Решение № 137 от 10.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 278/289/17.01.2025 г. на КООПЕРАЦИЯ „ПК НАРКООП“, ЕИК 000303392, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. „Трети март“, № 59, ет. 2 срещу Решение № 2/09.01.2025 г., по т.д. № 1/2025 г., на ОС – Монтана, с което е потвърден Отказ № 20241212140555/16.12.2024 г., на ДЛР при АВ, постановен по Заявление № 20241212140555, за обявяване по партидата на Кооперацията на Покана за свикване на общо събрание на 27.02.2025 г., от 10: 30 ч. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че Кооперацията се е позовала на чл. 16, ал. 1 ЗК, който предвижда ОС да се свиква с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава. В случая чл. 23 от Устава предвиждал, че ОС и селищни събрания се свикват с покана, обявена в ТР. Уставът също бил обявен в ТР. От посоченото извежда, че след като са спазени изискванията на ЗК и устава, то съдът и ДЛР следвало да обявят поканата. Сочи, че кооперациите, с изкл. на ЖСК, са търговци и спрямо тях приложение намирали и разпоредбите на ТЗ. Счита, че съдът не е съобразил Определение № 712/13.11.2009 г., т.д. № 616/2009 г., ВКС, II ТО. Не били съобразени и постановени и предходни съдебни актове по други откази. По същество моли за отмяна на атакуваното решение, отмяна на постановения отказ и даване на указания за обявяване на поканата. В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА депозира отговор вх. № 826/872/17.02.2025 г., в който счита жалбата за неоснователна. Излага, че обхвата на проверката извършвана от ДЛР е регламентирана в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и същата е изчерпателна. В чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ били предвидени обстоятелствата, които подлежат на вписване, респ. актовете, подлежащи на обявяване, отнасящи се до търговците и клоновете на чуждестранните търговци, за които е предвидено в закон, че подлежат на вписване, респ. обявяване. Сочи, че ЗК не съдържа разпоредба регламентираща обявяване на актове за кооперациите в ТР, извън ГФО, в хипотезата на чл. 51в ЗК. Още сочи, че производството като охранително се подчинява на императивни правила, които не могат да бъдат допълвани. В заключение излага, че съдът правилно е възприел отказът на ДЛР като законосъобразен. По същество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. По допустимостта: Сезиращата жалба, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение на 13.01.2025 г., от легитимирана страна, чрез представляващ по закон, срещу подлежащ по инстанционнен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на кооперацията в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Със Заявление обр. Г1 вх. № 20241212140555, Председателя на Кооперация "ПК Наркооп“ е сезирал АВ с искане за обявяване по партидата й на покана с дневен ред за провеждане на общо годишно отчетно-изборно събрание с пълномощници. Към заявлението са приложени: покана до членовете на УС на кооперацията, препис от решение на УС за свикване на годишно отчетно- изборно събрание, подписано от членовете на УС; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, подписана от Председателя; покана за провеждане на общо годишно отчетно-изборно събрание за 2024 г., съдържаща дневен ред; документ за държавна такса. По подаденото заявление е постановен Отказ № 20241212140555/16.12.2024 г., впоследствие потвърден с атакуваното Решение № 2/09.01.2025 г. Съобразно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява, дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б ЗННД, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса. В случай, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. При неизпълнение на указанията, ДЛР постановява отказ. Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на Закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на оказване на административно съдействие. Макар и проверката да е формална, не би могло да се приеме, че същата се изчерпва с констатирането за простото наличие на определени приложени към заявлението писмени доказателства. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Устава на кооперацията, общото събрание се свиква от управителния съвет чрез покана, обявена в търговския регистър най- малко 14 дни преди деня на провеждането му. Рапоредбата на чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ предвижда на обявяване да подлежат актовете, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Безспорно е, че кооперациите, с изключение на жилищностроителните такива, са търговци, по силата на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, поради което и по отношение на тях приложение намират и разпоредбите от ЗТРРЮЛНЦ, които се отнасят до търговците и търговските дружества. Безспорно е и, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК разписва, че общо събрание може се свиква с писмена покана, която следва да бъде разгласена по реда, определен в устава и най-малко 14 дни преди деня на провеждането. Разпоредбата обаче не предвижда поканата за общото събрание да подлежи на обявяване в ТР, каквото изискване е налице за общото събрание на редица други търговски субекти - ОС на облигационерите (чл. 214, ал. 1 ТЗ), за ОС на акционерите (чл. 223, ал. 3 ТЗ), за ОС на съдружниците в дружество с променлив капитал (чл. 260с ТЗ), както и за ОС на сдруженията с нестопанска цел (чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ). Същевременно в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ изчерпателно са посочени актовете, които подлежат на обявяване, без сред тях да попада поканата за свикване на общо събрание на кооперация. Следва да бъде посочено, че само по себе си предвиждането в устава на кооперация общото събрание да се свиква с покана обявена в ТР, не може да създаде задължение за ДРЛ да постанови обявяването, при положение, че при дължимата съобразно закона проверка се установи, че същата не попада в кръга на актовете, подлежащи на обявяване по партидата на търговеца. Следва да бъде посочено, че цитираното от въззивника Определение № 712/13.11.2009 г., по т.д. № 616/2009 г., на ВКС, макар и да е известно на настоящият състав и даденото с него разрешение да се споделя, не може да намери приложение в случая, тъй като е постановено по иск с правно основание чл. 58 ЗК и вложения в мотивите смисъл е различен от възприетия от жалбоподателя. Останалата посочена от въззивника практика не е задължителна за настоящият състав. Ето защо и при съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първостепенния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено. Разноски в настоящото производство не се дължат. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,