Решение № 2186 от 28.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11043/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 20050771 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 12206/2021 г. по описа на СРС, 72 с-в, е признато за установено по предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. "•••••••, искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, че ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление гр. София, кв. ••••••• партер, дължи сумата от 162.31 лв. месечни такси за периода 07.09.2019-06.10.2019 г. по договор № 502432678 за парт.№ А1531907 за електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от 27.10.2020 г. до изплащането й, присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 52261/2020 г. по описа на СРС, като е отхвърлен иска за разликата над 162.31 лв. до претендираните 1054.38 лв. и за периода 08.07.2019 г.- 06.09.2019 г. и 07.10.2019 г, - 08.06.2020 г.; отхвърлени са предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. "•••••••, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление гр. София, кв. ••••••• партер, дължи следните неустойки по договор № 502432678 за парт.№ А1531907 за електронни съобщителни услуги: 200 лв. неустойка невърнато оборудване, 3634 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и 2.00 лв. обезщетение обработка просрочени задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52261/2020 г. по описа на СРС. Решението, в частта на отхвърляне на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД е обжалвано от ищеца „А1 България“ ЕАД с доводи, че е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че неправилно съдът е приел, че в производството не е доказано, че договорът е прекратен частично на 08.07.2019 г. с пренасянето на част от номерата в мрежата на друг оператор. Поддържа, че указания към ищеца с доклада за доказване на това обстоятелство не са дадени. Съответно, позовава се на това че обстоятелството не е оспорено от ответника. Поддържа, че претендираните неустойки в посочения размер се основават на едностранно прекратяване на договора по отношение на номерата пренесени в мрежата на друг оператор по вина на абоната – ответник. Моли постановеното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД -уважени като основателни. Претендира разноски. Въззиваемата страна „А.“ ЕООД подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира постановеното от СРС, 72 състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Въззивният състав споделя изцяло мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното: За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд е съобразил, че съгласно договор № 502432678 от 17.10.2017 г. за парт.№ А1531907, „А1 България“ ЕАД от една страна в качеството на оператор е предоставил на „А.“ ЕООД в качеството на абонат, електронни съобщителни услуги за периода 08.07.2019 г.- 08.06.2020 г. съобразно уговореното в договора и общите условия към него, като абоната е поел задължение да заплаща последните, съобразно уговореното. Районният съд е приел, че в производството не е доказано, че в полза на оператора ищец е възникнало право да получи стойността на предвидената неустойка за предсрочно прекратяване на договора за част от услугите, поради пренос на част от номерата в мрежата на друг оператор по искане на абоната. Относно неустойките за невърнато оборудване, съдът е приел, че в производството не е установено за какво оборудване, което не е върнато на оператора се претендира, както и че същата не е дължима, тъй като е начислена на 24.04.2020 г., след прекратяване на договора на 17.10.2019 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Част от претенцията се основава на обстоятелството, че абонатът е подал заявление за пренос на номера към друг мобилен оператор, с което е станал причина за прекратяване на договора за тях. Същевременно ищецът претендира признава съществуването на тези вземания с посочване на основание – чл.54.12 от ОУ сочеща право за едностранно прекратяване на договора от страна на оператора при забава в плащанията от абоната на дължимите суми по договора. В случая не са доказани посочените фактически и правни основания за така посочените като дължими суми за неустойка. Разпоредбата на чл. 134 ал.1 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез използване на номера от Националния номерационен план, да осигуряват възможност за преносимост на номерата, като абонатите могат да запазват негеографския номер при промяна на предприятието, предоставящо съответната услуга (т.2). (Съгласно чл. 12 т.1 от Наредба № 1 от 22.07.2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена, издадена от председателя на КРС, негеографските кодове са и тези за достъп до електронни съобщителни мрежи). В чл.2 ал.1 от приетите на основание чл.134 ал.3 от ЗЕС, с Решение № 2426 от 19.12.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера п р и промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга изрично е признато, че преносимостта е право на абоната да запази ползвания от него негеографски номер при промяна на предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги (наричано по-нататък "доставчик"), чрез чиято мрежа се организира достъпът до съответната услуга. С оглед това, настоящият състав намира че ЗЕС допуска едностранно прекратяване на договора при упражняване на посоченото право. Съгласно чл. 226 ал.5, независимо от срока на договора, условията и процедурите за прекратяване на договора между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, и техните абонати не са пречка за смяна на предприятието, предоставящо услугите.