Решение № 144 от 21.8.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 72/2024 г.

Производството е образувано по предявен иск от И. Х. Н.-М., в качеството й на съдружник в „Т.Г.“, ООД за отмяна на решенията взети от Общото събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 01.04.2024 г., с правно основание 74 от ТЗ. Ищцата И. Х. Н.-М. сочи, че е съдружник в „Т.Г.“, ООД, като притежава 20 дяла, равняващи се на 20 % от капитала на дружеството. На 01.04.2024 г., в Благоевград е проведено ОС на съдружниците на дружеството. Според ищцата събранието е проведено в нарушение разпоредбите на ТЗ и Дружествения договор на дружеството. На 28.03.2024г. й е връчена нотариална покана за участие в общото събрание на дружеството, при дневен ред посочен в поканата. На събранието е представлявана от пълномощник В.К.. В началото на ОС, пълномощникът й е направил възражения, че свикването на ОС е в противоречие с нормите на дружествения договор и същото се явява нередовно свикано. Сочи, че е получила поканата на 28.03.2024 г. т.е. 4 дни преди провеждането му, което е нарушение на императивното изискване на чл.139 ТЗ поканата да е получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди събранието респ. на чл. 19 от действащия към 01.04.2024 г. Дружествен договор, визиращ поканата да е получена най-малко 5 дни преди датата на събранието. Сочи ищцата, че по т.3 от дневния ред - избор на управител на дружеството, е взето решение след проведено гласуване, като за управител е избран П. Д. П.. Решението е взето с необходимото мнозинство, съгласно дружествения договор на „Т.Г.“, ООД, но при сериозни нарушения на процедурата на гласуване. По това предложение са постъпили три предложения: П. К., Х. В.Г. и П. П.. Гласуването за всяка една от кандидатурите е протекло като: За кандидатурата на П. К. са гласували „ЗА“ съдружниците П. и В., притежаващи 26 % от капитала на дружеството. Предложение не е прието. За кандидатурата на – Х.В.Г. са гласували „За“ съдружниците С.а и М., притежаващи 40 % от капитала на дружеството. За кандидатурата на – П. П. са гласували „За“ съдружниците П., В. и К., притежаващи 60 % от капитала на дружеството. Счетено е, че е налице необходимото мнозинство за избор на управител, съгласно чл.17 ал. 2 във вр. чл.17 т.5 от дружествения договор. От изложеното обаче според ищцата се установява, че съдружниците П. и В., двамата притежаващи 26 % от дружествените дялове, са гласували два пъти „ЗА“ управител, което е неправилно, тъй като сборът от гласувалите по това предложение надвишава 100 %. Съгласно разпоредбата на чл. 137 ал.2 ТЗ, Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго. По аргумент на чл. 17 от дружествения договор, изборът на управител, се взима с мнозинство от 3/5 от капитала. По т.11 от дневния ред, е взето решение за изключване на съдружниците И. Н. М. и М. Н.-С.а. Ищцата счита решението за нищожно и незаконосъобразно, тъй като и то е взето при съществено нарушение на разпоредбите на ТЗ и дружествения договор на „Т.Г.“, ООД. Предварително обявеното решение от дневния ред на ОС на съдружниците има следното съдържание: „Обсъждане на предупреждения за изключване относно недобросъвестно поведение и действия на дружеството, извършени от И. Н. М. и М. Н. С.а. Проверка на обстоятелствата за наличие основания по чл.126 ал.З ТЗ и дали са налице основания за стартиране процедура по чл. 126 ал.З от ТЗ за изключване на същите“. Взетото решение на ОС по тази точка е, че И. Н. М. и М. Н. С.а се изключват като съдружници от „Т.Г.“, ООД, за неизпълнение на решенията на ОС на дружество. Решението е взето с мнозинство от 100 % от присъстващите съдружници, като изключваните съдружници не гласуват по аргумент на чл.137 ал.3 пред 2 ТЗ. Процедурата по изключване на двамата съдружника, според ищцата представлява погазване правата им като такива. Според нея абсолютно незаконосъобразно, двамата съдружника са изключени „анблок“, тъй като по този начин и двамата са лишени да вземат участие в процедурата по гласуване. Няма практика или разпоредба в ТЗ, която да разпорежда едновременно изключване на двама съдружника. Така прието, решението е лишило и двамата съдружника едновременно, да вземат участие в гласуването. Ако не бе допуснато нарушението, ще се промени съотношението на гласовете и ОС няма да достигне до валидно взето решение за изключване, поради липса на квалифицирано мнозинство от 4/5, съгласно чл.17 от дружествения договор. На друго самостоятелно основание сочи, че решението за изключване е незаконосъобразно. Налице е размИ.ване между предварително обявения дневен ред по т.11 и взетото по същество решение. Предварително обявения дневен ред по т.11 не предвижда изключване на съдружници, а вземане на решение за обсъждане на предупреждения за изключване. Ищцата твърди, че не е спазена процедурата по изключване на съдружник разписана в ТЗ. Липсва отправено предупреждение към нея е конкретни указания за предприемане на действия, респ. въздържане от такива, както и срок за предприемане на конкретни действия от нейна страна. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика, за да се пристъпи към изключване на един съдружник от дружеството първоначално трябва да му се отправи писмено предупреждение, в което ясно да се впишат конкретните нарушения и действия, насочени против интересите на дружеството, както и да се посочи срок, в който предупреденият съдружник да предприеме мерки за отстраняването им. Получавайки това предупреждение за изключване, съдружникът ще разполага с достатъчно време да поправи поведението си, като преустанови действията, които са в противоречие на закона и с изискванията на дружествения договор, да изпълни задълженията си и евентуално да организира своята защита пред общото събрание. В противен случай се лишава предупреденият съдружник от възможността да коригира поведението си, а това е в противоречие с целта на закона и на чл. 126 ал. 3 ТЗ, както и на практиката на ВКС. Очевидно е според ищцата, че не й е дадена възможност да изпълни конкретни решения на общото събрание. В Решение № 3 от 19.02.2010 г. по. т.д. 482/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, I т.о. се приема, че в предупреждението по чл.126 ал.З ТЗ следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т.1-4 на чл.126 ал.З ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. В настоящият случай, след като до нея не е отправено предупреждение за изключване, се обуславя и незаконосъобразността на взетото решение на ОС. По останалите точки от предварително обявения дневен ред, ищцата сочи, че решения не са взети. Моли да се уважи иска. Представя писмена защита. Ответното дружество оспорва иска. Сочи, че Общото събрание проведено на 01.04.2024 г. е свикано законосъобразно. Свикано е по реда предвиден в чл. 138, ал. 2 от ТЗ - по искане на М. Н.-С.а от 05.02.2024 г., респективно свикано от П. К. като съдружник в дружеството „Т.Г.“, ООД с най-голям дял в капитала на дружеството съгласно правата и задълженията му в чл. 22, ал. 3 от дружествения договор и протокол от Общото събрание на съдружниците на 25.09.2018 г. Посочено е от трето лице-помагач, че към искането на М. Н. [1]С.а е добавил в дневния ред допълнителни точки. Твърди се, че с поканата са изготвени и предупреждения за изключване, в това число и на ищцата. Причините за изключване са свързани с поведението на изключваните съдружнички, а именно: Препятстване избор на управител на дружеството; изготвяне и ползване на нищожен протокол от 25.11.2023 г.; постоянно оспорване правата на П. К. като съдружник с функциите на управител; създаване на допълнителни затруднения на работата на дружеството; многократни опити да бъде наложен г-н Н. за управител. Твърдят, че връчването на поканата и на предупреждението за изключване е редовно. В тази насока се изтъква, че на 14.02.2024 г. П. К. е изпратил до ищцата и другия изключен съдружник два броя нотариални покани за Общото събрание на съдружниците и предупреждение за изключването им. Нотариус М., чрез който е следвало да се осъществи връчване 4 пъти не е намерила ищцата на адреса, посочен за връчване. Третото лице-помагач П. К. е изпратил на 16.03.2024 г. на ел. адрес на ищцата съответните книжа – поканата и предупреждението за изключване. Сочи, че ищцата е уведомена още на 19.02.2024 г. с връчване н на нотариалната покана на М. Н.-С.а. В тази насока изтъква, че В.К. е пълномощник и на двете изключени съдружнички и е била запозната с дневния ред като е видно, че В.К. е участвала в Общото събрание. Сочи се още, че с оглед роднинските връзки – изключените съдружнички са сестри, а пълномощникът е тяхна майка, според третото лице П. К. може да се направи основателно предположение, че ищцата е узнала още на 19.02.2024 г. за изпратената й, както и съдържанието на нотариалната покана. Твърди, се че стратегията на ищцата е умишлено да не получава нотариална покана, за което е правен опит от нотариуса съответно на датите 14.02.2024 г., 20.02.2024 г., 28.02.2024 г. и на 15.03.2024 г. В тази връзка, тъй като това е един от основните въпроси по делото се сочи още, че нотариалната покана до И. Н. е изпратена на адрес, който е деклариран във връзка с участието й в дружеството „Т.Г.“ ООД. По отношение на ел. адрес, на който й е изпратена поканата за Общото събрание от 01.04.2024 г., което е предмет на настоящото производство се сочи, че той е собствен на ищцата, ползван от нея за кореспонденция в качеството й на съдружник в ответното дружество, както и като управител и съдружник в друго дружество, а именно дружество „Е.С.“ ООД, като адресът е ползван и за връзка с Агенцията за вписвания, т.е. според насрещните на ищцата страни тя е ползвала ел. адрес за комуникация с държавни органи, както и със самото трето лице-помагач в качеството им /П. К. и И. Н./ на съуправители на „Е.С.“, ООД. Твърди се още, че по този начин ищцата е информирана за поканата на Общото събрание и предупреждение за изключване предвид, че пълномощникът В.К. се придържа към становището на другия съдружник, който е нейна страна в проведеното Общо събрание. За това становището е, че тя е разполагала с поканата за свикване на Общо събрание на съдружниците още на 19.02.2024 г. чрез сестра си - другия изключен съдружник. Твърди се още, че наред с В.К. изключените съдружнички са упълномощили от преди 10 години и Х. Н. да ги представлява в дружеството, който подход водел до компромиси от другите съдружници. Твърди се, че на проведеното процесно Общо събрание са присъствали и са взели участие двамата пълномощници. Сочи се и се поддържа от насрещните на ищцата страни, че тя злоупотребява с права, а именно: Преднамерено цели отмяна на проведеното Общо събрание на 01.04.2024 г. като твърди, че е нарушен чл. 19 от договора; налице е съгласуване между изключените съдружнички да се твърди незаконосъобразно на връчването на книжата на процесното Общо събрание. Според тях ищцата е реално уведомена още на 19.02.2024 г. с връчване на нотариалната покана лично на другия съдружник. Според тях ищцата умишлено не е получавала нотариалната покана, тъй като считат за нелогично да изпратиш на 16.01.2024 г. по ел. поща лична покана за свикване на Общо събрание за 22.01.2024 г. и да се дезинтересира от делата на дружеството до 28.03.2024 г., особено след предприетите лично от нея действия за блокиране на банковите сметки на дружеството, считано от 25.11.2023 г. Поискано е съдът да съобрази факти, които касаят изявленията и гласуването на пълномощниците на изключените съдружнички при проведеното Общо събрание. В тази връзка ответникът сочи, че с начИ. на гласуването те оспорват разпоредби от дружествения договор - чл. 22, ал. 3, чл. 8, чл. 10, раздел 8; както считат, че гласуването е израз на съгласуван план за дискредитиране на управителя В., заличен като такъв на 24.11.2023 г. или дискредитиране на П. К., действащ с права на управител. Твърди се, че действията на ищцата по спиране на вписването на решението на Общото събрание от 01.04.2024 г., касаещо избор на управител не е в интерес на дружеството, предвид липсата на такъв към датата на провежданото му, като считат за възможно да се преценява този факт и като злоупотребява с нейни права. Сочи се, че ищцата блокира банковите сметки на дружеството в "Б.Д.“, АД и в „Общинска банка“; че заедно с другия изключен съдружник подава молба до Окръжна прокуратура за прекратяване на дружеството по реда на чл. 155, ал. 3 от ТЗ; твърди се противоречивост на поведението на двете съдружнички. Акцентират, че събранието е законосъобразно свикано, проведено без пороци, които да водят до нищожност на оспорваните решения, тъй като се твърди, че то е проведено и решенията са взети в съответствие със закона, при необходимия кворум. По отношение на решението за изключването се сочи, че то е заради: Неизпълнение на решението на Общото събрание на съдружниците от 25.09.2018 г.; действия срещу интересите на дружеството и другите трима съдружници; незачитане на волята на мнозинството и действия само в собствен интерес. Счита, че поведението на ищцата демонстрира, че не желае да се поправи и да преустанови действията си, които са противозаконни и против дружествения договор, респективно да изпълнява решенията на дружеството. Сочат, че достатъчно конкретизирали в предупреждението, което й е връчено действията, заради които е взето решение за изключването им. Поддържа се, че е налице единство в позициите на изключените съдружнички предвид близките родствените връзки между тях и упълномощените от тях лица, които са техни пълномощници в продължение на повече от 10 години, като в тази връзка се твърди наличието на скрит съдружник - единият или двамата пълномощници на изключените лица. Сочи се още, че в предупреждението за изключване е визирано поведение на ищцата довело дружеството до практическа невъзможност да функционира, доказваща намерението й заедно с другия изключен съдружник и пълномощниците им да предизвикат ликвидация му, включително и поради липса на вписан управител. В тази връзка конкретизират съответните действия, а именно: Това са действията по упоритото оспорване на чл. 22 от дружествения договор; действията по провеждане на нередовни общи събрания – неуведомяване на всички съдружници с всички произтичащи от това последици, като например решението за временен управител, взето на Общо събрание от 25.11.2023 г.; с поведението си ищцата недопустимо е предоставила контрола върху фИ.нсовите средства за разпореждане с тях на Х. Н.. По този повод се твърди, че ищцата е предоставила в брой фИ.нсови средства на дружеството на Х. Н., както е допуснала да се разпорежда с парични средства на „Т.Г.“, ООД в полза на друго дружество „В.Т.“ ООД с плащане в полза на негов кредитор - „Л.“, ООД. Изтъква се още, че на 29.02.2024 г. след предаване касата на П. К. е установена липса от 3750 лв, предадени на Х. Н. за разплащане на фирмени задължения, но неизползвани с тази цел; както и сумата от 17 372 лв, представляваща разлика между счетоводните данни и фактическата наличност, за която сума няма данни за начИ., по който е разходвана. Изтъква се като поведение на ищцата участието й в общите събрания на дружеството чрез пълномощници, а не пряко, както и че не са представяни самите пълномощни, а само се показвали и се твърдяли наличието на такива. Сочи се още в тезата на ответното дружество и третото лице-помагач, че върху Заповед от 29.11.2023 г., издадена от П. К. е направено дописване на текст от Х. Н.. Със заповедта е разпоредено да се игнорират всички нареждания, давани от трети лица в това число от дописалото заповедта лице. Според насрещните на ищцата страни с дописания текст лицето, което го е дописало заплашва с уволнение всички, които му се противопоставят като управител, от което е последвало стрес и напрежение сред служителите на дружеството. Изтъква се, че ищцата е избрана за контрольор, но не е изпълнявала задълженията си. Изготвила е 2 броя ревизионни доклади през месец септември и октомври 2023 г., но същите са били с невярно съдържание и без доказателства. С тези доклади се твърди, че ищцата подвежда останалите съдружници и упражнява натиск върху тогавашния управител – С. В. да подаде заявление да бъде заличен като управител. Твърди се, че целта на цялото поведение на ищцата е да доведе дружеството до реална ликвидация. Изтъкват се още дадени инструкции от ищцата до "Б.Д.“ АД за блокиране на достъпа до банковата сметка на дружеството, като сметката е блокирана от месец Септември, 2023 г. до средата на месец, Август 2024 г., през който период е било невъзможно разплащането с бюджета, доставчици и кредиторите на „Т.Г.“, ООД. Твърди се, че в поканата изпратена от М. Н. за провеждане на Общото събрание, т.е. с искането й от 05.02.2024 г. се оспорват отново правата на П. К. като управител като се твърдят „кражби“ и „опит за убийство“. Сочи се, че В. е набеден за „крадец“, а П. по-късно на 01.04.2024 г. и К. са набедени за „убийци“. Сочи се, че това са действия на ищцата против дружеството, тъй като дружеството се идентифицира със съдружниците, каквито са набедените лица. Сочи се като се обобщава, че поведението на ищцата е последователно на отказ от лично участие в общите събрания, респективно да подписва протоколи с решенията, които счита неприемливи за себе си и лични интереси, които тя преследва и нейните пълномощници, в това число е и решението от Общото събрание от 22.04.2024 г., на което пълномощниците напуснали събранието без да подпишат протокола за провеждането му. Ето защо счита, че предявеният от ищцата иск за неоснователен. Представя писмена защита Третото лице-помагач изразява по делото идентична на тезата на ответника. Също представя писмени бележки. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори, че ищцата Ина Х. Н. е съдружник в „Т.Г.“, ООД, притежаваща 20 дяла, равняващи се на 20 % от капитала на дружеството. На 01.04.2024 г., в Благоевград е проведено общо събрание /ОС/ на съдружниците на „Т.Г.“, ООД, с дневен ред от 14 точки, за което е съставен протокол. Видно от протокола по т. 5 от дневния ред „Избор на нов управител“ общото събрание на съдружниците е избрало П. Д. П. за управител по см. на чл. 140 от ТЗ и р. 7 на дружествения договор от 25.9.2018 г. и е възложило на П. Б.К. да сключи договор за управление при условия, каквито намери за добре. По т. 11 от дневния ред е взето решение за изключване на съдружниците И. Н. М. и М. Н. С.а; И. Н. М. е освободена като контрольор на дружеството; избран е нов контрольор - П. Б. К.; възложено е на С. В. да сключи договор за управление при условия каквито намери за добре; възложено е на управителя да изготви баланс към 30.4.2024 г. за уреждане на имуществените отношения с изключените съдружници съгл. чл. 125, ал. 3 от ТЗ; както и решение за разпределение на дяловете на изключените съдружници между останалите; приет е и новия дружествен договор отразяващ промените във връзка с приетото решение за изключването на двете съдружнички. С т. 14 е взето решение за възлагане на управителя да извърши необходимите действия във връзка с вписванията по партидата на дружеството. Според протокола по т. т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 от дневния ред, общото събрание не е взело решение, поради липса на предвиденото в Дружествения договор мнозинство за вземане на решение; а по т. 12 и т.13 - е отложило разглеждането им. Ищцата предявява иск по чл. 74 ТЗ за отмяна изцяло като незаконосъобразни решенията на ОС на съдружниците на „Т.Г.“, ООД, проведено на 01.04.2024 г., обективирани в протокол от 01.04.2024 г. Според БлОС за ищцата е налице правен интерес да атакува взетите решения по т. 5 и като последица от него решението по т. 14, както и решението по т. 11, в частта му, с която тя е изключена като съдружник и освободена като контрольор респ. избирането на друго лице за контрольор, както и решенията в същата точка, взети като последица от нейното изключване като съдружник. Според съда тя няма интерес да атакува решението по т. 11 в останалата му част – досежно изключване на съдружника М. Н. С.а и последиците от изключването й, защото не може с иска по чл. 74 от ТЗ да брани чужди права. Отделно от това по делото има данни, че е налице друго висящо дело срещу решенията от същото общо събрание по иск от другия изключен съдружник. Затова производството в частта досежно оспорване на решението досежно изключването на М. Н. С.а и последиците от това изключване, следва да се прекрати. Правен интерес очевидно не е налице и за невзетите решения по т. т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10 от дневния ред и по отложените за разглеждане по т. 12 и т.13 от него, поради което и за тях съдебното производство е недопустимо, поради което съдът по иска и за тяхната отмяна - го прекратява. Според чл. 74, ал. 1 от ТЗ Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. Целта на иска е да се възстанови положението на ищеца отпреди незаконосъобразното решение на Общото събрание. По делото не се оспорва легитимацията на ищцата като съдружник да предяви конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, както и че искът е предявен в срока по ал. 2 на цитираната разпоредба - в 14-дневен срок от деня на събранието. Според ищцата събранието на 01.04.2024 г. е проведено в нарушение разпоредбите на ТЗ и Дружествения договор на дружеството, касаещи свикването му. В чл. 139, ал. 1 от ТЗ е разписано Общото събрание д а се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред. В чл. 19 от Действащият към 01.04.2024 г. Дружествен договор на ответното дружество „Т.Г.“, ООД, визира поканата да е получена най-малко 5 дни преди датата на събранието. Ищцата сочи, че на 28.03.2024 г. й е връчена нотариална покана за участие в общото събрание на дружеството, при дневен ред посочен в поканата. С получаването на поканата на 28.03.2024 г. т.е. 4 дни преди провеждането му – на 01.04.2024 г., е нарушено императивното изискване на чл.139 ТЗ, предвиждащ поканата да е получена от всеки съдружник най- малко 7 дни преди събранието респ. чл. 19 от Дружествения договор, визиращ поканата да е получена най-малко 5 дни преди датата на събранието. На събранието е представлявана от пълномощник - от В.К., която в началото на ОС е направила възражение, че свикването на ОС е в противоречие с нормите на дружествения договор и се явява нередовно свикано. Ответното дружество и третото лице-помагач - П. К., чиито становища се припокриват, считат че са спазени изискванията на закона за свикване на общото събрание. Сочат, че събранието е свикано по реда предвиден в чл. 138, ал. 2 от ТЗ - по искане на съдружника М. Н.-С.а от 05.02.2024 г. и свикано от П. К. като съдружник в дружеството „Т.Г.“ ООД с най-голям дял в капитала на дружеството съгласно правата и задълженията му в чл. 22, ал. 3 от дружествения договор и протокол от Общото събрание на съдружниците на 25.09.2018 г., на който дружественият договор е приет. Посочено е от трето лице-помагач -П. К., че към искането на М. Н.-С.а е добавил в дневния ред допълнителни точки. Твърдят, че с поканата са изготвени и предупреждения за изключване, в това число и предупреждение за изключване на ищцата. Причините за изключването са свързани с поведението на изключената ищца, заедно с другия изключен съдружник. Твърдят, че връчването на поканата и на предупреждението за изключване - е редовно. Сочат, че връчването на ищцата И. Н.-С.а е станало чрез нотариална покана, както и с електронно съобщение, изпратено й от П. К. на 16.03.2024 г. В тази насока се изтъква, че на 14.02.2024 г. П. К. е изпратил до ищцата и до другия изключен съдружник, два броя нотариални покани за Общото събрание на съдружниците и предупреждение за изключването им. Ответникът твърди, че ищцата е получила съобщението на 28.03.2024 г. т.е. в предвидения в чл. 47, ал.2 от ГПК 14 дневен срок, считано от залепването му от нотариуса на адреса на ищцата на 15.3.2024 г. Но от 28.3.2024 г. до провеждане на събранието на 01.04.2024 г. очевидно е, че не е изтекъл предвидения в закона 7-дневен срок, нито релевантния, визиран в устава на дружеството 5 –дневен срок. Доводите на дружеството са за изградена стратегия от ищцата за неполучаване в срок на нотариалната покана, които според съда са несъстоятелни. В случай на такова поведение на едно лице, каквото се твърди, следва да се има предвид, че в ГПК са разписани достатъчно ясни правила, със спазването на които се преодолява, подобна твърдяна „стратегия“ за неполучаване на книжа. В настоящия случай при спазване на правилата за връчване чрез залепване от нотариус на ищцата й е връчената поканата за общо събрание на 28.3.2024 г., от когато до провеждането на събранието обаче срокът, визиран в устава не е изтекъл. Твърдението за умишлено неполучаване от ищцата на нотариалната покана на 14, 20, 28 февруари и 15 март 2024 г. не обосновава извод, който да почива на закона за редовност на връчването на тези дати. Освен това съдебната практика в областта на дружественото право приема, че връчването на покана до участник в търговско дружество може да се осъществи по различни начини - лично на адресата или негов пълномощник, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ или от нотариус с нотариална покана на осн. чл. 50 ЗННД, от служител на дружеството, чрез телефакса или други средства, стига да се гарантира правото на съдружника да бъде информиран за предстоящото ОС. От посоченото не е изключено връчването на поканата за общо събрание да се осъществи и чрез електронна поща на каквато връчване ответникът също се позовава. Твърди се от дружеството, че ищцата е уведомена и по-рано от 28.3.3024 г., за събранието с електронно съобщение изпратено на 16.3.2024 г. Съдът приема, че изпратените с електронно съобщение на 16.3.2024 г. поканата за общо събрание и предупреждения за изключването й са подписани са квалифицирани електронни подписи на П. К., видно от съдържанието на приложените такива на хартиен носител в делото; както и че те са изпратени до електронна поща: •., която е една от електронните пощи на ищцата. Видно от обясненията на ищцата по чл. 176 ГПК от проведеното о.с.з. че това е нейна електронна поща, която я е използвала в периода от 01.01.2023 г. до 30.10.2024 г., наред с друга поща, която ползва за лична, която е в gmail. Сочи в обясненията си ищцата, че до abv.bg пощата са имали достъп и са я ползвали, освен нея така и други хора - родителите й, сестра й и съпруга й; както и че двете ел. пощи е ползвала като съуправител на „Е.С.“, ООД. В подкрепа, че abv.bg пощата не е само лична, което съдът приема за доказано предвид представена кореспонденция между ищцата и П. К., водена помежду им по повод дейността им на съуправители на друго дружество – на „Е.С.“, ООД /което се твърди и от самата ищца, изрично в писмената защита/; както и представени заявления до АВп., в което ищцата указва за връзка именно тази ел. поща, от която тя е изпращала и до съда по друго дело - т.д. 193/24 г. книжа, респ. е изпращала покани за свикване на други общи събрания на съдружниците. От тези обстоятелства според съда се установява, че електронната поща: • се е ползвала от ищцата за комуникация със съдружника П. К., не само по повод дейността на „Е.С.“, ООД, но и по отношение дейността във връзка с „Т.Г.“, ООД. Няма пречки да се установява с конклудентни действия на съдружника за ползването на този ел. адрес за контакт с дружеството. По делото се установява като ищцата потвърждава, че са ползвали регулярно с П. К. именно този способ за комуникация– чрез изпращане на ел. съобщение на посочената ел.поща. Дори да се счете, че тази ел поща е ползвана за кореспонденция досежно дейността им на друго дружество /“Е.С.“, ООД/, това не изключва възможността за получаване и на др. съобщения помежду им. От заключението на в.л. Д К. е видно, че е изпратено електронно съобщение от ел. адрес •, до ел. адрес•. Не се оспорва ползването на ел. адрес: •от П. К.. От извършеното изследване на електронен адрес •, вещото лице сочи, че в папка изпратени фигурира електронно съобщение от 16.3.2024 г. от този ел. адрес до ел. адрес •. С прикачени файлове Покана за общо събрание“, „•“, „•“ По делото от писмото на „С.Б.“, ООД е видно, че дружството е администратор на електронен пощенски сървър с домейн kolev.org, като на вещото лице му е осигурено от К. достъп до електронната пощенска кутия •. С писмото на „С.Б.“, ООД, сочи експерта, е установено успешно изпращане на електронното писмо на 16.3.2024 г. в 13: 15 ч. като то е получено от пощенския сървър на ABV.BG и е доставено до пощенската кутия с адрес •. Пояснява вещо лице, че доколкото няма върнат отговор за недоставено съобщение, основателно може да се смята, без обаче да може да се направи категоричен извод, че писмото е доставено до пощенската кутия; както и че то е получено във входящата кореспонденция – „Кутия“/входяща поща, Inbox/ на електронната поща •. Вещото лице е посочило и някои от причините, при които е възможно доставеното до сървъра на ABV.BG електронно съобщение да не достигне до пощенската кутия, които са: автоматично филтириране на спам – съобщението може да е попаднало в папка „Спам“; антивирусна защита – при наличие на съмнителни прикачени файлове, съобщението може да бъде изтрито или поставено в карантИ.; потребителски филтри – ако са зададени ограничения от самия потребител/напр. по тема, подател и др./; препълнена пощенска кутия - в редки случаи може да доведе до вътрешно отхвърляне; вътрешна системна грешка или забавяне- вътрешна грешка или натоварване може да забави доставката и да предизвика срив в потребителският интерфейс/въпреки че съобщението е в базата данни/. Според чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ако не е посочил такава – с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която е постъпило. Ето защо предвид изложените факти от експерта и чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕУУ съдът счита, че съобщението е получено в информационна система на адресата, от което следва, че поканата за свикване на събранието е връчена на ищцата, наред с предупреждението за изключването й като съдружници на нея и М. Н. С.а, както и искането на съдружника М. Н. С.а за свикване на Общо събрание. С оглед на изложеното съдът намира, че е налице връчване на поканата и книжата за общото събрание на ищцата на 16.3.2024 г., считано от когато до датата на провеждане на събранието 5 дневния срок, визиран в чл. 19 от дружествения договор е спазен. Съдържащия се в писмото на „С.Б.“, ООД и посочен от вещото лице факт, че процесното писмо от 16.3.2024 г. от ел. поща на К. е постъпило в информационната система на „Н.И.“, ЕАД и е получено в пощенската кутия на получателя на писмото, която може да бъде единствено електронна поща с адрес на ищцата и при това най-много с 24-часово закъснение, не е основание за друг извод. Макар и да е без значение с оглед приетото за надлежното връчване на ищцата на поканата за общо събание по ел. поща, за пълнота на изложението съдът посочва, че не споделя, тъй като не почива на закона тезата на ответното дружество за осъществено връчване на ищцата на 19.2.2024 г., когато е връчена поканата на другия съдружник – М. Х. Н.-С.а, с аргументите, че представителството и на двете е осъществявано от едно лице – В.К. –тяхна майка. В тази връзка съдът съобрази, че В. К. изрично е направила възражение при провеждане на събранието, че ищцата е нередовно уведомена, което е указание за невъзможността да се подготви пълноценно и като нейн представител. Нейното участие в събранието не може да може да е основание за друг извод, тъй като правилата за свикването на събрание на съдружниците са императивни и за спазването им не следва да се преценява от начИ. на участие в него на съдружника, уведомен за провеждането му в разрез с тях. Освен това другият съдружник е получил лично поканата и няма данни кога е уведомил упълномощения от него представил за събранието, за да се счете, че чрез един и същия упълномощен представител е уведомена и ищцата. Само заради роднинските връзки – съдружниците са сестри и упълномощения от двете представител – тяхна майка, не е достатъчен за да се приеме, че връчването на единия съдружник е достатъчно, за да се счете за редовно връчването на съответните книжа и на другия съдружник. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ императивно разписка получаване на поканата за общо събрание от всеки един съдружник. Оспорването на решението на събранието на съдружниците по т. 5 от дневния ред - за избор на управител, е неоснователно. Видно е, че за управител е избран П. П.. Отразено е в протокола, че относно предложението за управител са постъпили 3 предложения – на П. К., на Х. В.Г. и на П. П.. Кандидатурите са гласувани поотделно като за избрания са гласували 60 % от капитала на дружеството, с което е спазен чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 17, т. 5 от дружествения договор, визиращ необходимото мнозинство за избора му 3/5 от капитала. С оглед посоченото съдът счита, че е спазено изискването управителя да е избран с гласуването на 3/5 от капитала, поради което решението за избора на П. П. е законосъобразно. Счита за несъстоятелна тезата, че всеки от съдружниците и следвало да гласува само за едно от предложенията, тъй като тя не държи сметка, че смисълът и волята на уговорения кворум е да да се избере за управител лице с най-голяма подкрепа от притежаващите капитала съдружници, което с процедирания начин е зачетено. Затова иска за отмяна решението по т. 5 следва да се отхвърли. Предвид че решението по т. 14, визира възлагането на действия във връзка с вписвания по партидата на дружеството, които избрания управител следва да извърши, то решението като съответна на закона последица от избирането на управител, е законосъобразно, поради което искането за неговата отмяна също следва да се отхвърли. С решение по т. 11 от дневния ред ищцата е изключена като съдружник в дружеството. В чл. 126, ал. 3, т. 1-4 от ТЗ с а предвидени законовите основания за изключване на съдружник. Разпоредбата предвижда съдружникът да може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството - т. 1; не изпълнява решенията на общото събрание – т. 2; действа против интересите на дружеството – т. 3; при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай, че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 - т. 4. Целта на писменото предупреждение е съдружникът да бъде уведомен за наличието на констатирани нарушения във вр. с участието му или не, в дружествените работи. Приема се от съдебната практика, че законът изисква изтичане на период от време между получаване от съдружника на писменото предупреждение за изключване и вземане на решението за това, за да може той да съобрази поведението си със закона и дружествения договор, както и да организира защитата си. Изключването е крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Формулировката на закона - чл. 126, ал. 3, т. 1-4 от ТЗ - е твърде обща и затова наличието на основание за изключване на съдружник следва да се преценява конкретно. Следва да са налице виновни негови действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, които да са с траен характер и/или да демонстрира поведение, което да е израз на намерението му да действа против интересите на дружеството. Видно е, че т. 11 от дневния ред на поканата е със съдържание „Обсъждане на Предупреждения за изключване относно недобросъвестно поведение и действия против интересите на дружеството, извършени от г-жа И. Н. и г-жа М. Н. –С.а. Проверка на обстоятелствата за стартиране на процедура по чл. 126, ал. 3 ТЗ и дали са налице основание за стартиране на процедура по чл. 126 ТЗ за изключване на същите.“ От съдържанието на т. 11 от дневния ред следва, че ще се обсъждат обстоятелствата, визирани в предупреждения за изключване, по повод преценка от събранието за взимане на решение за стартиране на процедура по чл. 126 ТЗ т.е. дали да стартира процедура по отправяне предупреждения за изключване, а не, че се предупреждават, че ще се изключат. Ако се счете, че в нея се има предвид, според твърдението на ответника изключване на съдружника, то очевидно е, че се нарушава изискването поканата да съдържа дневния ред, по който ще се вземат решения, след като в поканата липсва достатъчно ясна и категорична формулировка по въпроса, по който ще се вземе решение. Ето защо съдът споделя довода на ищцата, че от точката в дневния ред не може да се направи еднозначен и недвусмислен извод, че прекратяването на членственото правоотношение на ищцата ще бъде предмет на насроченото общо събрание, че ще се обсъжда вземането на такова сериозно решение, което по същността си представлява най-голямата санкция за един съдружник – изключването му. В подкрепа на извода е и цитираното от пълномощника на ищцата Р. 90/10.09.2019 г. на ВКС по т. 114/2018 г., че след като е обявено, че ще бъде взето решение за освобождаване на управителя, то всяко действие, което е по- малко от това, за което предварително е обявено, че ще се вземе решение, а именно ограничаване действията на управителя съответства на предвидения в поканата дневен ред. Но обратната хипотеза е недопустима. Затова според съда взетото решение за изключването на ищцата е решение, взето по нефигурираща в дневния ред точка – за изключване на съдружника, което е самостоятелно основание за уважаване на иска, поради нарушаване на императивното изискване на чл. 139, ал. 1, изр. 2 ТЗ поканата да съдържа дневния ред на събранието. С оглед становището на съда безпредметно е да се обсъждат самите обстоятелства, послужили като основание за решението на Общото събрание на съдружниците да изключат съдружника - И. Х. Н. –М.. Но дори условно да се счете противното, то по отношение на обстоятелствата, които се сочат, че са послужили за основание за изключването на ищцата като съдружник, според съда също се установява незаконосъобразност на взетото решение, предвид следното: В предупреждението за изключване се твърдят действия от страна на ищцата и г-жа М. Н.–С.а – лични и чрез пълномощници, които по същество оспорват решението на общото събрание на дружеството от 25.9.2018 г., съгласно което считано от 24.11.2023 г. до момента дружеството се представлява от г-н П. К., който управява и представлява дружеството по см. на чл. 22, ал. 3 от Дужествения договор от 25.9.2018 г., тъй като е съдружник с най-голямо участие в капитала на дружеството. Посочва се в предупреждението, че след 24.11.2024 г. двете са предприели схема за незаконосъобразно поемане на контрола на „Т.Г.“, ООД от г-н Х. В.Г.н, формализирайки права през нередовен протокол от Общо събрание от 25.11.2023 г., в който протокол г-н Х. Н. се оказва временно управляващ чрез своя подпис, в качеството му на пълномощник на М. Х. Н.-С.а, подписа на В.К., в качеството й на пълномощник на И. Х. Н. -М. и подписа на току-що отписания С. В.. Последният твърдял, че се е подписал под натиск и заплахи за ликвидация на дружеството, ако откаже да подпише. Събранието било нередовно проведено, като се посочват нарушенията, при които е проведено. Визирано е още, че върху заповед от 29.11.2023 г. на П. К. като управител на дружеството, с която уведомява служителите на дружеството, че той е управител и следва да игнорират всички нареждания, давани от трети лица в т.ч. и нарежданията на г-н Н., е дописан от Х. Н. на ръка текст, с който той заплашва с уволнение всеки който му се противопостави като управител. След прочита на заплахата служителите изпаднали в „ступор и стрес“, а някой подали молба за напускане. Пред съда, по настоящото дело се представя документ с изх. № 651/29.11.2023 г., който не е наименован “заповед“, което се пояснява в с.з и от ответното дружество, като според него предвид съдържащото се в документа разпореждане по същество е заповед. Видно е, че в документа е обективирано уведомление на П. К. до служителите на дружеството, че съгл. чл. 22 от дружествения договор правата и задължения на управител са премИ.ли върху него, като съдружник с най-голям дял; че до избор на управител единствено той ще упражнява тези права и задължения; препоръчва се на служителите да се въздържат от комуникация с пълномощниците на съдружниците по служебни въпроси, както и да не възприемат отправени от тях препоръки и/или забележки за управленски решения и/или разпореждания. Върху този документ на ръка е изписано „общо събрание е Висш орган на фирма, който избран с 56% от капитал на фирмата: Х. В.Г., ако някой не изпълнява заповед от мен ще бъде уволнен!“ От заключението на вещото лице по назначената от съда графологична експертиза се установява, че ръкописно изписания текст и подписът след него са изпълнени от лицето Х. В.Г.. В чл. 22, ал. 3 от Дружествения договор от 25.9.2018 г. е предвидено в хипотеза на липса на вписан управител в ТР до избирането на нов управител за надлежно избран управител да се счита съдружника с най-голямо участие в капитала, който се счита за надлежно упълномощен от Общото събрание да изпълнява всички функиции на управителя. Съдът счита, че цитираната клауза от дружествения договор не е нищожна, тъй като и тя е част от дружествения договор, приет от общото събрание на дружеството, проведено на 25.9.2018 г. т.е. и тя е приета от най- висшия орган на управлението му, поради което няма противоречие с нормата на чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ, за избирането на управител от общото събрание, като се съобрази, че в клаузата са разписани точно и ясно условията за представителството на дружеството до вписване на нов управител. В предупреждението се сочи, че с посоченото поведение на Х. В.Г., ищцата заедно с М. Н. С.а не изпълняват решенията на общото събрание от 25.9.2018 г. и на 22, ал. 3 от Дружествения договор, което е основание за изключване по чл. 126, ал. 3 т. 2 от ТЗ. Според съда провеждането на общо събрание и оспорване на решенията респ. несъобразяване с дружествения договор за представителството и управлението на дружеството, заради проведено събрание /25.11.23г/, с което според някой от съдружниците е отпаднало действието на съответната клауза /чл.22, 3/, не може да е поведение, за визирането на което в предупреждението, ищцата да може да се изключи като съдружник. Всички тези действия от нейна страна, и на другия съдружник, както и от страна на П. К. са израз на обтегнатите и влошени помежду им отношения. Неразбирателството със съдружници - според едните, че управител е избрания от Общото събрание на съдружниците от 25.11.2023 г. и оспорването от други на законосъобразното му провеждане и затова позоваване на чл. 22, ал. 3 от дружествения договор досежно управителя – според съда не е основание за изключването им, защото не изпълва фактическия състав на нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Сочи се още в предупреждението, отправено до ищцата, че от грубите действия е напуснала дългогодишен касиер на дужеството С. С., считано от 3.1.2024 г.; счетоводителката В.С. твърдяла агресивни действия с цел принуда да напусне работата като счетоводител от пълномощниците на ищцата - Х. В.Г. и В.Б.К. на 30.12.2023 г. По делото е разпитана С.С. от показанията, на която се опровергава да е упражнявано спрямо нея на груби действия с цел напускане. В показанията си С. сочи, „не мога да работя с много управители и всеки да казва различни заповеди, които да се изключват. … Аз напуснах по собствено желание. … Никой не ме е гонил, никой не ме е нагрубил, защото просто самото напрежение между тях е достатъчно. Аз имах проблеми със здравето и аз напуснах.... поради обективна невъзможност да изпълнявам длъжността, която заемам.“ Разпитана е като свидетел и В.С.. Същата сочи, че е изпълнявала нарежданията, както на П. К., така и на г-н Х., като и последният възприемала като пълномощник на дъщерите му, които били съдружнички в дружеството. Нещата ескалирали, когато тя обяснила на г-н Х. и В. К., че лицето И.Д. - върху молбата, на която за работа е имало резлолюция „Не“, поставена от г-н П. К. - че не може да бъде назначена и да започне работа, защото не е представен на свидетелката пълен комплект документи, при което г-н Х. и В. К. са нахлули със заплахи, започнали да я дърпат за ръцете, да я ругаят, обиждат. Свидетелката сочи, че се отскубнала и изтичала до стаята на г-н П. К., от когото потърсила съдействие. Сочи, че на нея й е известно, че до вписване на управител в ТР функциите на такъв се изпълняват от г-н П. К.. В предупреждението се сочи, че чрез действията на пълномощниците на ищцата и предприети от нея действия се отразяват на престижа и доброто име на дружеството, и на другите съдружници. Х. В.Г. обвинил в присвояване на парични средства служители и/или съдружници на „Т.Г.“, ООД. И тези факти от предупреждението за изключване, потвърждават вече направения от съда категоричен извод, че обективират изострените отношения между съдружниците, рефлектиращи в отношенията им със служителите във фирмата, за които не е имало яснота за лицето, което управлява фирмата. Посочено е за причИ. за изключването и че с поведението си ищцата недопустимо е предоставила контрола върху фИ.нсовите средства за разпореждане с тях на Х. Н.. По този повод според фактите в предупрежденитето за изключване на съдружника, ищцата е предоставила в брой фИ.нсови средства на дружеството на Х. Н., като е допуснала да се разпорежда с парични средства на „Т.Г.“ ООД в полза на друго дружество „В.Т.“ ООД с плащане в полза на негов кредитор - „Л.“ ООД. Според съда факта на такова разпореждане не се доказа по категоричен начин. Но дори да се счете противното, то деянието не е достатъчно основание за изключване на съдружника, тъй като се касае до епизодично действие, което не може да има за последица, крайната най-тежка мярка за един съдружник – изключването му. Посочва се още, че с а дадени инструкции от ищцата до "Б.Д.“ АД за блокиране на достъпа до банковата сметка на дружеството, без да държи сметка за последствията за интересите на дружеството В предупреждението обаче няма посочване на фактите, визирани в тезата по настоящото дело, според която от блокирането й от месец септември, 2023 г. до средата на месец август 2024 г., през който период е било невъзможно разплащането с бюджета, доставчици и кредиторите на „Т.Г.“ ООД, а такава последваща конкретизация в хода на съдебното дело е недопустима. Тя противоречи на възможността в указания в предупреждението за изключването й като съдружник срок до 20.3.2024 г., в който той да преустанови поведението си респ. да организира защитата си до датата на общото събрание. Посочва се в предупреждението още, че г-н Х. Н. е сключил договор за абонамент Б. от името на „Т.Г.“, ООД, въпреки възраженията и оспорването от г-н К. като е платена сума по фактура 1000003986/1.12.2023 г. в размер на 628, 87 лв. от касата на дружеството. Като са платени и последващи две фактури – 1000004050/1.01.2024 г. и 1000004112/1.02.2024 г., чийто суми не се конретизират. И тези факти, както и всички визираните в предупреждението за изключване, пряко или косвено, сочат на конфликтите между съдружниците по повод лицето, което да управлява фирмата. Тези обаче отношения между съдружниците не са елемент от фактическия състав на хипотезите, по чл. 126, ал. 3 от ТЗ т.е. да са самостоятелно основание за изключване на отделния съдружник. Ще следва да се отбележи, че в становището си, както и в писмената защита ответника и третото лице-помагач, се позоват на факти, които са извън конкретизираните такива в предупреждението за изключване, и като такива са правно ирелевантни, доколкото те не са съобразявани към датата на вземане на решението за изключването на ищцата като съдружник в „Т.Г.“, ООД. Целта на предупреждението е да информира изключвания съдружник за вменените му нарушения, поради което то трябва да съдържа ясно и конкретно посочване на действията респ. бездействията на съдружника, заради което негово поведение се предприема изключването му, за да може той да подготви защитата си. Поради изложеното решението по т. 11 от проведеното съобрание, в частта му за изключване на ищцата и взетите решения като последица от изключването й, е незаконосъобразно и съдът го отменя. На ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част на иска се дължат разноски в размер 1850 лв., от тях на 50 лв. за държавна такса; 300 лв. за особения представител и 1500 лв. за доп. ССЕ. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също се дължат разноски съобразно отхвърлената и недопустима част от иска, които възлизат в размер 3000 лв. от общо направените разноски от 5600 лв., като в присъдения размер се включват изцяло разноските за графологическа и техническата експертиза и част от платеното за адв. възнаграждение като се съобрази и представения списък /л. 813/. Водим от изложеното и на основание чл. 74 от ТЗ, БлОС