Решение № 238 от 10.4.2019 г. на Административен съд - Хасково по дело № 955/2018 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В.А.С. с посочен адрес •••, ЕГН-••••••••••, представляван от неговия законен представител /баща/ А.К.С. и в качеството му на наследник на починалата Е.З.Я.против Решение №1012-26-208-1 от 18.09.2018г. на Директора на ТПНОИ Хасково. Жалбоподателят твърди, че с посоченото решение била отхвърлена жалбата, подадена от настоящия оспорващ, чрез неговия законен представител /баща/, първият като наследник на починалата Е.З.Я.срещу Разпореждане №5104-26-25 от 02.08.2018г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларира злополука от законния наследник, чрез неговия представител, с вх. № 5101-26-22/02.07.2018г., не била приета за трудова. Според оспорващия, това решение било неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение на административно- производствените правила и материален закон. С разпореждане от 02.08.2018г. било прието на осн. чл.60, ал.1 от КСО, че декларираната злополука с вх. № 5101-26-22/02.07.2018г. от законния представител на малолетния наследник на починалата Е.Т., станала на 19.06.2018г., не била приета за трудова. Процесното решение приповтаряло мотивите на длъжностното лице, които то изложило в разпореждането. Органът правилно приел на база извършено вътрешно разследване от назначена комисия, че пострадалата Т. била осигурена лице по чл.4, ал.1 от КСО и пътувала по обичайния си маршрут от местоработата до постоянния си адрес в град Я., където настъпило трайно увреждане на здравето, причинило смъртта й. Неправилно и незаконосъобразно обаче органът приемал извода, че злополуката станала след като без разрешение пострадалата напуснала работното си място.