Решение № 1970 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1881/2024 г.

Производството е по реда на чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Е. С., гражданин на Р. ф., роден на [дата]. в ••••, [ЕГН], [ЛНЧ], със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България, с адрес: [населено място], [жк], ••••, против заповед № 251з - 5393/12.09.2024 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която му е отнето правото на пребиваване в Република България. Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалните си представители, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт и да се преразгледа молбата за продължаване пребиваването му в Република България. Представя доказателства. Ответникът - директор на ОД МВР Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата. Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: На 23.07.2009 г., с решение № 90416 жалбоподателят Д. С. получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл.25, ал.1, т.3 ЗЧРБ. На 22.08.2024 г., след проверка в информационните системи на МВР и паспорта на жалбоподателя, е установено регистрирано последно излизане от Република България на 15.08.2021 г. и последващо влизане в страната на 18.08.2024 г. С. обяснил, че е боледувал в Р. и ще представи медицинска експертиза, в която е упоменато, че не може да пътува/виж докладна записка, УРИ 5382р - 5666/23.08.2024 г., л. 24 от делото/. На 22.08.2024 г. на Д. С. е връчено съобщение, рег. № УРИ 538200 - 17217 на началник сектор „Миграция”, ОД МВР Бургас, за започване на производство по издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка „отнемане на правото на пребиваване в Република България” на основание чл. 39а, ал. 1 т.1 във вр. чл. 40, ал. 1 т. 6 ЗЧРБ, тъй като е отсъствал 12 последователни месеци от територията на държавите - членки на Европейския съюз в периода от 15.08.2021 г. до 18.08.2024 г. Изрично е посочено, че съгласно § 32 ПЗР ЗИД ЗЧРБ, периодът на отсъствие от 15.08.2021 г. до 31.12.2021 г. не е основание за налагане на мярката. Указано е, че разполага със седмодневен срок да представи писмени обяснения и документи във връзка с така установеното обстоятелство/л.25 и 26 от делото/. На 22.08.2024 г. С. подал молба, вх. № 538250 - 17218, до началника на сектор „Миграция“, ОД МВР Бургас, с искане срокът за предоставяне на документите да бъде удължен с двадесет дни/л.27 от делото/. На 09.09.2024 г., началникът на сектор „Миграция”, ОД МВР Бургас, като приел, че удължаването на срока за предоставяне на документи е недопустимо съобразно нормата на чл. 34, ал.3 АПК, отправил предложение до директора на ОД МВР Бургас по отношение на Д. С. със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ „отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”. В предложението се сочи, че по отношение на чужденеца е изпълнена хипотезата на чл. 40, ал.1, т. 6 ЗЧРБ - отсъствие от територията на държавите - членки за период от 12 последователни месеца. Отчетени са обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, а именно: лицето не попада в категорията на уязвими лица; липсват данни за започнали производства по отношение на него по Закона за убежището и бежанците или разрешения, предоставящи право на пребиваване; не пребивава трайно на територията на Република България, тъй като е установено въз основа на справка за пътуванията му през последните 10 години, че същият ежегодно в периода от 2014 г. до 2019 г., както и през 2021 г. е имал престой в страната около три месеца през лятото; няма влизания в Република България през 2020 г., 2022 г. и 2023 г., а през 2024 г. е влязъл на 18.08.2024 г. и на 24.08.2024 г. е напуснал страната, т.е. с престой от 7 дни. Прието е, че тъй като Д. С. живее през по - голямата част от годината извън Република България, не е загубил връзка с държавата си на произход/л.20 - 21 от делото/. На 12.09.2024 г., директорът на ОД МВР Бургас е издал заповед № 251з - 5393, с която на основание чл.40, ал.1, т.6 ЗЧРБ му е отнето правото на пребиваване в Република България, защото е отсъствал от територията на държавите - членки на ЕС за период от 12 последователни месеца /от 01.01.2022 г. до 18.08.2024 г./ като е съобразен § 32 ПЗР ЗИД ЗЧРБ /л.18 от делото/. На 13.09.2024 г., след издаване на оспорената заповед, с молба, рег. № УРИ 538200 - 18701, до началника на сектор „Миграция”, ОД МВР Бургас, жалбоподателят е представил копия на медицински документи на руски език, преведени на български език и нотариално заверени, с искане същите да бъдат взети предвид като основателна причина за отсъствието му от Република България/л.28 - 37 от делото/. Представено е копие на епикриза, подписана от лекар, завеждащ отделение по неврология № 2 в Градска клинична болница № 40 в Екатеринбург за проведено стационарно лечение на Д. С. в периода от 20.04.2022 г. до 11.05.2022 г. с поставена основна диагноза: Нова коронавирусна инфекция COVID 1.9, U07, средно тежка /двустранна пневмония, засягаща 50% от белите дробове/ и усложнения: огнищен миокардит. Комплексни нарушения на ритъма и проводимостта. В епикризата е отразена препоръка по възможност да се избягват дълги полети и смяна на часови зони в продължение на 12 месеца, както и посещения на държави с горещ климат/л. 29 - 30 от делото/. Представени са и копия на документи за проведени прегледи на жалбоподателя на 08.02.2022 г., 14.03.2023 г. и 20.01.2024 г., от кардиолог в Централна градска клинична болница № 6, поликлиника № 1, [населено място], в които е посочено, че не се препоръчват смяна на климата и продължителни пътувания, а в документа от 20.01.2024 г. - и пътувания със самолет/л.32 – 35 от делото/. Заповед № 251з - 5393/12.09.2024 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 40, ал.1, т. 6 ЗЧРБ на Д. С. е отнето правото да пребивава в Република България, е предмет на разглеждане в настоящото производство. При тези факти се налагат следните правни изводи: На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директора на ОД МВР Бургас, съобразно правилото на чл.44, ал.1, ЗЧРБ. На второ място, същата е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания, и е мотивирана. На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Д. С. е уведомен за началото на административното производство по реда на чл.26, ал.1 АПК и му е предоставена възможност в срока по чл.34, ал.3 АПК да даде писмени обяснения и представи доказателства за причините за отсъствие от територията на страната в периода от 01.01.2022 г. до 18.08.2024 г. В хода на административното производство такива доказателства не са представени, поради което е прието, че следва да се приложи ПАМ не са налице основания за изключване приложението на чл. 40, ал. 1, т.6 ЗЧРБ. Жалбоподателят не оспорва факта, че не е пребивавал в Република България в посочения от административния орган период. Спорът се свежда до това дали представените допълнително доказателства обосновават основателна причина за отсъствие от територията на страната за 12 последователни месеца в периода от 01.01.2022 г. до 18.08.2024 г., изключваща налагането на процесната принудителна административна мярка/ПАМ/. Представената епикриза и документи за проведени прегледи на жалбоподателя от кардиолог не установяват по безспорен начин наличие на обективни причини за отсъствие от страната през целия период от 01.01.2022 г. до 18.08.2024 г. Епикризата сочи хоспитализация само за периода от 20.04.2022 г. до 11.05.2022 г. С нея са дадени препоръки да се избягват „по възможност” само дълги полети и смяна на часови зони, както и посещения на държави с горещ климат, при това за определен период 12 месеца, считано от изписването на чужденеца от лечебното заведение - т.е до 11.05.2023 г. Касае се само препоръки, които нямат характер на абсолютни противопоказания за пътуване със самолет за определен времеви период, още по - малко за периода след 11.05.2023 г. до 18.08.2024 г. Същото е относимо и за препоръките в документите за проведените прегледи на жалбоподателя от кардиолог на 08.08.2022 г. и 14.03.2022 г., за които не е упоменат срок, а именно, че не са препоръчителни смяна на климата и продължителни пътувания, а не изобщо пътувания със самолет. Освен това в тези документи е отразено, че здравословното състоянието на жалбоподателя е задоволително. Стабилно състояние с признаци на подобряване е описано и в документа за преглед от кардиолог на 20.01.2024 г. Ето защо не може да се приеме, че е била налице обективна причина за отсъствието на жалбоподателя от Република България в целия период от 01.01.2022 г. до 18.08.2024 г. В документа за преглед от 20.01.2024 г. за първи път е указано, че не се препоръчват пътувания със самолет, каквато не е формулирана в другите медицински документи. Жалбоподателят не е спазил именно това предписание, тъй като е влязъл в Република България още през същата година - на 18.08.2024 г. Липсват медицински документи или други доказателства, обосноваващи здравословен проблем в периода от 01.01.2022 г. до 19.04.2022 г./преди да бъде хоспитализиран в отделението по неврология/, които обективно да са препятствали С. да пътува в този период. Представените медицински документи не обосновават безспорно обективна причината за отсъствието на С. от страната през целия период от 01.01.2022 г. до 18.08.2024 г. Доводите, че поради началото на военните действия на 24.02.2022 г. и издадената заповед за набор на войници, жалбоподателят е бил възпрепятстван да напуска пределите на Руската федерация, са недоказани и в противоречие с обстоятелството, че е напуснал държавата си на произход на 18.08.2024 г. Изложени за първи път в хода на съдебното производство, сочат липса на други обективни причини, обосноваващи отсъствие, и са в изолирана подкрепа на защитна теза за запазване на полученото разрешение за постоянно пребиваване. По правилата за разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира такива, които да опровергаят констатациите на административния орган. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, правото на дългосрочно и постоянно пребиваване се отнема, когато се установи, че чужденецът е отсъствал от територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал.1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл.25г ЗЧРБ, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 ЗЧРБ. Аналогично с разпоредбата на чл. 9, § 1, т. „в“ Директива 2003/109/ЕО от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, е предвидено, че дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в случай на отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 9, § 2 Директива 2003/109/ЕО държавите членки могат да предвидят в собственото си законодателство особени причини или извънредни обстоятелства, при които отсъствието за период повече от 12 последователни месеца да не е причина за отнемане на статута. Разпоредбата на чл. 9, § 2 Директива 2003/109/ЕО, обаче, няма директен ефект - същата предвижда възможност за държавите членки за дерогация от правилото на чл.9, §1, б „в”, но не и задължение, при това в определени, нормативноустановени изключителни случаи. В съответствие с тази възможност, в разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.6 ЗЧРБ са регламентирани изчерпателно хипотезите, при които отсъствия над 12 последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута. Здравословните проблеми не са сред установените в закона изключителни случаи. Следователно, няма правно основание, на което да се приеме, че заболяването на жалбоподателя и дадените във връзка с него препоръки да не се предприемат продължителни пътувания, са основание за дерогиране на разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 6 ЗЧРБ За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 40, ал.1, т.6 ЗЧРБ не е достатъчно само лицето да не е пребивавало в страната за конкретно посочен в закона срок. Според чл. 44, ал.2 ЗЧРБ, при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи следва да отчетат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход на лицето. Безспорно се установява, че жалбоподателят не е от категориите уязвими лица и няма образувано производство по Закона за убежището и бежанците. Липсват данни, а и не твърди да има семейство на територията на страната. На практика жалбоподателят не отрича отсъствието си от страната за продължителния период от време, посочен в заповедта, нито твърди, че има трайно установени семейни, културни и социални връзки с Република България. От справката на дирекция „Миграция“ за пътуването на лицето е видно, че същият в периода 2014 г. - 2019 г., както и през 2021 г. е пребивавал в страната само през лятото, за около 3 месеца, а през 2020 г., 2022 г. и 2023 г. изобщо не е влизал в Република България, т.е не е трайно установен в страната, а в държавата си на произход, където живее през по - голямата част от годината и с която не е загубил връзка. Доказателство в тази насока е предприетото именно там лечение на усложненията от коронавирусна инфекция. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн. ДВ, бр. 5/2006 г./. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,