24а на горското стопанство гр.Балчик почивен дом върху 12 дка и че точно в този имот се намира процесната постройка, вещото лице извърши проверка за идентичност на имотите. В заключението е посочено, че подотдел 24а не е идентичен по площ и местоположение с имота, върху който е изградена процесната постройка. А и сама по себе си цитираната заповед касае имот на ЦС на БПС, а от писмените доказателства по делото става ясно, че процесната постройка № 26 е била включена в активите на “Елисейна” ЕАД гара Елисейна. Жалбоподателят представя по делото протоколи от Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет-Толбухин /л.236-290/, с твърдението, че въз основа на решенията в тях е извършено строителството на процесната постройка. Прилага и два бр.позволително № 144790 от 29.08.2002г и № 4893 /л.293/ със срок на ползване до 31.12.2001г, като сочи, че посочения в тях акт - №266/03.12.1998г, е основание за изграждане на постройките. При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентно лице, при спазване на процесуалните предпоставки на чл.225, ал.3 от ЗУТ. Като адресат на заповедта правилно е посочен жалбоподателят, поради факта, че той се легитимира като собственик на постройката. От данните по делото става ясно, че процесният обект “Едноетажна постройка № 26” в УПИ VІ, кв.1 по ПУП на къмпинг “Добруджа” гр.Шабла е изграден през 1978г. Съгласно чл.26 от Закона за горите /Д.в.бр.89/1958г-отм. с Д.в. бр. 125/1997г/ построяването в горите или извън тях на разстояние по-близо от 100 м на жилищни, стопански и други сгради става с разрешение от горското стопанство. По-конкретно в Правилника на прилагане на Закона за горите /Д.в.19/1975г - отм. с Д.в.125/1997г/ е посочено, че исканията за предоставяне на площи от Държавен горски фонд за стопанисване, ползване или за строеж по реда на чл.8 и чл.9 от ЗГ/отм/ се отправят чрез ведомствата до Министерството на горите и опазване на природната среда. Съгласно чл.55 ЗТСУ /отм/, действал към момента на изграждане на постройката, строежи могат да се изграждат само ако са разрешени по реда на този закон и разпоредбите по неговото прилагане. Описанието на постройката, дадено от вещото лице в техническата експертиза, води до извод за наличието на строеж по смисъла на закона. Съгласно §1 от ДР на ППЗТСУ в дефиницията на строежи се включват надземните сгради и постройки, каквато е процесната сграда. В раздел ІІ от ППЗТСУ са посочени видовете постройки, които могат да бъдат изграждани. Те са: сгради, комплексно застрояване, сгради за комплексно обществено обслужване, второстепенни постройки по чл.119 от ППЗТСУ с обслужващо домакинско предназначение и временни постройки по чл.120 от ППЗТСУ, предназначени за организация на строителството. Като вид постройки преместваемите обекти са предвидени в закона едва през 1998г с разпоредбата на чл.120а от ППЗТСУ. И по сегашната дефиниция на чл.57, ал.1 от ЗУТ постройката не се вмества в характеристиката на преместваем обект, дадена в закона. С оглед на това следва да се приеме, че съгласно описанието на едноетажната постройка, тя представлява строеж, а не някой от другите видове обекти, посочени по-горе. По делото не се твърди да е имало издадено разрешение за строеж или каквито и да е строителни книжа за изграждането на процесната постройка. Писмените доказателства установяват и липсата на съгласие от горското стопанство или от Министерството на горите и опазване на природната среда, изискуеми по специалния Закон за горите /отм./. С оглед на това неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че ММК “Г.Димитров” гара Елисейна като извършител на строителството, а след преобразуването му - и “Елисейна” ЕАД, са извършвали плащания в Държавно горско стопанство-Балчик за строителството и има запазени документи за извършваните плащания. Такива документи не са представени по делото, наличието им не може да се предполага, а следва да бъде безспорно установено по делото. По делото липсват доказателства за узаконяване на обекта по реда на чл.312 от ППЗТСУ /отм/ в периода до 2001г. Налични по делото са заявление по § 184, ал.2 от ЗУТ, подадено от Димитър Куртев Димитров от гр.Шабла за узаконяване на 26 бр.бунгала в лагер “Елисейна”, намиращ се в къмпинг Шабла и декларация от заявителя /л.109 и л.110 от делото/. С тези доказателства се цели да се установи наличието на процедура за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.в.бр.65/22.07.2003г/. Към документите не е представено пълномощно от собствениците на посочените бунгала и не е ясно дали жалбоподателят е упълномощил Димитров с правата за предявяване на искане за узаконяване. Приложеното по делото пълномощно е за закупуване на терена, върху който са изградени постройките. Дори и да е изпълнено това условие, по направеното искане административният орган е бил длъжен да се произнесе в предвидените от закона срокове. Бездействието му в определения от закона срок за издаване на искания от заявителя административен акт формира мълчалив отказ, който е влязъл в сила. Приложени към процесната постройка, не са налице и предпоставките на §16, ал.1 и 2 от ПР ЗУТ, за да се приеме че е налице търпим строеж. От заключението на техническата експертиза е видно, че към момента на изграждането на постройката, за имота, върху който тя е разположена, не е имало действащ план. Такъв е бил одобрен през 2004г. Липсват доказателства за каквото и да е предвиждане за разполагането на постройката. Не са изпълнени изискванията на чл.9 от Закона за горите от 1958г /отм/, изискващ изключване на терена от ДГФ от председателя на Комитета по горите и предоставяне на площите на съответното ведомство за ползване. А съгласно чл.26 от същия закон, построяването в горите на жилищни, стопански и други сгради се извършва с разрешение на горското стопанство. Постройката не е предвидена за запазване и по сега действащия подробен устройствен план. На плана постройката е очертана с прекъсната черна линия, като по този начин се очертават само параметрите на бъдещото застрояване /извадка № 3 от плана – л.125/. В заключението си вещото лице е категорично, че запазването на постройката не се предвижда в този и вид. Съгласно чл.152, ал.1 от Закона за горите, строителството в земи, които са част от горския фонд, се разрешава по реда на ЗУТ само след промяна на предназначението на територията. Извън това изискване попада само строителството на обекти по чл.54, ал.1 от ЗГ, които са съвсем различни по своя характер. От всички представени доказателства и изложени съображения е видно, че към момента на изграждане на постройката тези предпоставки не са били налице и поради това процесният строеж не може да се квалифицира като търпим. Представените по делото документи с наименование “Позволително” доказват, че жалбоподателят, както и неговите праводатели, са имали само право на ползване върху терена, за което са заплащали такса за определен период. Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна. Административният орган е изложил подробни мотиви, обосноваващи, че процесната постройка представлява незаконен строеж и тези твърдения се установяват от приложените по делото доказателства. С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски по делото. Съгласно чл.8 във вр с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г за минималните размера на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати 150 лв възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното, Административният съд