Решение № 3340 от 13.7.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5707/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на ••• срещу наказателно постановление (НП) № 184 от 30.11.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, с което на основание чл. 73 от Закона за ограничаване изменението на климата /ЗОИК/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии вр. чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК. С подадената жалба се твърди, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в описанието на нарушението не е посочена датата на извършване. Моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят не изразява становище по жалбата. Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. Твърди, че е НП е законосъобразно и, че се доказва нарушението. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: ••• експлоатирало ТЕЦ •••. Имало издадено разрешително за емисии на парникови газове /РЕПГ/ № 28-Н3/2015 г., в което като газов поток, водещ до емисии на парникови газове, като горива, суровини и спомагателни материали били посочени кафяви въглища, природен газ и брикети. Дружеството – жалбоподател представило на 31.03.2022 г. пред Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ верифициран доклад за 2021 г., в който посочило изгаряне на 211 470 т. биомаса, която не била включена в издаденото РЕПГ. По този повод св. В. – старши експерт в РИОСВ – София извършила проверка и установила на базата на представени от жалбоподателя протоколи и фактури, че през 2021 г. дружеството-жалбоподател било получило и изгорило биомаса - първата доставка за биомаса била за периода 01-31.2021 г. Биомасата не била включена в РЕП и изгарянето и представлявало промяна в работата на инсталацията, но дружеството не уведомило за това ИАОС. Свидетелят риела, че с това е нарушен чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии вр. чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК. Поради това съставила на 31.05.2022 г. срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 104/2022 г. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Показанията на свидетеля се възприемат напълно, тъй като кореспондират с писмените доказателства. Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество– чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя– арг. от чл. 314, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в следното: В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН липсва пълно и точно описание на нарушението, конкретно относно времето на извършването му. Съгласно чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии всеки оператор на инсталация, който притежава РЕПГ, е длъжен да уведоми компетентния орган по чл. 2 при настъпването на всеки случай по чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2 ЗОИК. Чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК предвижда задължение за оператора на инсталация, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, в 14-дневен срок да уведоми компетентния орган по ал. 1 при всеки случай на планирана или реално настъпила промяна в работата на инсталацията, включително характеристиката и/или функционирането на инсталацията. Санкционната разпоредба на чл. 73 ЗОИК предвижда, че за оператор на инсталация, който не изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 2 в сроковете, предвидени в наредбата по чл. 5, т. 1, се налага глоба – за физическите лица, съответно имуществена санкция – за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв. В конкретния случай са АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено на 01.01.2021 г. С оглед срока от 14 дни, предвиден в чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК, следва, че планираната или реалното настъпила промяна в работата на инсталацията следва да била реализирана 14 дни преди 01.01.2021 г. – т.е. на 17.12.2020 г. Същевременно, никъде в АУАН и НП не се излагат такива факти. Сочат се единствено данни за доставено количество отпадъчна дървесина за различни периоди, най-ранният от които е 01-31.01.2021 г. Тоест, най-ранният момент, посочен в НП за промяна в работата на инсталацията е 01.01.2021 г. При това положение не става ясно защо се приема, при положение, че има 14 – дневен срок за уведомяване, че датата на нарушението е 01.01.2021 г., което е най-ранният посочен момент, от който следва да тече този срок. Поради това, съдът намира, че е налице липса на описание на нарушението в частта относно времето на извършването му – липсват факти които да сочат от кога е започнал да тече срокът за уведомяване и защо респ. защо се приема, че е изтекъл на 31.12.2020 г. /такъв извод се налага щом датата на нарушението е 01.01.2021 г. Отсъствието на тези обстоятелства при описанието на нарушението представлява липса на факти от състава на нарушението и е налице непълно и неясно описание на фактическата му страна. На всеки нарушител следва да му бъдат предявени с акта и НП всички факти, относими към това негово поведение, с което се твърди, че е осъществил нарушението. В случая, това не е било сторено в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 /за акта/ чл. 57, ал. 1, т. 5 /за НП/ ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени всички факти, по които то следва да се защитава и на които да противопостави своите възражения. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание без да е необходимо обсъждането на спора по същество. По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде отменено. Но дори, разгледано по същество, НП пак е за отмяна. Това е така, защото се поддържа, че датата на извършване на нарушението е 01.01.2021 г., от което следва извод, че срокът за уведомяване на ИАОС е изтекъл на 31.12.2020 г., от което пък следва, че е започнал да тече на 18.12.2020 г. Това означава, че промяна в работата на инсталацията е настъпила на 17.12.2020 г. Доказателствата по делото не сочат на тази дата да е била настъпила промяна в работата на инсталацията. Поради това, не е доказано извършване на нарушението на датата, посочена в НП. Ако се приеме, че промяната е настъпила на 01.01.2021г., както сочат доказателствата, то срокът за уведомяване би започнал да тече от следващия ден и би изтекъл на 15.01.2021 г. и нарушение би било осъществено на 16.01.2021 г. Но отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение, осъществено на 01.01.2021 г., което то не е извършило. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ