Решение № 628 от 3.12.2018 г. на Административен съд - Монтана по дело № 512/2018 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН. С решение №311/30.08.2018г. по АНД № 1169 /201 8 г. по описа на Районен съд Монтана е отменено наказателно постановление № НП 27-384/04.06.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /ИАМО/, гр. София, с което на д-р К.Д.Б. ••• е наложена „глоба“ в размер на 10 00 лева, на основание чл. 116, ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/, във връзка с чл.117 от ЗЛЗ, за нарушение на чл.71, т.2 от ЗЛЗ. Касаторът, ИАМО, гр.София обжалва решението на съда и в жалбата си чрез процесуалния представител юрк. Е ••• Т •••, моли същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. В съдебно заседание не се явява и не взема становище. Ответникът по касационната жалба - д-р К.Д. Б••• се явява и не взема становище. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Установи се от доказателствата по делото, че на ответника по делото е съставен АУАН№А27-387/08.12.2017г. и НП№27-387/04.06.2018г. за това, че в качеството му на „началник на отделение „който „планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи“, в частта „организира и планира“ е извършил нарушение в периода 18.06.-27.06.2017г., като не е проконтролирал лечението на пациента В••• Ц••• М••• в МБАЛ“Д-р Стамен Илиев“, както и планираните клинико-лабораторни и образни изследвания, които да установят неговото състояние, завършило с летален изход, с което е нарушил чл.71, т.2 ЗЛЗ, за което на основание чл.116 от ЗЛЗ му е наложена „глоба“ в размер на 1000лв. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че не е доказано твърдяното бездействие на Д-р Б., а освен това същият е бил в законоустановен отпуск за времето от 09.06-23.06.2017г., при което не е имал възможността да проконтролира медицинската дейност в отделението за този период лично по отношение на пациента М•••, квалифицирано като нарушение по чл.71, т.2 от ЗЛЗ, който гласи: Началникът на клиника, отделение и лаборатория: 2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи.При така действащата нормативна уредба, правилно въззивният съд е посочил, че нормата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ е бланкетна и не е изяснено нито времето на извършване на нарушението, нито вината на д-р Б., който през по-голямата част от времето -09.06.-23.06.2017г. е бил в законоустановен отпуск, но при завръщането си на 23.06.2017г. не е проконтролирал лечението на пациента за 4 дни до леталния му изход на 27.06.2017г., поради което е отменил наказателното постановление. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – наведеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съставът на въззивния съд е анализирал подробно и задълбочено в необходимата степен събраните по делото писмени и гласни доказателства, като по този начин не е нарушил процесуалните правила. Установените факти и правните изводи на въззивния съд се възприемат изцяло и напълно от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Не е доказано административното нарушение, свързан о с твърдяното бездействие на д-р Б., доколкото следва административно наказващият орган при установяване на нарушението да посочи не бланкетно, а точно какво не е извършил, за да му се вмени административно нарушение, респ. да му се наложи административно наказание.От издадените АУАН и НП не става ясно кои точно разпоредби са нарушени при така описаните факти и обстоятелства. По разбиране на настоящата касационна инстанция, правнорелевантен е въпросът дали правилно е приложен закона от наказващия орган и дали са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Именно поради това въззивният съд правилно е преценил, че в производството са допуснат и съществен и нарушени я на административно - производствените правила, довело до неизясняване на фактическата обстановка и вмененото нарушение, което ограничило правото на защита на наказаното лице, при което правилно е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила, поради което